Любовната игра на Европа с Тръмп
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Любовната игра на Европа с Тръмп

Reuters

Любовната игра на Европа с Тръмп

За момента най-видимият отговор от ЕС на избора на Тръмп е приемането тази седмица на новата отбранителна стратегия на съюза

12708 прочитания

Reuters

© Reuters


- След шока от избирането му Берлин, Париж и Брюксел посрещат хладно Доналд Тръмп.

- Големите играчи в ЕС покачват мизата, за да неутрализират евентуалните блъфове без покритие на следващия американски президент.

- За момента най-видимият отговор от ЕС на избора на Тръмп е приемането тази седмица на новата отбранителна стратегия на съюза.

"Ще загубим две години, докато г-н Тръмп обикаля света, който е напълно непознат за него." С тази леко обидна (макар и не невярна) констатация председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер формулира очакванията на европейската бюрокрация към новоизбрания американски президент. Юнкер е известен с неделикатния си език. Високомерните му коментари по повод референдума за Brexit например вероятно допринесоха с не един процентен пункт за решението на британците да кажат byе-byе на ЕС. Този път обаче думите му, само пет дни след изборите в САЩ, довели Доналд Тръмп до Белия дом, едва ли са само плод на ненавременна комбинация от джин-тоник и шардоне.

Хладни изявления направиха германският канцлер Ангела Меркел, френският президент Франсоа Оланд и вероятният му наследник Ален Жюпе, както и председателят на Европейския съвет Доналд Туск. В седмицата след шокиращия за повечето европейци избор на Тръмп във Франция и Германия, както и сред европейските институции в Брюксел се очертава консенсус, че на 45-ия американски президент трябва да му бъде предложена доза "трудна любов" като превантивна мярка срещу възможността новият обитател на Белия дом да разгърне всички свои предизборни идеи. Това е доста рязък завой от обичайната позиция на европейските страни да чакат новата администрация във Вашингтон да формулира своята политика (което обикновено става поне шест месеца след встъпването в длъжност на новия президент). И както изглежда, засега този подход не се харесва на Тръмп – въпреки че един от първите му разговори като избран държавен глава беше с Меркел, екипът му не даде никакви подробности за него за разлика от детайлите от беседата му с руския президент Владимир Путин.

Внимавай в ценностите!

Бъдещата политика на Доналд Тръмп засега е неясна най-малкото защото всяко едно негово твърдение може да бъде оборено с друго негово твърдение. А и не за пръв път новият обитател на Белия дом е посрещан с подозрение. Преди 36 години очакванията към Роналд Рейгън също не са били високи, но въпреки това той остава един от най-популярните американски президенти. През 1980 г. недоволството на американците от кандидатите им за президент е рекордно високо. И бе надминато за пръв път едва тази година.

Единственото сигурно нещо е, че Тръмп не харесва поетите от САЩ в чужбина ангажименти в областта на сигурността, търговските договори (основно Северноамериканското споразумение за свободна търговия НАФТА), но пък за сметка на това харесва авторитарните лидери. Последното често се тълкува като реверанс към Русия. То обаче е по-скоро е възхищение от възможността на Путин да прави каквото си поиска - нещо, което американският президент не може да се позволи, ограничаван от Конгреса, Федералния резерв и на последно място от европейските си съюзници. В Белия дом Тръмп някак как да каже просто "уволнен си", както правеше в реалити шоуто си, т.е. дори предполагаемата нова политика към Русия може да се окаже мираж. Нещо повече - сблъсъкът на две такива егота може да доведе до сериозен конфликт, както предупреждава Марк Галеоти в сп. Foreign Policy.

Много европейски лидери също биха искали да кажат, че Тръмп не е техния президент
Фотограф: BECK DIEFENBACH
Източник: Reuters

Въпреки това, както изглежда, Германия, Франция и европейските институции в Брюксел се готвят за по-лошия сценарий, в който Тръмп осъществява на практика предизборните си приказки - изоставянето на ангажимента за взаимна защита с Европа ("честито, вече ще се отбранявате сами"), жестове към Русия и признаване анексирането на Крим (само ден след разговора между Тръмп и Путин руските самолети подновиха бомбардировките в Сирия), нецензурни подмятания към европейския социален модел и открита подкрепа за популистите в Европа (като например Вашингтон да назначи Найджъл Фараж, главният пропагандатор на Brexit, за американски посланик в Брюксел) и т.н.

"Германия и Америка са свързани от ценностите на демокрацията, свободата и уважението към върховенството на закона и достойнството на хората, независимо от неговия произход, цвят на кожата, религия, пол, сексуална ориентация или политически възгледи... Предлагам на американския президент сътрудничество на базата на тези ценности", декларира Меркел в първото си обръщения към Тръмп. Като се има предвид, че цялата кампания на следващия президент беше подигравка именно с тези ценности, очевидно е, че Берлин влиза почти all-in в предстоящата дипломатическа игра, ако използваме терминологията, добре позната на собственика на казината "Тръмп".

В изявлението си Туск (чиято съпруга беше казала, че на света е достатъчен само един Доналд) писа, че уважава избора на американския народ, съзнавайки предизвикателствата, които резултатите от изборите ще донесат на трансатлантическите отношения. И допълни, че не вярва, че "която и да е страна днес може да бъде велика в изолация", явна ирония с предизборния девиз на Тръмп "Да направим отново Америка велика".

"Германия и Америка са свързани от ценностите на демокрацията, свободата и уважението към върховенството на закона и достойнството на хората, независимо от неговия произход, цвят на кожата, религия, пол, сексуална ориентация или политически възгледи... Предлагам на американския президент сътрудничество на базата на тези ценности."

Ангела Меркел, канцлер на Германия

Реакцията в Европа не е просто резултат от шок. През 2004 г., когато Джордж Буш-младши беше преизбран за втори мандат за президент на САЩ, Париж, Берлин и Брюксел бяха застинали в тих ступор. Сега посланията към Тръмп изглеждат координирани, като целта е да се обърне ситуацията на масата на преговорите – вместо да се предугаждат бъдещите политически цели на новата американска администрация и да се търси компромис, този път Вашингтон трябва да се съобразява с позициите на своите европейски партньори. Както отбелязва Джеръми Шапиро от Европейския съвет за външна политика, който е бивш анализатор за Европа в американския Държавен департамент, "ако европейските правителства не предприемат сериозни стъпки да си подсигурят добра сделка с президента Тръмп, те най-вероятно в крайна сметка ще получат лоша". Подобни препоръки отправиха почти всички тинк-танкове, които имат влияние върху формирането на европейската външна политика.

Подобно превантивно покачване на мизата цели да неутрализира евентуални блъфове без покритие, каквито Доналд Тръмп със сигурност обича, независимо дали става дума за ареста на Хилъри Клинтън или за незабавното депортиране на 11 млн. имигранти без право на престой в САЩ. Проблемът е, че залозите, които страните от ЕС могат да правят, са малки, а обща позиция едва ли може да се очаква.

Може ли ЕС да не мигне пръв

Както предупреждава Шапиро, "разбира се, най-важният факт за европейската система на управление е, че само защото нещо е необходимо, това не означава, че то ще се случи". Още от момента на избора на Тръмп между държавите от ЕС започнаха разделения (без участието на България, която е твърде заета с отношенията си с Русия).

"Събитията от последните месеци и дни са тревожен знак за всички, които вярват в либералната демокрация. Най-накрая трябва да започнем да координираме действията си, да върнем усещането за посока, да върнем доверието и усещането за предвидимост. (...) Нито една страна не може да бъде велика в изолация."

Доналд Туск, председател на Европейския съвет

Великобритания, съвсем очаквано, вижда в Тръмп възможност да договори сделка с Вашингтон, с която да натрие носа на Брюксел. Италианският министър на външните работи Паоло Джентилони пък коментира, че политиката към разведряване на отношенията с Русия, която се предполага, че Тръмп ще следва, е добра за Италия. Виктор Орбан в Унгария вече поздрави ентусиазирано новоизбраният американски президент, а загряващите антисистемни играчи като Марин льо Пен във Франция (за която е доказано, че е получавала руско финансиране) или холандският популист Геерт Вилдерс получиха огромна инжекция стероиди.

В същото време първоначалната реакция (особено лековатите приказки на председателя на ЕК Юнкер) могат да предизвикат доста бурен отговор от Тръмп, който е известен с това, че на всяка критика отговаря с лавина от обиди и контраобвинения. Фактът, че засега Twitter профилът му мълчи, може и да е резултат на това, че едва ли знае кой е Юнкер или Туск.

За момента най-видимият отговор на ЕС на избора на Тръмп е приемането тази седмица на новата отбранителна стратегия на съюза. Тя включва възможността европейските сили за бързо реагиране да бъдат изпращане в чужбина, създаването на постоянен щаб за планиране на евентуални операции, координация на отбранителните бюджети и съвместно закупуване на военни технологии, както и засилено сътрудничество (т.е., без да е нужно всички 28 страни да участват) между държавите в създаването на отбранителен капацитет. Планът беше отговор на Brexit, но с идването на Тръмп, който открито говори, че европейците не правят достатъчно за собствената си сигурност, той придобива много по-спешни измерения. Въпросът, както винаги, е дали европейските страни могат да постигнат обща политика за използването на капацитета, който евентуално биха създали.

Опитът на Берлин, Париж и Брюксел да играят като равни със САЩ със сигурност изглежда смислен и отговаря на номиналната тежест на ЕС - най-голямата икономика с 500 млн. души население. Американският в. The New York Times вече обяви Меркел за последния защитник на либералната демокрация в света, а германските медии преливат от суперлативи за нейния отговор на избирането на Тръмп. Проблемът е дали новият американски президент може да приеме ЕС за равноправен партньор, ако Брюксел не покаже способност да реши поне един проблем, без да се крие зад гърба на Вашингтон.

- След шока от избирането му Берлин, Париж и Брюксел посрещат хладно Доналд Тръмп.

- Големите играчи в ЕС покачват мизата, за да неутрализират евентуалните блъфове без покритие на следващия американски президент.

- За момента най-видимият отговор от ЕС на избора на Тръмп е приемането тази седмица на новата отбранителна стратегия на съюза.

"Ще загубим две години, докато г-н Тръмп обикаля света, който е напълно непознат за него." С тази леко обидна (макар и не невярна) констатация председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер формулира очакванията на европейската бюрокрация към новоизбрания американски президент. Юнкер е известен с неделикатния си език. Високомерните му коментари по повод референдума за Brexit например вероятно допринесоха с не един процентен пункт за решението на британците да кажат byе-byе на ЕС. Този път обаче думите му, само пет дни след изборите в САЩ, довели Доналд Тръмп до Белия дом, едва ли са само плод на ненавременна комбинация от джин-тоник и шардоне.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    zumz avatar :-|
    zumz

    Точно това, което не се харесва на надути пуяци като Жан-Клод Юнкер явно се харесва на поне половината от гласувалите на президентските избори в САЩ. Един от печелившите фактори в кампанията на Тръмп беше, че не желае САЩ да продължават като дойна крава да плащат лъвския дял за общата отбрана на Западна Европа, а предлага всеки да си поеме съразмерната част. А с либералната политика на баба Меркел по отношение на емигрантите от Близкия Изток дори и слепите вече почват да виждат какво се случва в Западната Европа. Тръмп просто предлага да се ограничи подобен вариант за САЩ. И други идеи в този ключ, които на тухлите в Брюксел и Берлин може да им се струват еретични, но явно предизвикват резонанс сред не малка част от американския електорат.

  • 2
    liksen avatar :-|
    liksen

    Нормално за мошениците в Брюксел да реагират неадекватно срещу "антисистемния" играч - той може и да ги разкрие без да му мигне окото. Особено когато се прикрива корупция зад бляскави слова като ценности, свобода, демокрация,народна партия... Не случайно и в зала "Армеец" овцете блееха "Юнкееер", а после издигнаха Цецка. И едва ли е нужно на Тръмп да обикаля по света, с неговите ресурси (лични и държавни) може да ръководи всички процеси от място. За разлика от европаразитите, Тръмп не се кандидатирал, за да може си пътува на екскурзии за чужда сметка.

  • 3
    the_axel avatar :-|
    the_axel

    Глупости на търкалета - "Мошениците" от Брюксел срещу кристално чистия и почтен Тръмп ?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK