Военен Шенген вместо европейска армия
Изграждането на общоевропейска отбрана явно ще се случи "на две скорости"
Ако през последните няколко седмици за миг сте си помислили, че Европейският съюз скоро може да създаде автономни обединени въоръжени сили, вероятно сте надценили способностите на брюкселската администрация да действа решително и бързо. А също така и сте подценили волята на Великобритания свирепо да брани своя национален интерес. Въпреки активното политическо говорене на тема общоевропейска армия преди неформалната лидерска среща на ЕС от миналия петък (15.09) реалните действия по въпроса се очертават да са доста по-скромни в сравнение с шумно заявените намерения на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер по време на неговата реч за състоянието на евросъюза.
Това в голяма степен е закономерно на фона на съпротивата на британците, която явно ще е до последно въпреки референдума за Brexit. "Ние сме пълноправен член на ЕС и ще продължим да се противопоставяме на всеки опит да се създаде конкурент на НАТО", обяви министърът на отбраната на Великобритания Майкъл Фалън в понеделник, директно заплашвайки подобен план с вето. На практика Лондон все още не е активирал клаузата за напускане на евросъюза и вероятно ще го направи най-рано през февруари, като се очаква процедурата да продължи поне две години. През целия този период Великобритания запазва възможностите си да блокира по-засилената интеграция в сферата на отбраната и като че ли наистина смята да го прави въпреки обещанията за "цивилизован развод" с Брюксел. И въпреки всички уверения на федералистки настроените европолитици, че подобен план няма да си съперничи и да дублира структурите на НАТО.
Коалиция на желаещите... евроармия
Това, за което загатнаха европейските лидери в Братислава, е опит за соломоново решение, което цели да зачете интересите и на по-резервираните държави. Идеята бе лансирана от Върховния представител на ЕС по външните работи и сигурността Федерика Могерини, като става дума за доброволно отбранително коопериране само на някои от европейските страни, без да е необходима ревизия на основополагащите договори на съюза. Конкретиката трябва да бъде обявена от Европейския съвет през декември.
За целта ще бъде приложена част от Лисабонския договор, наречена Перманентно структурно сътрудничество (Permanent Structured Cooperation или PESCO). Тя позволява двустранно или многостранно интегриране на група държави, без това да създава ангажимент за останалите членове на ЕС. В случая с интеграцията в сферата на отбраната ядрото ще бъде сформирано от Франция, Германия и Италия. Идеята е те да създадат перманентно действащ генерален щаб в Брюксел, който да може да управлява мултинационални сили на стратегическо ниво и да има общ бюджет за операции. Дори в момента ЕС на хартия разполага с 18 "бойни групи" с размерите на подсилен батальон (около 1500 души) от армиите на страните членки. Те са на директно подчинение на Европейския съвет, но никога не са били използвани в реални бойни действия. Според плана също така се предвижда изграждане на интегрирани логистични части за транспорт на бойни групи по суша, въздух и море, както и на военномедицински способности. Споделяно трябва да бъде и високотехнологичното оборудване като сателитното разузнаване, ресурсите за киберотбрана и дроновете.
В коментар за европейското издание на Politico италианският външен министър Паоло Гентилони дори нарича инициативата "Отбранителен Шенген". "При този подход група от страни единомишленици ще започнат да споделят военни възможности и ресурси на базата на ад хок споразумение. Инициативата след това може да бъде отворена за всички държави членки на базата на процедури, подобни на прилаганите в оригиналното Шенгенско споразумение", уточнява Паоло Гентилони. Така към своеобразния военен Шенген ще могат да се присъединят поддръжници на отбранителната интеграция като Чехия, Унгария и България, а скептици като Ирландия, Полша или пък прибалтийските републики биха могли да се въздържат или да се включат на по-късен етап. "Осъзнаваме ясно и в САЩ, и в НАТО, и в Европа, че целта на европейската отбрана не е да се конкурира или отнема нещо от Северноатлантическия алианс, а да засили трансатлантическото сътрудничество", обобщава Федерика Могерини.
Защо военният Шенген е ключов
Интересното е, че въпреки опасенията на евроскептиците, според които отбранителната интеграция в ЕС може да подкопае фундамента на НАТО, първият застъпник на тезата за създаването на военен Шенген всъщност е американски военачалник. И той трудно може да се определи като враг на атлантизма. Става дума за командващия сухопътните сили на САЩ в Европа ген.-лейт. Бен Ходжис. Според него най-големият проблем в момента изобщо не са бойните способности на съюзническите армии, а невъзможността им да се местят бързо и свободно по територията на Стария континент.
"Руснаците могат да придвижват големи бойни формации и екипировка изключително бързо на големи дистанции. По време на изненадващите им учения край границата на натовска държава или страни като Грузия и Украйна изведнъж се появяват 20 хил. души с бойно оборудване. Това е така, защото те имат пълна свобода на движение в рамките на Русия. Ние трябва да постигнем същото, но минавайки през границите на натовските държави", коментира Ходжис пред BBC. Когато обаче в началото на мандата си се опитва да направи нещо подобно, генералът се сблъсква с неочаквани административни, бюрократични и политически процедури, тъй като транспортирането на войски в Европа изисква специално разрешение при прекосяването на всяка граница. "За да постигнем ефекта на възпирането, а не да ни се налага да водим освободителни кампании, би трябвало да можем да достигнем кризисния район в рамките на три дни. А това в момента е невъзможно. Затова аз призовавам за създаването на така наречения военен Шенген, обобщава генералът.
Всъщност нещо подобно вероятно би трябвало да се случи, ако планът на Германия, Франция и Италия наистина заработи. Или поне за територията на онези държави, които решат да се присъединят към него.
