България в ерата на Тръмп
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

България в ерата на Тръмп

България в ерата на Тръмп

Неизвестните и предизвикателствата пред България ще се множат през идните години. Най-сериозни последици ще има икономическата политика на новия американски президент

11622 прочитания

© Stevo Vasiljevic


"Как ще ги стигнем американците/ че и задминем – кога?". Така пееше още в заника на комунизма незабравимият Тодор Колев. Е, стигнахме ги – или май по-точно те ни догониха. В България полит-предприемачи, готови да се катапултират от телевизионния екран направо на върха на властта, никога не са липсвали. Популизмът отдавна не е антисистемно явление, а напротив – той е системата. И така е като че ли не само в България, а и във все повече европейски страни, при това не само неукрепнали демокрации.

Разбира се, има огромна разлика дали демагози изплуват на повърхността в България, Унгария или дори Полша и Италия – или държат юздите на управлението във Вашингтон. Изборът на Доналд Тръмп за президент на САЩ е събитие, което няма как да не се отрази върху целия свят. Както се казва в изтърканата фраза, "когато Америка кихне, светът хваща настинка." Коментаторите очакват драматични промени. Някои вече предрекоха неизбежния край на Запада, други се опасяват от дезинтеграцията на НАТО и нова Ялта, трети смятат, че вотът на 8 ноември ще отприщи популистко цунами по посока на Европа. Виктор Орбан вече отвори шампанското по повод кончината на "либералната лъжедемокрация", а във Франция Марин Льо Пен се готви за пробив на предстоящите президентски избори. Дали Брекзит няма да бъде последван от Фрекзит, Италекзит и т.н.?

Всички тези въпроси подсказват, че неизвестните и предизвикателствата пред България ще се множат през идните години. При най-лошия сценарий САЩ ще прегърне изолационизма и ще остави европейските си съюзници да се справят, както намерят за най-добре, с Русия. Америка ще се откаже от ролята си на основен гарант на европейската сигурност, точно както направи след Първата световна война. Подозренията за връзки между Тръмп и хора от неговия екип с Кремъл, а също така доста от изявленията му по време на предизборната кампания, неминуемо подхранват подобни опасения. А без САЩ и с НАТО, изпразнено от съдържание, следва стратегия на сложен баланс между основните западноевропейски държави, от една страна, и Русия, от друга. Подобна игра крие огромни рискове – който не вярва, да си спомни докъде стигна Украйна в прокраването на външна политика по много вектори при управлението на Виктор Янукович, а и преди него.

За щастие подобен радикален сценарий не е вероятен. Външнополитическият екип на Тръмп най-вероятно ще се състои от хора, споделящи традиционните възгледи на Републиканската партия. Това означава по-твърда външна политика, основана на тясно разбиране за националния интерес на САЩ и на готовност за използване на военна сила. С други думи, очертава се по-скоро завой към времената на Джордж Буш, а не към изолационизма на президентите от междувоенния период.

Най-вероятно по отношение на Русия ще се повтори до болка познатата схема – начален опит за рестарт на отношенията (както при Буш 2001-2003 г. и в началото на управлението на Барак Обама), последван от конфронтация. Тръмп може и да се опита да сключи сделка с Путин по линия на общата борба срещу т.нар. Ислямска държава в Сирия, но шансовете за мащабно споразумение между Москва и Вашингтон и ограждане на сфери на влияние в Европа не са чак толкова големи.

Вместо съглашателство, отпадане на санкциите и демилитаризация на отношенията между Запада и Русия нищо чудно да ни очаква точно обратното - засилване на противостоянието. Такава е логиката на международната политика – лидерите дават насоки и носят отговорността за конкретни решения, но няма как да не се адаптират и да не се съобразяват реалностите. Путин има интерес от конфликт със САЩ и Запада, за да мобилизира подкрепа вътре в Русия.

Американският президент трудно би могъл едностранно да абдикира от ангажиментите спрямо съюзниците, без широка поддръжка от страна на своята партия, в която има много силно лоби, настояващо САЩ да продължат да изпълняват ролята на глобален лидер. И не на последно място: доколкото Тръмп има някакви външополитически приоритети, те са свързани предимно с преразглеждане на международните търговски споразумения, подписани от Вашингтон, не с преустройство на архтектурата на сигурност в Европа.

Всъщност много по-сериозни последици за България ще има икономическата политика на новия американски президент. Да си спомним откъде започна глобалната финансова и икономическа криза 2008 г., която – няма как – удари и по нас. Сигурно е, че Тръмп ще намали данъците, без обаче да съкрати разходите в бюджета. В предизборната си кампания той обеща пакет от един трилион долара за развитие на инфраструктурата – магистрали, тунели, летища, мостове (рязането на лентички ще е още един любопитен паралел с България).

