Внезапният край на битката за ООН

Защо загубиха двете български кандидатки

Вероятният нов председател на ООН Антонио Гутереш
Вероятният нов председател на ООН Антонио Гутереш    ©  Reuters
Вероятният нов председател на ООН Антонио Гутереш
Вероятният нов председател на ООН Антонио Гутереш    ©  Reuters

Изненада, разочарование и взаимни обвинения - реакциите в България на решението Съветът за сигурност да избере португалецът Антонио Гутереш за генерален секретар на ООН бяха почти изцяло в полето на емоциите. Местният сблъсък между двете български кандидатки поляризира целия разговор и създаде впечатлението, че кой ще бъде следващия шеф на международната организация зависи от действията на българското правителство.

Това, разбира се, е наивно. Играта за този пост е много по-сложна и се случва почти изцяло между петте държави, които са постоянни членки на Съвета за сигурност. Изборът на новия генерален секретар дори не е и самостоятелна игра, а част от сложните взаимоотношения между различните супер сили и то в момент, когато напрежението между Запада и Русия от една страна и Китай и САЩ от друга непрекъснато расте. Това правеше намирането на компромис изключително трудно и донякъде обяснява сравнително изненадващата бързина при избора на Гутереш. Само преди седмица очакванията бяха, че процедурата ще продължи още. Представители на Русия дори казаха, че не виждат проблем изборът да стане и следващата година. Перспективата за сериозно удължаване на процедурата обаче едва ли се е харесала на останалите държави и вероятно е помогнала за по-бърза консолидация около Гутереш, който беше основен фаворит при всички неофициални гласувания.

Запад вместо изток

Това, което направи изборът на Гутереш толкова изненадващ, беше не само, че се случи сега, а и че кандидатурата му беше подкрепена от държави, които буквално допреди дни бяха категорично против него. Основният противник на португалския премиер до миналата седмица беше Русия. Още от началото на кампанията официални представители на Москва казваха много категорично, че искат следващият генерален секретар да бъде от Източна Европа. Регионалната ротация на върха в ООН е неписано правило - няма документ, който да задължава държавите да го спазват, но твърдата позиция на Русия беше най-сериозната пречка пред Гутереш.

Какво се е случило в последните дни, за да се промени руската позиция, не е публично известно. Възможно е сделката да стане ясна при назначаването на заместник генералните секретари или други важни позиции в ООН, но засега обяснението остава изцяло зад кулисите на дипломацията.

Защо не успяха българските кандидати

Отговорът на този въпрос е по-лесен. Шансовете на Ирина Бокова от един момент нататък бяха изключително ниски. Срещу нейната кандидатура бяха твърдо Великобритания и САЩ и това стана ясно на сравнително ранен етап от кампанията. В щаба на Бокова вероятно са разчитали на това, че отрицателното становище на двете постоянни членки на Съвета за сигурност може да бъде преодоляно. В крайна сметка това стана сега с Гутереш - държавата, която беше твърдо срещу него, промени мнението си. И за Бокова, разбира се, би било теоретично възможно, но все пак трябваше да е много по-голям компромис. Така едно от важните предимства на Бокова - близостта й с Москва, всъщност се оказа и най-големият й недостатък. "Ирина Бокова - фаворит на Русия, се представи добре, но тя никога нямаше да преодолее опозицията от основни западни сили", написа Foreign Policy.

В опитите да се анализира от София процесът по избор на нов генерален секретар един от честите аргументи е, че издигането на Кристалина Георгиева преди една седмица е попречило на кандидатурата на Бокова и едва ли не, ако не се беше случило, шефката на ЮНЕСКО щеше да запази шансове. Тази хипотеза обаче трудно издържа, защото липсата на нова номинация едва ли щеше да направи Великобритания или САЩ по-благосклонни.

А издигането на Кристалина Георгиева се случи прекалено късно. В момента, когато българското правителство смени кандидатурата, мачът явно вече е вървял към решаване. Дори совалките в последния момент да са били интензивни, късното включване не даде възможност на Георгиева реално да участва в състезанието. Източници от българската дипломация твърдят, че особено активна в разговорите е била Франция, където на власт, както и в Португалия са социалистите. Те били твърдо против кандидатура на Георгиева, подкрепена от Меркел и други държавни глави от Европейската народна партия.

Това, разбира се, е само едно от възможните обяснения за неуспеха й. Най-убедителното е, че тя нямаше никакво време да развие публичната част от кампанията си.

