Опасният голям брат
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Опасният голям брат

Reuters

Опасният голям брат

Русия се държи все по-заплашително. И макар никой да не иска война, напрежението ще продължава да ескалира

25753 прочитания

Reuters

© Reuters


В едно от интервютата си руският президент Владимир Путин, носител на черен колан по джудо, разкрива част от философията си: "Ако се задава битка, не се колебай да удариш пръв." Напоследък това кредо е в непрекъсната употреба.

Тази седмица Путин изпрати самолетоносача "Адмирал Кузнецов", съпътстван от миниармада, през Северно море към Средиземноморието. Подозрението е, че финалната дестинация е Сирия. Преди това Кремъл разположи ракети "Искандер-М", пригодени да пренасят ядрено оръжие, в Калининград, в близост до границите на Литва и Полша. По-рано Путин прекрати споразумението със САЩ за унищожаване на плутоний за военни цели, а наскоро Вашингтон официално обвини Москва в кибератаки с цел намеса в американските президентски избори. Всяка от двете страни сочи другата като причина за ескалация на конфликта в Сирия и сипе заплахи за твърд отговор в случай на агресия. А по руската телевизия предупреждават гражданите да се информират къде е най-близкото бомбоубежище.

До открит конфликт едва ли ще се стигне, но усещането е, че новата студена война е в ход. Острата западна реторика, свързана най-вече със ситуацията около Сирия, превръща Путин в изолиран международен парий. Неотдавна той бе принуден да отмени отдавна планираното си посещение в Париж, след като френските му домакини поискаха Сирия да бъде основна тема в дневния ред. От друга страна, руският президент не желае конфронтация с ЕС и затова преди дни отиде на срещата в Берлин с германския канцлер Меркел, френския президент Оланд и украинския Порошенко. Предположението е, че Путин действително има желание конфликтът в Донбас да се разреши, тъй като се превръща в тежко бреме за Русия. Москва има нужда и санкциите да бъдат свалени, а единственият начин за това е Минските споразумения за примирие в Украйна да бъдат изпълнени.

Така въпреки дрънкането на оръжия никой не очаква от Кремъл война. "Русия не иска да завладее Запада. Иска само той да зачита това, което тя смята за своя сфера на влияние, да не де разширява НАТО", обобщава пред "Капитал" Фрейзър Камерън, директор на брюкселския EU-Russia Center и бивш съветник на Европейската комисия.

Източна Европа като мишена

Усещането в Кремъл, че Русия се намира във "враждебно обкръжение" от НАТО, буди опасения, че зона на потенциалния й конфликт със САЩ може да стане Източна Европа и на първо място прибалтийските републики. "Русия е твърде слаба, за да бъде глобална сила, но се вижда като водещ играч в Евразия. Москва иска да държи Украйна нестабилна и разделена и далеч от ЕС и НАТО и да засили влиянието си в страните от бившия Източен блок, включително България. Това, което трябва да направи София, е да държи единен фронт с партньорите си от ЕС и НАТО", смята Камерън.

"Да, ние сме крупна ядрена държава. Но нима вие сериозно предполагате, че се готвим да завоюваме Прибалтика с ядрено оръжие? Що за бълнувания", възмути се в неотдавнашно интервю руският лидер. Разбира се, не става въпрос за никакво ядрено оръжие, а за хибридна война под предлог за защита на руското население. Потенциална руска мишена може да стане и Полша, както и Румъния, където има комплекси от европейската противоракетна отбрана. Според Русия този ракетен щит подрива "стратегическата стабилност".

Руското ръководство не е щастливо и от ситуацията на Балканите, където - независимо от съпротивата на Москва - член на НАТО става и считаната за много приятелска Черна гора. Кремъл активно помагаше на противниците на премиера Мило Джуканович, но на изборите на 16 ноември неговата партия успя все пак да спечели мнозинство и курсът към НАТО остава непроменен.

По мнението на директора на Фонда за прогресивна политика Олег Бондаренко проблемът в отношенията на Русия с маркираните като южнославянски държави България и Сърбия е, че Кремъл не се ръководи от дългосрочна стратегия, а прави неща на парче в енергийната сфера. "Ако го има "Южен поток" - около него се строят проекти, ако го няма - всичко се разпада. Москва не предлага привлекателни икономически проекти", казва Бондаренко пред "Капитал". И за момента единственият й надежден съюзник в Източна Европа остава унгарският премиер Виктор Орбан, когото мнозина наричат политически брат на Путин.

Бойно поле Сирия

И все пак, ако се случи конфликт между САЩ и Русия, поле на битката най-вероятно ще е Сирия, където двете държави фактически водят борба за геополитическо влияние. Опитите на Вашингтон и Москва да се договорят как да бъде разрешен проблемът с Алепо вървят трудно. "По-рано смятах, че има шанс за сключване на сделка - Русия ще се бори против ИДИЛ, а сирийският президент Башар ал Асад ще се оттегли по договорени условия. Но съм грешал", казва пред "Капитал" Франк Орбан, бивш високопоставен служител в Държавния департамент при президента Рейгън и участник в преговорите между САЩ и СССР.

Той се опасява от сблъсък между САЩ и Русия в Сирия: "Прелитанията на руски самолети в близост до американските са много опасни и носят риск от грешки, които могат да доведат до сериозна военна конфронтация." Подобно опасение изрази пред "Капитал" и политическият анализатор Михаил Таратута: "Никой не иска да воюва, но ескалацията на конфликта може да произтече от такава ситуация, в която едната страна случайно свали самолет на другата и след това никой не пожелае да отстъпи."

Все по-често се правят паралели с Карибската криза през 1962 г., която доведе САЩ и СССР до ръба на ядрен конфликт. На свой ред постоянният представител на Русия в ООН Виталий Чуркин твърди "отношенията между Русия и САЩ са по-лоши отколкото през 1973 г.", когато във войната от Йом Кипур СССР подкрепя Египет в битката срещу Израел.

Поне на вербално равнище връщането към тези времена е факт. Преди дни официален представител на руското Министерство на отбраната заяви, че Русия може отново да открие военни бази във Виетнам и Куба. Това все пак се оказа блъф - двете споменати държави може и да са приятелски настроени към Русия, но едва ли биха се съгласили да бъдат заложници в геополитическа игра. "Ние сме сами срещу целия свят и нямаме съюзници", констатира военният наблюдател на "Газета.Ru" Михаил Ходарьонок.

А как ще си говорим с Клинтън

"Кремъл иска да отслаби ЕС и предпочита разделена Европа - оттук и подкрепата му за Brexit, Марин льо Пен във Франция и т.н.", казва Фрейзър Камерън. Към САЩ стратегията е друга, а напрежението - по-високо. Докато американският вицепрезидент Джо Байдън заплашва Русия с кибервоенен отговор, Москва демонстративно предоставя на режима на Асад системи С-300. Източник на "Капитал" в руските външнополитически кръгове отбелязва, че върви "изкуствено нагнетяване на обстановката". "В момента всичко зависи от това кой ще влезе в Белия дом", казва той.

В Москва не крият, че са заложили много на победа на Доналд Тръмп. "Ние влязохме в парадигмата на студената война и ако президент стане Тръмп, има шанс за разведряване. Но доколкото той по-скоро няма да влезе в Белия дом, няма да има и разведряване", казва пред "Капитал" Фьодор Лукянов, главен редактор на изданието "Россия в глобальной политике" и ръководител на Съвета по външна политика.

Дори президент да стане Хилъри Клинтън, това може да не е чак толкова лоша новина за Кремъл. Тя е считана за далеч по-предсказуема и способна на преговори от хаотичния Тръмп. "Клинтън е идеен политик, но и опортюнист и ако прецени, че й е изгодно да се споразумее с Русия, тя ще го направи", смята Лукянов.

Но това едва ли ще стане бързо. "В момента отношенията са в толкова лошо състояние, че едва ли е възможно да се подобрят за кратко време. Проблемите са фундаментални", казва пред "Капитал" Тимъти Колтън, декан на Факултета по държавно управление в Harvard University.

И разведряване на хоризонта не се очертава.

*Александър Братерский е руски журналист, който пише за Gazeta.ru, Moscow Times и "Капитал"

По темата работи и Светломира Гюрова

В едно от интервютата си руският президент Владимир Путин, носител на черен колан по джудо, разкрива част от философията си: "Ако се задава битка, не се колебай да удариш пръв." Напоследък това кредо е в непрекъсната употреба.

Тази седмица Путин изпрати самолетоносача "Адмирал Кузнецов", съпътстван от миниармада, през Северно море към Средиземноморието. Подозрението е, че финалната дестинация е Сирия. Преди това Кремъл разположи ракети "Искандер-М", пригодени да пренасят ядрено оръжие, в Калининград, в близост до границите на Литва и Полша. По-рано Путин прекрати споразумението със САЩ за унищожаване на плутоний за военни цели, а наскоро Вашингтон официално обвини Москва в кибератаки с цел намеса в американските президентски избори. Всяка от двете страни сочи другата като причина за ескалация на конфликта в Сирия и сипе заплахи за твърд отговор в случай на агресия. А по руската телевизия предупреждават гражданите да се информират къде е най-близкото бомбоубежище.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

26 коментара
  • 1
    clutch avatar :-P
    clutch

    .... "Ние сме сами срещу целия свят и нямаме съюзници", констатира военният наблюдател на "Газета.Ru" Михаил Ходарьонок.....
    Хах!
    :)
    Да се чуди човек "защо?"

  • 2
    tucker_case avatar :-P
    tucker case

    путин шесе пъне доде най-накрай се нас**е... лошото е че има вероятност голяма част от екскрементите да остнат в българия...

  • 3
    onufrii avatar :-|
    onufrii

    "По-рано смятах, че има шанс за сключване на сделка - Русия ще се бори против ИДИЛ, а сирийският президент Башар ал Асад ще се оттегли по договорени условия.....-готино-в превод от новговор-Руснаците да измият кенефите а ние ще назначим наш негър да къса билетчетата за кенефа и да събира паричките......

  • 4
    glaxo avatar :-|
    glaxo

    Поредния 6-ти антируски пасквил, публикуван от "Капитал" от този автор. Защо? Заради високия му аналитичен потенциал?Та той не казва нищо повече от клишетата на антируската пропаганда на Вашингтон и европейските му сателити.Или по други съвсем прозаични финансови причини?Отврат!

  • 5
    ruark avatar :-|
    ruark

    до автора на статията. Такава уса пропаганда толкова обосноваваща всичко наопаки не бях виждал. в западан европа американското посолство плаща до 10000 долара за обосноваващи статии, които повлияват масовото мнение. това го казва сериозен журналист на име удо улфкоте, срещу чиято негова книга купуване на журналисти западните медии имаха тайна конференция и решиха да потулят случая....... по скоро с две думи война могът да разпалят ам. цру и техните соколи, така ги наричат на запад. ние вече видяхме от къде идва заплахата. ирак необоснована война. косово също, либия, сега сирия, украйна, по рано грузия напада осетия. няма да се учудя и ако латвия навлезе в калинин град и после русия ги изтрепва и им приватизира американско оръжие...... такива статии вече не вървят дори и пред простолюдието. дано поне писателя да отиде и да си вземе 2000 долара от американското посолство, ако вече не си ги е получил за американска пропаганда и услуга на демокрацията, създаване на мнение и влияние върху обществото. Сорос също може да даде на автора около 500 долара......днешния журналист толкова проституира, че за две три хилядарки може да пише каквото му кажат влиятелните кръгове, без да се замисля.
    Сериозната журналистика, гледа на нещата критично, изследва, позовава се на сериозни факти, отива на място на събитието ребелира ако трябва за капка истина, и така си създава уважение или изгаря със заплахи и преследване......

