Путин с ултиматум към САЩ да изтеглят част от военните си в България и Прибалтика

С указ руският президент отмени споразумението си със САЩ за преработка на плутония

САЩ и Русия навлизат в период на по-сериозни търкания.
САЩ и Русия навлизат в период на по-сериозни търкания.    ©  KEVIN LAMARQUE
САЩ и Русия навлизат в период на по-сериозни търкания.
САЩ и Русия навлизат в период на по-сериозни търкания.    ©  KEVIN LAMARQUE
Москва иска да покаже, че няма да отстъпи по спорните въпроси със САЩ като войната в Сирия.

Руският президент Владимир Путин поиска от САЩ да намалят военната си инфраструктура и контингенти в новите членки на НАТО (присъединили се след 1 септември 2000 г.) - България, Румъния и балтийските държави. Москва поиска още Вашингтон да прекрати "неприятелската си политика" към страната, като изплати обезщетение за причинените щети от американските санкции, както и компенсация за загубите, които Русия понесе от собствените си контрасанкции. Това са част от условията на Путин, за да поднови ангажимента си за унищожаването на обогатен плутоний за военни цели, след като в понеделник той с указ отмени едностранно споразумението на Русия със САЩ за преработката на плутония.

"От доста време Русия го изпълняваше едностранно", обоснова решението в понеделник говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. Въпреки това министерството на външните работи допълва, че Русия не се отказва от отговорностите си за ядрено разоръжаване и плутоният няма да се използва за производство на ядрено оръжие, тоест решението е преди всичко политически сигнал. Според руския външен министър Сергей Лавров това е знак, че САЩ няма да постигнат нищо, ако говорят с Русия от позицията на силата, санкциите и ултиматумите.

Споразумението не е от най-важните в разоръжаването на САЩ и Русия след студената война, но прекратяването му все пак има своя символика. "Указът е сигнал, че и други сделки за сътрудничество по ядреното обезоръжаване между САЩ и Русия са в риск", коментира американската консултантска компания Stratfor, съобщава Reuters. Според тях решението вероятно е и опит да подскаже на Вашингтон цената на отрязването на преговорите за Сирия и други въпроси, както и да потвърди статута на Русия като велика сила. Другият важен момент е очертаването на зона, която Москва иска да бъде под нейно влияние, като тук България е включена наред с други бивши републики на СССР.

Говорителят на Белия Дом Джош Ърнест заяви, че решението на руснаците е разочароващо, и добави, че "сме доста разочаровани от редица (скорошни) руски решения", включително анексирането на Крим и подновяването на огъня в Сирия, които "само задълбочиха изолацията на Русия в международната общност".

Условията на Путин

На практика за пръв път Путин заплашва САЩ да се изтеглят от Източна Европа с конкретни условия и последици (възстановяването на споразумението), а исканията очертават и изрично изключителна зона на интерес на Москва – България, Румъния, Литва, Латвия и Естония. Искането за оттеглянето на американски военни от тези страни де факто означава искане за оттегляне на НАТО от тях.

Съкращаването на военната инфраструктура и контингента от войски на САЩ в България, Румъния и балтийските страни трябва да достигне нивата, на което е било военното присъствие на САЩ там преди влизането в сила на споразумението, иска Русия. За България става дума за обектите за съвместно ползване със САЩ - две военновъздушни бази ("Безмер" и "Граф Игнатиево"), полигон ("Ново село") и складове в Айтос. През лятото на 2016 г. договорът за използването им, позволяващ за не повече от 90 дни да има до 5000 американски военни и цивилни, стана безсрочен.

Второто условие за "отказ от неприятелска политика" включва отмяна на т.нар. закон "Магнитски", приет през 2012 г., който забранява влизането в САЩ на редица официални лица, смятани за отговорни за смъртта в затвора на Сергей Магнитски, както и отмяна на клаузи срещу Русия в закон от 2014 г., който подкрепя свободата в Украйна.

Освен това Путин настоява за отмяната на всички санкции, въведени от САЩ за руски физически и юридически лица, както и за получаването на компенсация за американските санкции заради Украйна и Крим и руските контрасанкции. Засега няма посочен размер на сумата, която иска Путин, но заради финансовите санкции от втората половина на 2014 г. до 2017 г. Русия ще изгуби 280 млрд. долара, в това число преки инвестиции на стойност 85 млрд. долара, твърдят Евсей Гурвич и Иля Прилепский от анализаторския център "Экономическая экспертная группа" (ЭЭГ), цитирани от изданието "Нефть России". МВФ пък оценява, че общият ефект на санкциите и контрасанкциите отнема 1–1.5 пр. пункта от ръста на руския БВП годишно.

Какво е това споразумение и защо е важно за САЩ

Споразумението беше подписано през 2000 г. и предвиждаше Русия и САЩ да унищожат 34 тона плутоний чрез изгаряне в реактори. То влезе в сила през 2010 г., когато беше подписано от руския външен министър Сергей Лавров и тогавашния американски външен министър Хилъри Клинтън. Споразумението трябваше да продължи поне две десетилетия, като утилизацията на плутония трябваше да започне през 2018 г. Идеята беше следната - въпреки че броят на бойните глави беше намален, плутоният може винаги да бъде използван за ново увеличаване на ядрения потенциал, затова трябва да се унищожи. Изгарянето трябваше да се случи чрез MOX технология- специално гориво, което е смес на оксидите на плутония и урана. Русия построи завод в Железногорск, който да се заеме със задачата, а Белоярската АЕЦ се сдоби с реактор с бързи неутрони БН-800. Тъй като методът е доста скъп, САЩ предложиха друг подход, при който плутоният се смесва с други радиоактивни отпадъци и се "заравя" в земята, вместо да се ползва като гориво за други реактори. Русия обаче смята, че при този вариант плутоният може да бъде изровен отново на даден етап и да се ползва за ядрено оръжие.

Споразумението се отнасяше обаче само за една част от всичкия плутоний, които двете страни притежават – по 34 тона. Според Associated Press САЩ разполагат около 100 тона плутоний за военни цели, а Русия – 140 тона.

За "Капитал" високопоставен руски депутат от комисията за чужда политика, пожелал анонимност, коментира: "това споразумение ни е напълно неизгодно по отношение на безопасността, особено в условия на порицание и превръщането ни в "злия чичо" би било глупаво да разоръжим ядрения си щит".

Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


12 коментара
  • 1
    fio41315648 avatar :-|
    fio41315648

    Дръжте си плутония и далече от БГ.

  • 2
    hadji1964 avatar :-(
    NIKE

    Става все по лошо!!!!!!!!!!!!!!!

  • 3
    danid avatar :-|
    danid

    Много песимистично се очертава бъдещето.

  • 4
    cuam4o avatar :-P
    Ангел

    Ебати. Бедните руснаци ще го унищожават по скъпия метод, а богатите американци ще го заравят. 100 тей праят?

  • 5
    atcomtatz avatar :-|
    Уточнител

    ЗА СВЕДЕНИЕ НА НЕЗНАЕЩИТЕ
    БЫСТРЫЙ ГЛОБАЛЬНЫЙ УДАР (PROMPT GLOBAL STRIKE)
    (по материали на руски експерти)
    Быстрый глобальный удар, БГУ (англ. Prompt Global Strike, PGS, также глобальный молниеносный удар) — инициатива вооруженных сил США по разработке системы, позволяющей нанести удар обычным (неядерным, англ. conventional) вооружением по любой точке планеты в течение 1 часа, по аналогии с ядерным ударом при помощи МБР.*
    Суть БГУ сводится к нарушению существующего баланса стратегических ядерных сил сдерживания (СЯС) еще до начала агрессии или в самом ее начале путем уничтожения большей части СЯС дальнобойными высокоточными средствами поражения в обычном (безъядерном) оснащении.
    Цели PGS — мобильные и стационарные пусковые баллистических ракет, командные пункты, ядерные объекты, пусковые установки любых ракет, ну и, наконец, некая террористическая инфраструктура.
    Первый компонент «удара», наиболее реалистичный по исполнению — это обычные межконтинентальные ракеты, оснащенные высокоточными неядерными боевыми блоками, в том числе и кассетными, индивидуального наведения.
    Вторым компонентом средств PGS стали стратегические крылатые ракеты с гиперзвуковой скоростью.
    Ну и третьим компонентом PGS называют так называемое кинетическое оружие —тяжелые тугоплавкие стержни из вольфрама длиной 5-10 метров, которые с высокой точностью сбрасываются аж с космической орбиты. Выпущенный из космоса, такой снаряд, достигая поверхности земли в нужной точке, дает высвобождение в точке удара энергии, эквивалентной взрыву 12 тонн тротила.
    В ядерной стратегии 2013** года говорится, что США не полагаются на концепцию контрценностного нацеливания, преднамеренно не нацеливаются на гражданское население или гражданские объекты и будут стремиться к сокращению до минимума побочного ущерба гражданскому населению и гражданским объектам.
    _________________________________
    * само САЩ могат да нанесат PGS
    **засега последна

  • 6
    shahta avatar :-|
    Sotir Kostadinov

    Това касае само България и НАТО. Всичко друго е незачитане на националният ни суверенитет. Никой не бива да се изненадва от подлата позиция на кремъл

  • 7
    dgerald avatar :-|
    dgerald

    До коментар [#5] от "Уточнител":

    Абе товарищ, объркал си форума!

  • 8
    scifiction avatar :-|
    scifiction

    Защо е по-лесно е да се направи айфон, отколкото да се утилизира плутоний
    http://oleglurie-new.livejournal.com

  • 9
    ixquick avatar :-|
    Ixquick

    Заглавието е подвеждащо.
    Договорът е преговарян и подписан и съдържа позиции как точно , по какъв метод, да бъде унищожаван плутония , сроковете, и че не трябва да се произвеждат нови атомни оръжия.
    Излиза , че САЩ не са способни да спазят договора, не са построили завод за преработка защото нямат и не са създали от 2000г до сега технологията за процеса, сменят регламентирания метод в договора с друг, технически обратим, с възможност за следващо военно използване.
    Освен това нарушават още една клауза, започват смяната на атомното оръжие разположено в Германия/ атомната база в Бюхел, с ново, подобрено, ще бъдат променени съответно и немските Торнадо, които трябва да хвърлят новите бомби, изработването и използване на нов вид бомби е забранено по договора.



  • 10
    ixquick avatar :-|
    Ixquick

    "Според Associated Press САЩ разполагат около 100 тона плутоний за военни цели, а Русия – 140 тона."/ Цитат от статията.
    Тук не са взети под внимания количествата на съюзниците, Франция и Англия, а също така , че атомно оръжие на САЩ е разположено в 5 държави от НАТО в Европа, Белгия, Холандия, Германия, Италия и Турция.
    Така сметките в 2016 според данни на SIPRI са

    САЩ 6 970 бойни глави
    Русия 7 300 бойни глави

    Франция 300 бойни глави
    Британия 220 бойни глави

    Значи съюзниците притежават 7 490 атомни бойни глави, а Русия 7 300.



Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход