Новият брой: Пътят към Европа
Close

Пол Сурасик: Дори Тръмп да загуби, желанието за промяна няма да изчезне

Деканът на катедрата по политология в Youngstown State University, Охайо, пред "Капитал"

Сегашната кампания за президент на САЩ е необичайна в много отношения. Вие лично какво намирате за най-забележително в нея?

Едното е, че всички говорят за Доналд Тръмп. Никога не сме имали кандидат за президент от някоя от големите партии, който няма абсолютно никакъв политически опит. Той е и донякъде продукт на нашата тв епоха, риалити звезда и разпознаваемостта му помогна да спечели републиканската номинация. Другата изненада, която може да се съпостави с Търмп, е Бърни Сандърс – човек, който се самоопределя като демократичен социалист, аутсайдер, когото никой не взимаше насериозно като значим кандидат, а той се бори с Хилъри Клинтън чак до конвента на демократите. Общото при Тръмп и Сандърс е много силното желание за разтърсване на политиката, за истинска промяна в САЩ. Виждаме гласоподаватели, които са готови да пуснат бюлетина за нетрадиционни кандидати. И независимо дали Тръмп спечели или загуби през ноември, това е нещо, което няма да изчезне от американската политика.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
8 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    sarssaraktos avatar :-|
    Sars Saraktos
    • - 4
    • + 5

    С една дума - Доналд Тръмп - президент.

    Нередност?
  • 2
    sandman avatar :-|
    sandman
    • + 9

    Добър анализ.Претеглено разумно и трезво.

    Нередност?
  • 3
    glog avatar :-|
    glog
    • - 1
    • + 4

    ≪Дори Тръмп да загуби, желанието за промяна няма да изчезне≫ – казва интервюираният, и е напълно прав. Защото за много предходни десетилетия Тръмп (заедно със Сандърс) е първият, който предлага на избирателите политика, която не съвпада с политиката на партията, която е зад него, а е негова собствена и е насочена към определена социална група (класа) от обществото. Това е класата на наемните работници, чийто доходи през последните години започнаха вече да намаляват не само относително, както е от доста години, но и абсолютно. Тръмп предлага политика, която да вземе предвид това и да защити интересите на тази класа, които сега са тотално пренебрегнати. А когато става дума за сериозни интереси, по-сериозни от които във вътрешната политика на държавата няма, очевидно е, че дори ако човекът, поставил дебатите за тези интереси на политическия предизборен тезгях, изчезне, хората, които са били зад него, няма да изоставят тази си борба. Защото те вече са разбрали, че в политиката основно нещо са реалните интереси на хората, а не измислените ценности, които противоречат на техните интереси, и няма как да не продължат борбата си в защита на осъзнатите си интереси.

    Нещо повече: Тръмп се обяви и срещу тоталната политическа и финансово-икономическа глобализация, водена от САЩ, която е причина за високото и постоянно нарастващото международно напрежение. Което се подкрепа от същата социална група (класа).

    В тази борба народът на САЩ не е сам. Същия процес тече сега и в Европа, в рамките на ЕС, който е предизвикан от същите причини и има същите вредни последици. И просперитетът на така наречените КРАЙНО ДЕСНИ, а на практика НАЦИОНАЛИСТИЧЕСКИ партии, показва, че този процес тук не е много по-слаб от аналогичния процес в САЩ. Така че евентуално и без Тръмп, борбата на народите в тази насока няма да спре, докато не постигне победа.

    Или докато не бъде яростно разгромена, което ще бъде началото на края на съвременната цивилизация. И връщане към нов вариант на оня период от историята на човечеството, която наричаме ТЪМНО И МРАЧНО СРЕДНОВЕКОВИЕ.

    Нередност?
  • 4
    antikommunist avatar :-?
    antikommunist
    • + 3

    "Това се трупа от 80-те години - увеличаващата се омраза между политическите опоненти в САЩ, липсата на център."

    Това е така и е много лоша и опасна тенденция в американската политика. Има някаква страшна поляризация по фронтовете между двете партии, при което и едната и другата залитват все повече в екстремни позиции и стават все по-безкомпромисни.
    В момента имаме най-непродуктивния конгрес в историята на САЩ защото Обама е до такава степен мразен от републиканците, които са мнозинство там, че няма и теоритична възможност да прокара по сериозен закон оттам та и не се и пробва. И обратно републиканците в конгреса и те не се и пробват да гласуват собствени закони, защото а приори е ясно, че Обама ще им бие вето.
    Това не е нормално: Никсън, Форд, Рейган и Буш имаха насреща си отчасти или изцяло контролиран от демократите конгрес, а Клинтън имаше насреща си доминиран от републиканците конгрес и колкото и да си нямаха доверие успяваха да се сработват.
    Но и партиите и актьорите се промениха. На времето Буш младши беше смятан за най-дясното което републиканците могат да предложат, сега е смятан за либерастки центрист. В републиканската партия доминирана от тиибегъри, свръхрелигиозни и тръмписти днес дори и Рейган (някога водач на дясното крило на партията), с неговите позиции за имиграцията, за икономиката и търговията и за обществото би бил оплют като либераст и изхвърлен при демократите. А самата идея, че в тази партия биха могли да просъществуват хора като Джералд Форд или Нелсън Рокефелер днес изглежда сюрреалистично.

    При демократите е същото: преди 8 години Обама беше смятан за най-прогресивният и ляв президент който някога са имали, сега е смятан за центрист от статуквото. В партията в която днес героите са Бърни Сандърс или Елизабет Уорън, ако телепортирахме Бил Клинтън с програмата си и профилът си от преди 20-25 години, биха го оплюли като гаден неолиберал и биха го изхвърлили при републиканците. А Джими Картър от 1976 изглежда като расист-сегрегационист и ретрограден тип. За хора като Джо Либерман, Зел Милер или други южни демократи въобще няма какво да си говориме.

    В исторически план (до преди десетина години) винаги е имало демократи в конгреса които да са по в дясно от повечето републиканци както и републиканци които да са по-прогресивни от повечето демократи, и това беше в основата на сработването между двете партии. Но с поляризацията, измирането на рокефелеровите републиканци и на южните демократи, и отдалечаването на партиите една от друга ситуацията все повече се забатачва.

    На какво да се прави: живеем в тъпи времена в които явно "центрист" се е превърнало в обидна дума и при едните и при другите...

    Нередност?
  • 5
    antikommunist avatar :-?
    antikommunist
    • + 2

    [quote#3:"glog"]което ще бъде началото на края на съвременната цивилизация. И връщане към нов вариант на оня период от историята на човечеството, която наричаме ТЪМНО И МРАЧНО СРЕДНОВЕКОВИЕ.[/quote]
    А нещо да се обосновеш, а? Как ти хрумна, че баш най-агресивните сегменти на обществото, които изваждат от нафталина на историята пак милитантния национализъм (виновен за някои от най-голямите нещастия на 19. и 20. век), били бъдещето и спасението, а това да си отворен към света и да не се затваряш в тясната си черупка водело до "тъмно и мрачно средновековие"? (Каквото и да значи това де, оценката на историците за тази епоха отдавна не са толкова "тъмни", не че е по темата де)

    Нередност?
  • 7
    vts1475133121507025 avatar :-|
    ivan karagiozov
    • - 2

    Основните проблеми на Щатите са в трудния компромис между бизнеса и политиката, а това е едва ли не вечно. След изборите, при победител Клинтър, това противоречие ще се позамаже и няма да породи очевидно противодействие. При победител Тръмп колизиите ще се усетят и тогава или Тръмп ще свали гарда или обществото ще приеме за нормално изместването на процесите по посока към "повече демокрация".

    Нередност?
  • 8
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев
    • - 1

    Жалко за Бърни Сандърс. Този човек беше страхотен вариант за президент.

    Нередност?
Нов коментар