Оръжието на Ердоган
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Оръжието на Ердоган

Условията в лагерите на гръцките острови се влошават със всеки изминал ден. Освен това, атаките на неонацистки групировки зачестяват - лагерът "Соуда" на остров Хиос бе нападнат с коктейли "Молотов" и камъни в средата на ноември

Оръжието на Ердоган

Мигрантската сделка ЕС - Турция

Мартин Димитров
13694 прочитания

Условията в лагерите на гръцките острови се влошават със всеки изминал ден. Освен това, атаките на неонацистки групировки зачестяват - лагерът "Соуда" на остров Хиос бе нападнат с коктейли "Молотов" и камъни в средата на ноември

© Reuters


- Повечето елементи от бежанската договорка между Турция и ЕС така и не проработиха, но въпреки това притокът на мигранти към гръцките брегове намаля многократно от март досега.

- Отношенията между Анкара и Брюксел обаче се влошават, а Реджеп Тайип Ердоган заплашва да "отвори граничните порти" към Европа.

- Хуманитарното положение в Гърция е тежко и страната трудно ще се справи с втори бежански поток, подобен на този от 2015 г.

В студената нощ на 17 срещу 18 ноември от античните крепостни стени на крепостта на остров Хиос започват да летят скали и коктейли "Молотов". Целта на неочакваната атака са разположените в подножието на укреплението палатки на лагера "Соуда" , в които живеят няколкостотин мигранти и бежанци, търсещи закрила на острова. Няколко души са сериозно ранени, а извършителите все още не са открити. Според гръцки медии атаката над "Соуда" най-вероятно е свързана с предшествалия я тур на крайнодясната "Златна зора" из граничните гръцки острови, които се превърнаха в места за регистрация и задържане на бежанците, пристигащи от Турция.

Но "Златна зора" е само един от поводите за притеснение на петте големи гръцки острова, разположени близо до континентална Турция. Лесбос, Хиос, Самос, Лерос и Кос непрекъснато са свидетели на протести на местните и на бунтове на бежанци, които чакат повече от половин година да бъдат разгледани молбите им за статут. Добавете влошаващи се условия в пукащите се по шевовете лагери и идването на зимата и ще добиете представа колко висока е цената на отдиха от наплива на хора, който Европа изпитва.

Но най-сериозната опасност е потенциалното разпадане на сделката между ЕС и Турция, която затапи потока от мигранти. За това загатна турският президент Реджеп Тайип Ердоган преди десет дни, след като Европейският парламент гласува да прекрати предприсъединителните преговори за членство на Турция в ЕС. Ако това се случи и Ердоган изпълни заканата си да "отвори граничните порти към Европа", петте гръцки острова ще бъдат първите жертви, които надали ще издържат на натиска. Ще има стотици нови удавници в Егейско море, а в по-дългосрочен план - и проблеми по южната граница на България.

Голямата гръцка тапа

На 20 март Брюксел и Анкара подписаха споразумение, според което всички мигранти, пристигащи на гръцките острови от Турция, могат да бъдат връщани обратно, ако не поискат убежище или то им бъде отказано. В замяна ЕС трябваше да вземе по един бежанец от Турция за всеки върнат, да предостави сумата от 6 млрд. евро на Анкара за покриване на хуманитарните нужди на милионите бежанци в Турция, както и да ускорят процеса по присъединяване на Турция в ЕС, най-вече в частта с либерализация на визовия режим за турски граждани.

Първоначално сделката, изглежда, работеше - от над 115 хил. души през първите два месеца на годината на гръцките острови цяло лято пристигаха по около 2000 души на месец. Случаите на удавяне намаляха 50 пъти, а нови канали за транспортиране на хора към Гърция не се появиха. Успехите на сделката обаче свършват дотук.

Автор: Капитал

Най-големият проблем е, че молбите за бежански статут на вече пристигналите на гръцките острови се разглеждат много по-бавно, отколкото пристигат новите мигранти от Турция. Според доклад на Европейската комисия от октомври през предишния месец на гръцките острови са пристигали средно по 110 души на ден, но за сметка на това служителите на миграционните служби са разгледали молбите за бежански статут средно на 38 души на ден. Това означава, че ако напливът от Турция остане същият, администрацията никога няма да съумее да навакса. А без това да се случи, няма как тези хора да бъдат върнати обратно по правилата на сделката. Резултатът е, че въпреки намаляването на пристигащи бежанци на гръцките острови се образува тапа от над 16 хил. души, които чакат своята процедура в лагери с общ капацитет 7455 души.

Гръцките власти обвиняват за тапата липсата на европейска помощ. "ЕС ни обеща 400 експерти, а получихме само 36", заяви министърът по миграционните въпроси Йоанис Музалас пред журналисти през октомври. Според него командированите миграционни експерти от европейските държави освен това идват за твърде кратки периоди от време, за да бъдат полезни. Но проблемът не е само в ЕС - според гръцкото миграционно законодателство само гръцки служители могат да издават решения за статут, а евопейските им колеги могат само да събират данни и да правят интервюта с търсещите закрила.

Въпреки препълнения капацитет на лагерите Музалас отказва да премести хората към континентална Гърция. Опасенията му са, че това ще се превърне в "привличащ" фактор за още мигранти от Турция и може да застраши и без това нестабилната сделка. Планът на Музалас е диаметрално противоположен - той иска да направи центровете на островите от затворен тип, твърдейки, че това ще забърза процедурите преди връщането на мигранти към Турция. Предложението му обаче среща отпор от всички страни - опозицията го обвинява в лошо управление на европейската помощ, а местната власт и островитяните мислят, че това ще ги превърне в "Науро на Европа", по името на малката република в Океания, накъдето Австралия отклонява търсещите убежище азиатци и ги държи в нечовешки условия.

Условията в лагерите на гръцките острови се влошават със всеки изминал ден. Освен това, атаките на неонацистки групировки зачестяват - лагерът "Соуда" на остров Хиос бе нападнат с коктейли "Молотов" и камъни в средата на ноември
Фотограф: Reuters

"Не подлагам под въпрос намеренията на г-н Музалас, но съм скептичен за неговата ефективност", каза пред "Капитал" лидерът на опозиционната дясна партия "Нова деморкация" Кирякос Мицотакис. Според него правителството е направило редица грешки по време на бежанската криза. Първо, приело е, че страната е само транзитен коридор за милион мигранти и не е било подготвено за затварянето на границите, което е заварило десетки хиляди хора около пограничния град Идолмени на македонската граница. Заради това, според Мицотакис, сега в само една област - Централна Македония - живеят над 40% от търсещите закрила. "Трябва да задействаме миграционната администрация, да построим повече и по-малки лагери в изоставени военни бази из страната и да освободим островите. Да поставим търсещите закрила в хуманни условия със сигурност не може да бъде считано за "привличащ" фактор - това е човешкият отговор на тази криза", категоричен бе лидерът на "Нова демокрация".

Първо Гърция, после Европа

Бавните процеси задушават практическото приложение на сделката, но Турция поставя под въпрос самото й продължаване. Още от самото начало турските управляващи не се свенят да търгуват бежанската сделка за отстъпки от ЕС по отношение на либерализацията на визовия режим за турски граждани, пътуващи в Европа. Откакто ЕС зачести с критиките за човешките права покрай масовите арести след опита за преврат в Турция, Анкара също повиши тон. "Вие не си спазихте обещанията. Когато 50 хил. бежанци бяха на границата край Капъкуле (през септември 2015 г. мигранти се събраха на границата с България в опит да я пресекат на път за Европа - бел. ред.), вие се уплашихте и извикахте: "Какво ще правим, ако Турция отвори границата?" Ако идете прекалено далеч, граничните порти ще бъдат отворени", заплаши европейските лидери турският президент пред свои привърженици на 25 ноември - ден след като парламентът на ЕС гласува необвързващо решение за прекратяване на предприсъединителния процес с Турция.

През декември това решение ще бъде гласувано и от Съвета на министрите, което може допълнително да развали отношенията между двете страни. Анкара твърди, че Брюксел не изпълнява своята част от условията по сделката. Европа е изплатила само 677 млн евро от обещаните 3 млрд. за хуманитарни проекти за над трите милиона сирийци, които живеят в страната.

ЕС също се раздира от противоречия по въпроса със сделката. Повечето държави, особено пограничните, не смятат, че тя има алтернатива. "Когато нямаш план Б, се придържаш към план А. Това е трудна сделка, но трябва да се придържаме към нея", заяви пред европейски журналисти (вкл. пред "Капитал") гръцкият премиер Алексис Ципрас преди месец. Според него европейските страни трябва да спазят обещанията си и да разпределят 160 хил. души от Италия и Гърция, както се реши на Съвета на ЕС през май и септември 2015 г. Досега обаче по схемата за релокация са преместени само 6700 души, без признаци за забързване на процеса. "Солидарността в Европа е правна концепция. На тези държави трябва да се обясни, че не могат да имат Европа À la carte", каза още гръцкият премиер пред журналистите. Ципрас загатна, че ще поиска орязване на европейските фондове за страните, които не изпълняват задълженията си да приберат бежанци по квотната система. Същото мнение през октомври бе споделено и от италианския министър Матео Ренци. Откъм Централна Европа това изглежда като изнудване. Откъм острови като Хиос, които са на ръба на хуманитарната катастрофа, е просто здрав разум.

Фотограф: Reuters
- Повечето елементи от бежанската договорка между Турция и ЕС така и не проработиха, но въпреки това притокът на мигранти към гръцките брегове намаля многократно от март досега.

- Отношенията между Анкара и Брюксел обаче се влошават, а Реджеп Тайип Ердоган заплашва да "отвори граничните порти" към Европа.

- Хуманитарното положение в Гърция е тежко и страната трудно ще се справи с втори бежански поток, подобен на този от 2015 г.

