Как ще бъдат поделени разходите в Германия след спирането на АЕЦ
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как ще бъдат поделени разходите в Германия след спирането на АЕЦ

Как ще бъдат поделени разходите в Германия след спирането на АЕЦ

Държавата ще плаща складирането на ядрени отпадъци, Eon, RWE и EnBW ще поемат разходите за спирането и демонтирането на своите реактори

7089 прочитания

© Reuters


Германското правителство представи ключов законопроект за поделянето на разходите за десетки милиарди евро след спирането на атомните си електрически централи (АЕЦ). Това се определя като важен елемент в усилията на страната да се справи с ядреното си наследство, пише Financial Times. След аварията във Фукушима през 2011 г. Берлин реши да изключи всички свои АЕЦ до 2022 г. и оттогава се опитва да реши кой трябва да плати разходите за затварянето на реакторите и последвалото почистване, които се очаква да достигнат 48 млрд. евро.

Решение на проблема

Представеният законопроект потвърждава, че операторите на германските ядрени електроцентрали – компаниите за комунални услуги Eon, RWE, Vattenfall и EnBW, ще поемат разходите за спирането и демонтирането на своите реактори. Но държавата ще поеме финансова отговорност за складирането на отпадъците, които те са произвели. Все пак, за да го направи, тя ще разчита на фондове, осигурени от компаниите за комунални услуги. Те са заделили общо 17.4 млрд. евро за справянето с този проблем, които сега ще прехвърлят в нов фонд, контролиран от държавата.

Сделката обаче е спорна, тъй като от компаниите за комунални услуги се иска да платят допълнителна "вноска риск", която ще ги освободи от всякакви бъдещи задължения относно складирането на отпадъци, което означава, че трябва да изплатят 23.6 млрд. евро.

Крайната сума беше представена през април от 19-членна комисия от експерти, които бяха натоварени със задачата да намерят компромисен вариант, който да не налага прекалено тежко финансово бреме върху компаниите, но и същевременно да постигне справедлива сделка за германски данъкоплатци.

Германските енергийни компании понесоха тежък удар от решението на страната да премине от изкопаеми горива и ядрена енергия към възобновяеми източници, като енергията, която генерират от природен газ и въглища, е изместена на пазара от субсидирана вятърна и слънчева енергия. Компаниите за комунални услуги трябваше да се примирят с огромни загуби от своите конвенционални електрически централи. Миналата година Eon обяви най-голямата загуба в историята си, а RWE намали дивидента си за 2015 г.

И двете компании отговориха на кризата в сектора, като се разделиха на две. Eon отцепи ядрените си централи в нова компания – Uniper. RWE постави бизнеса си със зелена енергия и електрическата мрежа в нов филиал – Innogy.

Спорна тема

Още през април RWE и Eon заявиха, че предлаганото споразумение за складирането на ядрени отпадъци "оказва голям натиск върху техния икономически капацитет". Eon обяви през май, че вероятно ще трябва да събере допълнителен капитал, за да покрие новите 2 млрд. евро, които трябва да плати във фонда. В сряда от компанията бяха по-позитивни, наричайки новия законопроект "шанс да приключим една спорна тема, която е обсъждана от десетилетия".

Законопроектът сега ще бъде представен пред парламента и правителството се надява да влезе в сила до края на годината, ако не нарушава правилата на Европейската комисия за държавната помощ.

Германското правителство представи ключов законопроект за поделянето на разходите за десетки милиарди евро след спирането на атомните си електрически централи (АЕЦ). Това се определя като важен елемент в усилията на страната да се справи с ядреното си наследство, пише Financial Times. След аварията във Фукушима през 2011 г. Берлин реши да изключи всички свои АЕЦ до 2022 г. и оттогава се опитва да реши кой трябва да плати разходите за затварянето на реакторите и последвалото почистване, които се очаква да достигнат 48 млрд. евро.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    Stabilnost avatar :-|

    48 млрд евро - е как ве - нали това е най-чистата, най-безопасната и най- ЕВТИНАТА енергия ве

  • 2
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Политизирането на енергетиката води до много, много големи разходи.... споменатите в статията са само "елемент" от тях!!! :-) Ама луд умора няма, само се поти!!!!

  • 3
    ian_smith avatar :-|
    Ian Smith

    [quote#2:"boby1945"]Политизирането на енергетиката води до много, много големи разходи[/quote]

    Буби, ти явно говориш за Гоце Първанов и за неговия голЕм "шлем".

  • 4
    ian_smith avatar :-|
    Ian Smith

    [quote#2:"boby1945"]Ама луд умора няма, само се поти!!!! [/quote]

    Тук вече говориш за себе си.

  • 5
    kykyyy avatar :-|
    kykyyy

    Поредната мазня. Разходите трябва да са 100% за операторите и те да ги включват в цената на тока от АЕЦ. А троловете нека си духат срещу ВЕИ ...

  • 6
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Това е изключително непазарно решение. Влагани са инвестиции в тези централи. Те трябва да си доизживеят времето. Залитането само към възобновяеми източници е похвално, но изключително рисково занимание.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK