Проклятие ли е да водиш ЕС?

Възможно ли е някой да е прокълнал ЕС? От две-три години насам почти нямаше месец без разпалването на нова или стара криза някъде в съюза. Гърция припламва, Южна Европа се бунтува, мигрантите нахлуха, Шенген почти се разпадна, национализмът се събуди. И това проклятие е толкова силно, че започна да стига една по една страните, които председателстват съюза. Тези страни обикновено вървят в тройки. Тройката на България, която ще е председател за пръв път, определено не е късметлийска: първо Великобритания се самоизхвърли от ЕС, после правителството на Естония падна, а сега и българското си отиде. На мястото на Великобритания влезе Австрия, която пък следващия месец е на път да си избере крайнодесен президент. Защо всяка следваща държава в този списък изпада в криза?

Трима премиери по-малко и един президент в повече

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Подобно на много други неща, всичко започна от Острова. На 24 юни Европа осъмна с новината, че британците са гласували да излязат от ЕС. Дейвид Камерън излезе пред света и подаде оставка. "Не мисля, че би било правилно да опитвам да съм капитанът, който насочва страната ни към следващата й дестинация", заяви той в речта си на 24 юни.

Логично британците се отказаха да оглавяват съвета. Така графикът се измести с шест месеца по-рано за всички, включително и България, което доведе до паника в българския лагер (и тъга за Меглена Кунева). На мястото на Великобритания се включи Австрия, която беше избегнала на косъм възможността да има първия крайнодесен президент през май. Изведнъж този косъм се скъса. През октомври Конституционният съд отмени резултата от президентските избори и сега предстои ново гласуване в началото на декември. С оглед на ставащото по света шансовете крайнодесният Норберт Хофер да е глава на държава, ръководеща ЕС, не са никак малки.

Проклятието обаче не спря да действа. На 9 ноември коалиционното правителство в Естония падна след вот на недоверие и премиерът Таави Ройвас трябваше да подаде оставка. Партията на Ройвас - Естонската реформистка партия, управляваше в коалиция със социалдемократите SDE и още две консервативни партии. Те обаче обърнаха гръб на Ройвас, несъгласни с икономическите му политики. Вероятният нов премиер, Юри Ратас, е от досегашната опозиционна Центристка партия, чиято подкрепа идва основно от етническите руснаци в Естония. Ратас ще формира коалиция именно със социалдемократите и с една от малките консервативни партии от миналото правителство.



На този фон Бойко Борисов изглеждаше като обречен. На 16 ноември, ден след президентските избори, парламентът прие оставката на кабинета и хвърли България отново в месеци на неяснота.

Каръци или уроци

Разбира се, за място като ЕС политическите трусове по време на председателство не са нещо ново. Както вицепремиерът в оставка Меглена Кунева отбеляза миналата седмица, Белгия е провела своето без правителство, а Гърция - в условия на финансова криза. Това е вярно, макар че е интересно да се види как България и Естония ще проведат първия си такъв опит (ако не знаете, че сме различни, вижте каретата).

Но всъщност зад "прокобата" тегне нещо по-сериозно. И британският национализъм, и австрийският популизъм, и естонската криза, и дори българското фиаско са част от по-голямата криза, която започва да пречи на движението на ЕС и заплашва да го разбие в пропастта. Всеки следващ вот в европейска държава се превръща в изпитание за общия проект: австрийският президент ще е по-малката грижа на ЕС, ако Марин льо Пен стане президент на Франция например. Това не може да продължава безкрайно. Нещо в Европа не е наред и голямата задача е то да се поправи в движение. В противен случай може да не остане много, над което да се председателства.

Готовите Естонците са спокойни. Те нямат големи строителни идеи за разлика от нас: тяхното ще се провежда в Creative Hub Tallinn, странна и иновативна сграда в индустриален стил. Отговорните за различните аспекти по организацията пък не са министри или някакви политически фигури. Естонският екип не се притеснява от оставката на правителството. "Не очакваме промяната на правителството да повлияе на работата и приоритетите по някакъв значим начин", завиха те пред "Капитал". Те обясниха, че са започнали организацията още през 2012 г. и сега им остава да разрешат съвсем конкретни въпроси по комуникацията и логистиката.

И неготовите При нас е малко по-различно. Планирани са големи ремонти: на НДК, на зала в бившия Партиен дом, на резиденция "Бояна" Поне един от тези проекти имаше дата на завършване след самото председателство, а сега, с оставката на правителството, въобще не е ясно. Другият проблем е с екипа. В момента със сградния фонд се занимава Томислав Дончев, вицепремиер в оставка по европейските фондове и икономическата политика. Меглена Кунева в ролята на вицепремиер по координация на европейските политики и институционалните въпроси отговаря(ше) за логистиката и екипа. Интересно е как ще бъдат съчетани тези постове от ново правителство. Все пак има едно неполитическо звено - Националният център по подготовката на председателството. Пак е по-добре от нищо.