Съседи на нож
Напрежението между Анкара и Багдад опасно се покачва заради турската роля в битката за Мосул
Напоследък каквото и да каже Реджеп Тайип Ердоган, някой от неговите съседи веднага изтръпва. Преди време бяха гръцките и българските дипломати заради забележки за Балканите. Сега турският президент изправи на нокти иракския премиер Хайдер ал Абади и опасно обтегна отношенията между Анкара и Багдад с думите "имаме исторически отговорности в Ирак, така че ще бъдем там".
Турция иска роля в провежданата от Ирак дългоочаквана операция по изтласкването на "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ) от Мосул, тъй като е член на коалицията срещу джихадистите. През последните дни тя струпва войски на турско-иракската граница и изпраща там танкове и бронирани превозни средства. Багдад обаче реагира остро и предупреждава, че Анкара ще плати "тежка цена", ако реши да нахлуе. Американски военни съветници е едно, турски войници - съвсем друго, смятат иракчаните.
Напрежението между двете страни расте, докато Ердоган не спира да преследва агресивна политика както у дома, така и навън с цел утвърждаване на влиянието си. Никой не знае докъде възнамерява да стигне, а анализатори алармират за опасността от "война във войната", която може да навреди на кампанията по отвоюването на Мосул.
Линии от кръв
Предимно сунитската Турция се опасява, че иракските шиитски милиции, подкрепяни от Иран и участващи в офанзивата западно от Мосул, могат да провокират сектантско напрежение. Ердоган посочи, че ще бъде принуден да действа, ако милициите "предизвикат насилие" в град Тал Афар, който в момента е бойно поле и едновременно с това е дом на туркменско население с исторически връзки с Турция. Същите са аргументите и по отношение на Мосул, като в миналото турският президент многократно е изразявал тревога относно бъдещето на сунитите и туркмените в града, заради евентуалното включване на иракските шиити и на кюрдите в освобождаването му. Самите жители на Мосул не крият страховете си от участието на шиитски милиции в операцията, особено след като те бяха обвинени в сектантско насилие в други отвоювани градове. Другото, неприкрито притеснение за Анкара е, че Кюрдската работническа партия (ПКК), която в продължение на три десетилетия води кървава борба за автономия с Турция, се опитва да се укрепи в района.
Турските власти твърдят, че струпването на войски на границата с Ирак е част от борбата срещу тероризма и представлява предпазна мярка, а не заплаха. По думите им Анкара няма да "чака зад границите си", докато ПКК набират сила в иракския регион Синджар. Те призовават Багдад да деескалира напрежението, след като иракският премиер Хайдер ал Абади предупреди, че ще отговори на всяко нарушаване на териториалния суверенитет на страната. Абади заяви, че не търси конфронтация и вратата за дипломация е отворена, но размаха юмрук: "Ако те влязат, ние сме готови да ги посрещнем. Всяка инвазия в Ирак ще доведе до разрушаването на Турция."
В операцията в Мосул са замесени сили с различни, а често и противоположни интереси. Кампанията събра на едно място иракски войници и сили за сигурност, шиитски милиции и кюрдски бойци, подкрепяни от водената от САЩ коалиция. Същевременно Анкара и Багдад сблъскват позиции относно турската роля в офанзивата. Ердоган твърди, че Турция няма как да бъде спряна от участие и в момента турски военни в Ирак подготвят местни бойци за битката за Мосул. "Нашите въздушни сили взеха участие във въздушните операции на коалиционните сили в Мосул", коментира пред парламента турският премиер Бинали Йълдъръм.
"Проблемът с турското участие е, че ще ескалира невероятно напрежението с иракското правителство. А това не е нещо, което Анкара ще иска да направи", казва пред "Капитал" Анисех Басири Табризи, специалист по Близкия изток от британския тинк-танк RUSI (Royal United Services Institute). "Една интервенция, която ще се различава от сегашното военно присъствие на Турция, вече притесняващо Багдад, ще предизвика сериозно обтягане на отношенията. Турското присъствие на около 30 км от Мосул се увеличава през изминалата година и това е основната причина за недоволството на Ирак".
Имперски амбиции
Корените на всичко това, което се случва в момента, могат да бъдат открити в личните амбиции на Ердоган. Турция продължава да вдига залозите с рискованото си желание да съживи своето имперско минало, твърди Бурак Бекдил, анализатор от Middle East Forum. Според него президентът изглежда решен да води всяка война с надеждата, че накрая ще се стигне до турско-сунитска доминация в региона. Анкара се страхува от шиитска и кюрдска експанзия по южните й граници със Сирия и Ирак и за да предотврати това, Ердоган иска да изгради един проосмански и сунитски район, който да противостои на иранското влияние.
Същият проблем с турското участие се наблюдава и в Сирия, където подкрепяни от САЩ кюрдски и арабски сили обявиха в неделя, че започват операция по отвоюването на Ракка - т.нар. столица на ИДИЛ в страната. Планирането на кампанията обаче и тук бе затруднено от притесненията на Анкара, която не иска да вижда никакво допълнително разрастване на кюрдското влияние в Северна Сирия. Съюзът от кюрдски и арабски въоръжени групи вече заяви, че ще отхвърли намесата на Анкара в офанзивата. САЩ от своя страна посочиха, че продължават разговорите с Турция относно ролята, която ще изиграе. "Коалицията и Анкара ще работят заедно по дългосрочния план за спечелването, задържането и управлението на Ракка", коментира пред Reuters генерал Джоузеф Дънфорд, председател на Съвета на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ. Вашингтон е в трудна позиция – от една страна, разглежда сирийските кюрдски сили YPG като съюзник в борбата срещу ИДИЛ, но от друга, партньорът в НАТО Турция ги смята за терористична организация заради връзките с ПКК.
Москва, която е основен съюзник и крепител на фракцията на сирийския президент Башар Асад, многократно е предупреждавала Анкара, че нейната операция срещу YPG и ИДИЛ в Сирия, подета през август, не трябва да навлиза по-надълбоко в сирийската територия. И тук турските стратегически ходове не са насочени срещу общата цел – джихадистите, а целят да попречат на всяка бъдеща шиитска и кюрдска експанзия в Северна Сирия.
Двете офанзиви в Мосул и Ракка могат да доведат до края на самообявения халифат на ИДИЛ. И двата града носят огромно символично значение за джихадистите. Но докато тече битката за тях, играчи като Турция вече мислят за региона след ИДИЛ и искат да го оформят по свое желание.