В студената нощ на 17 срещу 18 ноември от античните крепостни стени на крепостта на остров Хиос започват да летят скали и коктейли "Молотов". Целта на неочакваната атака са разположените в подножието на укреплението палатки на лагера "Соуда" , в които живеят няколкостотин мигранти и бежанци, търсещи закрила на острова. Няколко души са сериозно ранени, а извършителите все още не са открити. Според гръцки медии атаката над "Соуда" най-вероятно е свързана с предшествалия я тур на крайнодясната "Златна зора" из граничните гръцки острови, които се превърнаха в места за регистрация и задържане на бежанците, пристигащи от Турция.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Отношенията ЕС - Турция се изкофтиха след метежа от 15 юли. Евролидерите със забавяне и доста обтекаемо и двусмислено порицаха превратаджиите, но за сметка на това се съсредоточиха върху неспазването правата на човека, (сраженията покрай парка Гези и избушването на редакциите на медията Заман и национализацията й преди това не ги смущаваха), а както е показала историята, тази карта се вади, когато няма друг полезен ход.
    Впечатлението, което остана, е че за лидерите на ЕС не е били тайна подготовката на преврата и зле прикриха разочарованието си от фиаското му.
    Защо ЕС смени политиката на ухажване на Турция, при положение, че мигрантската заплаха остана?

    Преди това Меркел, Туск, Юнкер направиха пътека до Анкара и носеха на Ердоган кошници със зашеметяващи обещания. След 50 г. кандърми ЕС реши да спринтира членството на Турция в ЕС, въпреки десетките непипвани преговорни глави. Визови облекчения, 6 млрд. Е, неналични в бюджета на ЕС - всичко се обещаваше, само и само близо 3-те млн. мигранти и бежанци да останат там, където са.

    Катастрофата в отношенията ЕС - Турция е пряк резултат от безпомощната или по-скоро липсата на реална политика към мигрантската заплаха. Мятането от щедрите покани на Меркел до реалната схема вътрешноевропейските страни да връщат бежанците на страните от външната за ЕС граница (Гърция и България) показва неосмисляне на заплахата.

    Ердоган е хаотичен, често блъфиращ, но не е самостоятелен играч, защото Турция е в сложно икономическо, вътрешно - и външнополитическо положение и е зависима от много фактори: Русия, С.Арабия, Катар, кюрдите и ПКК, САЩ.

    За момента Ердоган няма интерес да дестабилизира добавъчно ЕС, защото кризата в двустранните отношения моментално удари турската икономика и всяко изостряне на отношенията ще я задълбочи.

    Но това не означава, че няма да натиска за визови отстъпки.

  • 2
    knb avatar :-|
    knb

    Границите се пазят първо със закон и правови мерки, след това със жива сила и техника и след това с приказки. Тъй като ЕО е една структура неспособна да промени законите си, вечно съобразяваща се с интвресите на някой ключов партьор и едиствената страна имаща право ма вето--Германия не позволява на страните членки да ги променят, не могат да се приемат необходимите закони и всеки може да нападне Европа даже и с джобно ножче. Защо трябва да има танкове, самолети, автомати и сложнотии, след като закона позволява на всеки да влезе и остане докагато си иска в Европа? За войска и съоръжения не може да става нито дума: никой в европа не може да изхарчи и евро без благословията на Брюксел. Която се дава само за това да не се безпокоят властващите там. Естествено е конкурентите да използват ситуацията -- Турция, арабските страни, САЩ са по-добре с Европа, която командват, не която може да е самостоятелна.

  • 3
    vaticana avatar :-|
    vaticana

    До коментар [#2] от "knb":

    Много добре е, че подхващате темата за охраната на границата. Миналата седмица ходихме до сръбския Погановски манастир край ждрелото на Ерма от другата страна на границата. На свечеряване колона от камиони и джипове от сръбската гранична полиция се разположиха на лагер наоколо.
    Явно сърбите не разчитат на ЕС да им помагат да си пазят границата и го правят сами. И при положение, че за няколко месеца са ни върнали към 13000 незаконни мигранти, явно я пазят добре.

  • 4
    juliano95 avatar :-|
    Julian Mall

    Навлеците трябва да бъдат пращани на необитаеми острови за да не притесняват местните жители и да бъдат поставени пред избора да живеят като корабокрушенци или да бъдат върнати по родните им места!

  • 5
    deputat241 avatar :-|
    Депутат 241

    Ако гърците бяха оставени на тяхното "Охи" и да бъдат извадени от ЕС, днес над Акропола щеше да се вее знамето на Ислямска държава...

  • 6
    issunboshi avatar :-|
    xflood

    Ами бежанците, като чуват, че не са съвсем добре дошли в Европа, защо не започнат да търсят и други маршрути? Ей къде е Саудитска Арабия, Кувейт - Много по-близко от Европа, освен това и мюсюлмански държави..
    Очевидно, че от тук нататък няма да става по-добре, особено на фона на нарастващите престъпления от мигранти (примерно последните убийства и изнасилвания в Германия)..

  • 7
    viper_c avatar :-|
    Viper_c

    Мути в панделата, драконови мерки за пресичане на нелегалната паплач навлеци и дебели мита за всичко произведено в Турция. Дали Ердоганчо ще оцелее? Ама, това са си сънища наяве :|


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK