С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
14 6 окт 2016, 19:15, 19457 прочитания

Внезапният край на битката за ООН

Защо загубиха двете български кандидатки

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Изненада, разочарование и взаимни обвинения - реакциите в България на решението Съветът за сигурност да избере португалецът Антонио Гутереш за генерален секретар на ООН бяха почти изцяло в полето на емоциите. Местният сблъсък между двете български кандидатки поляризира целия разговор и създаде впечатлението, че кой ще бъде следващия шеф на международната организация зависи от действията на българското правителство.

Това, разбира се, е наивно. Играта за този пост е много по-сложна и се случва почти изцяло между петте държави, които са постоянни членки на Съвета за сигурност. Изборът на новия генерален секретар дори не е и самостоятелна игра, а част от сложните взаимоотношения между различните супер сили и то в момент, когато напрежението между Запада и Русия от една страна и Китай и САЩ от друга непрекъснато расте. Това правеше намирането на компромис изключително трудно и донякъде обяснява сравнително изненадващата бързина при избора на Гутереш. Само преди седмица очакванията бяха, че процедурата ще продължи още. Представители на Русия дори казаха, че не виждат проблем изборът да стане и следващата година. Перспективата за сериозно удължаване на процедурата обаче едва ли се е харесала на останалите държави и вероятно е помогнала за по-бърза консолидация около Гутереш, който беше основен фаворит при всички неофициални гласувания.



Запад вместо изток

Това, което направи изборът на Гутереш толкова изненадващ, беше не само, че се случи сега, а и че кандидатурата му беше подкрепена от държави, които буквално допреди дни бяха категорично против него. Основният противник на португалския премиер до миналата седмица беше Русия. Още от началото на кампанията официални представители на Москва казваха много категорично, че искат следващият генерален секретар да бъде от Източна Европа. Регионалната ротация на върха в ООН е неписано правило - няма документ, който да задължава държавите да го спазват, но твърдата позиция на Русия беше най-сериозната пречка пред Гутереш.
Какво се е случило в последните дни, за да се промени руската позиция, не е публично известно. Възможно е сделката да стане ясна при назначаването на заместник генералните секретари или други важни позиции в ООН, но засега обяснението остава изцяло зад кулисите на дипломацията.

Защо не успяха българските кандидати



Отговорът на този въпрос е по-лесен. Шансовете на Ирина Бокова от един момент нататък бяха изключително ниски. Срещу нейната кандидатура бяха твърдо Великобритания и САЩ и това стана ясно на сравнително ранен етап от кампанията. В щаба на Бокова вероятно са разчитали на това, че отрицателното становище на двете постоянни членки на Съвета за сигурност може да бъде преодоляно. В крайна сметка това стана сега с Гутереш - държавата, която беше твърдо срещу него, промени мнението си. И за Бокова, разбира се, би било теоретично възможно, но все пак трябваше да е много по-голям компромис. Така едно от важните предимства на Бокова - близостта й с Москва, всъщност се оказа и най-големият й недостатък. "Ирина Бокова - фаворит на Русия, се представи добре, но тя никога нямаше да преодолее опозицията от основни западни сили", написа Foreign Policy.

В опитите да се анализира от София процесът по избор на нов генерален секретар един от честите аргументи е, че издигането на Кристалина Георгиева преди една седмица е попречило на кандидатурата на Бокова и едва ли не, ако не се беше случило, шефката на ЮНЕСКО щеше да запази шансове. Тази хипотеза обаче трудно издържа, защото липсата на нова номинация едва ли щеше да направи Великобритания или САЩ по-благосклонни.
А издигането на Кристалина Георгиева се случи прекалено късно. В момента, когато българското правителство смени кандидатурата, мачът явно вече е вървял към решаване. Дори совалките в последния момент да са били интензивни, късното включване не даде възможност на Георгиева реално да участва в състезанието. Източници от българската дипломация твърдят, че особено активна в разговорите е била Франция, където на власт, както и в Португалия са социалистите. Те били твърдо против кандидатура на Георгиева, подкрепена от Меркел и други държавни глави от Европейската народна партия.

Това, разбира се, е само едно от възможните обяснения за неуспеха й. Най-убедителното е, че тя нямаше никакво време да развие публичната част от кампанията си.


Историята с българската номинация всъщност е едно натрупване на грешки - от начина, по който беше номинирана Ирина Бокова - в последните дни на правителството "Орешарски", до повторението на подкрепата за нея от Бойко Борисов в началото на тази година. Първият проблем беше пълната липса на каквото и да е обсъждане на българската кандидатура и взимането на решение от компрометирано правителство. Вторият беше решението да се продължи с подкрепата на Бокова, което самият Борисов призна, че е взето под силния натиск на тогавашния коалиционен партньор АБВ. Издигането на Кристалина Георгиева беше реално обсъждан вариант още тогава, но откровените заплахи на Георги Първанов наклониха везните към Бокова.

Колебливостта на Борисов отново се прояви и преди три седмици, когато решението за номинация на Кристалина Георгиева вече беше написано. Тогава обаче страхът да не се обиди Москва като се оттегли нейният кандидат и желанието да се спестят вътрешнополитически критики, отново накараха премиера да отложи решението. Така Георгиева влезе в състезанието в последната минута, когато вече нямаше какво да се направи. "Кандидатурата на г-жа Георгиева дойде прекалено късно, за да бъде предизвикателство за г-н Гутереш", написа Financial Times. Подобен коментар направи и Economist: "Късното влизане на втория български претендент [...] беше видяно от някои като сериозна конкуренция на г-н Гутереш. Нейната кандидатура обаче се оказа прекалено противоречива в Съвета за сигурност, където тя събра осем гласа против".

Като изключим ожесточената размяна на реплики в България, от цялата ситуация няма някакви сериозни загуби. Ирина Бокова ще продължи да бъде шеф на ЮНЕСКО, а Кристалина Георгиева - еврокомисар. Левите партии ще критикуват премиера, а той ще им отговаря с дребни заяждания. Репутацията на българия в международната общност, разбира се, понесе някакви щети. Остава и неприятното усещане, че играта с българския кандидат можеше да бъде изиграна и по-добре от държавата, ако тя действаше организирано, екипно и принципно.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Белият дом опитва да промени веригите за доставка на автопроизводителите Белият дом опитва да промени веригите за доставка на автопроизводителите

Засега ефектът от това е малък

21 ное 2019, 231 прочитания

Германският износ за САЩ нараства въпреки напрежението в търговията Германският износ за САЩ нараства въпреки напрежението в търговията

Експортът за Китай обаче остава без промяна през третото тримесечие

21 ное 2019, 225 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Вие нас уважавате ли ни

Как да тълкуваме ултиматума на Путин към САЩ, в който беше намесена и България

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10