  • 6
    tulsa avatar :-|
    тулса

    До коментар [#4] от "glaxo":Този Братерский е само един от над 40 коментатора в газета.ру .Медията е интересна и опозиционна към Кремъл,макар че редакцията рядко се ангажира със сериозни и личностни атаки към Путин.Аз предпочитам да чета други коментатори,като споменатия тук Ф.Лукьянов или Бовт.Те са по-оригинални и по-осведомени от тукашния любимец 13.
    "Русско-американские горки " на Лукьянов от 7.10 е интересна с историята на руско-американските отношения от началото на 90те до последно време.Там за пръв път прочетох неизвестна да мен рязка реакция на Елцин 1999 на предупреждение на ..." френда" Бил Клинтън за евентуални санкции към Русия по повод действията и в Чечня.

  • 7
    juliano95 avatar :-|
    Julian Mall

    [quote#0:"статия"]руският президент Владимир Путин, носител на черен колан по джудо, разкрива част от философията си: "Ако се задава битка, не се колебай да удариш пръв." Напоследък това кредо е в непрекъсната употреба.
    [/quote]
    Ако това наистина беше кредото на Путя, то той щеше да се намеси в Сирия още преди пет години когато вече беше ясно че САЩ готвят свалянето на Асад и тога Сирия щеше да бъде очистена от терористите за отрицателно време. По същият начин ако беше вкарал открито руските войски в Украйна през ранната пролет на 2014г. днес там щеше да е напълно спокойно, а Майданът щеше да е лош спомен от преболедувано тежко заболяване. Но тъй като нищо от това не се случи истинската философия на Путя е че по-силният не се подава на провокациите на по-слабия! За съжаление в Русия много одобряват това поведение което едва не доведе до тотален разгром СССР по време на ВСВ и сега няма да е много по-различно.

  • 8
    marksman avatar :-|
    marksman

    Абе защо никой не споменава целта на патърдията:

    Руска военноморска база в Тартус
    от Уикипедия, свободната енциклопедия
    Руска военноморска база в Тартус
    720-ый ПМТО ВМФ России в Сирии
    Detailkarte der Marinebasis Tartus.svg
    Схема на базата
    Syria physical location map.svg
    34.9139° с. ш. 35.8741° и. д.
    Разположение в Сирия
    Координати: 34.91385° с. ш. 35.87408° и. д. |
    Вид Военноморска база
    Местоположение Flag of Syria.svg Тартус, Сирия
    Изграждане 1971 г.

    Руската военноморска база в Тартус е база на Военноморския флот на Русия, разположена в пристанището на град Тартус в Сирия.

    Намира се на територията на сирийска военноморска база (63 бригада ВМС)[1].

    Тя е единственото подобно руско съоръжение в Средиземно море. То дава възможност за поддръжка на относително малки плавателни съдове, спестявайки им пътуване до руските бази в Черно море. Според британския седмичник The Economist руската военноморска база в Тартус е важна за руската Служба за външно разузнаване най-вече за радиоелектронно разузнаване[2].

    Базата в Тартус е създадена през 1971 година. Използва се от съветската Средиземноморска ескадра, а след нейното закриване през 1991 година - при случайни посещения от руски военни кораби в Средиземно море, най-вече за попълване на запаси от гориво и храна[3].

    През 2010 година, по време на инспекционно посещение в базата, изчезва мистериозно и след това е намерен убит заместник-началникът на ГРУ генерал-майор Юрий Иванов. Тялото му е открито на 16 август 2010 година, изхвърлено от морето на брега на Средиземно море в турската провинция Хатай, гранична на Сирия[4].


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK