"Тръмп направи възможно това, което преди бе представяно като невъзможно." С тези думи лидерката на френския крайнодесен "Национален фронт" Марин льо Пен поздрави новоизбрания американски президент. Тя има много конкретна причина да бъде доволна, тъй като след победата на републиканеца нейните собствени шансове за Елисейския дворец се покачиха. Надеждите й са да яхне същата вълна на настроения срещу статуквото, докато позициите й против ЕС и имиграцията откровено стряскат както традиционните партии, така и Брюксел. А анализатори алармират за "най-голямата популистка заплаха в ЕС".
Според Льо Пен следващият американски президент е "камък в изграждането на един нов свят" и тя вече прави сметки как нейното евентуално избиране за френски държавен глава догодина ще сформира трио от световни лидери заедно с Тръмп и Владимир Путин, което "ще бъде добра новина за глобалния мир". Като неин основен противник на президентския вот през май 2017 г. се очертава кандидатът на дясноцентристите и очакванията са, че той ще спечели на балотажа. Но след вота за Brexit и победата на Тръмп за социолозите е трудно да прогнозират изхода от гласуването. И няма как да се изключи вероятността Льо Пен да е следващата, която покаже, че проучванията грешат и да изпрати шокови вълни по света.
Противникът на Льо Пен
В неделя Франсоа Фийон убедително спечели първия тур от първичните избори за определяне на кандидат-президента на десницата, а втори се класира Ален Жюпе. Двамата бивши премиери ще премерят сили на втория тур на 27 ноември. Друг бивш, президентът Никола Саркози, отпадна от надпреварата и даде сигнал, че ще се оттегли от политиката. "Време е да започна живот с повече страст към частното и по-малко страст към публичното", посочи той. Загубата му беше прочетена като малка победа срещу популизма и надежда, че във френската десница е останал здрав разум. А също и като шанс на президентския балотаж през май догодина срещу Льо Пен да се изправи претендент, който има шанс да я спре.
Това е първият път, в който партията Les Republicains и нейните съюзници избират свой кандидат чрез първични избори. Методът е нов за Франция, като е използван само веднъж преди – от социалистите през 2011 г. Победителят вероятно ще стигне до балотажа на президентските избори, където се очертава да се изправи срещу Льо Пен. Управляващите социалисти на безнадеждно непопулярния президент Франсоа Оланд (с рейтинг на одобрение от 4%) са слаби и разделени и поне засега изглежда, че никой ляв претендент няма да надскочи първия тур.
Представянето на Фийон в неделя му донесе изненадващо комфортна преднина в разрез с повечето прогнози, сочещи Жюпе за фаворит. Сега проучване на Opinionway показва, че Фийон ще бие Жюпе с 56% от вота на втория тур на десните първични избори.
Двамата бивши премиери са доста различни, макар да са представители на политическото статукво, Жюпе подкрепя по-предпазлив и постепенен план за реформи и нарича програмата на своя конкурент нереалистична. Той има имиджа на умерена и обединяваща фигура след серията терористични атаки във Франция.
Но какво може да направи дясноцентристкият претендент, за да попречи на Льо Пен да спечели? "Най-вече ще зависи от това кой точно ще е кандидатът, тъй като профилите на Фийон и Жюпе са много различни. Първият е изключително ясен по отношение на шоковата икономика и мерките за икономии, които иска да въведе. Докато вторият е по-модерен и по-прогресивен в подхода си към политика. Говори за позитивната идентичност на Франция и за това как страната може да подсили ЕС. И в сравнение с Фийон е анти-Путин и анти-Асад", казва пред "Капитал" Мартен Мишло от парижкия офис на German Marshall Fund. И допълва, че едва след като стане ясен претендентът на десницата, може да се изгради стратегия за победа.
Легитимиране на радикалния вот
Терористичните атаки във Франция и бежанската криза в Европа са само два от факторите, които помпат шансовете на Льо Пен. "Наблюдава се едно световно движение, което отхвърля необузданата глобализация, деструктивния ултралиберализъм, елиминирането на националните държави и изчезването на границите. Тези сили могат да ме изберат за президент на Франция следващия май", коментира тя.
Страхът, гневът и омразата към политическия елит, които изведоха Тръмп до властта, бълбукат и във Франция. И те вероятно ще подхранят силното представяне на Льо Пен догодина и дори може би победата й, обобщава анализ на Politico. А Financial Times допълва, че успехът на републиканеца в САЩ дава легитимност на радикалния и популистки вот. По всичко изглежда, че политическата, икономическата, социалната и международната обстановка не биха могли да бъдат по-благоприятни за Льо Пен.
"Интересно е, че социологическите проучвания не са изследвали възможността за втори тур между Фийон и Льо Пен. На Жюпе, от друга страна, проучванията дават около 65-70% на балотажа, тъй като той е фигура, за която биха гласували левите избиратели, ако се наложи. Докато Фийон е доста по-враждебен към традиционните социалистически идеи. Но лично аз вярвам, че той също ще спечели, защото това ще бъде вот на необходимостта. Преднината му обаче ще бъде по-малка", твърди Мартен Мишло.
На президентския вот през 2002 г., когато французите избираха между Жак Ширак и бащата на Марин - Жан-Мари льо Пен, Ширак спечели благодарение на неохотната подкрепа на левицата. Сега Мишло очаква тази мобилизация да се случи отново. "За голяма част от социалистите най-големият кошмар ще бъде победата на Льо Пен, тъй като това ще символизира края на стабилността във Франция и ще има много негативни икономически последици, които сега дори не можем да си представим", казва анализаторът от German Marshall Fund. Най-добрият възможен вариант за французите и за ЕС ще бъде президентството на Льо Пен да си остане само в рамките на представите. Но изглеждащите немислими Brexit и Тръмп се случиха. И нищо не пречи и на Льо Пен да се случи.
Двамата отдясно
Фийон не крие, че се възхищава на Маргарет Тачър и обещава съществени пазарни реформи. Той иска прекратяване на 35-часовата работна седмица в частния сектор и връщане към 39-часовата за служителите в обществената сфера. Планира по-ниски данъци и орязване на държавните разходи със 100 млрд. евро за пет години, както и вдигане на възрастта за пенсиониране до 65 г. Половин милион работни места в държавния сектор ще бъдат съкратени, но специален фонд ще насърчава предприемаческата дейност и ще създаде между 500 000 и 1 млн. работни места. Фийон поддържа твърдата линия срещу ислямския тероризъм и дипломатическото затопляне с Русия. "Франция се нуждае от шок", не спира да повтаря той. Позицията му относно Москва е една от нещата, които го раздалечават от Жюпе, който веднъж заяви, че съперниците му в десните първични избори са "остър случай на русофилия".Претендентът в центъра
Бившият френски икономически министър Еманюел Макрон най-после обяви дългоочакваната си кандидатура за президентските избори. "Искам да освободя енергията на способните, като същевременно защитя най-слабите", заяви той. Макрон влиза в надпреварата като независим, въпреки че бе в правителството на президента социалист Франсоа Оланд. По-рано тази година основа движението "Напред!", което по думите му не е нито ляво, нито дясно. Сега неговият ход разтревожи съперниците му от традиционните партии от целия политически спектър. Но въпросът е дали ще му стигнат силите да разтърси статуквото във Франция.
Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила сиВсеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
15 коментара
излиза че Путин във френския шах играе и с белите и с черните фигури
Балотаж Льо Пен-Фийон
Даже не е допуснал друг да пипа
Интересно защо някой трябва да е спира.
До коментар [#2] от "knb": Интересно защо някой трябва да я спира.
=====================================
Защото ако спечели, се очаква доходите на хората на наемния труд да започнат да растат, но печалбите на едрия и особено на наднационалния бизнес да понамалеят.
Във френската преса се появиха много снимки на Фийон с Путин, както и коментари, че на него му е безразлично дали той или Марин льо Пен ще бъде избрана. Личното ми мнение е, че борбата през април 2017 освен интересна, ще е и доста ожесточена.
До коментар [#3] от "glog":
Невярно. Няма как доходите от наемен труд да се увеличат, а печалбите на бизнеса (бил той едър или дребен) да намалеят. Ако корпоративните печалби започнат да намаляват, то трудовите такива намаляват също. Ако това не се случи, то бизнесът работи на загуба и се декапитализира, като в края на цикъла престава да съществува и всички (наемни работници и капиталисти) остават без доходи.
До коментар [#5] от "gwa59354694":Г-не, никой не убива кокошката която снася златни яйца! Малко ще и оскубят перушината само.
Гледал съм първомайските манифестации на френските трудещи се по телевизията. Шан зелизе е залята от народ! Милион! Море от червени знамена! Знамена на протеста. Кое и е дясното? Защо наричат популизъм стремежа за социална справедливост?
Е, хиларистите се дразнят от лозунгите в подкрепа на Русия, против НАТО, САЩ. Франция винаги е ценила националните си интереси.
До коментар [#6] от "ahasver":
Това, което сте написали как се отнася към моят коментар и коментарът, който оспорвам?
До коментар [#7] от "gwa59354694":
Смисълът е,че няма опасност капитала да бъде разгромен от някои корекции в разпределението на благата. А корекции са необходими.
До коментар [#5] от "gwa59354694": Няма как доходите от наемен труд да се увеличат, а печалбите на бизнеса (бил той едър или дребен) да намалеят. Ако корпоративните печалби започнат да намаляват, то трудовите такива намаляват също.
=======================================
В принципна грешка сте. Което е естествено, тъй като това, което казвате, е една от основните догми на неореализма. Догмата, че когато нарастват печалбите на капиталиста, започват да се увеличават доходите и на човека на наемния труд. Като се предполага, че именно това ще доведе до безкрайно безкризисно развитие на неолибералното общество. И тъй като за да се реализира това теоритично положение се влиза в противоречие с математичната теорията на игрите (игрите с нулева сума) на математическата статистика и с някои фундаментални положения на социалната психология, Джон наш измисля начин как тези противоречия да бъдат заобиколени. При което допуска грешка, като грешката му, ако не е нарочна, е в това, че при това решение при решаването на проблема той не взема предвид ФАКТОРА ВРЕМЕ за два едновременно протичащи във времето процеса с противоположно влияния върху реалните процеси при прилагането на неговото решение. Което води реалните икономически процеси в обратна на прогнозираната от теорията посока.
На вас ви е ясно, че тук аз няма как да докажа това си твърдение, тъй като това доказателство е дълго, макар да не е особено сложно. А и не е тук мястото за доказване на погрешността на една теория, възприета, развита до положение да се превърне в парадигма и успяла вече да се наложи и сакрализира. Но не е и необходимо. Защото реалните процеси от около 1970 година до сега доведоха да днешното състояние на обществото, при което дори и управляващите вече признават, че това, което стана в САЩ при последните избори за президент, се дължи на факта, че вече повече от десетилетие реалните доходи на хората на наемния труд в САЩ вместо да се увеличават, всъщност падат. А и вече в два или три от последните проведини Форуми в Давос учените предупреждават, че пропастта между бедни (личности; социални групи; държави) и богати (личности; социални групи; държави) бързо нараства и че това е една от основните (всъщност това е основната) заплаха за развитието на човешката цивилизация към катастрофа. А процесите в ЕС и в САЩ от последните година или две доказват правотата на тази прогноза на тези форуми. Нещо, което не би се случило, ако фундаменталната догма на неолиберализма за бързото нарастване на богатствата на всички класи и социални групи в обществото, ако капиталистите реализират максимални печалби чрез промяна в начина, по който материалните блага се разпределят между тях, не беше тотално погрешна.
За съжаление, няма как тук теоритично да докажа това, което на практика се наблюдава в реалния свят, и че именно това противолечие в основите на кризата на политико-икономическата (предимно политическата) криза на неолибералзма.
До коментар [#9] от "glog":
Не, не съм в грешка. Всичко е въпрос на счетоводство и финансови разчети - събиране и изваждане, умножение и деление. Икономиката не е "игра с нулева сума", В свят на ограничени ресурси (нашият свят), игрите с нулева сума имат край, докато икономиката продължава да съществува. Всичко останало което сте написали е софистика без ясен смисъл.