ЕС ще депортира афганистанци без бежански статут

Това споразумение трябва да даде ясен сигнал на една от най-големите мигрантски групи, опитващи се да влязат в ЕС.

"Общият път напред" идентифицира серия от действия, които ще бъдат спешно взети от ЕС и афганистанското правителство с цел да се създаде скоростен, ефективен и икономичен механизъм за гладък, достоен и методичен процес по връщането на афганистански граждани, които не изпълняват условията за престой в ЕС."

Така започва краткият десетстраничен документ, озаглавен "Общ път напред по мигрантските въпроси между Афганистан и ЕС", подписан между Европейската служба за външна дейност (EEAS) и представители на афганистанското правителство в неделя. Зад витиеватите бюрократични фрази се крие простата договорка ЕС да започне да депортира масово афганистанските мигранти, които не са получили бежански или хуманитарен статут в някоя от страните - членки на ЕС. Това е едно дългоочаквано, но и спорно споразумение, което трябва да даде ясен сигнал на една от най-големите мигрантски групи, опитващи се да влязат в ЕС, че портата на "крепост Европа" е затворена за тях. Освен това е и един от първите случаи, в които различните дирекции на Европейската комисия (ЕК) действат в синхрон, за да постигнат обща външнополитическа цел на ЕС.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Помощ за развитие срещу депортации

Според договора афганистанските власти се задължават да приемат депортираните от ЕС афганистанци с отказ за статут. Екстрадициите ще се случват с обикновени и чартърни полети от европейски летища, а чартърите ще бъдат организирани от граничната агенция на ЕС Фронтекс. Ще бъде разгледана дори възможността за създаването на специален терминал на летището в Кабул, който да приема полетите с хора, неполучили статут в Европа. През 2015 г. това са били близо 80 хил. души - малко по-малко от половината от 214-те хил. афганистанци, пристигнали в Европа през същата година. Афганистанците са втората най-голяма група хора, които се опитват да получат бежански статут в Европа, а в България тази година са най-голямата. Те обаче имат и един от най-високите проценти на отказ на хуманитарен или бежански статут.

Въпреки че документът подчертава, че двете страни се задължават да спазват задълженията си по международните конвенции за правата на човека и бежанците, правозащитни групи от Европа и Афганистан веднага се противопоставиха на сделката. Хориа Мосадик от афганистанския офис на Amnesty International нарича сделката непрозрачна пред Al Jazeera. По нейни думи афганистанските власти виждат в споразумението "отровна чаша, която трябва да изпият в името на бъдещето на нацията". Причината за това е, че страната зависи в огромна степен от помощта за развитие, предоставяна от ЕС - 1.4 млрд. евро за периода 2014 - 2020 г. Повече от 40% от БВП на страната и 2/3 от бюджета ѝ се формират от такива помощи, предоставени от развитите страни.



Единна европейска политика срещу миграцията

Въпреки че сама по себе си практиката за обвързване на помощта за развитие с миграционната криза е противоречива, Европа я използва все по-често, за да постигне външнополитическите си цели. През септември т.г. изтече меморандум на Съвета на Европа с поверително клеймо, в който става ясно, че ЕС има намерение да обвърже навременното изплащане на помощта за Афганистан на готовността на Кабул да приеме исканията на Брюксел относно екстрадирането на нелегални мигранти. Преди това ЕС си осигури възможността да патрулира либийския бряг наравно с местната брегова охрана и по този начин да спира каналджиите на хора към Европа още в либийски териториални води.

Сделката с Турция, която включваше предоставяне на директна хуманитарна помощ за сирийските бежанци на турска територия, е трети пример за това как Европа започва да използва своите политики за помощ за развитие, хуманитарна подкрепа и миграция синхронизирано, за да постигне своите международни цели.