Тревога: избори
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Тревога: избори

Нито Доналд Тръмп, нито Хилъри Клинтън впечатляват със силни икономическите програми.

Тревога: избори

"Политиката, глупако", или защо президентската надпревара в САЩ буди опасения за икономиката

12029 прочитания

Нито Доналд Тръмп, нито Хилъри Клинтън впечатляват със силни икономическите програми.

© Reuters


"Страната ни има сериозен проблем... Ние се състезаваме със света и искам Америка да печели. Ние вече не печелим." Така кандидатът за президент на САЩ на републиканците Доналд Тръмп очерта предизвикателството пред американската икономика по време на първия си дебат с Хилъри Клинтън. Претендентът на демократите контрира с коренно противоположно виждане: "Ние се завърнахме от бездната. Сега сме на прага да тръгнем към потенциално по-добра икономика."

С наближаването на президентските избори на 6 ноември се завръща и старата максима, че става въпрос за "Икономиката, глупако" - фразата, която помогна на Бил Клинтън да спечели кампанията за Белия дом през 1992 г. Сега се оказва, че основният проблем пред икономиката е... "политиката, глупако".

Иначе казано, най-голямата опасност в момента всъщност идва от негативното отношение на нацията и бизнеса спрямо двамата кандидати за президент. Това създава несигурност и отлага плановете за инвестиции, както и понижава нивата на доверие в икономиката. Което може само допълнително да влоши и без това не особено розовите основни икономически показатели.

Думи, които смразяват

Когато МВФ предупреди през седмицата, че политическата несигурност и заканите на Тръмп за протекционизъм изпращат удар след удар по перспективите на американската икономика и намали прогнозата си за нейния растеж от 2.2 до 1.6% през 2016 г., той просто затвърди впечатленията, че президентските кандидати не са особено популярни сред избирателите си.

И без предупрежденията на МВФ сигналите за представянето на американската икономика са смесени напоследък. Доналд Тръмп има основания да твърди, че от Голямата депресия насам не е имало толкова бавно възстановяване. От 2009 г. средният ръст на БВП е около 2%, а през първата половина на 2016 г. американската икономика отбеляза едва 1% ръст. Мнозина анализатори обвиняват за това компаниите, които се въздържат от големи покупки и инвестиции, особено в енергийния сектор поради ниските цени на петрола. Но дори и извън енергетиката разходите на бизнеса в САЩ тази година са се увеличили само с 2.1%, твърди Deutsche Bank. Данни от FactSet показват, че корпоративните печалби вероятно ще спаднат за шесто поредно тримесечие.

Създаването на работни места, увеличаването на заплатите, капиталовите инвестиции и продуктивността са анемични от години. Хронична слабост е и постоянната загуба на добре платени работни места в промишлеността. Между 1999 и 2011 г. около 6 млн. работни места в промишлеността са били изгубени според Bureau of Labour Statistics. Силният долар пък доведе до по-ниски нива на износа. Ниската безработица от 4.9% не е утеха, още повече че в данните не се включват тези за обезкуражените и неактивните хора на пазара на труда. Добрата новина е, че потребителското доверие достигна най-високото си ниво от юни според индекса на University of Michigan, а цените на имотите се възстановяват. Това обаче не е достатъчно на фона на натрупания песимизъм към бъдещия президент, който и да бъде той.

Липса на визия

Истината е, че САЩ, както и останалите развити икономики, се възстановяват трудно след финансовата криза от 2009 г., а това води до забавяне на световния търговски стокообмен и до подклаждане до нарастваща съпротива срещу това, което много възприемат като нечестна конкуренция от чуждите компании и работници. Затова както Тръмп, така и Клинтън яхнаха вълната против либерализацията на търговията, в частност търговските споразумения. Икономистите в страната настръхват както от крайната протекционистична риторика на Тръмп, така и от данъчните рецепти и на двамата.

"С ръст на икономиката само от 1% за миналата година това е възможно най-лошият момент да се говори за вдигане на данъците за бизнеса и инвеститорите", коментира икономистът Стив Муър, бивш редактор от Wall Street Journal, пред USNews. "Програмата на Хилъри Клинтън за данъци и по-голямо дългово харчене може да превърне леката рецесия в истинска през 2017 г.", добавя той. Обещанията на Тръмп да намали рязко данъците на бизнеса и останалите му планове също звучат опасно – те биха увеличили държавния дълг с 5.3 трилиона долара по оценки на Комисията за отговорен федерален бюджет. Само преди дни американското правителство приключи финансовата година 2016 с дълг от 19.5 трлн. долара. Ръстът на дълга за фискалната 2016 г. е около 7.5% от БВП, при това без да има финансови кризи или други изключителни събития. Никой от двамата кандидати за президент обаче не е посочвал как ще се справи и с планината от дълг.

Както пишат професорите от Harvard Business School Майкъл Портър, Ян Рижкин и Михир Десай в доклада си "Нерешени проблеми и разделена нация", президентската надпревара не е осветила следващите стъпки, които трябва да предприеме страната. "Вместо това твърде често кандидатите създават още по-голямо объркване и предлагат малки, частични стъпки в някои сфери или прегръщат прости, почти карикатурни слогани без истински план за действие." Така политическата система на нацията се превръща в най-голямата слабост за конкурентоспособността на Америка и ситуацията се влошава, смятат те.

