Игра на съюзи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Игра на съюзи

За Дутерте приятелите стават врагове, а враговете - приятели

Игра на съюзи

Доколко сериозен е филипинският президент Дутерте в намеренията си да изостави САЩ и да прегърне Китай

Марина Станева
8484 прочитания

За Дутерте приятелите стават врагове, а враговете - приятели

© Reuters


Темата накратко

- Преди президентът Родриго Дутерте да поеме поста в края на юни, Китай бе съперник на Филипините, а Манила бе един от най-сигурните азиатски съюзници на САЩ.

- През последните месеци обаче Дутерте не спира да сипе гневни антиамерикански тиради и, изглежда, прави завой към Пекин.

- Той обаче изпраща противоречиви сигнали и Вашингтон засега предпочита да изчака поне докато яростната риторика на Дутерте не се превърне в реални политики.

Откакто пое поста преди няколко месеца, филипинският президент Родриго Дутерте не слиза от новините. Той стана известен с кървавата си кампания срещу заподозрените наркодилъри и наркозависими, в която заявява: "Забравете за правата на човека. Вие, наркодилъри, извършители на въоръжени грабежи и безделници, по-добре напуснете, защото ще ви убия." След това нарече държавния глава на САЩ Барак Обама "кучи син" и му каза "да върви по дяволите". А в последно време постоянно сипе гневни антиамерикански тиради и дава признаци, че завива към Китай въпреки конфликта заради препокриващите се претенции в Южнокитайско море.

Филипините са смятани от Вашингтон за важен партньор в заявеното "ребалансиране" на американската политика към Азия на фона на възхода на Пекин. Сега действията на Дутерте повдигат въпроси какви всъщност са целите му и до каква степен може да промени динамиката в един взривоопасен регион, в който САЩ и Китай се надпреварват агресивно за сфери на влияние. Обикновено външната политика на една страна се основава на обективни доводи, включително икономически, докато филипинският президент изглежда движен от емоциите и изпраща противоречиви сигнали. "Знаете ли, не аз започнах тази битка", казва Дутерте. Въпросът сега е дали ще превърне заплахите си в реалност и какви ще са последствията от това както за геополитическия пасианс в Азия, така и за филипинската икономика.

Обратен завой

Преди Дутерте да поеме поста в края на юни, Китай бе съперник на Филипините, а Манила бе един от най-сигурните азиатски съюзници на американците. Сега обаче филипинският президент посочва, че негодуванието му към САЩ е продиктувано от факта, че те се отнасят към страната му като към куче на каишка и го поучават относно нарушаването на човешките права във връзка с бруталната му война срещу наркотиците, в която са убити около 2300 души, повечето без съд и присъда. Той заяви, че няма да има повече военни учения с Вашингтон и заплашва да прекрати съвместните военни споразумения.

Постоянните остри вербални атаки срещу американците завършиха със затопляне на връзките с Пекин. Миналата седмица Дутерте бе на посещение в Китай, което президентът Си Цзинпин нарече "крайъгълен камък" в отношенията. Преди визитата филипинското търговско министерство посочи, че ще бъдат подписани сделки за 13.5 млрд. долара, въпреки че не е ясно каква част от сумата е под формата на крайни договорки и каква – на предварителни споразумения.

От Китай Дутерте обяви "раздялата" със САЩ, като каза, че иска нов търговски съюз с Пекин и по-близки връзки с Русия. След това обаче частично се отметна, като коментира, че всъщност отношенията не са прекъснати, а той просто желае да следва независима външна политика. Все пак обаче потвърди, че иска чуждестранните войски да напуснат неговата страна "може би през следващите две години".

Тази седмица стана ясно, че филипински и американски военни представители ще се срещнат следващия месец, за да решат съдбата на общите военни учения. Говорител на Пентагона посочи, че ще поиска изясняване на коментарите на Дутерте "чрез директен диалог". И допълни: "Ще продължим консултациите с нашите филипински партньори и ще продължим да спазваме съюзническите си ангажименти и договорните си задължения. Очакваме същото от тях." Говорител на Белия дом заяви, че "контрапродуктивната риторика" на Дутерте е донесла "известна ненужна несигурност в отношенията". Но по думите му Вашингтон не е получавал официално искане за промени в партньорските връзки: "Има си дипломатически процес, в който чрез формални канали Филипините могат да ни уведомят за намеренията си. Нямаме известие посредством тези линии."

"Голяма част от мотивацията на Дутерте е персонална. Той не харесва критиките към неговата нарковойна и нарушаването на човешките права. Ако пък се погледне от стратегическа гледна точка, Филипините се опитват да изгладят отношенията с Пекин, особено след по-конфронтационната фаза, която имаха относно Южнокитайско море. Китайците наградиха значително Дутерте с отстъпки във връзка с вноса на плодове и с обявяването на големи инвестиции. Така че в чисто краткосрочна перспектива той получи доста от визитата", казва пред "Капитал" Родерик Уай, анализатор от британския институт Chatham House. Но допълва, че е друг въпрос как всичко това ще се развие в дългосрочен план. "Чуваме силна антиамериканска риторика, което е музика за китайските уши. Но основното е как Дутерте ще приложи това на практика във Филипините, които в голямата си част са по-предразположени към САЩ, отколкото към Китай. Предизвикателство за него ще бъде да превърне риториката в реалност. Но прогнозирам, че все пак ще има съществена промяна във филипинската външна политика. Въпросът е до каква степен Дутерте наистина има предвид "раздяла" със САЩ, докъде ще стигне и каква реакция ще провокира във вътрешен план в страната", обобщава Уай.

Ако например резултатът е скъсване на всякакви икономически връзки, това ще боли. Инвестициите на американски фирми в аутсорсинга на бизнес процеси в страната и средствата, които работещи в САЩ филипинци изпращат обратно в родината си, са два от ключовите стълбове на филипинската икономика, формиращи съответно 6% и 10% от БВП. Дори китайските инвестиции и пазари да компенсират донякъде загубите, пренастройването ще отнеме време.

Днес едно, утре друго

Противоречивите сигнали от Филипините продължават и това вече изглежда като очакван сценарий, пише в анализ на Reuters. Докато Дутерте не спира да атакува САЩ, от филипинското финансово министерство посочват, че Манила би приветствала американски инвестиции, макар че е особено заинтересована от търговски споразумения с азиатските съседи. От филипинското външно министерство пък подчертаха, че страната ще спазва своите договорни задължения, докато съществуват взаимни интереси. Външният министър Перфекто Ясай опита да тушира ситуацията, като заяви, че Вашингтон остава "най-близкият приятел" на филипинците, но Манила иска да скъса с раболепното си положение и да изгради връзки и с други страни.

Същевременно на посещение в Токио Дутерте побърза да успокои премиера Шиндзо Абе, че визитата му в Китай е била чисто икономическа и посочи, че ще застане на страната на Япония в диспута за Южнокитайско море, когато дойде времето. Той заяви още, че Манила може да участва в съвместни военни учения с Токио. Но антиамериканската риторика на Дутерте безпокои Абе, който затяга връзките с Вашингтон, като едновременно изгражда по-близки отношения с Филипините и други югоизточни азиатски държави. Целта е да противостои на възхода на Китай, който има морски спорове с няколко страни в региона, включително с Япония. На срещата Дутерте описа Токио като "специален приятел, който е по-близък от брат" и подчерта, че ще работи с Абе за спазването на демократичните принципи и върховенството на закона, както и за мирното решение на регионални диспути, сред които и Южнокитайско море.

Предшественикът на Дутерте разгневи Пекин, като сезира Постоянния арбитражен съд в Хага относно легитимността на китайските морски претенции в Южнокитайско море. Заключението на съда през юли бе в полза на Манила, но бе отхвърлено от Китай, който предупреди Вашингтон и Токио да не се намесват. Пекин твърди, че има "суверенно право" над по-голямата част от морето, за което имат претенции още Виетнам, Филипините, Бруней, Малайзия и Тайван.

"Завоят на Дутерте няма да доведе до разрешаване на диспута в Южнокитайско море. Въпросите за нарастващото влияние на Китай ще продължават да са все така належащи. Ще има спорове относно правата за риболов и как филипинците ще решат да защитят претенциите си в бъдеще. Визитата на Дутерте в Китай донесе серия претенциозни жестове, но остава да видим как това ще се приложи на практика", твърди Родерик Уай.

Същевременно очакванията са, че завоят на Дутерте към Пекин е малко вероятно да се възприеме еднозначно във Филипините, особено на фона на скорошно социологическо проучване, което показа, че филипинците все още вярват на САЩ много повече, отколкото на Китай. Американците засега предпочитат да изчакат. "Виждали сме тази риторика и след това сме виждали отстъпление от нея. Няма да реагираме на всяка дума, а ще продължим да работим по тези отношения", коментира говорител на Държавния департамент. Изглежда позицията на Вашингтон ще е такава поне докато яростните изказвания на Дутерте не се превърнат в реални политики.

Темата накратко

- Преди президентът Родриго Дутерте да поеме поста в края на юни, Китай бе съперник на Филипините, а Манила бе един от най-сигурните азиатски съюзници на САЩ.

- През последните месеци обаче Дутерте не спира да сипе гневни антиамерикански тиради и, изглежда, прави завой към Пекин.

- Той обаче изпраща противоречиви сигнали и Вашингтон засега предпочита да изчака поне докато яростната риторика на Дутерте не се превърне в реални политики.

Откакто пое поста преди няколко месеца, филипинският президент Родриго Дутерте не слиза от новините. Той стана известен с кървавата си кампания срещу заподозрените наркодилъри и наркозависими, в която заявява: "Забравете за правата на човека. Вие, наркодилъри, извършители на въоръжени грабежи и безделници, по-добре напуснете, защото ще ви убия." След това нарече държавния глава на САЩ Барак Обама "кучи син" и му каза "да върви по дяволите". А в последно време постоянно сипе гневни антиамерикански тиради и дава признаци, че завива към Китай въпреки конфликта заради препокриващите се претенции в Южнокитайско море.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    ghiveci avatar :-|
    ghiveci

    Доколко сериозен е филипинският президент Дутерте в намеренията си да изостави САЩ и да прегърне Китай?

    Достатъчно сериозен.

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Завоят на Филипините към Китай е логично следствие от засиленото влияние на Поднебесната в района: огромни инвестиции, колосален пазар, търговски облекчения, гаранции за сигурността - неща, които САЩ вече не са в състояние да им предложат.
    Азиатската стратегия на Х.Клинтън е просто хартия. Антикитайската насоченост на Тихоокеанското търговско споразумение, наложено от Вашингтон, активизира Пекин и с вече започват да се виждат резултатите.

  • 3
    mul1426175987394222 avatar :-|
    Milen Stefanov

    Ето такъв президент искам! В България е пълно с нагли крадци (КТБ, Белене и др.), покровители на дилъри и друга измет за които съд и присъда са излишни!!!

  • 4
    ivo21 avatar :-?
    Иво

    [quote#2:"D-r D"]Антикитайската насоченост на Тихоокеанското търговско споразумение, наложено от Вашингтон[/quote]

    Интересно е да се отбележи, че и Клинтън и Тръмп (при него в още по-голяма степен) се обявиха за отмяна на Тихоокеанското търговско споразумение.

  • 5
    ivo21 avatar :-?
    Иво

    Иначе, президентът Дутерте просто иска да привлече инвестиции и от Китай, защото сега тамошните инвестиции са предимно от САЩ и Япония. Втората цел е да намали напрежението с Китай заради териториалния спор за Южнокитайско море. И трето да направи външната политика на страната си по-балансирана, а не да бъде еднопосочно настроена към САЩ както беше досега... тази страна си беше ястреб (сателит) на САЩ в продължение на много години.

  • 6
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#4] от "Иво":


    [quote#4:"Иво"]Интересно е да се отбележи, че и Клинтън и Тръмп (при него в още по-голяма степен) се обявиха за отмяна на Тихоокеанското търговско споразумение.[/quote]

    Това са по-скоро предизборни декларации за пред местния (американския) бизнес, защото всъщност и Тихоокеанското, и Трансатлантическото споразумение имат за цел да отворят гарантирани пазари в Тихоокеанския район и в Европа на мултинационалните корпорации за сметка на интересите на местния бизнес.
    Те не касаят американските фермери, сондьори, шофьори, търговци на коли и пр.

    А по темата: САЩ вече нямат ресурс да правят инвестиции в Тихоокеанския район, а разчитат на дипломацията на самолетоносачите. Остаряло мислене.
    За да изтласка САЩ от решаването на споровете в Южнокитайско море, Китай разчита на двустранни преговори и спогодби – подход, към който страните от региона все повече започват да се придържат. В последните години Пекин постигна договорености с Виетнам, а новите правителствата на Тайланд и Филипините, заедно с Малайзия и Сингапур, в които китайското влияние в икономиката традиционно е голямо, засега предпочитат да говорят на общ език с Поднебесната.Това обстоятелство е огромно притеснение за Вашингтон. За разлика от сдържането на Русия, за което САЩ използват комплекс от икономически, дипломатически и даже информационно-психологически способи, по отношение на Китай Вашингтон счита военното сдържане за рационално. Този факт, съчетан с отсъствието на партньори в региона, които да проявяват охота да се включат в антикитайски военен съюз, принуждава САЩ сами да се заемат с "мръсната работа". Ситуацията е с огромен конфликтен потенциал. По конфуциански сдържаната китайска дипломация реагира необичайно остро на американския натиск.
    Китай определя ограничаването на владенията му в Южнокитайско море от страна на САЩ като червена линия, която не може да бъде прекрачвана. Защото е от съществено значение за оцеляването, сигурността и самото съществуване на страната.

  • 7
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Ами не е без логика да изграждаш връзки с близките си съседи. Филипинците правилно са се ориентирали, че е добре да заложат на повече от 1 хрътка.

    А за борбата с наркодилърите - пиратите не са преборени в съответствие с правата на човека, но вече пирати се виждат само по Хелоуин.

  • 8
    anona avatar :-|
    anona

    Примитиви навсякъде плъзнаха по световната сцена, ей. А рибата се размириса от главата на свободния свят, колкото и да е тъжно, с корпоративната вакханалия, военните инвазии и всичко останало, което девалвира авторитета и вярата.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK