Напоследък каквото и да каже Реджеп Тайип Ердоган, някой от неговите съседи веднага изтръпва. Преди време бяха гръцките и българските дипломати заради забележки за Балканите. Сега турският президент изправи на нокти иракския премиер Хайдер ал Абади и опасно обтегна отношенията между Анкара и Багдад с думите "имаме исторически отговорности в Ирак, така че ще бъдем там".
Турция иска роля в провежданата от Ирак дългоочаквана операция по изтласкването на "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ) от Мосул, тъй като е член на коалицията срещу джихадистите. През последните дни тя струпва войски на турско-иракската граница и изпраща там танкове и бронирани превозни средства. Багдад обаче реагира остро и предупреждава, че Анкара ще плати "тежка цена", ако реши да нахлуе. Американски военни съветници е едно, турски войници - съвсем друго, смятат иракчаните.
Напрежението между двете страни расте, докато Ердоган не спира да преследва агресивна политика както у дома, така и навън с цел утвърждаване на влиянието си. Никой не знае докъде възнамерява да стигне, а анализатори алармират за опасността от "война във войната", която може да навреди на кампанията по отвоюването на Мосул.
Линии от кръв
Предимно сунитската Турция се опасява, че иракските шиитски милиции, подкрепяни от Иран и участващи в офанзивата западно от Мосул, могат да провокират сектантско напрежение. Ердоган посочи, че ще бъде принуден да действа, ако милициите "предизвикат насилие" в град Тал Афар, който в момента е бойно поле и едновременно с това е дом на туркменско население с исторически връзки с Турция. Същите са аргументите и по отношение на Мосул, като в миналото турският президент многократно е изразявал тревога относно бъдещето на сунитите и туркмените в града, заради евентуалното включване на иракските шиити и на кюрдите в освобождаването му. Самите жители на Мосул не крият страховете си от участието на шиитски милиции в операцията, особено след като те бяха обвинени в сектантско насилие в други отвоювани градове. Другото, неприкрито притеснение за Анкара е, че Кюрдската работническа партия (ПКК), която в продължение на три десетилетия води кървава борба за автономия с Турция, се опитва да се укрепи в района.
Турските власти твърдят, че струпването на войски на границата с Ирак е част от борбата срещу тероризма и представлява предпазна мярка, а не заплаха. По думите им Анкара няма да "чака зад границите си", докато ПКК набират сила в иракския регион Синджар. Те призовават Багдад да деескалира напрежението, след като иракският премиер Хайдер ал Абади предупреди, че ще отговори на всяко нарушаване на териториалния суверенитет на страната. Абади заяви, че не търси конфронтация и вратата за дипломация е отворена, но размаха юмрук: "Ако те влязат, ние сме готови да ги посрещнем. Всяка инвазия в Ирак ще доведе до разрушаването на Турция."
В операцията в Мосул са замесени сили с различни, а често и противоположни интереси. Кампанията събра на едно място иракски войници и сили за сигурност, шиитски милиции и кюрдски бойци, подкрепяни от водената от САЩ коалиция. Същевременно Анкара и Багдад сблъскват позиции относно турската роля в офанзивата. Ердоган твърди, че Турция няма как да бъде спряна от участие и в момента турски военни в Ирак подготвят местни бойци за битката за Мосул. "Нашите въздушни сили взеха участие във въздушните операции на коалиционните сили в Мосул", коментира пред парламента турският премиер Бинали Йълдъръм.
"Проблемът с турското участие е, че ще ескалира невероятно напрежението с иракското правителство. А това не е нещо, което Анкара ще иска да направи", казва пред "Капитал" Анисех Басири Табризи, специалист по Близкия изток от британския тинк-танк RUSI (Royal United Services Institute). "Една интервенция, която ще се различава от сегашното военно присъствие на Турция, вече притесняващо Багдад, ще предизвика сериозно обтягане на отношенията. Турското присъствие на около 30 км от Мосул се увеличава през изминалата година и това е основната причина за недоволството на Ирак".
Имперски амбиции
Корените на всичко това, което се случва в момента, могат да бъдат открити в личните амбиции на Ердоган. Турция продължава да вдига залозите с рискованото си желание да съживи своето имперско минало, твърди Бурак Бекдил, анализатор от Middle East Forum. Според него президентът изглежда решен да води всяка война с надеждата, че накрая ще се стигне до турско-сунитска доминация в региона. Анкара се страхува от шиитска и кюрдска експанзия по южните й граници със Сирия и Ирак и за да предотврати това, Ердоган иска да изгради един проосмански и сунитски район, който да противостои на иранското влияние.
Същият проблем с турското участие се наблюдава и в Сирия, където подкрепяни от САЩ кюрдски и арабски сили обявиха в неделя, че започват операция по отвоюването на Ракка - т.нар. столица на ИДИЛ в страната. Планирането на кампанията обаче и тук бе затруднено от притесненията на Анкара, която не иска да вижда никакво допълнително разрастване на кюрдското влияние в Северна Сирия. Съюзът от кюрдски и арабски въоръжени групи вече заяви, че ще отхвърли намесата на Анкара в офанзивата. САЩ от своя страна посочиха, че продължават разговорите с Турция относно ролята, която ще изиграе. "Коалицията и Анкара ще работят заедно по дългосрочния план за спечелването, задържането и управлението на Ракка", коментира пред Reuters генерал Джоузеф Дънфорд, председател на Съвета на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ. Вашингтон е в трудна позиция – от една страна, разглежда сирийските кюрдски сили YPG като съюзник в борбата срещу ИДИЛ, но от друга, партньорът в НАТО Турция ги смята за терористична организация заради връзките с ПКК.
Москва, която е основен съюзник и крепител на фракцията на сирийския президент Башар Асад, многократно е предупреждавала Анкара, че нейната операция срещу YPG и ИДИЛ в Сирия, подета през август, не трябва да навлиза по-надълбоко в сирийската територия. И тук турските стратегически ходове не са насочени срещу общата цел – джихадистите, а целят да попречат на всяка бъдеща шиитска и кюрдска експанзия в Северна Сирия.
Двете офанзиви в Мосул и Ракка могат да доведат до края на самообявения халифат на ИДИЛ. И двата града носят огромно символично значение за джихадистите. Но докато тече битката за тях, играчи като Турция вече мислят за региона след ИДИЛ и искат да го оформят по свое желание.
9 коментара
"...Това е част от агресивната политика на Ердоган както у дома, така и навън за утвърждаване на влиянието му..."
За да бъде сложен етикет на една политика, трябва още в следващото изречение да се обясни защо се смята за такава, да се мотивира тази гледната точка, а след това да се обяснят и причините, довели до еди каквото си.
В статията тези неща ги няма и незапознатият с проблема може като нищо да остане с впечатлението, че на един вманиачен диктатор му е хрумнало да праща войски днес в съседен Ирак, а утре - защо не? - и в други съседни страни...
Всъщност включването на Турция на терен във войната с ИД съвсем не цели унищожаването на халифата, чиито формации до вчера всячески поддържаше. Това е формална причина, за да може Анкара да опита да реши два свои фундаментални проблема, които съществуват от първия й ден: кюрдите и опазването на сунитската ос.
1. Кюрдският проблем.
Това е драма за всички турски правителства от Мустафа Кемал насам. Кюрдите в Турция са около 20%, съсредоточени са в трите югоизточни окръга, не се интегрират в обществото и политическите им лидери през годините не престават повече или по-малко остро да поставят въпроса за автономията им. В граничните с Турция райони на Сирия, Ирак и Иран също живее компактно кюрдско население, което в отделни периоди дава повод на Великите сили да вадят от гардероба темата за Велик Кюрдистан, гонейки своите си интереси за дестабилизиране на района. До началото на тази година САЩ упорито залъгваха лидерите на сирийските кюрди с темата, като срещу това ползваха отрядите им във войната както с ИД, така и най-вече с режима на ал Асад.
На турските дипломатически демарши, че кюрдите в Северна Сирия стават прекалено силни, никой не обръщаше внимание. Ердоган нямаше ход, защото след свалянето на руския Су-24 преминаването на границата със Сирия на макар и един турски войник означаваше мащабна война с Русия.
Оправянето на отношенията с Москва даде възможност Турция да се намеси директно и да раздели при р. Ефрат двата кюрдски района, които обединени биха дали основание на местния парламент да обяви автономия и да стане лош пример за кюрдите в Турция.
Турската инвазия не предизвика никаква друга реакция от сирийското правителство, освен една нота на външно министерство. И толкова.
Всъщност операция "Щитът на Ефрат" реши проблемът с кюрдската автономия и за ал Асад. Срещу сирийското и руско непротивопоставяне на турската инвазия, Ердоган оттегли контролираните от Турция тюркски бунтовнически отряди от Алепо...
2. Сунитската ос.
Този въпрос е неделимо свързан с кюрдския, защото кюрдите, арабите шиити, арабите сунити, алуитите, друзите, християните и останалите верски и етнически общности в района живеят в обособени територии.
В този смисъл сирийските кюрдски отряди едва ли ще се включат в пропагандното превземане на Ракка, едно защото САЩ ги изостави срещу турската инвазия, и второ - Ракка е в район, населен с араби и е далеч от кюрдските територии, които кюрдските милиции отбраняват.
В Турция огромното мнозинство от населението са сунити. В Ирак те са мнозинство, но проамериканското правителство е доминирано от шиитите и потисканите сунити подкрепят сунитските отрядите на ИД и другите разбойнически формации. Сходно е положението в Сирия, Иран, Ливан. Сунитски държави освен Турция са Саудитска Арабия, Катар, Кувейт, шейхствата. А сега погнете картата...
Намесата на Турция при Мосул не цели помощ в победата над халифата, а по-скоро гарантирана военна защита на местните сунити, защото Мосул е център на сунитския район на Ирак, и регулиране действията спрямо тях на шиитската иракска армия, кюрдските и пр. шиитски милиции.
В Ирак Ердоган го играе спасител на сунитите.
И се възползва от вакуума в турско-американските отношения, за да покаже на всички в района, че със сложни дипломатически лавирания между интереси на Вашингтон, Москва, Техеран и Тел Авив, няма кой да го възпре.
Да се представя президентът Ердоган като самовлюбен изкукал диктатор е наивно и глупаво. Реално той е най-добрият играч на терена, който успява майсторски да се възползва от всяка моментна слабост или намек за интерес на големите играчи на терена.
[quote#1:"D-r D"]"...Това е част от агресивната политика на Ердоган както у дома, така и навън за утвърждаване на влиянието му..."
За да бъде сложен етикет на една политика, трябва още в следващото изречение да се обясни защо се смята за такава, да се мотивира тази гледната точка, а след това да се обяснят и причините, довели до еди каквото си.
В статията тези неща ги няма и незапознатият с проблема може като нищо да остане с впечатлението, че на един вманиачен диктатор му е хрумнало да праща войски днес в съседен Ирак, а утре - защо не? - и в други съседни страни...
[/quote]
[quote#1:"D-r D"]Да се представя президентът Ердоган като самовлюбен изкукал диктатор е наивно и глупаво. Реално той е най-добрият играч на терена, който успява майсторски да се възползва от всяка моментна слабост или намек за интерес на големите играчи на терена.
[/quote]
Значи според теб Ердоган е един националноотговорен лидер и е истинско щастие за турците че имат такъв водач. Ами да вземем и ние да се присъединим доброволно към Турция за да бъдем част от една велика империя пред която Европа и света ще треперят?!
До коментар [#1] от "D-r D":
[quote#1:"D-r D"]Кюрдите в Турция са около 20%, съсредоточени са в трите югоизточни окръга, не се интегрират в обществото и политическите им лидери през годините не престават повече или по-малко остро да поставят въпроса за автономията им.[/quote]
Ами и ние не сме се интегрирали едно време в Османската империя, не е като да сме станали поданици на падишаха доброволно...
До коментар [#1] от " D-r D ": Чета ви с удоволствие. След вашия коментар статията звучи по-различно.
До коментар [#2] от " Julian Mall ": Вие всъщност не опонирате на моята теза за движещите сили на турската близкоизточна политика, а привнасяте някакъв остатъчен национален комплекс отпреди век и половина. Да, продължавам да смятам, базирайки се на фактите, че Реджеп Ердоган е един от големите политици на нашето време. Не, нищо не подсказва, че той възстановява империята. Нова Османска империя в XIX в? Едва ли говорите сериозно.
[quote#5:"D-r D"]Не, нищо не подсказва, че той възстановява империята. Нова Османска империя в XIX в? Едва ли говорите сериозно.[/quote]
Ами това той си го казва сам. За него Османската империя е идеал който трябва да се следва и ако с отцепването на части от Сирия и Ирак наистина Турция няма да стане империя, а това по скоро прилича на първите завоевания по времето на Осман то с присъединяването на територии от България и здравото стъпване на европейският континент Турция наистина ще стане империя. Това вас изглежда не ви плаши и ви звучи като фантастика?
До коментар [#5] от "D-r D":
Не правите разлика между доктрина и реални възможности. доктрината на Давутоглу цели мобилизиране и даване на тласък за единение на турската нация. Има я и на български и е достъпна. Доктрината е пропаганда и насоки, които могот да се реаризират при конкретни обстоятелства. Обстоятелстната ги няма и никой - нито Великите сили, нито големите вестни играчи - Израел и Иран - ще позволят. Контингентите и в Сирия, и в Ирак са много малки и както писах горе - маркират само присъствие.
Ердоган се намесва като вяло в територии били част от Османската империя.Това обслужва неговият интерес,ако не в чужбина то за пред все по-ограничения от към свободи- турски народ,който е в режим на извънредно положение, с все по-неизвестен хоризонт.Той отправя постоянно предизвикателства пред съседите си( а и не само пред тях),които обслужват неговата фикс идея- за велик водач,който е поне, като Кемал Ататюрк или пък някои от най- великите султани на бившата империя.В Ирак иска също да влияе върху кюрдите и в шиитските милиции ,които са под влиянието на Иран.Само, че неговата политика като цяло е в използването на груба сила( на първо място-като започнем от подновената война срещу кюрдите в самата Турция,минем през така наречения преврат това лято и репресиите след него),определено може да се извади заключението ,че дори и да постигне някакви успехи те ще бъдат краткосрочни .А цената за Турция и нейният народ след неговото управление ще бъде най-малкото плачевна.
Появиха се доста говорители от името на турския народ...