Също толкова притеснен е и Джон Енглер, президент на организацията Business Roundtable, в която членуват едни от най-големите корпорации в страната: "За съжаление кандидатите не успяха да излязат с ясни планове за подкрепа на един по-здрав икономически растеж, който ще помогне на всеки да си плаща сметките, да образова децата си и който създава силни общности."

Новата реалност на бавния растеж

Очевидно целият развит свят – САЩ, Япония и Западна Европа, са засегнати от нов модел на бавен икономически ръст и икономистите се разминават в обясненията си за причините. Застаряващото население почти сигурно играе важна роля, но не е цялата история, пише Бен Касълман, главен редактор на Five ThirtyEight. През 2013 г. бившият финансов министър на САЩ Лари Съмърс заговори за "секуларна стагнация" - идеята, че ниският икономически растеж е дългосрочна тенденция, а не краткосрочен ефект от рецесията. Последиците може да се сериозни, твърди Касълман - по-лесно влизане в рецесия и по-трудно излизане от нея, по-слаб ръст на заплатите и повече безработица. И фактът, че кандидатите за президент не предлагат разумна рецепта, е един от големите рискове пред икономиката. Новата ситуация изисква смел визионер, който да се опитва да намери работещи решения поне за справянето с последиците на новия модел, ако не за излизането от него. Вместо това, както пише МВФ в последния си World Economic Outlook, "антиимигрантската и антитърговската риторика са отчетливи от началото на настоящия [американски] президентски цикъл" и има "натиск за популистки, обърнати навътре политики" в света. С други думи - добре дошли в ерата на политическия риск.

Американската икономика е навлязла в модел на слаб растеж, но президентските кандидати предлагат само частични мерки.

"Страната ни има сериозен проблем... Ние се състезаваме със света и искам Америка да печели. Ние вече не печелим." Така кандидатът за президент на САЩ на републиканците Доналд Тръмп очерта предизвикателството пред американската икономика по време на първия си дебат с Хилъри Клинтън. Претендентът на демократите контрира с коренно противоположно виждане: "Ние се завърнахме от бездната. Сега сме на прага да тръгнем към потенциално по-добра икономика."

С наближаването на президентските избори на 6 ноември се завръща и старата максима, че става въпрос за "Икономиката, глупако" - фразата, която помогна на Бил Клинтън да спечели кампанията за Белия дом през 1992 г. Сега се оказва, че основният проблем пред икономиката е... "политиката, глупако".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    sa6 avatar :-|
    sa6

    "Програмата на Хилъри Клинтън за данъци и по-голямо дългово харчене може да превърне леката рецесия в истинска през 2017 г.", добавя той. Обещанията на Тръмп да намали рязко данъците на бизнеса и останалите му планове също звучат опасно – те биха увеличили държавния дълг с 5.3 трилиона"

    няма проблем, поне докато печатницата не заяде

  • 2
    glog avatar :-|
    glog

    За да има растеж в реалната икономика, трябва да има платежоспособни крайни потребители. Иначе пазарите ще буксуват и ще има или стагнация, или рецесия, или криза. Даването и ползването на тредити е временна вярка, която носи повече вреда, отколкото полза. Основната част от крайните потребители са обикновените хора от народа. Хората, които продават своя труд и участват в работата на икономиката на държавата и на планетата. Следователно, за да расте икономиката, доходите на хората на наемния труд не трябва да намаляват нито абсолютно, нито относително, за да бъдат те достатъчно платежоспособни. Но законите в неолибералните държави, които регламентират пазарите, финансните и икономиката, са такива, че водят най-напред до относително, а после и до албсолютно обеднаване на тази част от човечеството. Следователно, за да се спрат и премахнат вредните тенденции в икономиката след 2007/2008 година, трябва неолибералните държави да променят своите закони от упоменатия по-горе вид. А точно това е едно от основните искания на Тръмп. А под негов натиск, донякъде и на Хилари.

    Тоест, това, от което се оплаква бизнесът в САЩ, е всъщност това, което трябва да стане, за да бъде възроден бизнесът. Само че свикнал вече (за около 4 или 5 десетилетия) на неследващи се привелигировани космически печалби, бизнесът очевидно не може да разлбере, че по този начин той сам унищожава себе си.

  • 3
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Докато Запада толерира малоумното размножение на Изток, проблемите ще се влошават. Населението расте, ресурсите са същите. На каква база очакваме да живеем по-добре? А политическата система просто няма ресурсите да се справи - никой не може да взема тежки решения. Карат по инерция и на дългове докато може. После - потоп. По възможност в чуждия мандат.

  • 4
    cuam4o avatar :-?
    Ангел

    До коментар [#3] от "Георги Георгиев":

    Я кажи, кажи къде е това:
    [quote#3:"Георги Георгиев"]малоумното размножение на Изток, [/quote]
    Че ми стана любопитно. По възможност с имена на държави..


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK