Пол Сурасик: Дори Тръмп да загуби, желанието за промяна няма да изчезне
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пол Сурасик: Дори Тръмп да загуби, желанието за промяна няма да изчезне

Пол Сурасик: Дори Тръмп да загуби, желанието за промяна няма да изчезне

Деканът на катедрата по политология в Youngstown State University, Охайо, пред "Капитал"

Светломира Гюрова
11241 прочитания

© Надежда Чипева


Сегашната кампания за президент на САЩ е необичайна в много отношения. Вие лично какво намирате за най-забележително в нея?

Едното е, че всички говорят за Доналд Тръмп. Никога не сме имали кандидат за президент от някоя от големите партии, който няма абсолютно никакъв политически опит. Той е и донякъде продукт на нашата тв епоха, риалити звезда и разпознаваемостта му помогна да спечели републиканската номинация. Другата изненада, която може да се съпостави с Търмп, е Бърни Сандърс – човек, който се самоопределя като демократичен социалист, аутсайдер, когото никой не взимаше насериозно като значим кандидат, а той се бори с Хилъри Клинтън чак до конвента на демократите. Общото при Тръмп и Сандърс е много силното желание за разтърсване на политиката, за истинска промяна в САЩ. Виждаме гласоподаватели, които са готови да пуснат бюлетина за нетрадиционни кандидати. И независимо дали Тръмп спечели или загуби през ноември, това е нещо, което няма да изчезне от американската политика.

Тръмп сякаш има тефлоново покритие и никой от скандалите не му се отразява. Възможно ли е записът с изказванията му за жените и последвалите обвинения в сексуален тормоз да променят това?

Не забравяйте, че в САЩ гласуват повече жени, отколкото мъже, те са огромна избирателна сила. Досега Тръмп компенсираше слабата си подкрепа сред жените със силна сред белите мъже, но сега започна да губи и част от тях. Не мисля, че ще успее да преодолее това. Но в момента надпреварата в swing states (колебаещите се щати) продължава да е оспорвана и разликите са в рамките на статистическата грешка. Така че пътят към избирането на Тръмп още не е затворен. Интересно е каква ще е реакцията сред религиозните гласоподаватели, евангелистите, които са традиционен републикански електорат. Те остават с Тръмп въпреки всички скандали досега заради Върховния съд. Това е много важен въпрос, който може би не е широко познат извън САЩ. Сега има свободна позиция във Върховния съд, а останалите съдии в него са доста възрастни и в близко бъдеще може да има още вакантни места. А върховните съдии служат до живот. Така решенията за назначения сега ще имат отражение върху американската политика през следващите 20-25 години. Религиозните гласоподаватели знаят това. И са склонни да кажат – да, наистина не харесваме Тръмп, но съдът е толкова важен и ще влияе на ключови въпроси като гей бракове и аборти. Така че сме склонни да си запушим носа и да гласуваме за Тръмп, защото вредата е само за четири години, докато ако Клинтън стане президент и назначи съдии, които не харесваме, вредата е за 25 години. Но има граница, до която тези гласоподаватели биха правили подобни калкулации и според мен част от тях започват да оттеглят подкрепата си от Тръмп.

Той има твърда база, но за да стане президент, има нужда и от част от по-умерените колебаещи се гласоподаватели. Има ли шанс да ги привлече?

Днес не. Но в следващите седмици – кой знае. Тази кампания е шокираща, постоянно има изненади, които променят нещата. В момента Тръмп губи тези колебаещи се между републиканци и демократи гласоподаватели. Интересното е дали те ще се люшнат обратно към Клинтън, или просто няма да отидат да гласуват. Тези избори са много трудни за прогнозиране, защото не е ясно каква ще е активността. При младежите например числата са смайващи. Барак Обама преди четири години имаше около 30% преднина пред Мит Ромни във възрастовата група 18-29 г. Клинтън има само 4-5% аванс сред тях. И това отчасти е заради Бърни Сандърс. Моите студенти бяха влюбени в него, наистина вдъхновени и обвиняват нея за загубата му. Те не харесват Клинтън и не харесват Тръмп. Възможно е тази година да видим много малък брой младежи, които да гласуват. Афро-американците също бяха важна част от коалицията зад Обама и помогнаха значително на Клинтън в първичните избори. Но има въпросителни каква ще е активността им на 6 ноември. Така тези две две групи – младите и афро-американците, от които Клинтън се нуждае, може да си останат вкъщи.

