Опасният голям брат
Русия се държи все по-заплашително. И макар никой да не иска война, напрежението ще продължава да ескалира
В едно от интервютата си руският президент Владимир Путин, носител на черен колан по джудо, разкрива част от философията си: "Ако се задава битка, не се колебай да удариш пръв." Напоследък това кредо е в непрекъсната употреба.
Тази седмица Путин изпрати самолетоносача "Адмирал Кузнецов", съпътстван от миниармада, през Северно море към Средиземноморието. Подозрението е, че финалната дестинация е Сирия. Преди това Кремъл разположи ракети "Искандер-М", пригодени да пренасят ядрено оръжие, в Калининград, в близост до границите на Литва и Полша. По-рано Путин прекрати споразумението със САЩ за унищожаване на плутоний за военни цели, а наскоро Вашингтон официално обвини Москва в кибератаки с цел намеса в американските президентски избори. Всяка от двете страни сочи другата като причина за ескалация на конфликта в Сирия и сипе заплахи за твърд отговор в случай на агресия. А по руската телевизия предупреждават гражданите да се информират къде е най-близкото бомбоубежище.
До открит конфликт едва ли ще се стигне, но усещането е, че новата студена война е в ход. Острата западна реторика, свързана най-вече със ситуацията около Сирия, превръща Путин в изолиран международен парий. Неотдавна той бе принуден да отмени отдавна планираното си посещение в Париж, след като френските му домакини поискаха Сирия да бъде основна тема в дневния ред. От друга страна, руският президент не желае конфронтация с ЕС и затова преди дни отиде на срещата в Берлин с германския канцлер Меркел, френския президент Оланд и украинския Порошенко. Предположението е, че Путин действително има желание конфликтът в Донбас да се разреши, тъй като се превръща в тежко бреме за Русия. Москва има нужда и санкциите да бъдат свалени, а единственият начин за това е Минските споразумения за примирие в Украйна да бъдат изпълнени.
Така въпреки дрънкането на оръжия никой не очаква от Кремъл война. "Русия не иска да завладее Запада. Иска само той да зачита това, което тя смята за своя сфера на влияние, да не де разширява НАТО", обобщава пред "Капитал" Фрейзър Камерън, директор на брюкселския EU-Russia Center и бивш съветник на Европейската комисия.
Източна Европа като мишена
Усещането в Кремъл, че Русия се намира във "враждебно обкръжение" от НАТО, буди опасения, че зона на потенциалния й конфликт със САЩ може да стане Източна Европа и на първо място прибалтийските републики. "Русия е твърде слаба, за да бъде глобална сила, но се вижда като водещ играч в Евразия. Москва иска да държи Украйна нестабилна и разделена и далеч от ЕС и НАТО и да засили влиянието си в страните от бившия Източен блок, включително България. Това, което трябва да направи София, е да държи единен фронт с партньорите си от ЕС и НАТО", смята Камерън.
"Да, ние сме крупна ядрена държава. Но нима вие сериозно предполагате, че се готвим да завоюваме Прибалтика с ядрено оръжие? Що за бълнувания", възмути се в неотдавнашно интервю руският лидер. Разбира се, не става въпрос за никакво ядрено оръжие, а за хибридна война под предлог за защита на руското население. Потенциална руска мишена може да стане и Полша, както и Румъния, където има комплекси от европейската противоракетна отбрана. Според Русия този ракетен щит подрива "стратегическата стабилност".
Руското ръководство не е щастливо и от ситуацията на Балканите, където - независимо от съпротивата на Москва - член на НАТО става и считаната за много приятелска Черна гора. Кремъл активно помагаше на противниците на премиера Мило Джуканович, но на изборите на 16 ноември неговата партия успя все пак да спечели мнозинство и курсът към НАТО остава непроменен.
По мнението на директора на Фонда за прогресивна политика Олег Бондаренко проблемът в отношенията на Русия с маркираните като южнославянски държави България и Сърбия е, че Кремъл не се ръководи от дългосрочна стратегия, а прави неща на парче в енергийната сфера. "Ако го има "Южен поток" - около него се строят проекти, ако го няма - всичко се разпада. Москва не предлага привлекателни икономически проекти", казва Бондаренко пред "Капитал". И за момента единственият й надежден съюзник в Източна Европа остава унгарският премиер Виктор Орбан, когото мнозина наричат политически брат на Путин.
Бойно поле Сирия
И все пак, ако се случи конфликт между САЩ и Русия, поле на битката най-вероятно ще е Сирия, където двете държави фактически водят борба за геополитическо влияние. Опитите на Вашингтон и Москва да се договорят как да бъде разрешен проблемът с Алепо вървят трудно. "По-рано смятах, че има шанс за сключване на сделка - Русия ще се бори против ИДИЛ, а сирийският президент Башар ал Асад ще се оттегли по договорени условия. Но съм грешал", казва пред "Капитал" Франк Орбан, бивш високопоставен служител в Държавния департамент при президента Рейгън и участник в преговорите между САЩ и СССР.
Той се опасява от сблъсък между САЩ и Русия в Сирия: "Прелитанията на руски самолети в близост до американските са много опасни и носят риск от грешки, които могат да доведат до сериозна военна конфронтация." Подобно опасение изрази пред "Капитал" и политическият анализатор Михаил Таратута: "Никой не иска да воюва, но ескалацията на конфликта може да произтече от такава ситуация, в която едната страна случайно свали самолет на другата и след това никой не пожелае да отстъпи."
Все по-често се правят паралели с Карибската криза през 1962 г., която доведе САЩ и СССР до ръба на ядрен конфликт. На свой ред постоянният представител на Русия в ООН Виталий Чуркин твърди "отношенията между Русия и САЩ са по-лоши отколкото през 1973 г.", когато във войната от Йом Кипур СССР подкрепя Египет в битката срещу Израел.
Поне на вербално равнище връщането към тези времена е факт. Преди дни официален представител на руското Министерство на отбраната заяви, че Русия може отново да открие военни бази във Виетнам и Куба. Това все пак се оказа блъф - двете споменати държави може и да са приятелски настроени към Русия, но едва ли биха се съгласили да бъдат заложници в геополитическа игра. "Ние сме сами срещу целия свят и нямаме съюзници", констатира военният наблюдател на "Газета.Ru" Михаил Ходарьонок.
А как ще си говорим с Клинтън
"Кремъл иска да отслаби ЕС и предпочита разделена Европа - оттук и подкрепата му за Brexit, Марин льо Пен във Франция и т.н.", казва Фрейзър Камерън. Към САЩ стратегията е друга, а напрежението - по-високо. Докато американският вицепрезидент Джо Байдън заплашва Русия с кибервоенен отговор, Москва демонстративно предоставя на режима на Асад системи С-300. Източник на "Капитал" в руските външнополитически кръгове отбелязва, че върви "изкуствено нагнетяване на обстановката". "В момента всичко зависи от това кой ще влезе в Белия дом", казва той.
В Москва не крият, че са заложили много на победа на Доналд Тръмп. "Ние влязохме в парадигмата на студената война и ако президент стане Тръмп, има шанс за разведряване. Но доколкото той по-скоро няма да влезе в Белия дом, няма да има и разведряване", казва пред "Капитал" Фьодор Лукянов, главен редактор на изданието "Россия в глобальной политике" и ръководител на Съвета по външна политика.
Дори президент да стане Хилъри Клинтън, това може да не е чак толкова лоша новина за Кремъл. Тя е считана за далеч по-предсказуема и способна на преговори от хаотичния Тръмп. "Клинтън е идеен политик, но и опортюнист и ако прецени, че й е изгодно да се споразумее с Русия, тя ще го направи", смята Лукянов.
Но това едва ли ще стане бързо. "В момента отношенията са в толкова лошо състояние, че едва ли е възможно да се подобрят за кратко време. Проблемите са фундаментални", казва пред "Капитал" Тимъти Колтън, декан на Факултета по държавно управление в Harvard University.
И разведряване на хоризонта не се очертава.
*Александър Братерский е руски журналист, който пише за Gazeta.ru, Moscow Times и "Капитал"
По темата работи и Светломира Гюрова
