Еврозоната се обръща към хедж фондовете за финансиране
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Еврозоната се обръща към хедж фондовете за финансиране

Банките отстъпиха по-активната си роля на пазара на облигациите на хедж фондовете.

Еврозоната се обръща към хедж фондовете за финансиране

Това означава по-голяма волатилност на облигационния пазар

4138 прочитания

Банките отстъпиха по-активната си роля на пазара на облигациите на хедж фондовете.

© Yuriko Nakao


Правителствата на страни от еврозоната все повече разчитат на хедж фондове за необходимото кредитиране, което означава и по-голяма уязвимост към спекулации, ако инвеститори решат да разпродадат бързо дълговете им. Откакто банките участват по-малко на пазара на суверенния дълг заради натиска върху счетоводните им баланси, няколко страни се обръщат към хедж фондовете, за да продадат количеството облигации, което са планирали, съобщава Reuters.

По-волатилни пазари

Хедж фондовете търсят бърза възвращаемост на инвестициите, което може да увеличи волатилността на пазарите на облигациите през следващите месеци предвид политическата несигурност в глобален мащаб. След гласуването на Великобритания за излизане от ЕС и избирането на Доналд Тръмп за американски президент тепърва предстоят референдум в Италия през декември и избори в Германия, Франция и Холандия през 2017 г. Всякаква политическа изненада в комбинация с по-голямата волатилност на облигационните пазари може да доведе до масови продажби.

Тази година Испания, Италия, Белгия и Франция издадоха 50-годишни облигации за 3 - 5 млрд. евро, като от тях около 13 - 17% бяха закупени от хедж фондове. За сравнение, преди три години Испания, Италия и Белгия пласираха само 4 - 7% от синдикираните си продажби на облигации на хедж фондовете, показват данни на IFR, компания на Thomson Reuters. Дамиен Кард от RBS коментира пред Reuters, че важността на хедж фондовете се е засилила, но още могат да се категоризират като схема за правене на "бързи пари": "Имат много активен инвестиционен подход, ще инвестират, когато очакват да направят добра краткосрочна възвращаемост. Но след като перспективата за печалба изчезне, ще напуснат."

Белгия активно продава на хедж фондове

За много правителства фактът, че хедж фондовете могат да бъдат източник на ликвидност и на вторичния облигационен пазар, е също толкова важен, колкото участието им в първичното предлагане на облигации. "Вярваме в това, че трябва да продаваме някои облигации, след като приключим сделка, така че инвеститорите да виждат, че има следпазарна активност", коментира Ан Льоклерк, която оглавява белгийската правителствена служба за управление на дълга. Тя добави, че в миналото търсенето на облигации от банките е било по-голямо, но сега хедж фондовете играят тази роля донякъде. През март Белгия е издала 30-годишни облигации за 3.5 млрд. евро, като 24.3% от тях са били продадени на хедж фондове.

Сред традиционно активните хедж фондове на облигационния пазар са Capula Investment, Brevan Howard, Rogge и Dimensional, макар че няма потвърждение, че някой от тях е закупил част от дългосрочните облигации на страни от еврозоната тази година.

Правителствата на страни от еврозоната все повече разчитат на хедж фондове за необходимото кредитиране, което означава и по-голяма уязвимост към спекулации, ако инвеститори решат да разпродадат бързо дълговете им. Откакто банките участват по-малко на пазара на суверенния дълг заради натиска върху счетоводните им баланси, няколко страни се обръщат към хедж фондовете, за да продадат количеството облигации, което са планирали, съобщава Reuters.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK