Кой може да спре Марин льо Пен

излиза че Путин във френския шах играе и с белите и с черните фигури
Балотаж Льо Пен-Фийон
Даже не е допуснал друг да пипа

Интересно защо някой трябва да е спира.

До коментар [#2] от "knb": Интересно защо някой трябва да я спира.
=====================================

Защото ако спечели, се очаква доходите на хората на наемния труд да започнат да растат, но печалбите на едрия и особено на наднационалния бизнес да понамалеят.

Във френската преса се появиха много снимки на Фийон с Путин, както и коментари, че на него му е безразлично дали той или Марин льо Пен ще бъде избрана. Личното ми мнение е, че борбата през април 2017 освен интересна, ще е и доста ожесточена.

До коментар [#5] от "gwa59354694":Г-не, никой не убива кокошката която снася златни яйца! Малко ще и оскубят перушината само.
Гледал съм първомайските манифестации на френските трудещи се по телевизията. Шан зелизе е залята от народ! Милион! Море от червени знамена! Знамена на протеста. Кое и е дясното? Защо наричат популизъм стремежа за социална справедливост?
Е, хиларистите се дразнят от лозунгите в подкрепа на Русия, против НАТО, САЩ. Франция винаги е ценила националните си интереси.

До коментар [#6] от "ahasver":

Това, което сте написали как се отнася към моят коментар и коментарът, който оспорвам?

До коментар [#7] от "gwa59354694":

Смисълът е,че няма опасност капитала да бъде разгромен от някои корекции в разпределението на благата. А корекции са необходими.

До коментар [#5] от "gwa59354694": Няма как доходите от наемен труд да се увеличат, а печалбите на бизнеса (бил той едър или дребен) да намалеят. Ако корпоративните печалби започнат да намаляват, то трудовите такива намаляват също.
=======================================

В принципна грешка сте. Което е естествено, тъй като това, което казвате, е една от основните догми на неореализма. Догмата, че когато нарастват печалбите на капиталиста, започват да се увеличават доходите и на човека на наемния труд. Като се предполага, че именно това ще доведе до безкрайно безкризисно развитие на неолибералното общество. И тъй като за да се реализира това теоритично положение се влиза в противоречие с математичната теорията на игрите (игрите с нулева сума) на математическата статистика и с някои фундаментални положения на социалната психология, Джон наш измисля начин как тези противоречия да бъдат заобиколени. При което допуска грешка, като грешката му, ако не е нарочна, е в това, че при това решение при решаването на проблема той не взема предвид ФАКТОРА ВРЕМЕ за два едновременно протичащи във времето процеса с противоположно влияния върху реалните процеси при прилагането на неговото решение. Което води реалните икономически процеси в обратна на прогнозираната от теорията посока.

На вас ви е ясно, че тук аз няма как да докажа това си твърдение, тъй като това доказателство е дълго, макар да не е особено сложно. А и не е тук мястото за доказване на погрешността на една теория, възприета, развита до положение да се превърне в парадигма и успяла вече да се наложи и сакрализира. Но не е и необходимо. Защото реалните процеси от около 1970 година до сега доведоха да днешното състояние на обществото, при което дори и управляващите вече признават, че това, което стана в САЩ при последните избори за президент, се дължи на факта, че вече повече от десетилетие реалните доходи на хората на наемния труд в САЩ вместо да се увеличават, всъщност падат. А и вече в два или три от последните проведини Форуми в Давос учените предупреждават, че пропастта между бедни (личности; социални групи; държави) и богати (личности; социални групи; държави) бързо нараства и че това е една от основните (всъщност това е основната) заплаха за развитието на човешката цивилизация към катастрофа. А процесите в ЕС и в САЩ от последните година или две доказват правотата на тази прогноза на тези форуми. Нещо, което не би се случило, ако фундаменталната догма на неолиберализма за бързото нарастване на богатствата на всички класи и социални групи в обществото, ако капиталистите реализират максимални печалби чрез промяна в начина, по който материалните блага се разпределят между тях, не беше тотално погрешна.

За съжаление, няма как тук теоритично да докажа това, което на практика се наблюдава в реалния свят, и че именно това противолечие в основите на кризата на политико-икономическата (предимно политическата) криза на неолибералзма.

До коментар [#9] от "glog":

Не, не съм в грешка. Всичко е въпрос на счетоводство и финансови разчети - събиране и изваждане, умножение и деление. Икономиката не е "игра с нулева сума", В свят на ограничени ресурси (нашият свят), игрите с нулева сума имат край, докато икономиката продължава да съществува. Всичко останало което сте написали е софистика без ясен смисъл.