Малко желязо за глинените крака на ЕС

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

- ЕС създава фонд за общи военни инвестиции, който цели да намали прахосването на средства за дублиращи се военни програми. - Идеята за спестяване на пари чрез изграждането на общи отбранителни способности ще ускори създаването на общи военни сили. - Брюксел ще следи и за по-сериозно отваряне на пазарите за въоръжения на страните членки.

"Не, не говорим за европейска армия." Комисарят по вътрешния пазар Елжбиета Биенковска бърза да обясни на кореспондента на "Ню Йорк таймс", че новият план на Европейската комисия за засилване на сътрудничеството в отбранителната сфера цели нещо съвсем различно от въоръжени сили, подчинени директно на Брюксел. И не, всичко това няма нищо общо с избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

"Обща европейска армия" звучи неприемливо за повечето държави на Стария континент, дори когато публично прегръщат идеята, а самата мисъл за възможна конкуренция и отслабване на НАТО изправя косите на източноевропейските членки на ЕС. Обявената от Европейската комисия през миналата седмица нова инициатива всъщност се стреми към нещо друго - да създаде предпоставки за по-голямо обединяване на ресурсите между страните членки, така че за същите пари, които те отделят за отбрана, да получат много повече способности. Защото в момента това е сериозен проблем. Приоритети са безпилотните летателни апарати, киберсигурността, самолетите за презареждане във въздуха и космическите технологии.

Заявената цел всъщност е доста неамбициозна, като се има предвид, че заплахите за сигурността на страните членки постоянно нарастват, а новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп намеква, че може да разхлаби американската подкрепа за сигурността на европейските си партньори от НАТО. Но често европейските политики започват именно така, с малка крачка и трудно разбираеми планове за координация, които впоследствие прерастват в нещо друго. Както критиците на Брюксел обичат да обвиняват европейските институции, новостите влизат... през задния двор.

Най-голямото джудже



Технически погледнато, Европейският съюз може да бъде определен като втората най-голяма военна сила в света, като уверено се нарежда на второто място по абсолютни разходи за отбрана. По брой на военнослужещите 28-те страни членки са на трето място след Китай и САЩ. Държат и бронза за най-много ядрени бойни глави.

На фона на инвестираните близо 200 млрд. евро годишно в бойни способности обаче европейските страни не получават адекватна възвращаемост. Например само една трета от сухопътните им сили са готови за операции, а дори когато такива се случат, те отново предпочитат да разчитат на САЩ. Както гласи старият натовски виц: когато американците се качват на самолета, за да воюват по всяка точка на земното кълбо, европейците се чудят кой влак да хванат.

В момента Европейската комисия се опитва за пореден път да направи така, че страните членки да изразходват последователно свиваните през последните години военни бюджети по-ефективно. Новите инструменти за тази цел са Европейският отбранителен фонд (ЕОФ), който ще финансира общи изследвания в сферата на военните технологии и ще осигурява помощ при координацията, както и бюджетирането на общи програми за придобиване на нови отбранително способности. ЕК освен това ще подпомогне инвестициите отбранителната индустрия, особено в малки и средни компании, като ще наблюдава по-строго правилата при обществените поръчки на военна техника.

Въпреки някои приповдигнати заглавия засега средствата за тази цел са малко – от 2017 г. за ЕОФ ще бъдат отпуснати 25 млн. евро, като идеята е в бъдеще да се мобилизират около 5 млрд. евро годишно за съвместни отбранителни инициативи на 28-те държави. Как това ще стане не е много ясно, тъй като изпълнението изцяло зависи от страните членки. В момента едва 20% от инвестираните средства за придобиване на въоръжения в ЕС са по съвместни програми като "Еюрофайтър" или "Тайгър", като в тях най-често участват само големите страни. България например няма и едно евро, инвестирано в общи програми, а и трудно може да се включи при споделянето на способности – българските ВВС нямат нужда въздушни танкери, а армията - от тежки транспортни самолети. Ако обаче сътрудничеството се окаже успешно, от 2021 г. парите за отбранителни изследвания и разработки, както и за придобивания на нови въоръжения, могат да нараснат сериозно.

Оттук милиард, оттам батальон

Изследванията, на които се позовава и Европейската комисия, често цитират спестяване на баснословни суми, които радват ухото на ентусиастите за обща европейска отбрана. Например според ЕК евросъюзът може да разчита на над 5 млрд. годишно от оптимизация на сухопътните сили на страните членки (т.е. 2.5% от общите военни разходи на 28-те). Други 5 млрд. евро могат да дойдат от общи програми за закупуване на въоръжения. Например Европейската отбранителна агенция изчислява, че от пет проекта за обединяване на усилията в придобиването на поддържането на нови фрегати, въздушни танкери, бойни машини на пехотата, военни комуникации и логистична поддръжка за десет години могат да се спестят между 11.5 и 17.9 млрд. евро в зависимост от избрания метод на партньорство.

Разбира се, голяма част от тези сметки висят във въздуха. Например "оптимизирането" на сухопътните сили (в сценарий, разгледан от фондация "Бертелсман") изисква тяхното съкращаване с 30%, като за сметка на това обаче те постигнат нивото на бойна готовност на американската армия. Това означава освен всичко друго, че идеята за териториална отбрана би трябвало да бъде изоставена и че европейските сили ще трябва да могат бързо и ефективно да бъдат разполагани във всяка страна членка, което в политически план означава частично делегиране на суверенитет.

В последните две години след началото на кризата в Украйна обаче всичко това очевидно не се случва и само намесата на САЩ провокира мобилизацията на някакви сили, които да бъдат разположени по източния фланг на ЕС и НАТО. Дори 15-те т.нар. общи бойни групи на ЕС, който бяха създадени през 2007 г. от страните членки, досега нито веднъж не са били използвани въпреки първоначалните амбициозни цели, според които Брюксел щеше да стане сериозен играча на мироопазващата сцена. А най-старoто общоевропейско формирование – германско-френската бригада, най-вероятно скоро ще бъде разформировано, защото не върши никаква работа.

И все пак

Въпреки че досега опитите са ограничени, обединяването на усилията за закупуване на въоръжение и оборудване изглежда логична стъпка. Най-амбициозни са страните от зоната Бенелюкс. Например Холандия и Белгия обявиха, че заедно ще закупят четири фрегати, като дори се обсъжда те да бъдат със смесени екипажи. Това сваля значително цената и последващите разходи за поддръжка. За България ще бъде много по-трудно самостоятелно да закупи безпилотни самолети, но ако това се случи например с Румъния, разходите и използването на дроновете могат да бъдат поделени, а корупционният натиск при доставките - намален. Това би бил евентуален проект, който новият европейски отбранителен фонд би финансирал. Проблемите обаче ще дойдат, ако трябва да се закупуват по-скъпи въоръжения или оръжия, които могат да бъдат произведени в страните членки. Едва ли страна като нашата ще направи например обществена поръчка за автомати за армията, след като има в изобилие калашници, които на всичкото отгоре се произвеждат в местни заводи.

За България промяната в европейската политика има както положителни, така и отрицателни страни. Най-важната е, че ЕС ще започне да инвестира, макар и непряко, в отбранителни способности, като средствата за това ще идват от общия европейски бюджет (особено след 2021 г.). Това автоматично ще намали парите за магистрали или подпомагане на малките и средните предприятия. Ако България не успее адекватно да се включи в общите отбранителни програми, това ще бъдат загубени за нея средства. В същото време ще се увеличи и натискът за участие в общите военни програми - дали като за закупуване на въоръжения или като финансирани на европейски мисии. Интересно е също как ЕК ще наблюдава и обществените поръчки за оръжие – в момента България например се опитва да заобиколи процедурата, като директно закупи изтребители чрез пряко междудържавно договаряне.

Пътят за обединяване на ресурсите вероятно е правилен. Но кога той ще доведе до единен европейски изтребител (сега има 11 типа) или единен танк (сега са 10 типа) е въпрос, на който едва ли някой може да отговори. Все пак трябва да се има предвид, че според плана за обща европейска армия от 1954 г. в Европа отдавна трябваше да има 30 пълнокръвни дивизии с обща униформа и знаме. Което очевидно не се е случило.