Дали този план ще бъде одобрен от републиканското мнозинство в Конгреса предстои да видим, но е сигурно, че нивата на публичен дълг (малко над 70% от БВП към момента) ще се покачат драстично. Не знаем дали фискалният стимул ще даде силен тласък на растежа, а оттам ще създаде допълнително търсене в глобален мащаб с благоприятен ефект върху търговските партньори на САЩ, в това число и ЕС). Ако резултатът е точно обратният - нова рецесия и дългово бреме - Европа, която за разлика от САЩ все още не се е възстановила напълно от кризата, ще бъде засегната много сериозно. "It’s gonna be huuuge", както обича да казва самият нюйоркски магнат.

Какво ще се случи, ако все пак мрачните прогнози се сбъднат и клонингите на Тръмп поемат нещата в свои ръце в Париж, Рим, а дори и Берлин? Ще стане ли така, че гласоподавателите в Пенсилвания, Мичиган и Уисконсин, които поднесоха победата на The Donald в нощта на 8 срещу 9 ноември, ще дадат началото на края на ЕС? След Брекзит и Тръмп сякаш нищо вече не е невъзможно. Нека обаче не драматизираме.

На първо място, изборният успех на популистите не е гарантиран. Марин Льо Пен може да повтори съдбата на своя баща, който загуби от Жак Ширак на втория тур на президентския вот през 2002 г. Второ, инстутициите - особено в зрелите демокрации - имат свойството да "опитомяват" антисистемни играчи. Буквално дни след изборите Доналд Тръмп започна да дава заден ход по ред обещания, направени по време на кампанията. Трето, вариантът "разпад на ЕС" не предполага експлозия и внезапна смърт, а бавен и постепенен процес на вътрешно гниене. Такъв сценарий чертае лоша перспектива за България, дотолкова доколкото ЕС е, за добро или за зло, единственият двигател на положителни промени в нашето общество, политика и икономика.

Възможно е Европа отдавна да е преминала критичната точка. Възможно е обаче и обратното – необходимостта от съвместно управление на взаимозависимата икономика да поддържа ЕС като система от институции и механизми за вземане на решения. При всички положения отговорът на този въпрос ще бъде даден от европейските граждани и политически елити, а не от другата страна на Атлантика. Тъжното обаче е, че участието на България в разговора ще е в най-добрия случай символично.

Димитър Бечев е научен сътрудник в Центъра за европейски изследвания на университета "Харвард".

"Как ще ги стигнем американците/ че и задминем – кога?". Така пееше още в заника на комунизма незабравимият Тодор Колев. Е, стигнахме ги – или май по-точно те ни догониха. В България полит-предприемачи, готови да се катапултират от телевизионния екран направо на върха на властта, никога не са липсвали. Популизмът отдавна не е антисистемно явление, а напротив – той е системата. И така е като че ли не само в България, а и във все повече европейски страни, при това не само неукрепнали демокрации.

Разбира се, има огромна разлика дали демагози изплуват на повърхността в България, Унгария или дори Полша и Италия – или държат юздите на управлението във Вашингтон. Изборът на Доналд Тръмп за президент на САЩ е събитие, което няма как да не се отрази върху целия свят. Както се казва в изтърканата фраза, "когато Америка кихне, светът хваща настинка." Коментаторите очакват драматични промени. Някои вече предрекоха неизбежния край на Запада, други се опасяват от дезинтеграцията на НАТО и нова Ялта, трети смятат, че вотът на 8 ноември ще отприщи популистко цунами по посока на Европа. Виктор Орбан вече отвори шампанското по повод кончината на "либералната лъжедемокрация", а във Франция Марин Льо Пен се готви за пробив на предстоящите президентски избори. Дали Брекзит няма да бъде последван от Фрекзит, Италекзит и т.н.?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    wood123 avatar :-|
    Арон

    България..сега:
    Мургави мигранти на тумби са окупирали подходите към метростанция “Лъвов мост”, сигнализираха читатели на “24 часа”.
    Младежите от Близкия изток слизат под земята след 21 ч, когато потокът от пътници намалява.
    http://bradva.bg/bg/article/article-100269#.WC3SHHE2uUl

  • 2
    glog avatar :-|
    glog

    Авторът в своите псевдоанализи не взема предвид едно фундаментално обстоятелство: ТРЪМП Е ПРОТИВ ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА. Това е основното. А всички онези неща, които неолибералните глобалисти по света се страхуват да не загубят, са резултат от тази политика на глобализация, която САЩ се опитва да наложи силово на света. Така че ако Тръмп изпълни своето обещание да води антиглобализационна политика, нещата няма как да не тръгнат по път, който води точно до такива резултати, от които неолибералните глобалисти се страхуват. При това без държавата САЩ да загуби каквото и да било както в икономиката, така и в политиката. Макар че все пак е вероятност, а не неотменима сигурност.

    А в тази си политика Тръмп би бил подкрепен от народите както на САЩ, така и от европейските народи. Така че вероятността да изпълни това си обещание е доста над 50%.

  • 3
    xali avatar :-|
    ''zms15783''

    Да можем да ги съчетаем...това..Путин и Тръмп ;-)

  • 4
    erebus avatar :-|
    'ΕΡΕΒΟΣ

    До коментар [#3] от "xali":

    Ааахахаха...........! ++
    Готин коментар !

    България има два колосални проблема от които само неприятности се очакват.
    Единия е демографския проблем.
    Другия.......етническия мир в страната зависи почти 100% от един много мощен,твърдо решен и агресивен съсед.......Турция !

  • 5
    panta_rhei avatar :-|
    Nedyalko Lazarov

    До коментар [#2] от " glog ": Авторът вероятно е искрен в неговия "анализ". Причината, че това все пак е лъже-анализ е, че той, както и събратята му от "елитни" либерални университети (които след като завършат отиват да работят в други университети, в естаблишмънт медия или - най често - стават мислещи танкисти) познават света от прозореца на кабинетите си и от екрана на мониторите си. Те нямат идея какво означава да ставаш за работа в три и половина сутринта, не знаят какво значи да си уволнен за ниска производителнист, какво е да бързаш от първата за втората си работа, колко тежат работните обувки, как се работи на скеле при 40 С , как се поставят вериги на камион при -20С и половин метър сняг. С други думи, те живеят в своя пълен с розова либерална мъгла балон и не могат да разберат защо хората са недоволни. Ето защо техните анализи не струват и хартията на която са написани. Да не говорим, че малцина от тях са интелигентни и по правило са необразовани. НЕ Е ЛИ ОЧЕВИДНОТО ВИНАГИ НАЙ-ГОЛЯМАТА МИСТЕРИЯ ЗА СЛЕПИЯ.

  • 6
    brastinkov avatar :-|
    Daniel Brastinkov

    Тук явно е модерно да се коментира авторът- а не темата.За това ставам свидетел на лични нападки и обиди.Статията е добра ,дава интересен поглен по редица въпроси.Популизма е завладял целият свят а жертви са народите ,които търсят лесно решение на проблемите си.Мисля че икономическата криза отвори голямо пространство за хора, яхнали вълната на недоволство от политиците ,които се отдалечиха от проблемите на хората.Това разминаване в важните проблеми за обикновеният човек и политика е шанс за откровенни лъжци,измамници,марионетки,престъпници иначе казано популисти.Ние си имаме от тях в излишък(както между другото и по цял свят), като започнем от Бойко разбира се, и стигнем до последния политик от най- ниско ниво.Големият въпрос е ,какво от обещаното изпълняват и дали би било добре изобщо да го изпълняват.

  • 7
    zumz avatar :-|
    zumz

    Г-н Бечев "анализира" Тръмп по отношение на Русия, Сирия, България...ЕС, а не споменава нищо за слона в стъкларския магазин - Китай. Мисля, че от там трябва да се започне.

  • 8
    glog avatar :-|
    glog

    До коментар [#5] от "panta_rhei": ++++++++++++

  • 9
    tsvetko_51 avatar :-|
    tsvetko_51

    До коментар [#6] от "Daniel Brastinkov":


    [quote#6:"Daniel Brastinkov"]Тук явно е модерно да се коментира авторът- а не темата.За това ставам свидетел на лични нападки и обиди.Статията е добра ,дава интересен поглен по редица въпроси.[/quote]

    Напълно подкрепям. По някакви причини нашия форум претърпя някаква метаморфоза и в резултат, се появиха доста кртикари, които критикуват автор, редакция, тези и колеги, често без никаква връзка с конкретния текст.
    защо или дали е не случайно е все едно, но е факт.
    Иначе въпросите поставени от автора са наистина интересни и безулсовно важни, въпреки, че самия автор след като разглежда най-драматичните варианти, самия той ги подлага на съмнение и ги поценява като слабо вероятни за реално случване.
    Що се отнася до "борците срещу глобализма", без значение дали упоменатите Льо пен, Фараж, нашите т.н. патриоти или дори колегите във форума, редно е да си дадем сметка, че побратния процес, на свиване и затваряне на някакви национални или регионални равнища е меко казано несериозно.
    Обратен път няма и това го доказвам не аз или автора, а човешката история. Това което може и вероятно ще се случи е изглаждане на различните противоречия в досегашния вид и система между глобалните играчи и големите икономически сили, като Китай и САЩ.
    За да участва в този процес, не ние, малка и незначителна на този фон България, а целокупния ЕС, при това като основен и дори доминиращ партньор, няма как да се мине без задълбочаване на връзките вътре в съюза и това ще се случи, независимо от това, че движението в тази посока, намя да бъде само и единствено възходящо, а ще си минава през неизбежни спадове и подеми, така като това се случва с останалите исторически и обществени процеси.

  • 10
    nedyalkodonev avatar :-|
    nedyalkodonev

    Гледайте това видео (https://www.youtube.com/watch?v=zbUx65tFTDY&spfreload=5), в което Доналд Тръмп произнася реч пред елита... и се гаври вербално с Хилари...

    Потресаваща реч.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK