Президентът на ЕЦБ Марио Драги ще посети Берлин тази седмица с посланието, че правителствата в еврозоната трябва да предприемат действия за стимулирането на икономиката. Призивите за по-големи правителствени разходи обаче едва ли ще срещнат разбиране от германското правителство, а статистическите данни показват, че от година насам бюджетните разходи вече надвишават потребителските. Германските банки също отдавна губят търпение към политиките на отрицателните лихви и т.нар. количествено облекчение и според Reuters някои банкери ще предизвикат Марио Драги да обясни политиките си в сряда в Бундестага. Още през пролетта на 2016 г. германският финансов министър Волфганг Шойбле обвини политиките на ЕЦБ за нарастването на популярността на крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" (AfD), която се обяви срещу спасителните програми в еврозоната и срещу имиграцията. Във Вашингтон в края на април Шойбле и Драги се съгласиха на крехко примирие. Пет месеца по-късно то изглежда разклатено, пише Reuters.
Очаквания за ново разхлабване на монетарната политика
Сигналите засега показват, че ЕЦБ няма да смени курса, а ще разшири програмата си за количествено облекчение до края на годината. Според плановете програмата трябва да действа до март 2017 г. Очаква се още ЕЦБ изостави ограниченията върху пропорцията от държавни облигации, които банката може да изкупува от която и да било държава членка според големината и икономическата ѝ тежест. "Голямото предизвикателство за Марио Драги ще бъде да подготви Бундестага и германската общественост за ново облекчаване на паричната политика", коментира за Reuters Марсел Фрашер, председател на икономическия институт DIW и бивш висш служител в ЕЦБ.
Драги определено ще срещне проблеми в това начинание. Освен притесненията за изкривяващите ефекти на количественото облекчение върху финансовите пазари и влиянието на ниските лихви върху германските спестители и застрахователи политическата среда в Германия става все по-сложна през последните месеци. Година преди федералните избори крайнодясната партия AfD вече достига 16% одобрение в проучванията. Консерваторската партия на Меркел пък се опитва да отклони вниманието от нарастващата непопулярност на позицията на канцлера относно бежанския въпрос. В такъв случай те биха могли да използват политиките на ЕЦБ като прицел. Междувременно германският финансов министър Шойбле отново започна с критиките към банката и подканва депутатите да подложат на строг разпит Драги в сряда.
Доверието в ЕЦБ спада
Според последното проучване за общественото мнение на Евробарометър само 30% от германците заявяват, че имат доверие в ЕЦБ. Това е под средното за ЕС ниво от 34%. "Според мнозина спасителните мерки не са демократично легитимни", твърди доклад от септември на Delors Institute и на Bertelsmann Foundation. Според тях "дори централната банка, която е независима от пряко политическо влияние, разчита на доверието и обществената подкрепа, за да бъде ефективна в дългосрочен план".
Визитата на Драги няма да е първото посещение в Бундестага на ръководители от ЕЦБ, които се опитват да обяснят на германските депутати действията на ЕЦБ. През май Беноа Кьор, член на борда на директорите на ЕЦБ, посети Берлин, а през юни беше последван от Франсоа Вильрой дьо Гало, управител на Bank of France. Миналата седмица дьо Гало отново беше в Германия на среща между френските и германски министри и централни банки, като заяви пред Reuters: "Това, което не се взема предвид в Германия и другаде, е, че имаше сериозен риск от дефлация в еврозоната и действията на ЕЦБ значително помогнаха за избягването на опасността."
ЕС може да откаже да спазва новите банкови правила
ЕС може да реши да не прилага новите световни правила, които целят да предотвратят нова финансова криза, заради опасения, че европейските банки ще останат в неблагоприятна позиция в период, в който губят пазарен дял от американските си конкуренти. Новите правила са озаглавени като "Базел IV", тъй като са допълнение към вече действащите правила за капиталите "Базел III". Според американските регулатори и други привърженици на правилата те са необходими, за да дават сигурност, че банките разполагат с достатъчно свободен капитал, който да отговаря на нивата на поетия от тях риск. Планът е да се промени начина, по който банките оценяват рисковете в счетоводните си баланси, което определя колко капитал трябва да държат като буфер. Според ЕС последствията ще са, че европейските банки и големите им кредитни портфолиа ще изглеждат по-рискови и ще се нуждаят от повече капитал, отколкото американските банки, които предлагат повече финансиране на акции и ипотеки за търгуване в други държави. Ако не се достигне до консенсус, ЕС няма да приеме правилата, предупредиха вече от ЕС.Президентът на ЕЦБ Марио Драги ще посети Берлин тази седмица с посланието, че правителствата в еврозоната трябва да предприемат действия за стимулирането на икономиката. Призивите за по-големи правителствени разходи обаче едва ли ще срещнат разбиране от германското правителство, а статистическите данни показват, че от година насам бюджетните разходи вече надвишават потребителските. Германските банки също отдавна губят търпение към политиките на отрицателните лихви и т.нар. количествено облекчение и според Reuters някои банкери ще предизвикат Марио Драги да обясни политиките си в сряда в Бундестага. Още през пролетта на 2016 г. германският финансов министър Волфганг Шойбле обвини политиките на ЕЦБ за нарастването на популярността на крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" (AfD), която се обяви срещу спасителните програми в еврозоната и срещу имиграцията. Във Вашингтон в края на април Шойбле и Драги се съгласиха на крехко примирие. Пет месеца по-късно то изглежда разклатено, пише Reuters.
0 коментара