С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
104 7 окт 2016, 15:20, 25329 прочитания

Вие нас уважавате ли ни

Как да тълкуваме ултиматума на Путин към САЩ, в който беше намесена и България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Да, Съветският съюз беше наричан Горна Волта с ядрени ракети. Може би - но пък ракети имаше много." С тази реплика от речта си пред форума на "Валдай клуб" в Сочи през октомври 2014 г. президентът Владимир Путин шеговито напомни на света за ядрения арсенал на Русия. Две години по-късно го направи по много по-сериозен начин.

На 3 октомври Кремъл обяви, че ще прекрати едностранно действието на споразумението със САЩ за унищожаването на плутоний за военни цели. Единствената възможност Москва да се откаже от заплахата си е Вашингтон да направи следните неща: да върне назад разширяването на НАТО, като съкрати военното си присъствие в България, Румъния и прибалтийските страни до нивото от 2000 г.; да отмени т.нар. закон "Магнитски", който замразява активите и забранява влизането в Америка на руски официални лица, замесени в нарушаване на човешки права; да прекрати санкциите срещу руски компании и физически лица; да плати компенсации за загубите, понесени от тези санкции и въведените в техен отговор руски контрасанкции.


Списъкът с искания е, меко казано, удивителен. Както написа в профила си във Facebook опозиционерът Леонид Волков, "Путин поиска твърде малко. Трябваше да си поиска и Аляска, вечна младост, Илон Мъск и билет за "Дисниленд". С този ход Кремъл прибягва към познатата руска тактика на обвързване на несвързвани неща - в случая технически въпроси на ядреното разоръжаване, с чисто политически искания. Пределно ясно е, че САЩ няма как да изпълнят нито едно от тях, дори президент да стане Доналд Тръмп. Но тонът и съдържанието на ултиматума подсказват, че той не трябва да бъде четен буквално. Плутониевата заплаха "е инструмент" за "предаване на послание", отбелязва пред в. Moscow Times политологът Владимир Фролов. И то е адресирано към следващата американска администрация, тъй като с президента Барак Обама Кремъл вече не изглежда нито да може, нито да иска да си говори. В същия ден, в който Москва обяви оттеглянето си от ядреното споразумение, от Вашингтон дойде новината, че САЩ прекратяват диалога с Русия по Сирия.

Освен с това, което иска да постигне, демаршът на Путин е интересен и с начина на мислене, който показва. Според него например България очевидно попада в това, което Русия счита за своя зона на влияние. И дори никой в Кремъл да не храни илюзии, че България ще излезе от НАТО и американското военно оборудване и персонал ще бъдат изтеглени, самото искане за това говори достатъчно.

Говорим за плутоний, сещайте се за друго



Според Путин Русия е била принудена да действа заради "заплахата срещу стратегическата стабилност, идваща от враждебните действия на Америка". А също и заради това, че САЩ не изпълняват своята част от споразумението, подписано през 2000 г. и влязло в сила през 2010 г., според което двете страни трябва да унищожат по 34 тона плутоний, които всъщност са малка част от ядрения им арсенал. Твърденията на Русия, че Америка не спазва ангажимента си, имат известни основания. Заради високата цена на преработването на плутония в гориво за ядрени централи Вашингтон замрази програмата през 2014 г. Президентът Обама предложи тя да не бъде включвана в бюджета за следващата година и вместо това плутоният да бъде изпратен за дългосрочно съхранение. Държавният департамент твърди, че това отговаря на условията в договора, но Кремъл не е съгласен и сега потвърди недоволството си.

Високопоставен руски депутат от комисията за чужда политика, пожелал анонимност, коментира пред "Капитал": "Това споразумение ни е напълно неизгодно по отношение на безопасността, особено в условия на порицание и превръщането ни в "злия чичо" би било глупаво да разоръжим ядрения си щит". Въпросът е дали на фона на влошаването на отношенията с Америка и Запада Москва ще тръгне към оттегляне и от други договори, сключени в по-ведри времена, или ще спре дотук.

Засега изглежда по-скоро вторият вариант, поне ако се съди по сигналите в медиите на Кремъл, които налагат версията, че споразумението с плутония е било жертвано основно за да се покаже сериозността на руските намерения. "То беше прекратено по начин, който да демонстрира отношението на Русия, и в допълнение към указа има списък с руските оплаквания. Това бе направено, за да се информират САЩ, президентът Обама и международната общност за недоволството на Русия. Не бива да се забравя, че администрацията на Обама скоро ще напусне Белия дом и тази демонстрация е насочена към следващия американски президент", казва пред агенция "Спутник" Андрей Баклицки, директор на програмата "Русия и неразпространението на ядрени оръжия" към "ПИР-Център". Според него този договор е бил внимателно подбран за целта, тъй като така или иначе е неработещ и затова е бил подходящ за маневрата. "Няма смисъл да се прави шоу с прекратяване на други споразумения, защото сигналът беше изпратен", смята Баклицки.

Ние не се шегуваме

Амбициите на Русия да се държи като световна суперсила струват скъпо. В понеделник финансовото министерство предложи секретната част на руския бюджет - която включва разходите за сигурност и отбрана - да бъдат вдигнати с 680 млрд. рубли (10.9 млрд. долара), което означава, че други пера ще трябва да бъдат съкратени и дефицитът да бъде повишен. Но Путин може да разчита, че поне засега руснаците изглеждат готови да понесат известни икономически несгоди в името на гордото противопоставяне срещу САЩ.

Всъщност освен заявка към Хилъри Клинтън и Доналд Тръмп, че който и от тях да влезе в Белия дом, ще има срещу себе си една твърда и изискваща да бъде третирана като равна Русия, исканията на Путин съдържат и признание, че санкциите болят. И ултиматумът може да бъде разчетен и като покана за разговор по искания, които вече са официализирани с президентски указ и законопроект в Думата и не могат да бъдат игнорирани.

Вероятно има и друга цел, която политическият коментатор Леонид Радзиховски формулира по следния начин пред британската BBC: "Руската външна политика се свежда до битка за уважението на САЩ. Няма нищо друго. И имам предвид "уважение" в руския смисъл - хората да те уважават, защото се страхуват от теб. За Путин има една-единствена игра - да покаже на американците среден пръст и после да ги накара да се преклонят пред него и да кажат: "Искаме да ти бъдем приятели." Което означава, че ядрена война, втора студена или трета световна най-вероятно не се задава, но Русия ще продължава да покачва напрежението с всички възможни средства.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Берлин: Фокусът в преговорите между ЕС и САЩ трябва да е по-ниски мита за индустриалните стоки Берлин: Фокусът в преговорите между ЕС и САЩ трябва да е по-ниски мита за индустриалните стоки

Според германския министър на икономиката най-трудната част от търговските разговори тепърва предстои

19 фев 2019, 624 прочитания

Еврокомисарите масово си търсят нова работа Еврокомисарите масово си търсят нова работа

Това се случва девет месеца преди края на мандата им

19 фев 2019, 1007 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Внимавай какво си пожелаваш

UKIP може да се превърне в една от жертвите на Brexit. Но политиката й триумфира

Опитай по-дигитално

Colibra разработва платформа, базирана на блокчейн, която прави по-лесна и прозрачна обработката на искове

Стефан Тафров: Няма да съм безгласна буква в услуга на европейско началство

Дипломатът и бивш посланик на България в ООН спечели убедително вътрешните избори за евролистата на "Да, България"

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Как (не) живеем

Кураторката Вера Млечевска за въпросите, които поставя предстоящото българско участие на Венецианското биенале

Дивото зове

Трима утвърдени български приключенски фотографи и техните "работни дни" на открито

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 16.02.2019 Прочетете
Капитал PRO, Чуждите инвестиции скочиха временно заради банкова сделка, Карина Караиванова напуска КФН

Емисия

DAILY @7AM // 20.02.2019 Прочетете