Историята с българската номинация всъщност е едно натрупване на грешки - от начина, по който беше номинирана Ирина Бокова - в последните дни на правителството "Орешарски", до повторението на подкрепата за нея от Бойко Борисов в началото на тази година. Първият проблем беше пълната липса на каквото и да е обсъждане на българската кандидатура и взимането на решение от компрометирано правителство. Вторият беше решението да се продължи с подкрепата на Бокова, което самият Борисов призна, че е взето под силния натиск на тогавашния коалиционен партньор АБВ. Издигането на Кристалина Георгиева беше реално обсъждан вариант още тогава, но откровените заплахи на Георги Първанов наклониха везните към Бокова.

Колебливостта на Борисов отново се прояви и преди три седмици, когато решението за номинация на Кристалина Георгиева вече беше написано. Тогава обаче страхът да не се обиди Москва като се оттегли нейният кандидат и желанието да се спестят вътрешнополитически критики, отново накараха премиера да отложи решението. Така Георгиева влезе в състезанието в последната минута, когато вече нямаше какво да се направи. "Кандидатурата на г-жа Георгиева дойде прекалено късно, за да бъде предизвикателство за г-н Гутереш", написа Financial Times. Подобен коментар направи и Economist: "Късното влизане на втория български претендент [...] беше видяно от някои като сериозна конкуренция на г-н Гутереш. Нейната кандидатура обаче се оказа прекалено противоречива в Съвета за сигурност, където тя събра осем гласа против".

Като изключим ожесточената размяна на реплики в България, от цялата ситуация няма някакви сериозни загуби. Ирина Бокова ще продължи да бъде шеф на ЮНЕСКО, а Кристалина Георгиева - еврокомисар. Левите партии ще критикуват премиера, а той ще им отговаря с дребни заяждания. Репутацията на българия в международната общност, разбира се, понесе някакви щети. Остава и неприятното усещане, че играта с българския кандидат можеше да бъде изиграна и по-добре от държавата, ако тя действаше организирано, екипно и принципно.

Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


14 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Бях се зарекъл да не пиша повече по темата Борисов - ООН, защото мачът е свирен и сега да прехвърляме наново мръсното бельо е безсмислено: който може да си направи изводи - да ги прави, за останалите: Биг Брадър...

    Затова ми е непонятно, че г-н Алексий Лазаров (защото, съдейки по изказа и преповтарянето на втръснали ми доводи, той се крие зад псевдонима Павлин С. Жотев) продължава да мие очите на тези, които провалиха шансовете на добре премерената българска кандидатура в лицето на г-жа Ирина Бокова.

    Продължавам да съм далеч от увереността, че г-жа Бокова е щяла задължително да стане ген.секретар, но тя покриваше съществени формални и неформални критерии за поста. Работата на българската правителство свършваше с подаването на документите за номинацията й в Генералната асамблея на ООН. Оттам насетне кандидатите попадаха в друга игра, много над възможностите и компетенциите на правителствата - в играта на петте постоянни членки на СС. Правила тази игра няма, защото тя е сложен пазарлък.

    Да, на един етап САЩ и ОК наистина може да са споделили с г-н Лазаров, че не смятат да подкрепят българския кандидат (Бокова). За ОК това е логично, защото г-жа Хелън Кларк, кандидатът на Нова Зеландия е сред претендентите, а както би трябвало да е известно на г-на, ОК, ако няма свой, задължително подкрепя кандидата на Британската общност пред всички останали. След отпадането на г-жа Кларк при следващи отсявания този проблем би се решил.

    Анализатори твърдят, че твърдото влизане в играта на г-жа Меркел с настояване за издигане на нов български кандидат на срещата на Г-20 е срещнало твърдия отпор не само на Русия, но и на Франция. Наложило се от Париж недипломатично на източногерманката да се напомнят резултатите от последната война и кои са победителите, и кои са победените. И че Германия по тази причина ще продължава да стои в залата, а не на трибуната...

    Непонятно ми и дребнавото заяждане, че г-жа Бокова е кандидатът на Москва, което г-н Лазаров не пропуска да вметне. ОК. Да го допуснем. А тогава г-н Лазаров ще се наеме ли да обясни Гутериш чий кандидат беше? А Сърджан? А Малкора? За Кларк - ясно. За Кристалина - също: на Сорос...

    Г-н Лазаров заключава текста си с миролюбивата реплика: "...от цялата ситуация няма някакви сериозни загуби..."
    Наистина ли той не знае, че съществува национално достойнство? И то не се държи само от портрети на Левски и Раковски, а и на действията на днешните български политици? А от тях лъха на посредственост и слагачество.
    От подобни текстове - също...

