Битката за Мосул започна
Разнородна коалиция ще се опита да превземе последния голям иракски град, останал под контрола на ИДИЛ
Рано сутринта в понеделник широка коалиция на военни и паравоенни отряди започнаха офанзивата срещу Мосул - втория по големина град в Ирак и основен бастион на групировката ИДИЛ в страната. Според различни източници авангардът на атаката ще бъде подразделение на иракската армия, което наброява между 30 и 54 хил. военни, като към тях ще се включат паравоенни шиитски и сунитски отряди, обучени от Турция нередовни милиции, както и до 40 хил. кюрдски пешмерги. В битката участва и авиация, като пропагандната ръка на ИДИЛ твърди, че това са самолети на САЩ.
Срещу тях се изправят само около 4000 - 8000 бойци на ИДИЛ, които обаче са минирали региона на града с импровизирани експлозивни устройства и могат да използват цивилното население като жив щит. Кюрдски източници твърдят, че ИДИЛ използва коли бомби, за да забави офанзивата им от север-североизток. Въпреки това коалиционните сили вече отбелязват първите си победи и поне седем села са попаднали под кюрдски контрол, съобщава кореспондентът на BBC от мястото на бойните действия.
В разгара на офанзивата
Кореспонденти на Guardian и CNN, които са внедрени в кюрдските и иракските части, предават на живо от бойното поле. Битката за града, който, преди да бъде превзет от ИДИЛ, наброяваше 2 млн., а сега е обитаван от едва половината, ще бъде знакова и за двете страни. През 2014 г. групировката стана известна на международната общност, когато с 1500 бойци успя да изтласка 30 хил. редовни иракски войници от него. Затягането на обръча около Мосул накара много наблюдатели, между които и Върховният комисариат за бежанците към ООН (ВКБООН) да предупреди, че битката за града може да предизвика нова бежанска вълна от 100 хил. души в посока Турция. Друг притеснителен фактор е потенциалният сблъсък между различните фракции, които се борят за превземането на града, поставят си взаимно ултиматуми и могат да предизвикат междуетнически конфликти след евентуалното му превземане.
Мосул е религиозно и етнически разнообразен, но мнозинството жители са арабски сунити. Затова и ИДИЛ получаваше значителна подкрепа от низвергнатите след 2003 г. поддръжници на партията на диктатора Садам Хюсеин "Баас", които се бунтуват срещу доминирания от шиити Багдад. Има вероятност за етнически сблъсъци и по кюрдско-арабска линия въпреки обещанията от страна на командирите на пешмергите, че техните отряди няма да претендират за контрол над превзетите територии. Освен това Турция и Ирак вече си размениха остри реплики относно участието на Анкара в офанзивата. Иракският премиер Хайдер ал Абади официално предупреди обучените от Турция части да не се включват в боевете за града, но турският президент Реджеп Тайип Ердоган отхвърли искането и заяви, че Турция няма как да бъде спряна от участие в битката и иракската армия не може да се справи сама. Макар Анкара да не участва директно в боевете за града, турски офицери подготвят милиции от сунити, туркемни и иракски кюрди, които да участват в боевете.
ИДИЛ в отстъпление
Градът, разположен на западния бряг на река Тигър, е последният голям бастион на групировката в Ирак, след като през юни иракската армия успя да си върна Фалуджа. В Сирия ИДИЛ също губи ключови позиции - през август групировката отстъпи от градовете Манбиж и Джараблус на турската граница, а преди ден ключовият за ислямистката пропаганда бастион Дабик също падна. Според пропагандата на самопровъзгласилия се халифат, последната битка между "правоверните мюсюлмани" и "неверниците" трябваше да се проведе точно край Дабик, на когото е кръстена и основната медия на групировката. В офанзивата, известна като "Щитът на Ефрат", участват обучени от турската армия паравоенни подразделения на сирийски и иракски араби и йезиди.
