Каква е данъчната рецепта за растеж
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Каква е данъчната рецепта за растеж

Каква е данъчната рецепта за растеж

България разполага с опростена данъчна система, която разчита основно на приходи от потреблението, но по ефективност данъчната администрация на страната е на дъното в ЕС.

17113 прочитания

- Данъчната политика ще става все по-важна в следващата година като част от активизиращата се фискална политика.

- Според изследване на ЕК акцентът в данъчната структура трябва да пада върху потреблението и по-малко върху капиталите и труда.

- Ниските корпоративни ставки не са достатъчни да привлекат инвестиции, търси се и данъчна ефективност.
България е и в топ 5 (след Полша, Словакия, Германия и Чехия) на страните в ЕС с най-високи разходи по данъчно събиране – с около 1.5 евро

на всеки 100 евро през 2013 г.

Ако мислите, че модата има място в политиката единствено като начин на обличане, помислете отново. През последните години в глобален мащаб доста модерна е ултраразхлабената монетарна политика. Тя обаче се оказа недостатъчна, за да раздвижи икономиките така, както се очакваше. И сигналите от всички страни подсказват, че новата модна вълна ще е в полза на по-активните фискални мерки. Въпреки рекордните нива на дълга в голяма част от развития и развиващия се свят организации като МВФ и ЕЦБ, новоизбраният американски президент Доналд Тръмп, а също и Европейската комисия (ЕК) призовават към по-експанзивна фискална линия. Това означава, че данъчната политика също ще става все по-важна в близките години, като тя влияе съществено върху решенията на инвеститорите, поведението на компаниите, както и за смекчаването на неравенствата в обществата.

Представете си сега, че сте финансов министър и трябва да вземете важни решения за структурата на данъчната система на държавата, както и за подобряването на ефективността ѝ. Според препоръките на ЕК от последния ѝ доклад по темата трябва да се стремите към прехвърляне на данъчната тежест от труда върху потреблението (както е в България), недвижимото имущество и екологичните такси (както не е у нас). За инвеститорите е важно да работят не само при ниски корпоративни данъци, но и при ясно формулирани правила и повече електронни услуги при обработката на данъчните им документи. Искате иновации? Тогава ще трябва да увеличите и данъчните стимули за развойна дейност.

Какво работи и какво - не

Когато говорим за възможностите на данъчната политика да раздвижи икономическия растеж, става дума най-вече за данъчните стимули, които могат да окуражат повече инвестиции. "Европейските икономики демонстрират очевидна слабост в корпоративните инвестиции", констатира нерадостно докладът. Очаква се инвестициите да нарастват през следващата година, но като цяло остават плахи, а това означава по-слаб икономически растеж, натиск върху ръста на продуктивността и води до малко перспективи за създаване на работни места в по-дългосрочен план.

За да стимулират инвестициите, данъците трябва да са прости, стабилни и неутрални към различните форми на инвестиции и/или финансиране, както и самите данъчни власти да са ефикасни, смята ЕК. По-ниската корпоративна ставка обаче не стига, за да се привлече инвеститор. Необходимо е да се помисли за данъчни стимули за инвестиции в развойна дейност например. Към момента дълговите инвестиции (когато компаниите вземат кредити и се ползват от данъчни облекчения по тях) са преференциално третирани в повечето страни в ЕС, но според ЕК данъчното облекчение трябва да се разшири и да засяга и инвестициите в акции.

Същевременно, данъчните бонуси или кредити за реални разходи за развойна дейност са предпочитани пред т.нар. патентна кутия (тя освобождава от данък продукта на развойната дейност). Причината е, че патентните кутии не стимулират иновациите, а се ползват като начин за прехвърляне на печалбите към други клонове в други страни. В България, Кипър и Естония липсват данъчни субсидии за развойна дейност. За сметка на това Малта, Испания и Португалия силно залагат на този вид стимул.

Освен това данъчната политика може да бъде ефективна и по отношение на заетостта. Ако има региони, където цената на труда е висока и това отказва инвеститорите да наемат, а в други региони заплатите са твърде ниски и безработните нямат стимул да се хванат на работа, едно от възможните решения е да се намали данъкът върху труда. И вместо това да се балансира с по-високи данъци върху потреблението, имотите и околната среда.

Още един важен аспект на данъчната политика би бил да се заеме със социалното неравенство, тъй като около 23.7% от населението на ЕС остава в риск от бедност или социално изключване. За да работи социалната система, е необходимо ефикасно и справедливо събиране на данъците. Тук любопитното е, че докато България разполага с опростена данъчна система, която разчита основно на приходи от потреблението, то по ефективност данъчната администрация на страната е на дъното. Освен това България е и в топ 5 (след Полша, Словакия, Германия и Чехия) на страните в ЕС с най-високи разходи по данъчно събиране – с около 1.5 евро на всеки 100 евро през 2013 г.

Една средно голяма компания в България е трябвало да попълва около 450 часа данъчните и счетоводните си документи през 2015 г., а в Люксембург – само 60 часа. Тази липса на ефективност на данъчната администрация би могла да се адресира чрез по-широк спектър от електронни услуги.

На запад – облагане на труда, на изток – на потреблението

От 2010 г. общите данъчни приходи като процент от БВП са се увеличили в повечето страни в ЕС заради вдигане на данъците покрай финансовата криза. Но когато говорим за структура на данъчните системи и нивата на облагане, различията в ЕС са доста големи. Например през 2014 г. съотношението на данъците към БВП в Дания е било 49.9%, а в Литва и Румъния – 27.7%. Това е така и заради различните социални модели в Европа, които изискват различни нива на финансиране от бюджета. Близо 25% от БВП в Дания, Франция и Финландия се харчат за социална защита, докато тези разходи са под 12% в Литва, Латвия, Естония и Румъния.

Въпросът е и как точно да се разпредели данъчната тежест. Някои страни като Белгия и Латвия залагат на повече прогресивност в данъчните си системи. Белгия обяви ръст на основните добавки и по-големи данъчни облекчения за професионалните разходи, както и по-голям бонус за социална работа на хората с ниски заплати. Латвия въведе необлагаем минимален доход и обмисля преминаването от плосък данък към прогресивна система. Тези мерки означават по-голяма данъчна тежест върху хората с по-високи доходи. Прогресивното облагане на свой ред обаче води до по-сложна данъчна система, която в случая на България примерно, където данъчната администрация и при сегашните опростени правила губи най-много време и средства за събирането, би било неблагоприятна за бюджета.

Интересна е тенденцията повечето страни в Северна и Западна Европа (Швеция, Австрия, Германия, Холандия, Белгия, Франция) да събират основните си данъчни приходи от данък върху труда. За сметка на това повечето страни в Източна и Югоизточна Европа разчитат на по-голям дял приходи от косвените данъци върху потреблението. Това важи в най-голяма степен за България и Хърватия (около 50% дял на косвените данъци в приходите) и е впрочем основна препоръка в доклада на ЕК. Причината е, че данъците върху труда или върху капиталите оказват по-тежък ефект върху икономическия растеж, защото удрят пряко бизнес инвестициите и заетостта. За сметка на това България е една от страните с по-ниски данъци върху недвижимата собственост и според ЕК те спокойно могат да се увеличат.

Някъде там стои въпросът и за недекларираната трудова дейност. Според оценки на ЕК от 2004 и 2007 г. в България и Гърция "сивият" труд достига до над 20% от БВП. Това означава много пропуснати събрани данъци, което си е пряка загуба за бюджета. Сред отличниците в това отношение са Франция, Финландия, Великобритания, Белгия и Люксембург.

Въпреки намеренията на ЕК да лансира все по-голямо хармонизиране и да въведе обща корпоративна консолидирана данъчна основа различията в данъчните системи на ЕС ще се запазят големи поне за още известно време. Това, което може да се извлече като извод, е, че разчитането единствено на ниски корпоративни ставки няма как да бъде достатъчно, за да привлече инвеститорите в страна като България. Докато държавите от Западна Европа биха могли да осъществят повече промени в това да увеличат данъците си върху потреблението и да намалят върху труда, то за тези от Източна Европа остава подобряването на ефективността на данъчната администрация. Така, ако все пак решите да станете финансов министър в този регион, ще са ви нужни добри идеи и здрави нерви, за да измислите как да стане това.

- Данъчната политика ще става все по-важна в следващата година като част от активизиращата се фискална политика.

- Според изследване на ЕК акцентът в данъчната структура трябва да пада върху потреблението и по-малко върху капиталите и труда.

- Ниските корпоративни ставки не са достатъчни да привлекат инвестиции, търси се и данъчна ефективност.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    djeimslove avatar :-|
    djeimslove

    Адмирации към Ваня Димитрова за добрата информативна статия.

  • 2
    cinik avatar :-|
    cinik

    От статията: "За да стимулират инвестициите, данъците трябва да са прости, стабилни и неутрални към различните форми на инвестиции и/или финансиране, както и самите данъчни власти да са ефикасни, смята ЕК. "

    >>> Минаваме на случая "България" и виждаме, къде тези правила са нарушени:

    1. Облагане на доходи от труд и доходи от капитал. Труд: 10%, капитал: 10% данък печалба, 5% данък дивидент върху остатъка, станаха 14,5%. Логично, из държавата хвърчат заплати за милиони и консултантски хонорари, докато данък дивидент плащат основно една шепа държавни дружества

    2. Лични доходи: за гражданина Иван Иванов - 10%, за същото лице търговец ЕТ Иван Иванов - 15% (щом е регистрирал фирма, значи мърда нещо, неговата мама да е*а - колкото и дръвца да гризне от НАП, все ще му е малко на такъв, неговата семка мръсна да е*а... ). Такова е отношението към икономически активната средна класа.

