С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 7 окт 2016, 17:22, 7497 прочитания

Искаме мир, но не този

Колумбийците отхвърлиха споразумението с ФАРК. Изгледите за предоговарянето са неясни

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко

- Колумбийците изненадващо гласуваха на референдум против мирната сделка с ФАРК. Мотивът е, че тя дава прекалено много отстъпки на партизанската групировка.

- Бившият президент Алваро Урибе, който оглави лагера срещу споразумението, проведе много активна кампания за "не" и успешно се заигра с емоциите на хората, загубили свои близки в конфликта.

- Настоящият държавен глава Хуан Мануел Сантос се опитва да спаси сделката и обещава, че ще продължи да провежда дискусии с опонентите си, за да изглади различията.

- Ако преговорите бъдат подновени, на масата ще седнат трима играчи – правителството, ФАРК и представителите на кампанията, агитираща да се гласува с "не" на референдума. Това ще усложни преговорния процес.


"Референдум" спокойно може да е думата на 2016 г. След шокиращи национални допитвания във Великобритания и Колумбия, следва ключово в Италия през декември. Резултатите дотук са инфарктни, а последиците - непредвидими, трудно управляеми и потенциално катастрофални.


Най-пресният пример са колумбийците, които в неделя гласуваха дали да бъде одобрено мирното споразумение с партизанската групировка ФАРК. Сделката, която трябваше да сложи край на най-стария конфликт в Западното полукълбо, отнел живота на 220 000 души, беше приветствана на международно ниво като рядък лъч надежда в един обхванат от войни и все по-мрачен свят.

Изненадващо обаче колумбийците казаха "не" и поставиха бъдещето на договореното през август примирие на карта. Изводът, както и с Brexit, е, че когато зададеш на хората въпрос, може да не получиш отговора, който желаеш. Особено ако не успееш да ги убедиш, че той е най-добрият за тях, колкото и очевидно да изглежда това. Както във Великобритания, така и в Колумбия се оказва, че нито управляващите, нито опозицията, която поведе кампанията за "не", имат план Б. Само че в латиноамериканската държава, за разлика от Brexit, залогът са човешки животи.

Тези, които се обявиха против колумбийската сделка, смятат, че тя дава прекалено много отстъпки на бунтовническата организация. Но макар и несъвършена, беше шанс за прекратяване на кървавата петдесетгодишна война между колумбийските власти и ФАРК, опустошила милиони животи. Шокът е огромен. Важното сега е да се види какво точно се обърка. И още по-същественото – как може да бъде поправено и пътят към мира да не бъде отрязан от злополучния референдум.



Наказанието срещу прагматизма

Мирното споразумение бе постигнато след четири години на преговори в Хавана между ФАРК (Революционни въоръжени сили на Колумбия) и колумбийското правителство. То бе подписано на емоционална церемония на 26 септември, на която партизанските лидери поискаха прошка за действията си. След това сделката бе подложена на референдум, в който хората трябваше да кажат "да" или "не". Защитниците й разполагаха с подкрепата на политици както в Колумбия, така и в чужбина, включително генералния секретар на ООН Бан Ки Мун. Социологическите проучвания показваха, че тя ще бъде одобрена с достатъчно мнозинство, но в крайна сметка бе отхвърлена с 50.2% от вота, като разликата бе около 54 000 гласа от почти 13 млн. бюлетини.

Няколко фактора доведоха до отхвърлянето. Единият е ураганът "Матю", който в този момент вилнееше в клонящите към "да" райони по карибското крайбрежие на страната и допринесе за слабата активност (37%). Непопулярността на президента Хуан Мануел Сантос и умелата кампания на предшественика му Алваро Урибе (с рейтинг 59%), който оглави "не"-лагера, също помогнаха. Но основната причина е, че споразумението бе определено като прекалено меко към партизаните.

Поправките, искани от противниците му, включват: осъдените за престъпления да не могат да се кандидатират за държавна служба, лидерите на ФАРК да лежат в затвора за извършените престъпления, групировката да използва "мръсните си пари" за компенсации за жертвите и да не се променя конституцията на страната. Критиците на сделката, които излязоха по улиците да празнуват резултата от референдума, твърдят, че никога няма да забравят, че "пътят на ФАРК е постлан с убийства, отвличания и наркотрафик".

Според договорката трябваше да се създадат специални съдилища, в които да се разглеждат делата срещу обвинените в престъпления по време на конфликта. Тези, които направят самопризнания, биха получили по-леки присъди и нямаше да ги излежават в традиционните затвори. Правителството освен това планираше да плаща всеки месец на свалилите оръжие партизани определена сума и да дава финансова помощ на започващите бизнес. ФАРК също така щяха да получат 10 места в конгреса на изборите през 2018 и 2022 г. Всичко това за много колумбийци бе прекалено. Не са малко и тези, които се съмняват, че групировката ще спази обещанието си и ще се разоръжи. Остава обаче неясно дали партизаните ще се съгласят на каквито и да било поправки в споразумението или дали изобщо ще искат то да се предоговаря, след като за постигането му бяха необходими толкова много усилия.

След като станаха ясни резултатите от допитването, десетки хиляди колумбийци излязоха по улиците на 14 града и призоваха правителството и ФАРК да не се връщат към войната. Близо тридесет университета взеха участие в шествията, организирани от студенти в социалните мрежи. Мнозина носеха свещи, бели знамена и портрети на близките си, които са сред стотиците хиляди убити по време на конфликта. Но Урибе заяви, че то е било "слабо" и е трябвало "да бъде за всички, а не само за половината население". Той се срещна със Сантос, който се опитва да спаси сделката, и посочи, че не е против мира по принцип, но иска предоговаряне. Урибе проведе много активна кампания в защита на "не"-то и успешно се заигра с емоциите на хората, загубили свои близки във войната.

Въпреки всичко Сантос изрази увереност, че окончателното спиране на кръвопролитията е близо и обеща, че ще продължи да говори с опонентите си, за да изглади различията. Той назначи трима висши представители, които "да участват в диалога и да насочат процеса към щастлива развръзка". По думите му правителствените преговарящи вече са се върнали в Хавана за допълнителни разговори с лидерите на ФАРК.

Срещата между него и Урибе бе първата, откакто той стана президент преди шест години. Някогашните съюзници се превърнаха във врагове, след като Сантос реши да преговаря с партизанската групировка. Сега настоящият държавен глава обеща да продължи да търси мир до последния момент от своя мандат, "тъй като това е начинът да завещаем една по-добра страна на нашите деца". Във вторник той обяви, че ще удължи двустранното примирие между групировката и правителствените сили до края на октомври, което накара мнозина да се запитат дали след това войната ще се възобнови. Министерството на отбраната обаче поясни, че спирането на огъня е било удължено "първоначално до 31 октомври" и може да бъде продължено и след това. От своя страна ФАРК твърдят, че "мирът ще продължи" и остават ангажирани с опитите за прекратяване на конфликта.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Саудитското производство на петрол и газ се сви след нападение с дронове 4 Саудитското производство на петрол и газ се сви след нападение с дронове

Според САЩ става въпрос за "безпрецедентна атака по световните енергийни доставки"

15 сеп 2019, 940 прочитания

ЕС обмисля въвеждането на нови енергийни данъци ЕС обмисля въвеждането на нови енергийни данъци

Новият председател на ЕК Урсула фон дер Лайен иска Европа да е лидер по темата

15 сеп 2019, 805 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Тревога: избори

"Политиката, глупако", или защо президентската надпревара в САЩ буди опасения за икономиката

Моят все по-скъп банкер

Банките започнаха да повишават таксите, като засилване на тенденцията, която не е нова, се очаква от есента

Ковачки цапа, всички му плащат

Горенето на отпадъци става с разрешението на държавните институции въпреки съмненията за спазване на еконормите

Как започва вносът на боклуци в България

Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

Понижена или повишена е България в новата Еврокомисия

Мария Габриел ще отговаря за обширен ресор с огромен бюджет, но с малка политическа тежест

Софийската Индиана Джоунс

Какво остана под паважите: за Магдалина Станчева (1924–2014) и археологията на София през социализма

Разходка в Прага

Бира, трева и музеи. Из града, който "те сграбчва за реверите и не те пуска да си отидеш"