"Ох, мамо, писна ми от тези Барак Обама и Мит Ромни". Плачът на четиригодишната Абигейл, качен от майка й във видео в Youtube по време на кампанията за миналите избори за президент в САЩ, беше трагикомична илюстрация за агресивните методи на агитация, които се прилагат от политиците там. През 2008 и 2012 г. всеобщото мнение беше, че кресчендото в кампаниите е стигналo нови висоти, като социалните мрежи са превзели изборния процес, а настоящият обитател на Белия дом Барак Обама бе обявен за първия Facebook президент. Текущата битка между демократа Хилъри Клинтън и републиканеца Доналд Тръмп има всички шансове да бъде обявена за следващ връх на навлизането на новите технологии в политиката. И ако Тръмп победи, той с право ще носи титлата "първи Twitter президент".
Различни канали за различни послания
Според изследване на Pew Research от началото на годината социалните мрежи са вече вторият канал за информация след кабелните телевизии и номер едно за възрастовата група под 30 години. Всъщност настоящите избори са битка между различните социални мрежи. Ако за Обама решаващи бяха Facebook и Youtube, то Клинтън и Тръмп са разширили обхвата на сблъсъка си в нови полета – Snapchat, Instagram и разбира се, Twitter. И ако резултатите на изборите на 8 ноември все още са неясни, то изходът от войната в мрежите е ясна – безспорен победител е републиканецът. Пак според Pew Research и Клинтън, и Тръмп публикуват почти еднакво количество съобщения в различните си канали за комуникация, но постовете на имотния магнат получават много повече внимание и ретуитване.
"Каквито и да са съобщенията, те вероятно са внимателно планирани и има стратегия зад тях. Кампанията на Клинтън е много добре насочена и фокусирана върху специфични въпроси. Тя, изглежда, следва определен план, а не се състои от случайни постове", обяснява Бил Джасо, професор по публични отношения към Syracuse University, за сайта CIO.com. За първия учебен ден например демократическият кандидат качва в Snapchat своя снимка от гимназията, с която да пожелае успех на учениците. Целта е да се създаде по-човечен образ на Клинтън. "Използването на социалните медии е положителна стъпка в омекотяването на имиджа на бившия държавен секретар. Много гласоподаватели се интересуват доколко комфортно се чувстват с този човек, дали му вярват, дали искат да изпият бира с него. И социалните мрежи са добър начин да покажеш това", твърди Джасо.
Проблемът на Клинтън обаче е природата на социалните мрежи. Именно тя е усвоена много по-добре от Тръмп. Прост пример. Докато голяма част от линковете, които се постват на свързаните с Клинтън сайтове, са официални съобщения от кампанията, Тръмп линква към медии и други социални мрежи. Ако бившият държавен секретар отправя послания, конкурентът й атакува. Ако Клинтън се опитва да се придържа към правилата за добро поведение, Тръмп не се притеснява да отправя пиперливи забележки и откровени обиди.
Всичко се знае за всеки
Влиянието на социалните мрежи се мултиплицира от различни маркетингови техники, които целят да докарат до всеки избирател подходяща реплика на кандидатите. "Кара волво, има две деца, които тренират сокър, а жена му пазарува камембер – този е от нашите, няма смисъл да го облъчваме с реклама." Горе-долу това е калкулацията, която политическите щабове (или по-скоро алгоритмите в техните компютри) правят, когато насочват ресурси за разширяване на подкрепата си. Микротаргетингът е стандартна практика, която рекламистите отдавна използват, за да насочват най-ефективно посланията на компаниите, за които работят (онези досадни предложения, които постоянно изскачат от сайтовете, които посещавате). Сега тази практика вече е на ново ниво и се прилага по един по-успешен начин, пише в анализ за Forbes Мета С. Браун, автор на книгата Data Mining for Dummies. Всичко започва с базата данни за конкретния гласоподавател. За кого е гласувал човекът е тайна, но самата регистрация, както и информацията дали и кога е пуснал бюлетина, са достъпни. Освен това се събира и допълнителна информация, която може да включва професията му, политически пристрастия, дали притежава дом и автомобил, за кои списания е абониран и др. Това вече е почти автоматизиран процес, точно както застрахователите проучват миналото на клиентите си - "я, купил си е цигари, за него по-висока застрахователна премия".
Повечето от тези данни идват от проучвания, в които професионални анкетьори или доброволци задават въпроси на хората. В началото това могат да бъдат общи въпроси, насочени към по-широки групи. По-късно те могат да бъдат селектирани за конкретни групи – само майки или само младежи. Постепенно групите стават все по-стеснени, а въпросите – все по-детайлни. И с течение на времето се разбира кои послания се възприемат най-добре от конкретния човек. Става ясно, че семейство с по-големи деца например се интересува от възможностите за работа на младежите, докато родителите на малки деца са загрижени за качеството на държавните училища. Задълбоченото събиране на информация показва, че всяко послание, независимо дали се появява онлайн, в реч, по имейла или чрез телефонно обаждане, е по-добре насочено, ако е персонално, а не на принципа "едно за всички". Така доброволците агитатори могат да се насочат към кварталите, знаейки какъв тип хора ще срещнат и какво да отговорят на въпросите, които най-вероятно ще им зададат. Същото се отнася и за тези, които се обаждат по телефона, за да призовават да се гласува за даден кандидат. Рискът е, че някои хора са раздразнени от позвъняванията, които могат да стигнат до 10-15 на седмица, и често затварят.
Включването на стартъпите
Американското сп. Inc. подрежда седемте стартиращи компании, които имат потенциала да доведат до революция в изборния процес. Сред тях е Echelon Insights, чиито основатели смятат, че прекалено много републикански кандидати в миналото са разчитали на неточна и остаряла информация, на базата на която са провеждали кампаниите си. Така през 2014 г. е създадена тази фирма за консултации и дигитални изследвания, която смесва традиционни методи за проучвания с анализ на социалните медии, за да напипа пулса на обществото относно даден кандидат или тема.
Друга такава компания е BallotReady, която улеснява изборния процес, като запълва празнините в познанията на гласоподавателите относно конкретните кандидати. В специален уебсайт избирателят може да въведе пощенския си код и получава лесно смилаема информация за всеки претендент – независимо дали за президентския пост или за местна общинска длъжност. Тя е съставена от публично достъпни данни и новини от различни източници. Услугата в момента е представена в 25 щата, но според основателя й има амбициозната цел да "покрие всички избори във всяка демократична страна".
Платформата HandStack пък позволява на политиците да изпращат едновременно съобщения на големи групи хора. Потребителите получават текстови послания, които гласят: "Аз съм единственият прогресивен кандидат, отдаден на защитата на семействата, икономиката и околната среда. Имате ли въпроси към мен?" Така че американците не бива да се изненадват, ако завържат комуникация лично с Клинтън или Тръмп. Все пак става въпрос за ожесточена битка за ценния им глас, в която всякакви похвати са позволени.
1 коментар