Засега предложенията на различни експерти и компании варират около това местните власти да могат да ограничават броя на наемодателите и да имат достъп до част от данните на потребителите на Airbnb. Друг по-революционен вариант би бил отстъпването на регулиращата дейност на специални компании, които да проследяват данните на потребителите, които ползват тези платформи и да събират данъци. Но все още по-мащабните концепции за регулиране са само на идеен етап.

Защо делото срещу Ню Йорк е важно

Преди седмица губернаторът на щата Ню Йорк Андрю Куомо подписа закон, според който хората, които нарушават забраната за краткосрочно наемане (до 30 дни) на цели апартаменти, ще бъдат сериозно глобявани. А това това е основният тип наемодатели в Airbnb. Компанията не закъсня и заведе дело срещу щата с мотива, че не може да контролира всичките си потребители. Airbnb води дела още срещу Сан Франциско и Санта Моника, но може да се поздрави вече с победа в Анахайм.

Новото в случая с Ню Йорк е, че Airbnb сама предлага промени на модела си. Например задължение на компанията да осигурява, че всеки потребител ще отдава под наем само една собственост, като ангажиментът касае засега само Ню Йорк и Сан Франциско. Според Airbnb 95% от наемодателите в Ню Йорк вече отговарят на това условие. Второто предложение е компанията да изпраща на властите информация за новите си потребители и да попълва регистрацията им като наемодатели в съответните служби вместо тях. Airbnb е съгласна и да се включи задължение за поддържане на общите части на сградите, където се дават под наем апартаменти чрез нейното посредничество. Финансирането може да дойде от данъците, които се събират от наемодателите. Властите на Ню Йорк обаче отвърнаха, че това ще означава превръщане на наемодателите в хотелиери и ще е таксуване на нелегална дейност. Застраховки и гореща телефонна линия за оплаквания на съседи пък трябва да служат за защита срещу лоши квартиранти. Последното предложение е Airbnb да събира данъците и да ги плаща на градовете в щата. В момента на теория това трябва да се извършва от наемодателите.

Обвиненията срещу Airbnb

Въпреки отстъпките компанията не се споразумя с Ню Йорк, а резултатът от делото може би ще даде модел за регулации, който ще се ползва и от други градове. Обвиненията срещу Airbnb се въртят около това, че потребителите се превръщат в нелегални хотелиери, като отдават повече от една собственост под наем и не плащат данъци. Много от градовете смятат, че заради Airbnb спада предлагането на апартаменти за постоянен наем, което е в ущърб на местните жители, както и че се повишават цените и наемите на имотите. Самият хотелиерски бизнес също е настръхнал, защото подлежи на доста по-строг режим - държавна категоризация, проверки, стандарти за сигурност и хигиена, достъп на хора с увреждания, плащане на разходи за персонал и др. Въпросът, на който регулаторите предстои да отговорят, е дали трябва частните домове да покриват същите изисквания като хотелите, или поне да гонят някакви минимални стандарти.

Често се посочва и влошаването на градската среда, особено в централните райони, заради шума и несигурността покрай тълпите туристи, както и заради промените в целия облик в кварталите. Например Амстердам се оплаква, че в централната част все повече малки агенции за велосипеди под наем заменят магазинчета, насочени към услуги и стоки за местните обитатели. В Барселона напрежението ескалира до улични протести. Тогава Airbnb се защити с данни, които показваха, че регистрираните наемодатели от каталунския град на сайта му са по-малко от 2% от всички жилища в града. Отвъд ежедневните неудобства за гражданите споделената икономика води до създаване на сиви зони между бизнеса, потребителите и правителствата. "Тези дигитални платформи се появяват, когато хората правят избори за използването на пространства, които намират за лични. Това изисква нови регулаторни решения на стари проблеми", твърди Арун Сундарараджан, бизнес професор в New York University, в публикуваната си през юни книга "Споделената икономика". Според него има всички шансове споделената икономика да се превърне в основа, върху която обществото да развие по-рационални и етични модели на регулиране в бъдеще. Но също така признава, че промяна във вида на регулациите, както и в това кой ги създава и налага е неизбежна.

Модели за регулиране

Според Сундарараджан, има няколко възможни модела за нов тип регулиране – например регулации от равнопоставени организации/бизнеси и регулации, които се делегират на специални компании, които ще имат достъп до база от данни за потребителите. Сундарараджан защитава идеята Airbnb, а не местните власти да събира данъците от потребителите.

За момента градовете по-скоро се опитват да ограничат дейността на споделената икономика. Прекалените регулации обаче невинаги се спазват. През 2014 г. Сан Франциско въведе задължението наемодателите да се регистрират в специална служба, за да могат да отдават под наем собствеността си. Но доклад на града от март 2016 г. показва, че около 80% от потребителите на Airbnb не са се регистрирали. Ето защо властите трябва да си помислят как ще налагат подобни регулации в бъдеще, кой ще е отговорен да следи спазването им и откъде ще идва финансирането за тези проверки. Ако даден град реши както Париж да събира данъци от краткосрочните наеми, ще трябва да измисли коя данъчна ставка е подходяща и дали събраните пари ще стигат, за да осигурят съблюдаването на закона, т.е. дали си струва общият разход. Или пък дали наистина не е по-добре да оставят самата компания да събира данъците.

В проучване "Кой печели от споделената икономика на Airbnb" петима изследователи от университети в Лондон, Кембридж и Бостън предлагат на градовете да направят система за "права за отдаване под наем", тоест да постъпят подобно на Сан Франциско. Общините ще дават на определени собственици разрешителни да отдават под наем за известно време имота си, а те ще могат да продадат разрешителните на други хора, ако не ги използват. Разрешителните биха могли да се раздават според няколко критерия, твърдят авторите, като "развитието на местната икономика", "устойчивостта на туризма" и "разпределянето на офертите", за да не се концентрират в центровете на градовете. Проучването предлага също да се прилагат различни регулации за отдаването под наем на една стая и на цели апартаменти. Този тип система ще генерира приходи за общините, без те да си вдигат данъците, а Airbnb ще може да се използва като начин за развитие на определени квартали. Успехът би минал само през контрол, в който Airbnb ще преброява потребителите си, а общините – собствениците, които се ползват от правата за отдаване под наем. Това означава, че градовете най-накрая ще трябва да приемат, че компаниите за споделени услуги са се появили, за да останат и да се развиват на пазара, и да се договорят с тях да споделят данните си. Airbnb е на път да се съгласи с това. Остава да видим колко скоро ще се стигне до истинско решение.