  • 2
    lusius avatar :-|
    lusius

    Кандидатурата на Кристалина е брилянтен ход на европейската дипломация. Явяването на Георгиева осигури незабавното избирането на Генерален секретар на ООН. Дипломатичния ход е такъв шедьовър, какъвто нито Вилхем Щайниц, нито Хосе Раул Капабланка, нито Емануел Ласкер или който и да е друг гений в шаха е успял да сътвори…

  • 3
    uiv06356363 avatar :-|
    uiv06356363

    Браво Павлине, напипал си вярната жила. Внезапният край на битката показа, че победителя е одавна избран. Но се разиграха разни договорки между White House и Кремль. Американите натриха носовете на Жан Клод Банкер и Мути Меркел, а руснаците пуснаха по бързата писта Буги Барабата за втори път след драгаскането до Техеран. US: Гутереш е идеалният чарк в пъзела на Top Gun за разиграване на главния коз R&M (refugees & migrants) в играта Economics of Wars според последните им Theory of Chaos & Theory of Dynamic Systems. Антонио е форматиран по метода ABC (administation-bureaucraty-corruption) и е податлив като великият му сънародник Татко Барба, бивш шеф на ЕК и настоящ комисионер в GS. RU: Товарищ от Социнтерна, за предпочитане пред рояка нахални конски мухи от Источна Европа, предали набързо Съветския съюз и станали евродемократи. Напомняне за джуджетата от бившия соцблок, които явно са забравили, че слънцето изгрява от Москва, подминава Брюксел и залязва в Ню Йорк. Урок по дипломация и за Буги Барабата (след този гаф вече известен като Кратуньо Тиквеш), че не може да се ебаваш с Ириней Бокова, избрана от Русь за генсек на ЮНЕСКО. А гласуването за Кристалната Гюрга показа колко много е обичана курпоративната секлецарка от Световната банда, особено от страните от другия свят. За капак: сбъдна се прогнозата на Алена, че в годината Червената огнена маймуна, жените нямат шанс за победа, ама вожда Винету не слуша и сложи тетка Цецка на куцо магаре. Познайте какъв ще е резултата след месец? Е като не прие офертата на Задкулисието да стане президент, те му изиграха брилятния ход с най-големия му враг Пламък Орешака.

  • 4
    niko_tin avatar :-|
    niko_tin

    Защо не успяха българските кандидати
    ***
    Защото бяха две. "Divide at impera" не е баш точно същото като "Съединението прави силата".

  • 5
    vaticana avatar :-|
    vaticana

    Бокова, макар и след оттеглянето на държавната подкрепа, т.е. в лично качество, на 5 октомври спечели четвърта позиция, а Кристалина с подкрепата отиде осма от десет.
    Между другото - тя има два отказа от страни-членки на СС на ООН. Ако приемем, че едната е Русия, коя е втората? А ако не е Русия?

    Ех, Сорос, колко мъка има по света...

  • 6
    bladezone avatar :-|
    bladezone

    До коментар [#1] от " D-r D ": До петия абзац бих се съгласил, но после анализът ти става "един станиол завива мармота в шоколад". Я по-добре си спазвай обещанията.

  • 7
    beky avatar :-|
    beky

    До коментар [#6] от "bladezone":

    А какво му е на шестия абзац? А на седмия?
    Опитайте и вие да нахвърляте мнение от повече от 2 изречения.

  • 8
    tvz14383104 avatar :-|
    Славе Сергиев

    Беднии ми народе....жалки политици, жалка държавност, жалка тиква...избори идват- дали ще се съберат повече гласували от тези които гласуваха на терминал 2? Пфу !

  • 9
    geo_19 avatar :-?
    Доналд Радев

    Мъчи ме един въпрос? Защо съюзниците ни от НАТО са били против една съюзническа кандидатура от България?

  • 10
    kihano avatar :-|
    kihano

    Ха ха, една типично "умерена" статия. Все едно за убийство да напишеш "умерено", че не било съвсем убийство и трупът всъщност е полужив. И въпросът не е какви шансове са имали Бокова и Георгиева. Въпросът е, че в неподходящ момент по внушение отвън България мени политиката си по крайно неподходящ и дори пародиен начин, като очевидно саботира по-добрия си кандидат, за да пробута по-лош, но за когото настояват от чужбина. Това е толкова ярък пример за липсата на суверинитет, че не може повече.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход