Климатичните промени заплашват с бедност 80 млн. градски жители

Около 881 млн. градски жители живеят в гета

Климатичните промени заплашват с бедност 80 млн. градски жители

Доклад на Световната банка показва, че са необходими 1 трлн. долара годишно за намаляване на риска от бедствия

7570 прочитания

Около 881 млн. градски жители живеят в гета

© STRINGER/INDIA


Природните бедствия в момента нанасят щети за около 314 млрд. долара годишно, като те ще се увеличат до 415 млрд. долара до 2030 г.

Около 77 млн. градски жители в света ще изпаднат в бедност до 2030 г. заради климатичните промени. Опасността може да се предотврати, ако правителствата инвестират общо около 1 трлн. долара годишно в инфраструктура и подобряване на градската среда. Инвестициите ще струват скъпо особено на развиващите се страни, но без тях рисковете за градовете са огромни предвид нарастващото население и миграцията. Ако градовете не успеят да направят инфраструктурата си адекватна на бедствия и климатични проблеми, това ще им струва 314 млрд. долара общо всяка година. Това са изводите от последния доклад на Световната банка и Global Facility for Disaster Reduction and Recovery (GDFRR).

Всеки седми човек живее в крайна бедност

По света около 1 млрд. жители (или един на всеки седем) живеят с по-малко от 1.25 долара на ден, но броят им може да нарасне с още 77 млн. души до 15 години. За вече бедните градски жители положението ще се вложи заради неустойчивата среда в градовете. Глобално около 881 млн. градски жители живеят в гета - с 28% повече отколкото през 2000 г. Тези гета се намират във високорискови местности като хълмове или наводнявани райони и не разполагат дори с основна инфраструктура, която да намали рисковете, твърди докладът.

Световната банка припомня, че градовете генерират повече от 80% от световния БВП, като всяка седмица жителите в градовете се увеличават с 1.4 млн. души. Природните бедствия в момента нанасят щети за около 314 млрд. долара годишно, като те ще се увеличат до 415 млрд. долара до 2030 г. Тези изчисления включват само заплахите от циклони, земетресения, цунамита и наводнения. Рисковете от различни социални и икономически сътресения могат да оскъпят още повече проблемите, свързани с лошата градска среда, най-вече в развиващите се страни.

Развиващите се страни са в най-голям риск

Песимистичният сценарий не е необратим, твърдят авторите на доклада. Около 60% от районите, които ще се превърнат в градове до 2030 г., все още не са застроени, което означава, че светът има кратък срок, в който може да инвестира в инфраструктура, пригодна за устояване на различни бедствия. Според доклада оптималната необходима сума за инвестиции в градска инфраструктура е 4.5 трлн. долара годишно, а ако е съобразена с климатичните промени, цената ще се увеличи с между 9 и 27%. Необходимостта е най-належаща в развиващите се страни. Въпреки това и по-малки суми ще имат някакъв ефект: през следващите 15 години годишни инвестиции от около 6 млрд. долара за стратегии за управление на риска от бедствия може да намали рисковете, добавят Световната банка и GDFRR.

Според доклада средствата са налице – капиталът на институциите от публични, частни и благотворителни източници е 106 трлн. долара годишно в глобален мащаб. Само 1.6% от него обаче сега се инвестира в инфраструктура изобщо, като дори не става дума за такава, която да е съобразена с природни рискове. Разбира се, в отделните градове и региони необходимостите са различни: в субсахарна Африка необходимостта от инвестиции в инфраструктура достигат дори 37% от БВП. Световната банка обаче отбелязва, че инфраструктурните инвестиции имат своя принос за увеличаване на икономическия растеж, тъй като стимулират капиталовото натрупване и по-високата продуктивност. При увеличаване на разходите за инфраструктура с 1% това ще доведе до 1.5 пр. п. допълнителен ръст към БВП през следващите 4 години. Там, където инфраструктурата е добре изпълнена, възвращаемостта е дори по-голяма – 2.6 пр. п. към БВП за 4 години по данни на МВФ.

Пречките пред инвестициите

"Инвеститорите се борят с много препятствия, когато става въпрос за инвестиции в устойчива среда", заяви Франсис Гескиер, директор на GDFRR. "По-често капацитетът на общините да включат елементи, които намаляват рисковете [от бедствия], в програмите си и да намерят финансиране е ограничен. Трябва да открием иновативни начини да преодолеем тези предизвикателства, ако искаме да избегнем утрешните бедствия."

За развиващите се градове най-големите бариери при намиране на финансиране са липсата на добър управленски капацитет, липса на доверие от страна на частния сектор и трудности при подготвяне на проекта. През последните пет години Световната банка е инвестирала около 2 млрд. долара годишно за преодоляването на тези проблеми и увеличаването на инвестициите в устойчива градска среда. Това са 79 проекта в 41 страни. Истанбул е един от посочените примери, където Световната банка и GDFRR са помогнали да се подобри устойчивостта към земетресения на над 1000 сгради, включително училища и болници.

Природните бедствия в момента нанасят щети за около 314 млрд. долара годишно, като те ще се увеличат до 415 млрд. долара до 2030 г.

Около 77 млн. градски жители в света ще изпаднат в бедност до 2030 г. заради климатичните промени. Опасността може да се предотврати, ако правителствата инвестират общо около 1 трлн. долара годишно в инфраструктура и подобряване на градската среда. Инвестициите ще струват скъпо особено на развиващите се страни, но без тях рисковете за градовете са огромни предвид нарастващото население и миграцията. Ако градовете не успеят да направят инфраструктурата си адекватна на бедствия и климатични проблеми, това ще им струва 314 млрд. долара общо всяка година. Това са изводите от последния доклад на Световната банка и Global Facility for Disaster Reduction and Recovery (GDFRR).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


2 коментара
  • 1
    xyha avatar :-P
    xyha

    1 трл. - богатите сттани няма да ги дадат а бедните пак ще отнвсат вредата.

  • 2
    cuam4o avatar :-P
    Ангел

    Тъй. 1 трилион долара са 1000 милиарда долара нали така? Ако правителствата не ги инвестират а ги дадат на ръка на тези 80 милиона души идва по какво? $12 500 на калпак. Имайки се предвид, че тези хора са от развиващите се страни, то по всяка вероятност с тези 12 500 долара могат да си купят/построят къща, че и бизнес да започнат. Проблема решен.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход