С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 11 ное 2016, 14:08, 7553 прочитания

Несигурност на име Тръмп

Най-големите рискове за американската икономика са свързани с големия дълг и противоречивите изказвания за протекционизъм на Тръмп

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Засега изборът на Доналд Тръмп не предизвика сериозни сътресения на пазарите, но притесненията остават.
Данъчните облекчения, които той предвижда, ще се отразят добре на компаниите, но зле на бюджета.
Макар новият американски президент Доналд Тръмп да е предприемач, пазарите и бизнесът съвсем не посрещнаха избора му обнадеждени. Напротив, световните борси отбелязаха понижение, въпреки че не се стигна чак до предричаните сътресения, а американски изпълнителни директори от над 1100 компании (вкл. Boeing, Coca-Cola, Caterpillar) изпратиха отворено писмо до Тръмп, с което изразиха опасенията си за несигурността и заплахите за търговията.

Може би най-големият проблем в момента е, че настъпва нов период на несигурност. Главният икономист за САЩ на Capital Economics Пол Ашуърт коментира, че това е стъпка в неизвестното, "тъй като не знаем какъв президент ще бъде Тръмп". Засега икономическите планове на Тръмп съдържат три основни елемента – рязко намаляване на данъците за компаниите, предоговаряне на търговските споразумения на САЩ и промени в регулациите на банките и имиграцията. Изчисленията на анализатори са, че тези промени ще доведат до увеличаване на бюджетния дефицит с над 9.5 трлн. долара в следващите десет години (или от сегашните 2% от БВП до 8% от БВП), както и ще прибавят над 5 трлн. долара към вече рекордния дълг на САЩ. В момента той вече надвишава 19.5 трлн. долара. Адекватен план за справянето с него засега не е предлаган.


"Невеж и враждебен"

Изглежда, че времената, в които претендентите за президентския пост в САЩ се състезаваха за това кой е по-голям защитник на бизнеса и свободната търговия, са безвъзвратно отминали, но Тръмп има една пробизнес идея - свалянето на корпоративния данък от 35% на 15% и намаляването на данъчната ставка за доходите на най-богатите от 39.5% на 33%. Съветниците на Тръмп смятат, че увеличаването на бюджетния дефицит заради тези мерки ще бъде компенсирано от по-бърз икономически растеж (от порядъка на 4-5%). Те не отричат, че ще има увеличение на националния дълг, но смятат, че приоритетът е да се ускори икономическият растеж, който след кризата така и не успява да премине психологическия праг от 3%.

Търсенето на по-силен икономически растеж е разбираемо – въпреки че кризата от 2008 г. премина, той остана слаб, комбиниран с муден ръст на продуктивността и съответно на заплатите. Всичко това отрови настроенията сред избирателите и даде място на антиглобалистична реторика. Протекционистичната линия на кампанията на Тръмп търсеше подкрепа сред избирателите, които пряко пострадаха от деиндустриализацията (работните места в индустрията спаднаха от 18 млн. през 1984 г. до 12 млн. през 2012 г.).



Позиционирането на Тръмп като защитник на икономическия растеж обаче не означава, че ще успее да го осъществи, още повече с мерки, които ще увеличат дълговото бреме и бюджетния дисбаланс. Без бюджетен излишък би било невъзможно да се намали дългът. Една от идеите на Тръмп беше правителството да изкупи дълга на САЩ на намалена цена, а след лятото не е говорил повече по темата, макар че дълговата бомба продължава да тиктака. Разбира се, вината за колосалния размер на дълга в момента не е на Тръмп, но ако той продължи да пренебрегва въпроса и залитне в стремглавото му увеличаване, това може да се превърне в катализатор за следващата световна финансова криза. Вероятно ако не беше дълговият въпрос, икономическите обещания на Тръмп нямаше да звучат толкова опасни, но ситуацията е различна.

Идва "режим, който е невеж по отношение на икономическата политика и враждебен към всякакви усилия, за да я направят работеща. Много вероятно сме пред глобална рецесия, без видим край", коментира на свой ред Нобеловият лауреат за икономика Пол Кругман след избора на Тръмп.

Засега без паника

Най-бързият ефект след изборите беше засилването на волатилността на финансовите пазари и на валутните курсове, но опитът след Brexit показва, че едва ли предстоят драматични развития. Още повече че след британския референдум инвеститорите бяха поне една идея по-подготвени за изненади на американските избори. При валутните движения последиците са най-значителни за мексиканското песо (което изгуби вече 12.5% спрямо долара). Междувременно еврото, йената, паундът и швейцарският франк поскъпнаха спрямо долара.

Сигнал за аларма за глобалната финансова система обаче би била нова атака на Тръмп към Федералния резерв. Когато преди повече от месец той обяви, че Фед поддържа лихвите ниски по молба на президента Обама, Тръмп атакува основополагащата идея за независимостта на централната банка и способността ѝ да води монетарна политика без контрол от управляващите. Ако той не споделя това убеждение, вероятно ще опита да оказва и натиск върху решенията ѝ, което никак не би се харесало на финансовата система в глобален мащаб.

Другите рискове

По-сериозните рискове от политиките на Тръмп ще се разгръщат в по-дългосрочен план. Компаниите ще изчакат да видят дали новият президент ще изпълни заплахите си за по-сериозни търговски бариери, като например мита от 45% върху вноса от Китай и 35% върху този от Мексико. Много американски компании като United Technologies, Mondelez и Ford бяха нападнати от Тръмп за това, че преместват производството си извън САЩ към страни с по-ниска цена на труда. Това означава, че новият президент би могъл да излезе с предложения за ограничаване на тези практики, ако реши да продължи предизборната си реторика.

Докато Тръмп възнамерява да издига все повече бариери между света и САЩ (включително стена между Мексико и САЩ и допълнителен контрол върху имигрантите), той се опитва да се представи като защитник на американския бизнес и иска да намали регулациите вътре в САЩ. Например тези за банките и екологичните изисквания за корпорациите. Според него това ще ускори икономическия ръст и ще създаде 25 млн. работни места. Според анализ на Financial Times тези идеи ще се харесат от големите американски банки, които няма да имат нищо против ако се отмени законът Dodd-Frank от 2010 г., с който се наложиха по-сериозни регулаторни стандарти. Същевременно обаче Тръмп поиска връщане на закона от 1933 г. (отменен през 1999 г.), който забранява на търговските банки да извършват застрахователни дейности и да се занимават с инвестиционно банкиране. Тези объркани сигнали от Тръмп всъщност подхранват несигурността.

Освен това, докато предвижданите данъчни облекчения може да помогнат на компаниите, имиграционните и търговските политики на Тръмп могат да имат по-голям и по-влошаващ ефект за тях. Нийл Сондърс, анализатор от Conlumino, коментира пред Financial Times, че "политиките на Тръмп могат да имат сериозни последствия за търговците на дребно, особено ако се въведат повече ограничения на трудовия пазар и ако продуктите поскъпнат заради данък върху вноса. Това е сериозен проблем предвид взаимосвързаността на снабдителните вериги".

За сметка на това енергийната индустрия почти сигурно ще спечели от идването на власт на Тръмп, който е привърженик на отварянето на забранени в момента територии за сондаж на петролни и газови находища, включително федерални земи и води, с което би зачеркнал досегашните усилия на Обама да въведе по-строги регулации в сектора.

В речта си след резултатите от избора Тръмп обяви единствено, че ще се фокусира върху подобряването на инфраструктурата на страната, както и че ще поддържа честни и приятелски отношения със световните партньори, макар че интересите на Америка винаги ще са на първо място. Това означава, че предстои тепърва да се уточнява кои части от икономическия му план ще бъдат наистина въведени. Дотогава остават надеждите, че скоро екипът му ще излезе с по-конкретни и по-добре обосновани икономически политики.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Саудитското производство на петрол и газ се сви след нападение с дронове 4 Саудитското производство на петрол и газ се сви след нападение с дронове

Според САЩ става въпрос за "безпрецедентна атака по световните енергийни доставки"

15 сеп 2019, 1244 прочитания

ЕС обмисля въвеждането на нови енергийни данъци ЕС обмисля въвеждането на нови енергийни данъци

Новият председател на ЕК Урсула фон дер Лайен иска Европа да е лидер по темата

15 сеп 2019, 990 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Тръмп - разединителят става обединител

Португалският инвеститор в българско стъкло

До пет години новият собственик на фабриките за бутилки и буркани в Пловдив и София - BA Glass, планира да вложи 400 млн. лв.

Новият играч в медийната реклама

Connected е новият бранд, отделен от портфолиото на All Channels Communication Group

Как започва вносът на боклуци в България

Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

Понижена или повишена е България в новата Еврокомисия

Мария Габриел ще отговаря за обширен ресор с огромен бюджет, но с малка политическа тежест

20 въпроса: Ралица Петрова

Режисьорката на "Безбог" завършва сценария към следващия си филм

Книга: Иън Макюън - "Машини като мен"

Най-новият роман на популярния британски писател