    3. Рентата от земя - необлагаема по ЗДДФЛ. Затова много фирмаджии си държат по едно няколко стотин декара и си изплащат рента по 500 лева на декар, въпреки че на тях не расте нищо. А има и рентиери с по 50 000 декара, които плащат нула данък. Питал съм тук-таме политици, къде му е справедливото на това. Отговор: "абе съгласни сме, ама ако ние го внесем, опозицията нали знаеш, ще каже че разсипваме селското стопанство. А както знаеш, бате к*ре, пиарите раздават едни шарени хапчета, с които и най-големият смотаняк пред камера надминава Жорж Ганчев "

    4. ЗКПО - до 60% приспадане на данък печалба при реинвестиции в земеделска техника...При това в най-субсидирания отрасъл и с преки доплащания, и по различни програми

    5. ДДС за "туристическо настаняване" - 9%. Резултат - туристът с гривната на ръката яде 10% по-евтина пържола на шведската маса, отколкото ако я поръча вън на ресторант.

  • 3
    cinik avatar :-|
    cinik

    "По-ниската корпоративна ставка обаче не стига, за да се привлече инвеститор. Необходимо е да се помисли за данъчни стимули за инвестиции в развойна дейност например."

    >>> Това обаче е класически пример за напускане на принципа на данъчната неутралност и изкривяване на данъчната среда. Коя точно инвестиция в развоя не могат да си приспаднат в момента от данъците, че да трябват още стимули? Заплата на разработчика? Закупуване на консумативи? Външна услуга?

  • 4
    cinik avatar :-|
    cinik

    "Според препоръките на ЕК от последния ѝ доклад по темата трябва да се стремите към прехвърляне на данъчната тежест ... върху ... недвижимото имущество и екологичните такси (както не е у нас). "

    >>> Тук сме гола вода, отново от криворазбран социализъм. Например, "първо жилище" плаща половин данък сгради. Тоест, този на 30 квадрата боксониера получава опростени 30 лева, този на 600 квадрата - сигурно 2000 лева. Защото и едното е първо жилище, и другото..

    Държавата е затънала в съборетини, които данъчната формула прави да струват почти нула, съответно и данъкът е толкова, тоест никой няма зор да ги бута или продава. Така огромни активи стоят мъртви, вместо сградният фонд да се подмладява и естетизира.

    И за капак екологичните данъци - тук пък скалата е обърната, колкото по-стара и замърсяваща е колата, толкова по-нисък данък плаща. До степен, че от бракуваната си кола, само срещу 20 лева данък на година човек се сдобива с едно чудесно мазе на 4 спуснати гуми, точно пред входа на кооперацията. И ако аз се докопам до някое телевизионно студио, да повдигна темата, след 3 дена г-жа Фандъкова ще е отговорила през "абонаментния пакет за медийно отразяване" едновременно в 3 вестника и 5 телевизионни интервюта, че докато е кмет, ще брани интересите на бедните притежатели на автомобили, защото "днес автомобилът, дори когато е бракуван на трупчета, вече не е лукс, а е необходимост"

  • 5
    edin131 avatar :-|
    edin drugii

    До коментар [#4] от "cinik":

    правилно сте описали данъчното облагане и врътките ,с които много хора избягват плащането на данъци .Има още една голяма група граждани ,които са в сивия сектор , това са предимно неосигурените здравно лица ,тоест хора ,които не плащат никакви данъци и не им пука , ако държавата се занимаваше сериозно с данъчни проверки или пък съвсем просто ,задължаваше всеки здравно неосигурен да си пуска задължително данъчна декларация за доходите всяка година и да му правят ревизия като физическо лице през 3 години ,щяха да се открият поне още 1 милион нелегално работещи ,хора с фирми и дейност ,имоти и пари за десетки хиляди ,които просто пропускат задълженията ,що ,щото никой не ги търси и може така .

  • 6
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#5] от "edin drug":

    Ако има все още лица напълно в сивия сектор, това е само защото не са се светнали, че има по-изгодни варианти. Ако вземат да се осигуряват на минимална заплата, ще ползват почти толкова обществените благини, колкото някой със заплата 2000 лева. За достъпа до здравна помощ не е от значение върху колко се осигуряваш, там положението е да или не. Също така ти върви трудов стаж, защото ако ги нямаш годините, може да си се осигурявал винаги на максимума и пак не можеш да се пенсионираш навреме. Вярно, ще ти е малка пенсията, но на 5 години минават я социалисти, я патреоти, я барековци, които да които да "се погрижат за най-бедните"

  • 7
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Най-големите разходи на една компания са за труд (с много малки изключения). За една средноголяма компания, данък 15% сигурно ще е по-добър от данък 10% с 450 часа годишно за попълване на документи.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK