Виенски конституционен валс
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Виенски конституционен валс

Александър ван дер Белен в момента можеше да е президент на Австрия. Вместо това ще трябва да се яви още веднъж на избори

Виенски конституционен валс

Или защо в момента Австрия има трима президенти

7398 прочитания

Александър ван дер Белен в момента можеше да е президент на Австрия. Вместо това ще трябва да се яви още веднъж на избори

© Reuters


Дали е налице заговор на астролозите по отношение на изборната 2016 г., сигурно никога няма да разберем, но и с невъоръжено око е видно, че звездите са белязали настоящата година с президентски вот в поне две значими европейски демокрации - Австрия и България. Значимостта произтича не от крайния резултат на изборите, а от надлежността на процедурата на самия изборен процес, която трябва да гарантира обективно, действително и перфектно валидиране на свободния вот на избирателите. Съдебен контрол върху целия изборен процес е единственият начин за включване на демократичния остен към тризъбеца на взаимното възпиране на (произвола на) властите. Такъв съдебен контрол е предвиден както в Австрия, така и в България според Изборния кодекс на административните съдилища, а по силата на чл.149, ал.(1), т.6 и т.7 – и на Конституционния съд, който при сезиране действа и като правораздавателен орган.

На 22 май 2016 г. в Австрия се състоя вторият тур на президентските избори, след като при първия нито кандидатът на Партията на свободата Норберт Хофер, нито Александър Ван дер Белен успяха да достигнат 50%. Резултатите от втория тур посочват много крехка разлика – около 31 000 гласа (0.6%) за Ван дер Белен. Сезиран с жалба от Партията на Свободата, Конституционният съд на Австрия постанови на 1 юли решение, с което отмени цялата процедура по провеждането на втория тур на вота за президент от 22 май. И върна кандидатите Хофер и Ван дер Белен в изборната позиция към момента след обявяване на резултатите от първия тур и необходимостта от насрочване на втори тур, при който окончателно да се избере държавен глава.

Решението на Австрийския конституционен съд от 1 юли 2016 г. по конст. дело W I 6 2016 -125 е флагът върху правно-културно-цивилизационния жалон, с който австрийските магистрати осветляват накъде и как да се движим в стремежа си да се подредим в колоната на европейските демокрации. Кога – това ще трябва самите ние да определим.

Един случай в Австрия...

Нечувано, небивало и разтърсващо решение! Да се отмени резултат на който и да е тур от президентски избори в Австрия не се бе случвало. Само че, вместо да е скандално, решението е поразяващо с логиката, мотивацията, убедителността и справедливостта си.

Основните оплаквания на жалбоподателите от Партията на Свободата са: нарушения на Закона за избор на президент, в частност на правилата, които гарантират правото на свободен и таен избор и по-специално – предварително и нерегламентирано преброяване на гласовете, постъпили по пощата; както и подаване на информация в самия изборен ден за частични резултати от преброяванията към медии, които са ги огласили преди законово предвидения край на изборния процес.

В мотивите на решението си конституционните съдии разглеждат подробно десетките случаи, посочени от жалбоподателя, за нарушения на правилата, като при никое от тях не се сочи и не се доказва флагранно манипулиране на изборни резултати от когото и да било – всъщност това е практически невъзможно. Анализът на нарушенията очертава две основни тенденции на порочни действия на участници в изборния процес:

  • - Преброяването на постъпилите по пощата гласове в 14 избирателни окръга е осъществено предсрочно и в нарушение на правилата.

    - Установено е съобщаване на резултати от преброяванията от представители на изборната администрация на определени медии преди края на изборния ден.

В изборен окръг Вилах-град например пристигналите по пощата бюлетини са били разпечатани, преброени и сортирани в отсъствие на член на избирателната комисия още на 22 май 2016 г., преди да настъпи денят и часът за законосъобразното им преброяване – 09:00 ч. на 23 май 2016 г. Преброените по този начин гласове били разпределени така - 37.9% за Норберт Хофер и 62.1% за Александър Ван дер Белен. Само че съотношението на преброените бюлетини от гласоподавателите, които са ги подали лично в изборните секции, било следното - 56.18% за Хофер и 43.82% за Ван дер Белен.

Ето как са анализирали този аритметичен въпрос конституционните съдии на Австрия:

"Точно тази драстична разлика между изборния резултат при преброените в избирателните секции гласове в сравнение с резултата от бюлетините по пощата при обективно разглеждане събужда солидно съмнение относно правомерността и коректността на обявените на 22 май 2016 г. резултати от подадените по пощата гласове, чието преброяване е осъществено в отсъствие на представител на избирателната комисия и наблюдатели на изборния процес в избирателен район Вилах-град. ... Само при наличието на мнозинството от членовете на надлежно назначената изборна комисия в процеса на отваряне и преброяване на бюлетините може да бъде изключена манипулация и по този начин да се избегне каквото и да е съмнение за манипулиран изборен процес."

В разгледаните от магистратите още десетина подобни случая подходът и изводите на австрийския КС са сходни: "Дори процесът по (преждевременно) сортиране на бюлетините като недействителни и валидни такива, съставлява по смисъла на закона еднозначно нарушение, тъй като е от огромно значение за формирането на резултатите и съдържа в себе си потенциал за злоупотреба. Опасността от злоупотреба е налице в още по-съществено измерение в описаните случаи, при които в незачитане на законовите предписания, в отсъствието на членове на Районната избирателна комисия са отворени частично пликовете на постъпилите по пощата бюлетини и дори някои от тях са били извадени. В случаите на неоторизирано и неконтролирано отваряне на бюлетините е очевидно, че при отварянето на пликовете с бюлетините те са могли да бъдат извадени, преценени, допълнени, фалшифицирани или дори подменени."

Преценката на конституционните съдии е непоклатима логическа конструкция, която не допуска каквато и да е пукнатина и възможност за оборване. Та как бихте оборили вътрешното убеждение на магистрат, който е съобразил фактите и, изхождайки от принципите на изборното право, е съзрял възможност - дори опасност - да бъде отстранен, подменен или фалшифициран дори един глас. Нали става въпрос за гласа на суверена и правото му свободно и тайно да изяви волята си? Австрийските магистрати са счели, че няма нужда да обясняват в мотивите си принципите на съвременната демократична държава. А само са посочили факти, които поставят тези принципи под евентуална заплаха.

...и един в България

На този фон нека разгледаме Решение №5 от 9 юли 2013 г. по конституционно дело № 13 от 2013 г. на Конституционния съд на Република България, както и Решение №13 от 28 ноември 2013 г. по к.д. №14 от 2013 г. Българските конституционалисти са били сезирани преди три години със сходни оплаквания – за нарушения на изборния процес, и при действието на същите принципи на изборното право – свободен и таен вот за всеки индивид от суверена. Жалбоподателите са се позовали на недопустима агитация в деня за размисъл и в деня на изборите; участие на социологически агенции в публичната част на кампанията и изнасяне от тези агенции на данни, които са довели до промяна на обществено-политическите нагласи за гласуване; гласуване в чужбина, извършено в противоречие с правилата на Изборния кодекс; голяма част от подписите върху секционните протоколи са фалшиви, а друга част са подписи на лица, които не са вписани като членове на СИК; отпечатване на 350 000 бюлетини в повече от поръчката за това.

За разлика от правилата в австрийския процес по конституционно дело № 13 от 2013 г. на КС на България е привлечен като заинтересована страна главният прокурор. Ето неговото становище по твърденията за нарушения при провеждането на изборите за народни представители на 12 май 2013 г.: "Направените съждения от вносителите на искането почиват върху обективно неизмерими величини или твърдени закононарушения, чийто ефект върху упражняването на активното избирателно право е неустановим по достатъчно надежден начин. Главният прокурор счита другите твърдения за извършени нарушения за неоснователни с оглед на искането за обявяване изцяло за незаконен избора за народни представители в 42-то Народно събрание."

За разлика от обоснованата и теоретически подкрепена интерпретация на принципите на демократичния избор в адмирираното решение на КС на Австрия конституционните съдии на Република България при решаването к.д. №15/2013 г. и к.д. №13/2013 г. са останали заклещени в чисто схоластичния си и тесногръд прочит на Изборния кодекс и конституцията: "Твърдението на вносителите, че отпечатването на около 350 000 бюлетини за гласуване в печатницата в гр. Костинброд извън общата поръчка води до съмнение, че с подобни бюлетини е съществувала възможност за манипулиране и фалшифициране на изборния резултат, не е подкрепено с никакви доказателства. Съвсем произволно народните представители, отправили искането до Конституционния съд, правят извода, че наличието на по-голям брой бюлетини от първоначално предадените на отделните СИК, който е отразен в съответните протоколи, е резултат от "частично успял опит за манипулация на вота". Техните съмнения не се основават на никакви конкретни доказателства, а по-скоро на информация, изнесена от различни медии."

Един "частично успял опит за манипулация на вота" според българските конституционни съдии не може да разклати стабилността на здравата ни демокрация. За разлика от тях австрийските им колеги са бдителни и не възприемат демократичното устройство на държавата си като даденост, а като завоевание на обществото, в чието бранене те също участват. Видно от мотивите им, дори съмнението и вероятността от повлияване на вота за тях съставляват основание за касиране на избора.

Българският КС обаче отрича директно правото на обществото и на жалбоподателите да се позовават на въздействие върху нагласите на избирателя като нарушение на принципите на свободния избор. Четейки мотивите на решенията, оставаме с впечатлението, че те са мотиви към присъда (оправдателна), а не обосноваване на надзор от страна на КС за спазването на правилата и принципите на демокрацията. Очевидно е също, че решението не надгражда позитивния опит на България в провеждането на свободни избори. Цитат: "Съдът намира, че не съществува обективен критерий, по който да се прецени дали и как едно нарушение на правилата за агитация в деня за размисъл и последиците от него се е отразило на изборния резултат. По никакъв начин не може да се установи дали твърдените в искането нарушения са се отразили върху избирателната активност, дали са я насърчили или ограничили. Причинната връзка между едно или друго действие на участниците в изборния процес, свързано с агитация, и крайния резултат от изборите не може да бъде установена с правни средства, резултатът от които да бъде използван за доказване пред Конституционния съд. Няма как да се установи дали изборният резултат би бил различен при отсъствието на твърдените в искането нарушения."

Ерго за българските конституционалисти електоратът е аморфно тяло. Само когато се докаже видима с просто око разлика в контурите на разливането му, то тогава то е било повлияно. Индивидуалният израз на народния суверенитет, който в съвкупност от всички избиратели ще излъчи пълномощниците на този суверенитет, не е зачетен и отбелязан в Решение № 5/2013 г. по конституционно дело № 13 от 2013 г. Оборване на това отношение на мнозинството на състава на КС се съдържа в особеното мнение на съдия Пунев към него: "Легитимността на това мнозинство, както и на целия парламент при представителната демокрация произтича от свободното и без каквито и да е ограничения извън определените от конституцията рамки упражняване на активното избирателно право на българския гражданин да участва в избора на централни и местни органи на власт. Това право е от категорията на основните права на гражданина – чл. 42 от конституцията. Упражняването му от избирателя трябва да бъде резултат на неговия информиран избор, а не на манипулация и сугестия от страна на политическите субекти, които се състезават за властта като участници в изборния процес. Деформация на вота ще има както когато се повлияе на гласуването позитивно – за определен политически субект, така и когато избирателят бъде демотивиран да гласува за участник в изборите, обект на т.нар. черен пиар. По настоящото дело може да се констатира, че мнозинството съдии при аргументацията на решението си с констатацията за ненарушаване на забраната за агитация в деня за размисъл е показало липса на сетива в юридически и морален смисъл, защото изводът му се намира в грубо противоречие с действителното фактическо положение. Това е така, защото трудно би могло да се прогнозира като вариант ситуация в предизборния ден с по-тежки и скандални нарушения от реално допуснатите, които биха били основания за касиране на изборите Преди всичко, ако е налице съществено нарушение на изборния процес, и то от фундаментален характер, който опорочава изборите като цяло, това е достатъчно основание за тяхното касиране."

Видно е, че особеното мнение към в решението по к.д. № 13/2013 г. на КС на Република България за тиха радост на демокрацията (в Австрия) е разбирането на пълния състав на КС на Австрия, еднозначно и единодушно изразено в Решение № W I 6 2016- 125.

Защо тогава българските съдии при разглеждането на жалби относно нарушения на изборния процес действат като пеналисти? Някои нарушения няма нужда да бъдат доказани престъпления, за да са повлияли на формирането на решение у гласоподавателя, или пък да са препятствали коректното отчитане на бюлетините. Самата вероятност за повлияване, както казват австрийските съдии, ако е установена несъмнено, вече е опорочаване.

В момента длъжността президент на Австрия се изпълнява от трима – председателите на Горната камара на австрийския парламент Дорис Бурес, Карлхайнц Копф и Норберт Хофер, тъй като Хайнц Фишер оваканти поста на държавния глава, пенсионирайки се на 8 юли 2016 г. Тримата се редуват да изпълняват функциите на президента, като се въздържат само от официални посещения в чужбина и подписване на международни договори. В Австрия са помислили и за това. Пожелаваме на австрийските граждани честни и свободни избори на 04 декември 2016 г. А на българските освен това пожелаваме и качествата на австрийските съдии, които са, оказва се, понякога последният и единствен страж на суверенитета и волята на народа.

Всъщност в Австрия повторението на втория президентски тур бе насрочено за 2 октомври. Но на 12.09.2016 вътрешният министър Волфганг Соботка излезе пред камерите и заяви, че е открит дефект в пликовете, където се поставят попълнените бюлетини. Лепилото позволявало около час по-късно пликът да се отвори и в него да бъде поставена друга бюлетина – без видими следи от разлепването. Това било нова техническа възможност за хипотетични изборни злоупотреби, поради което пликовете се обявяват за негодни и се поръчва производството на нови милиони такива. Което наложи повторно отлагане на избора за 4 декември. Представяте ли си какво би се случило в България, ако се приложат критериите на австрийския КС и ако имаме изборни власти като австрийските?

* Албена Драганова и Веселин Георгиев са адвокати. Този текст е публикуван и в портала www.gramada.org

Открийте разликите

Решение по к.д.№13/2013 на КС на РБ Решение по к.д.№14/2013 на КС на РБ

· Направените съждения от вносителите на искането почиват върху обективно неизмерими величини или твърдени закононарушения, чийто ефект върху упражняването на активното избирателно право е неустановим по достатъчно надежден начин.

· Съвсем произволно народните представители, отправили искането до Конституционния съд, правят извода, че наличието на по-голям брой бюлетини (350 000) от първоначално предадените на отделните СИК, който е отразен в съответните протоколи, е резултат от "частично успял опит за манипулация на вота". Техните съмнения не се основават на никакви конкретни доказателства.

· Съдът намира, че не съществува обективен критерий, по който да се прецени дали и как едно нарушение на правилата за агитация в деня за размисъл и последиците от него се е отразило на изборния резултат.

· По никакъв начин не може да се установи дали твърдените в искането нарушения са се отразили върху избирателната активност, дали са я насърчили или ограничили. Причинната връзка между едно или друго действие на участниците в изборния процес, свързано с агитация, и крайния резултат от изборите не може да бъде установена с правни средства, резултатът от които да бъде използван за доказване пред Конституционния съд. Няма как да се установи, дали изборният резултат би бил различен при отсъствието на твърдените в искането нарушения.

Решение W I 6 2016 -125 на КС на Австрия

· При обективно разглеждане се събужда солидно съмнение относно правомерността и коректността на обявените на 22.05.2016 г. резултати.

· Дори процесът по (преждевременно) сортиране на бюлетините като недействителни и валидни такива, съставлява по смисъла на закона еднозначно нарушение, тъй като е от огромно значение за формирането на резултатите, а съдържа в себе си потенциал за злоупотреба.

· При отварянето на пликовете с бюлетините те са могли да бъдат извадени, преценени, допълнени, фалшифицирани или дори подменени.

· Изчисляването и вероятното съобщаването на медии на т.н. "сурови данни" . може да е повлияло на свободната преценка на неконтролиран кръг от избиратели, които още не са упражнили правото си на глас.

· Посочената незаконосъобразност може да е дала отражение върху окончателния изборен резултат.

Дали е налице заговор на астролозите по отношение на изборната 2016 г., сигурно никога няма да разберем, но и с невъоръжено око е видно, че звездите са белязали настоящата година с президентски вот в поне две значими европейски демокрации - Австрия и България. Значимостта произтича не от крайния резултат на изборите, а от надлежността на процедурата на самия изборен процес, която трябва да гарантира обективно, действително и перфектно валидиране на свободния вот на избирателите. Съдебен контрол върху целия изборен процес е единственият начин за включване на демократичния остен към тризъбеца на взаимното възпиране на (произвола на) властите. Такъв съдебен контрол е предвиден както в Австрия, така и в България според Изборния кодекс на административните съдилища, а по силата на чл.149, ал.(1), т.6 и т.7 – и на Конституционния съд, който при сезиране действа и като правораздавателен орган.

На 22 май 2016 г. в Австрия се състоя вторият тур на президентските избори, след като при първия нито кандидатът на Партията на свободата Норберт Хофер, нито Александър Ван дер Белен успяха да достигнат 50%. Резултатите от втория тур посочват много крехка разлика – около 31 000 гласа (0.6%) за Ван дер Белен. Сезиран с жалба от Партията на Свободата, Конституционният съд на Австрия постанови на 1 юли решение, с което отмени цялата процедура по провеждането на втория тур на вота за президент от 22 май. И върна кандидатите Хофер и Ван дер Белен в изборната позиция към момента след обявяване на резултатите от първия тур и необходимостта от насрочване на втори тур, при който окончателно да се избере държавен глава.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    anihilator_jack avatar :-|
    anihilator_jack

    "Защо тогава българските съдии при разглеждането на жалби относно нарушения на изборния процес действат като пеналисти?"
    --------------------------------

    Защото са хора с манталитет на чиновници, които за нищо на света не биха се конфронтирали с политическото статукво. Ако си спомняте след това решение съдия Александър Ненков в свое интервю каза, че не можели да касират изборите, защото така излизало, че не сме част от ЕС. Е в Австрия ги касираха и като гледам още са си част от ЕС!

    И отново едно евала на Благовест Пунев за принципната му позиция. Заради хора като него и Филип Димитров (заради особеното му мнение от вчера) си струва да запазим тази институция просто трябва да измислим как само такива хора да стават съдии, а не да са вълци единаци.

  • 2
    drilldo avatar :-P
    Георги Георгиев

    Че какво ни е на демокрацията? Тук също биха се взели надлежни мерки! Бойко щеше да каже, че трябва да се въведе справедливост. Прокуратурата щеше да се самосезира, и още след 2 дена Цецка деловодката в ЦИК щеше да получи максималната глоба за административно нарушение от 50 лв. плюс 2 цигари.

    Ефективност, другари!

  • 3
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    "Представяте ли си какво би се случило в България, ако се приложат критериите на австрийския КС и ако имаме изборни власти като австрийските?"

    Точно такава стриктност, между другото, ще бъде страшно оръжие за проекто-диктатори като Бойко. Би било изключително трудно да минат каквито и да било избори, ако някой си постави изричната цел за това.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.