От друга страна, имаме тези бели избиратели от работническата класа, които исторически са демократи. Но те наистина харесват какво казва Тръмп за търговията. Те мразят споразуменията за свободна търговия. И са много силно мотивирани от това, те са избиратели, които се интересуват само от една тема. Те не вярват, че Клинтън е наистина против тези търговски споразумения. Но вярвят, че Тръмп е. Те са различни избиратели. Много американци казват - не харесваме Клинтън, затова ще гласуваме за Тръмп. Но за тези хора Тръмп е техният шампион. Те мислят, че той разбира това, което другите не разбират.

Едно от нещата, заради което Тръмп има шансове, е, че се изправя срещу най-нехаресвания кандидат с изключение на него самия. Защо Клинтън е толкова мразена?

Американците имат дълга история с нея. Около нея съществува усещане за потайност, което прави хората много подозрителни относно мотивите й. Скандалът с имейлите й не само повдигна легитимни притеснения, свързани с националната сигурност, но и засили идеята, че тя е направила това, защото е искала да прикрие нещо. И има недоверие към нея. Също така тя очевидно променя позициите си по дадени теми заедно с промяната на политическите ветрове. Например за гей браковете – преди няколко години беше против тях, когато разрешаването им не беше популярно, стана популярно и сега тя е за. Същото е с търговското споразумение за Транс-тихоокеанското партньорство (TPP), което вече не подкрепя. Но никой не й вярва, че наистина е против. И оставя впечатлението, че би казала всичко, за да бъде избрана. Това е основата за подозренията срещу нея.

Ще навреди ли на Тръмп това, че много видни републиканци или никога не са го подкрепяли, или вече оттеглиха подкрепата си за него?

Напротив, дори му помага. Това е причината тези бели избиратели от работническата класа, традиционни демократи, да са готови да гласуват за него, защото той не е истински републиканец. Има дори републиканци, които още мислят как Тръмп да бъде подменен като кандидат и дали може да се играе с гласовете на електорите. Американската система не е с пряк вот. Президентът се избира от електори, които технически не са задължени да се съобразят с прекия вот. Републиканците теоретично може да опитат да накарат електорите да изберат Мит Ромни или кандидата за вицепрезидент Майк Пенс. Електорите гласуват чак на 19 декември, така че има време между 6 ноември и 19 декември за преговори и маневри. Трудно е да си представим нещо такова, но тези избори така или иначе са изключително нереални.

Доколко обвиненията към Тръмп, че е руският кандидат, ще се отразят на шансовете му?

Това не резонира особено с избирателите. Отчасти причината е, че американските гласоподаватели не обръщат голямо внимание на международни въпроси. А и това са избори, които се фокусират основно върху двете личности. Не става въпрос за политики. Най-важна от темите е търговията, но и там нещата се свеждат до личностите, тъй като Тръмп и Клинтън на практика са на сходни позиции и водещото е дали вярвате на единия или на другия. Мнозинството американци не харесват нито един от двамата кандидати, нямат доверие на никого от тях, но са принудени да избират.

Но кандидатите ли са причината за неприятния завой в американската политика, или са просто симптом на нещо, което се случва от известно време и сега избухва в тази грозна кампания?

Това се трупа от 80-те години - увеличаващата се омраза между политическите опоненти в САЩ, липсата на център. Никой не знае кога точно започна, дали след Роналд Рейгън с една противоречива номинация за Върховния съд, дали с опита за импийчмънт на Бил Клинтън, или с повторното броене при избирането на Джордж У. Буш и войната в Ирак. Към тези неща трябва да се добави завоят към политическа пристрастност в медиите и особено телевизиите - имаме Fox News, която открито подкрепя Републиканската партия, и MSNBC, която открито подкрепя демократите. Роля играе и интернет, където всичко е сегментирано - ако сте консерватор, четете само консервативни неща, ако сте либерал, четете само либерални. И това засилва представата в главите на хората, че всички в света мислят по начина, по който мислят те, че няма алтернативно мнение. Това е истината и всички останали не само грешат, но и са лоши. Така че не можем да си сътрудничим повече с тях. И това се самозахранва, вече няма нищо останало по средата, няма център, което е силно притеснително. Тази поляризация е и причината за опасенията, че загубилият изборите и неговите поддръжници няма да приемат, че поражението им е легитимно. През 2000 г. имаше хора които не вярваха, че Буш наистина е спечелил. През 2004 г. също имаше съмнения, че резултатът е фалшифициран и Буш е откраднал изборите от Джон Кери. Така че няма да е за първи път. Но всичко се натрупва – 2000, 2004 и сега 2016 г. Това е много тревожно.

Интервюто взе Светломира Гюрова

Профил

Д-р Пол Сурасик е декан на катедрата по политология в Youngstown State University, Охайо. Негови статии за американската и международната политика са били публикувани в медии като The Washington Post, USA Today, Bloomberg, Inside Higher Ed., The Atlantic и CNN.com. Д-р Сурасик има докторска и магистърска степен по политология от Rutgers University и бакалавърска степен по политически науки и икономика от Albright College. Последната му книга (в съавторство с Уилям Бининг), "Управлението и политиката на Охайо" (Ohio Government and Politics) е публикувана от Sage/Congressional Quarterly Press през март. През 2015 г. записва TEDx лекция на тема "Охайо, колебаещият се щат" (Ohio, The Swing State).

Сегашната кампания за президент на САЩ е необичайна в много отношения. Вие лично какво намирате за най-забележително в нея?

Едното е, че всички говорят за Доналд Тръмп. Никога не сме имали кандидат за президент от някоя от големите партии, който няма абсолютно никакъв политически опит. Той е и донякъде продукт на нашата тв епоха, риалити звезда и разпознаваемостта му помогна да спечели републиканската номинация. Другата изненада, която може да се съпостави с Търмп, е Бърни Сандърс – човек, който се самоопределя като демократичен социалист, аутсайдер, когото никой не взимаше насериозно като значим кандидат, а той се бори с Хилъри Клинтън чак до конвента на демократите. Общото при Тръмп и Сандърс е много силното желание за разтърсване на политиката, за истинска промяна в САЩ. Виждаме гласоподаватели, които са готови да пуснат бюлетина за нетрадиционни кандидати. И независимо дали Тръмп спечели или загуби през ноември, това е нещо, което няма да изчезне от американската политика.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    sarssaraktos avatar :-|
    Sars Saraktos

    С една дума - Доналд Тръмп - президент.

  • 2
    sandman avatar :-|
    sandman

    Добър анализ.Претеглено разумно и трезво.

  • 3
    glog avatar :-|
    glog

    ≪Дори Тръмп да загуби, желанието за промяна няма да изчезне≫ – казва интервюираният, и е напълно прав. Защото за много предходни десетилетия Тръмп (заедно със Сандърс) е първият, който предлага на избирателите политика, която не съвпада с политиката на партията, която е зад него, а е негова собствена и е насочена към определена социална група (класа) от обществото. Това е класата на наемните работници, чийто доходи през последните години започнаха вече да намаляват не само относително, както е от доста години, но и абсолютно. Тръмп предлага политика, която да вземе предвид това и да защити интересите на тази класа, които сега са тотално пренебрегнати. А когато става дума за сериозни интереси, по-сериозни от които във вътрешната политика на държавата няма, очевидно е, че дори ако човекът, поставил дебатите за тези интереси на политическия предизборен тезгях, изчезне, хората, които са били зад него, няма да изоставят тази си борба. Защото те вече са разбрали, че в политиката основно нещо са реалните интереси на хората, а не измислените ценности, които противоречат на техните интереси, и няма как да не продължат борбата си в защита на осъзнатите си интереси.

    Нещо повече: Тръмп се обяви и срещу тоталната политическа и финансово-икономическа глобализация, водена от САЩ, която е причина за високото и постоянно нарастващото международно напрежение. Което се подкрепа от същата социална група (класа).

    В тази борба народът на САЩ не е сам. Същия процес тече сега и в Европа, в рамките на ЕС, който е предизвикан от същите причини и има същите вредни последици. И просперитетът на така наречените КРАЙНО ДЕСНИ, а на практика НАЦИОНАЛИСТИЧЕСКИ партии, показва, че този процес тук не е много по-слаб от аналогичния процес в САЩ. Така че евентуално и без Тръмп, борбата на народите в тази насока няма да спре, докато не постигне победа.

