Защо кримските татари са преследвани от сегашната власт в Крим, с какво пречите?

За нас това е окупация, навлизане на Русия в суверенната територия на Украйна. Русия разглежда нашето мнение като враждебен акт срещу себе. В окупиран Крим, разбира се, преследванията не са само срещу татарите, а срещу всички, които не приемат анексирането. Разликата е само, че ако в средите на руските украинци и другите националности на отделни хора им достига смелост да кажат, че са против, при кримските татари на практика е целият народ. Нашият парламент, Меджлисът, който представлява татарския народ, открито заяви: Не на окупацията, тръгвайте си. Затова окупационните власти обявиха Меджлиса за екстремистка организация и го забраниха. Сега всеки ден се извършват обиски по домовете, арести, основната стратегия на руснаците е да насаждат страх у хората.

Ние призоваваме нашите съотечественици да се опитат да преживеят тази окупация, да не си тръгват. Защото след депортациите от 1944 г. се борихме десетилетия хората да се върнат. И сега е недопустимо отново да напуснем родината си.

Мислите ли, че е реалистично Крим да се върне в Украйна?

Уверен съм, въпрос на време е. Не е възможно в XXI в. някой със сила да се завземе чужда територия и да остане там вечно. Всяка агресия обикновено приключва на територията на агресора. Владимир Путин направи много драматична за Русия грешка. Той настрои срещу себе си целия цивилизован свят. Русия не може да съществува дълго в подобна изолация.

Освобождаването на Крим трябва да стане не по военен път. Русия е превърнала Крим от курортен полуостров в мощна военна база. Дори сега го наричат непотопяемия броненосец. Реставрираха хранилището за ядрено оръжие, което беше демонтирано след Меморандума от Будапеща от 1994 г. Има информация, че шест ядрени бойни глави са занесени там. Това вече е заплаха не само за Украйна, но и за целия Черноморски басейн. Въпросът за освобождаване на завзетите територии не е само въпрос на Украйна. Преговорите за сваляне на окупацията засягат всички държави около Черно море и на първо място Турция, България и Румъния.

Казвате, че това няма как да се случи по военен път. Но какво би накарало Русия да отстъпи?

На първо място, трябва да продължат санкциите. Разбирам, че те струват скъпо за страните, които ги налагат. Зная, че и в България има много гласове, които твърдят, че трябва да бъдат прекратени. Подобни доводи съм слушал и в италианския Сенат и в други държави, които пресмятат колко милиони евро губят. Аз говорих пред италианския парламент и им казах: "Свободата и демокрацията си струват тези пари, които плащате. И ако не платите сега, след това вероятно ще трябва да платите в пъти повече в човешки животи." Много хора разбраха тази истина. Ако някой мисли, че след взимането на Крим Путин ще се успокои, много греши. И през 1938 г. след окупирането на Судетска област мнозина са смятали, че Хитлер ще се спре, а започва Втората световна война. Затова трябва да се сложи край на това нарушаване на международното право, да се застави агресора да си тръгне цивилизовано.

Докъде може да стигне Путин според вас?

Първите цели за него са страните от постсъветското пространство, бившите републики, където има голямо рускоезично население, и държавите от бившия соцлагер. Трудно е да се каже колко надалече ще отиде апетитът му. Зависи от толерантността на международната общност. Има сериозни опасения, че руските войски могат да настъпят още в Украйна, за да осигурят сухопътен коридор между Крим и континента и обезпечаването му с ток и вода.

Но сега Украйна не е каквато беше 2014 г. Тогава на практика нямахме армия, режимът на Виктор Янукович правеше всичко възможно да я унищожи. Министерствата на отбраната и на вътрешните работи бяха инфилтрирани от руската разведка. Провели сме доста дълбока чистка, армията вече е над 200 000 души, прилично въоръжена. По-нататъшно настъпление на руски войски на украинска територия ще бъде катастрофално за самата Русия. И това е основното, което възпира Путин.

Как би могъл Путин да излезе от Украйна, след като е заложил толкова много?

Ако Русия беше демократична страна, Путин нямаше да се задържи при всичко случило се. Сега знаем обстановката в Кремъл – ако някой от обкръжението на президента има различно мнение, не го разстрелват, както при Сталин, а просто го отстраняват. Мнозина в Русия разбират, че продължаването на окупацията на Крим означава катастрофа. Но Путин да каже "направих грешка, трябва да върна Крим" е все едно да извърши политическо харакири. На това той крепи рейтинга си сред хората, които не разбират последствията. За тях лозунгът е "Крим е наш", завоювахме го, победихме, показахме сила и това е по-важно от авторитета на страната ни в цивилизования свят, от икономическите проблеми.

Но настроенията в Русия вече се променят. Преди, когато хора от Крим отиваха в Москва, им се радваха, "ние ви освободихме". Сега настроението по-скоро е "мерзавци, и за вас трябва да плащаме". В самия Крим също има промяна. Хората вече не развяват руски знамена, но и никой не казва нищо против окупаторите. Ако на улицата в Симферопол спрете човек и го попитате как му струват нещата сега, той или ще опита да избегне въпроса или ще ви отговори, че всичко е наред. Защото ако каже, че е зле, че руснаците трябва да си тръгнат, ще попадне под ударите на чл. 280 от Наказателния кодекс – посегателство срещу териториалната цялост на Руската федерация, което носи до пет години лишаване от свобода. Затова хората предпочитат да мълчат. А кримските татари открито говорят и близо 90% от репресиите и арестите в Крим са срещу тях.

Как оценявате ролята на Турция, която се опитва да балансира като едновременно подкрепя кримските татари и се стреми да има добри отношения с Русия?

Веднага след кримската криза ние имахме среща с турския президент Реджеп Тайип Ердоган и помолихме за три неща. Първо, Турция да се присъедини към санкциите срещу Русия. Второ, да затвори Босфора за преминаване на руски военни кораби. И трето, да изпрати турски кораби около Крим. Анкара веднага направи изявление, че не признава анексирането и Крим е украинска територия, за което ние сме благодарни. Но ни казаха, че Турция не е член на ЕС и неговото решение за санкции не е задължително за нея, тя има свои икономически интереси и ще използва отношенията си с Русия, за да защити правата на кримските татари в окупираните територии. Освен това Анкара не може да затвори Босфора заради Конвенцията от Монтрьо за режима на преминаване. За изпращането на кораби отговорът беше, че подобно решение трябва да се вземе в рамките на НАТО, Турция не може да го направи сама. Такава е ситуацията.

Аз отговорих, че може да използват отношенията с Путин, за да освободят евентуално някой от задържаните и да помогнат по-малко хора да бъдат ограбвани и убивани, но няма как да направят така, че окупираната територия да бъде остров на свободата, тъй като самата Русия е тоталитарна страна.

Ние разбираме положението на Турция. Но откровено признавам, че последното сближаване на Анкара с Москва ни смути, защото свалянето на руския самолет над Турция беше напълно законно. И да се извиняваш за това, макар да е имало навлизане в територията ти... Очевидно икономическите интереси са взели връх. Но Турция продължава да не признава окупацията и осъжда арестите и гоненията в Крим.

Кога мислите, че ще можете да се завърнете в Крим?

Това знае само Аллах. През 1986 г., когато бях в съветски лагер, ме привика началникът и ми каза – трябва да напишеш заявление, че се отказваш от всичките си антисъветски възгледи и опитите да върнеш кримските татари в Крим, иначе никога няма да видиш свобода. Казах му "слушай, началник, ти изпълняваш само това, което ти наредят отгоре, не се преструвай на човек, който решава моята съдба". Аз със сигурност ще съм свободен, твоята съветска власт скоро ще рухне и вие като плъхове ще търсите къде да се скриете. Когато говорех това, дори сам не си вярвах, просто трябваше да отговоря нещо. Но минаха четири години, съветската власт падна, а потенциалът на днешна Русия е далече от този на СССР. Руската икономика е по-малка от тази на Италия. Надуването на мускули и претенциите за империя увисват.

Но Путин е добър в шантажа. Той е като луд, който вика - имам бомба в ръката си, мога да я взривя. И околните си мислят – да, той е луд, може наистина да я взриви. Военните способности на Русия отстъпват многократно на тези на НАТО. Дори в Черно море руският флот е значително по-слаб от този на Турция. Просто много държави не желаят военен конфликт. Путин разбира това и успешно го използва, за да шантажира.

Сега всички ресурси на Русия се хвърлят за три неща. Първото е пропагандата. Лъжливостта й минава всякакви граници, пропагандата на Гьобелс е като детска игра в сравнение с нея. Второто, за което се харчат много пари, е въоръжаване. И третото значимо разходно перо е купуването на политици и цели политически партии в различни страни.

Дори в ПАСЕ има депутати, които са подкупени и действат в интерес на Русия. Но на последната сесия на ПАСЕ в Страсбург бяха приети две много остри резолюции, в които за първи път Русия директно се окачествява като агресор и се говори за престъпления, които тя върши на територията на друга държава. Имаше отчаяни опити от поддръжниците на Русия тези два документа да не бъдат приети, но в този случай парите на Москва бяха потрошени напразно.