Европейският съвет за системен риск: Поскъпването на имотите създава заплахи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Европейският съвет за системен риск: Поскъпването на имотите създава заплахи

Председателят на Европейския съвет за системен риск и ЕЦБ Марио Драги предупреди в Брюксел в понеделник за рисковете от високите имотни цени и ниските лихви.

Европейският съвет за системен риск: Поскъпването на имотите създава заплахи

Ниските лихви са основен фактор за вдигането на цените на жилищата в ЕС

4882 прочитания

Председателят на Европейския съвет за системен риск и ЕЦБ Марио Драги предупреди в Брюксел в понеделник за рисковете от високите имотни цени и ниските лихви.

© Yves Herman


Европейският съвет за системен риск (ЕССР) предупреди осем от държавите - членки на ЕС, че бързият ръст на цените на имотите и на ипотечните кредити може да застраши икономиките им. Съветът, който отговаря за макропруденциалния надзор над финансовата система в ЕС, посочи Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Люксембург, Холандия, Швеция и Великобритания като уязвими в средносрочен план към пазарите им за жилищни имоти, съобщава Bloomberg. Високо задлъжнелите домакинства са особено уязвими на икономически шокове като по-висока безработица или спад в доходите, се казва в доклад на ЕССР от понеделник.

Ситуацията може да доведе до "значителни рискове за вътрешната финансова стабилност и сериозни отрицателни последици за реалната икономика, както и потенциално да доведе до негативно разпространение към други страни", твърди ЕССР. Ефектите може да са преки – чрез загуба на капитал или финансиране при кредиторите, както и косвени – върху икономическото производство.

Как се стигна до тази ситуация

Рекордно ниските лихви спомогнаха за ръста на цените на имотите в Европа, тъй като стимулираха купувачите да теглят повече заеми. В момента един жител на Лондон трябва да плати 14.2 пъти по-голяма сума от годишната си брутна заплата, за да си купи жилище. От 2009 г. насам цените на жилищата в Лондон са се увеличили с 86%. Около една шеста от шведите с ипотечни кредити дължат над 600% от доходите си, пък твърди Riksbank.

ЕССР отбелязва, че не вижда рискове в краткосрочен план за банковия сектор, произтичащи от експозициите към жилищата в тези страни, но в средносрочен план може да има такива. Проблеми заради цените на жилищата има и в Естония и Словакия, но според ЕССР правителствата там вече са се заели с въпроса.

Всички страни без Австрия обещават да се погрижат за проблема

Докладът ползва данни до средата на септември и посочва "високо нива на несигурност" за перспективите пред британския жилищен пазар, който може би е пред "повратна точка" след референдума на Великобритания за излизане от ЕС. Властите трябва да наблюдават внимателно развитията и да приспособят политиките си. В отговор британският финансов министър Филип Хамънд заяви, че нацията е "научила уроците от финансовата криза" и внедреното макропруденциално регулиране във финансовата ѝ регулаторна рамка. "Ще има период на несигурност, тъй като Великобритания преминава към нови отношения с ЕС. Комисията за финансова политика ще продължи да наблюдава британския имотен пазар и ще предприеме действия, ако е необходимо, за да се справи с всеки потенциален риск за финансовата ѝ стабилност, която идентифицира."

Високата задлъжнялост на домакинствата е основен проблем и в Белгия и Холандия. Докладът твърди, че голяма част от много млади холандски заемополучатели държат ипотеки, които надвишават стойността на домовете им. В Швеция жилищните имоти са надценени, като един от възможните рискове е високото и увеличаващо се съотношение между дълг и разполагаем доход. При реализиране на тези рискове е възможно те да се разпространят и към други страни от Скандинавия или прибалтийските републики.

Дания отговори на доклада, че е съгласна с необходимостта за внимателно наблюдение върху бързорастящите цени на жилищата в някои части от страната. Финландия и Люксембург също обещаха, че ще обърнат внимание на посочените рискове. Холандия и Швеция приветстваха анализа и обясниха, че ще предприемат реформи. ЕССР не е публикувал отговор от Белгия, а Австрия е обявила, че предупрежденията не са обосновани и не вземат предвид реалните политически действия.

Председателят на ЕЦБ Марио Драги предупреждава за рисковете от ниските лихви

Дългият период на ниски лихви създаде "плодороден терен" за рискове за финансовите пазари, заяви председателят на ЕЦБ Марио Драги в понеделник пред Европейския парламент. Част от тези рискове са натрупването на дълг, ръст на цените на имотите, облигациите и акциите, както и прекомерно поемане на риск. През последните две години ЕЦБ пусна поредица от стимули, с което лихвите станаха отрицателни, а ЕЦБ изкупи над 1.3 трлн. евро държавен и корпоративен дълг, за да стимулира икономиката на еврозоната. На 8 декември предстои ЕЦБ да реши дали ще продължи програмата си за изкупуване на облигации на стойност 80 млрд. евро. Очакванията са, че ще бъде удължена с поне още шест месеца. Драги обаче за пореден път посочи, че ако правителствата бяха предприели по-решителни действия, монетарната политика в еврозоната "щеше да бъде дори по-ефективна".

Европейският съвет за системен риск (ЕССР) предупреди осем от държавите - членки на ЕС, че бързият ръст на цените на имотите и на ипотечните кредити може да застраши икономиките им. Съветът, който отговаря за макропруденциалния надзор над финансовата система в ЕС, посочи Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Люксембург, Холандия, Швеция и Великобритания като уязвими в средносрочен план към пазарите им за жилищни имоти, съобщава Bloomberg. Високо задлъжнелите домакинства са особено уязвими на икономически шокове като по-висока безработица или спад в доходите, се казва в доклад на ЕССР от понеделник.

Ситуацията може да доведе до "значителни рискове за вътрешната финансова стабилност и сериозни отрицателни последици за реалната икономика, както и потенциално да доведе до негативно разпространение към други страни", твърди ЕССР. Ефектите може да са преки – чрез загуба на капитал или финансиране при кредиторите, както и косвени – върху икономическото производство.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK