Големият план на Ердоган

Турският държавен глава е по-близо от всякога до установяването на президентска система в страната

Протестиращи срещу задържането на журналисти пред редакцията на вестник Cumhuriyet
Протестиращи срещу задържането на журналисти пред редакцията на вестник Cumhuriyet    ©  Reuters
Протестиращи срещу задържането на журналисти пред редакцията на вестник Cumhuriyet
Протестиращи срещу задържането на журналисти пред редакцията на вестник Cumhuriyet    ©  Reuters
Разправата с опонентите на правителството продължава и е брутална.
Във външната политика Ердоган цели да съживи имперското минало на Турция, а във вътрешната – да утвърди абсолютната си власт.

Три дни след неуспешния опит за преврат през юли турският президент Реджеп Тайип Ердоган го нарече "дар от бога". Няколко месеца по-късно вече е съвсем ясно какво е имал предвид, тъй като той му развърза ръцете да оформи страната по свой вкус и да накаже враговете си, които го обвиняват за пълзящата ислямизация и автократичната му хватка. Така се задейства поредица от събития, които поставят държавния глава по-близо от всякога до постигането на отдавнашната му цел - установяването на президентска система.

Във външната политика Ердоган цели да съживи имперското минало на Турция, а във вътрешната – да утвърди абсолютната си власт. Под неговото управление скоростта на демократичния упадък на страната е изумителна. И в момента, изглежда, няма кой да го спре, а отговорът на въпроса докъде ще стигне се крие в единствено в мащаба на амбициите му.

Мрачни дни за Турция

В момента Турция върви към референдум, който ще даде на Ердоган нови правомощия. Според турските медии той ще се състои най-рано през пролетта на 2017 г., а целият процес ще включва едновременното провеждане на парламентарни и президентски избори и посочването на вицепрезидент. Основната цел на държавния глава след злополучния опит за преврат е да получи достатъчно подкрепа, за да може да промени настоящата конституция и да въведе президентска система. Така ще официализира това, което стана на практика, а именно превръщането на Ердоган в безспорен номер едно в страната, обобщава анализ на ЕurАctiv. Според управляващите в Анкара президентската система "ще даде на Турция шанс за по-бързо развитите". Те не спират да твърдят, че тя ще бъде подобна на тази в САЩ, а издания като Daily Sabah пишат, че така "управлението ще стане по-резултатно".

Всичко това се случва на фона на продължаващата разправа с критиците на Ердоган, като по време на въведеното първоначално за три месеца и после удължено извънредно положение в страната са арестувани десетки хиляди хора. Правителството определя предотвратяването на преврата като "триумф на демокрацията", но действията му отдавна са надскочили търсенето на отговорност от предполагаемите заговорници. Кампанията излиза извън контрол и наскоро бяха задържани десет депутати от прокюрдската опозиционна Народна демократична партия (HDP), включително лидера й Селяхаттин Демирташ, както и журналисти и директори на опозиционния вестник Cumhuriyet.

По този начин Ердоган методично и неотклонно се окопава във властта. Но за да получи парламентарната подкрепа, необходима за свикването на референдум, той се нуждае от поддръжката на Партията на националистическото движение (MHP), която одобрява смазването на прокюрдската и на лявата опозиция. HDP твърди, че е на мушката на властите, тъй като се противопоставя на президентската система, а лидерът й Демирташ се опитва да блокира предложените промени. Правителството от своя страна обвинява HDP, че не е успяла да се разграничи от ПКК.

В началото на седмицата стана ясно, че управляващите и MHP ще сформират комисия, за да дискутират чернова на конституционна реформа, която ще даде на Ердоган повече правомощия. Всяка конституционна промяна трябва да събере подкрепата на поне 367 депутати, за да мине директно, и на поне 330 депутати, за да се свика референдум. Управляващата партия разполага с 317 места, а MHP – с 40. Пред Anadolu Agency премиерът Бинали Йълдъръм вече се похвали, че е осигурил пълната поддръжка на MHP.

"През следващите шест месеца можем да очакваме силна, дясна и националистическа програма от Ердоган", казва пред AFP Сонер Кагаптай, директор на турската програма към Washington Institute for Near East Policy. Според него разговорите с MHP карат Ердоган да предприема твърда линия по отношение на основната прокюрдска партия, както и на незаконната Кюрдска работническа партия (ПКК), която в продължение на три десетилетия води кървава борба за автономия с Турция. Резултатът ще е, че Ердоган "ще бъде коронован държавен глава, глава на правителството и глава на управляващата партия," обобщава Кагаптай.

"Ердоган е по-близо от всякога до президентска система, тъй като MHP подкрепя усилията му да промени конституцията и ще му помогне в парламента за свикването на референдум. Освен това заради общата психология след преврата гласоподавателите са по-склонни от всякога да откликнат. Допитването ще бъде законово обвързващо, така че, ако хората гласуват с "да", Турция ще има президентска система", обяснява пред "Капитал" директорът на анкарския клон на German Marshall Fund Йозгюр Юнлюхисарджикли.

Курс към самоунищожение

Това не е единственото допитване, което смята да инициира Ердоган. През седмицата той посочи, че догодина Турция може да проведе референдум дали да продължат преговорите за членството в ЕС. По думите му Европа трябва веднъж завинаги да вземе решение относно приемането на Анкара, а турските власти твърдят, че ЕС "не е популярен в момента в страната". Всичко това става само дни след като Европейската комисия публикува доклад, в който се посочва, че страната трябва да спре "отстъплението от човешките права и демокрацията", случващо се от неуспешния преврат насам.

Напрежението между ЕС и Турция расте, като Брюксел е особено разтревожен от подновения дебат за връщането на смъртното наказание в страната. Ердоган не спира да нагнетява ситуацията и предложи чувствителният въпрос също да бъде част от референдума. В понеделник на среща в Брюксел външните министри на ЕС критикуваха Анкара, но показаха, че не са готови да спрат преговорите за членство. В същото време Ердоган не крие надеждите си за по-лесни отношения с администрацията на следващия американски президент Доналд Тръмп, отколкото имаше с тази на Барак Обама, която бе повече фокусирана върху върховенството на закона в Турция.

"Някога страната бе свободно общество. Сега бързо се самоунищожава. Кой ще се застъпи за демокрацията? Турските лидери са прекалено егоистични, за да променят курса, опозицията е прекалено слаба, гражданите са прекалено уплашени", пише за Washington Рost Аслъ Айдънташбаш, анализатор от Европейския съвет за външна политика (ECFR). Очакванията са, че Ердоган ще запази и дори ще задълбочи безкомпромисната си позиция, за да поддържа подкрепата, на която се радва, до референдума. А това вещае още по-мрачни дни за Турция.

Към президентска република

- Очаква се референдумът за конституционните промени да се проведе през пролетта на 2017 г.

- Той ще бъде законово обвързващ.

- Ако турците гласуват с "да", страната ще има президентска система.

Поредната жертва

Чистката в Турция продължава. На 13 ноември бе арестуван главният изпълнителен директор на опозиционния вестник Cumhuriyet Акън Аталай по обвинения в тероризъм. Той отрече твърденията, че изданието е променило редакционната си политика през последните години и се е сближило с движението на обвинявания за опита за преврат духовник Фетуллах Гюлен и с незаконната Кюрдска работническа партия (ПКК). Но категоричната му позиция, че Cumhuriyet е независим, не трогва турските власти.