    Или докато не бъде яростно разгромена, което ще бъде началото на края на съвременната цивилизация. И връщане към нов вариант на оня период от историята на човечеството, която наричаме ТЪМНО И МРАЧНО СРЕДНОВЕКОВИЕ.

  • 4
    antikommunist avatar :-?
    antikommunist

    "Това се трупа от 80-те години - увеличаващата се омраза между политическите опоненти в САЩ, липсата на център."

    Това е така и е много лоша и опасна тенденция в американската политика. Има някаква страшна поляризация по фронтовете между двете партии, при което и едната и другата залитват все повече в екстремни позиции и стават все по-безкомпромисни.
    В момента имаме най-непродуктивния конгрес в историята на САЩ защото Обама е до такава степен мразен от републиканците, които са мнозинство там, че няма и теоритична възможност да прокара по сериозен закон оттам та и не се и пробва. И обратно републиканците в конгреса и те не се и пробват да гласуват собствени закони, защото а приори е ясно, че Обама ще им бие вето.
    Това не е нормално: Никсън, Форд, Рейган и Буш имаха насреща си отчасти или изцяло контролиран от демократите конгрес, а Клинтън имаше насреща си доминиран от републиканците конгрес и колкото и да си нямаха доверие успяваха да се сработват.
    Но и партиите и актьорите се промениха. На времето Буш младши беше смятан за най-дясното което републиканците могат да предложат, сега е смятан за либерастки центрист. В републиканската партия доминирана от тиибегъри, свръхрелигиозни и тръмписти днес дори и Рейган (някога водач на дясното крило на партията), с неговите позиции за имиграцията, за икономиката и търговията и за обществото би бил оплют като либераст и изхвърлен при демократите. А самата идея, че в тази партия биха могли да просъществуват хора като Джералд Форд или Нелсън Рокефелер днес изглежда сюрреалистично.

    При демократите е същото: преди 8 години Обама беше смятан за най-прогресивният и ляв президент който някога са имали, сега е смятан за центрист от статуквото. В партията в която днес героите са Бърни Сандърс или Елизабет Уорън, ако телепортирахме Бил Клинтън с програмата си и профилът си от преди 20-25 години, биха го оплюли като гаден неолиберал и биха го изхвърлили при републиканците. А Джими Картър от 1976 изглежда като расист-сегрегационист и ретрограден тип. За хора като Джо Либерман, Зел Милер или други южни демократи въобще няма какво да си говориме.

    В исторически план (до преди десетина години) винаги е имало демократи в конгреса които да са по в дясно от повечето републиканци както и републиканци които да са по-прогресивни от повечето демократи, и това беше в основата на сработването между двете партии. Но с поляризацията, измирането на рокефелеровите републиканци и на южните демократи, и отдалечаването на партиите една от друга ситуацията все повече се забатачва.

    На какво да се прави: живеем в тъпи времена в които явно "центрист" се е превърнало в обидна дума и при едните и при другите...

  • 5
    antikommunist avatar :-?
    antikommunist

    [quote#3:"glog"]което ще бъде началото на края на съвременната цивилизация. И връщане към нов вариант на оня период от историята на човечеството, която наричаме ТЪМНО И МРАЧНО СРЕДНОВЕКОВИЕ.[/quote]
    А нещо да се обосновеш, а? Как ти хрумна, че баш най-агресивните сегменти на обществото, които изваждат от нафталина на историята пак милитантния национализъм (виновен за някои от най-голямите нещастия на 19. и 20. век), били бъдещето и спасението, а това да си отворен към света и да не се затваряш в тясната си черупка водело до "тъмно и мрачно средновековие"? (Каквото и да значи това де, оценката на историците за тази епоха отдавна не са толкова "тъмни", не че е по темата де)

  • 7
    vts1475133121507025 avatar :-|
    ivan karagiozov

    Основните проблеми на Щатите са в трудния компромис между бизнеса и политиката, а това е едва ли не вечно. След изборите, при победител Клинтър, това противоречие ще се позамаже и няма да породи очевидно противодействие. При победител Тръмп колизиите ще се усетят и тогава или Тръмп ще свали гарда или обществото ще приеме за нормално изместването на процесите по посока към "повече демокрация".

  • 8
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Жалко за Бърни Сандърс. Този човек беше страхотен вариант за президент.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK