ЕС отново показва стратегическата си слабост
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

ЕС отново показва стратегическата си слабост

След доклада на германския канцлер Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд (в центъра), че Москва не спазва изцяло споразуменията за прекратяването на огъня в Украйна, ЕС удължи санкциите срещу Русия

ЕС отново показва стратегическата си слабост

28-те правят усилия да задействат споразуменията с Украйна, които станаха повода за началото на кризата в страната и са безсилни да повлияят за ситиуацията в Сирия

10050 прочитания

След доклада на германския канцлер Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд (в центъра), че Москва не спазва изцяло споразуменията за прекратяването на огъня в Украйна, ЕС удължи санкциите срещу Русия

© Reuters


След тежка и често звучаща налудничаво брюкселска дипломатическа игра, държавните и правителствените ръководители на ЕС подкрепиха сключването на Споразумение за асоцииране и зона със свободна търговия с Украйна. В заключенията от срещата си на 15 декември лидерите на ЕС обаче изрично подчертават, че двата документа не означават предоставяне на Киев на статус кандидат за членство, нито пък й обещават такъв за в бъдеще. Това е доста неприятен сигнал към Киев, тъй като именно преговорите по двете споразумения всъщност бяха повод за руската намеса в Източна Украйна и окупирането на Крим.

В същото време, по повод настоящата хуманитарна криза в Сирия, ЕС може само да заклейми режима в Дамаск и неговите руски и ирански съюзници за действията им в Алепо. Лидерите на ЕС ги призовават осигурят евакуация на цивилното население и да дадат достъп на медицински персонал до източната част на града. Само преди няколко дни, в обща декларация, германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд заявиха, че е "наш дълг да действаме", за да се помогне на цивилното население в тази "късаща сърцето ситуация". До този момент обаче ЕС не може да покаже никакво смислено действие. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск (който е фигурата най-близка до президент на евросюза) с отчаяно примирение коментира след срещата на върха: "Не сме толкова ефективни, колкото бихме иска ли да бъдем".

Единствената проява на "мускули" беше очакваното продължение на санкциите срещу Русия.

Украйна да почака

На 28 ноември 2013 г. ЕС реши да предложи споразумения за асоцииране и зона за свободна търговия на Киев. В последния момент обаче те бяха отхвърлени от украинския президент Виктор Янукович. Това предизвика масови протести срещу него, довели до кървави сблъсъци между властта и протестиращите, което пък беше използвано като претекст от Русия за нейната намеса в страната. В резултат на кризата досега са загинали почти 10 хил. човека и конфликтът далеч не е приключил.

Настоящите заключения на Европейския съвет вероятно ще разочароват много украинци, но пък ще зарадват Москва. Лидерите на ЕС не само изрично подчертават, че Украйна не може да разчита да получи статус на страна-кандидат, но и декларират, че не предоставят гаранции за сигурността на страната или друга военна помощ. Няма предвидена и повече финансова подкрепа.

Тези изрични текстове са резултат от настояване на Холандия, в която в началото на година се проведе референдум за и против споразуменията с Украйна. 18% от холандците (активността на референдума беше едва 32% от имащите право на глас) ги отхвърлиха. Поради ниското участие референдумът не е задължителен, но холандското правителство се опитва да удовлетвори гласоподавателите, като направи всичко възможно да ги увери, че Украйна няма шанс да се присъедини към ЕС.

За сметка на това украинците получават правото на безвизово пътуване в ЕС, нещо, което руснаците все още нямат.

Въпреки всички уверения от страна на ЕС, холандският премиер Марк Руте коментира в четвъртък, че ратификацията на споразуменията няма да мине лесно през парламентът. Това е поредният случай, след търговското споразумение с Канада (СЕТА), в който ЕС зависи от решението на една страна, за да изпълни своите международни договори. В случая с Украйна това е особено болезнено, тъй като споразуменията, бяха използвани от Русия като повод за намеса в конфликта в страната.

Ако не друго, поредната спънка поне показва, че мненията на страните членки имат значение за европейската политика.

Путин и Тръмп

Голяма част от обсъжданията на европейските лидери всъщност са в контекста на кризата с Украйна и влошените отношения с Русия. По време на Съвета те взеха решение да се удължат санкциите срещу Москва с още шест месеца, тъй като тя все още не е изпълнила своите ангажименти по Минските споразумения за прекратяване на огъня в Източна Украйна.

По този повод българският премиер Бойко Борисов коментира, че ЕС трябва да съгласува позицията си с новия американски президент Доналд Тръмп. Тръмп на няколко пъти постави под съмнение санкциите и дори подметна, че може да признае анексията на Крим от Русия. "Ще стане много неприятно за Европа, ако, след като дойде новият американски президент, не сме в синхрон с продължаването на санкциите", каза Борисов.

В същото време Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг съобщи преди срещата си с европейските премиери и президенти, че в понеделник ще се събере Съветът НАТО-Русия, за да обсъди ситуацията в Украйна. "Когато напрежението е толкова високо е още по-важно да имаме директен диалог с Русия", каза Столтенберг.

По време на срещата лидерите на ЕС освен това обсъдиха и новият пакет от мерки предложени от Европейската комисия за засилване на сътрудничеството в отбранителната сфера.

Трескавата активност в отношенията между ЕС и НАТО цели да покаже на идващата администрация в САЩ, че на европейските съюзници може да се разчита. Преди срещата имаше дори предложения ЕС да въведе система, чрез която да показва кои държави инвестират по-малко в отбраната си, за да бъдат принудени да увеличат военните си разходи. Впоследствие обаче тази идея, аналогична на съществуващата практика в НАТО, е отпаднала от дневния ред на страните-членки.

След тежка и често звучаща налудничаво брюкселска дипломатическа игра, държавните и правителствените ръководители на ЕС подкрепиха сключването на Споразумение за асоцииране и зона със свободна търговия с Украйна. В заключенията от срещата си на 15 декември лидерите на ЕС обаче изрично подчертават, че двата документа не означават предоставяне на Киев на статус кандидат за членство, нито пък й обещават такъв за в бъдеще. Това е доста неприятен сигнал към Киев, тъй като именно преговорите по двете споразумения всъщност бяха повод за руската намеса в Източна Украйна и окупирането на Крим.

В същото време, по повод настоящата хуманитарна криза в Сирия, ЕС може само да заклейми режима в Дамаск и неговите руски и ирански съюзници за действията им в Алепо. Лидерите на ЕС ги призовават осигурят евакуация на цивилното население и да дадат достъп на медицински персонал до източната част на града. Само преди няколко дни, в обща декларация, германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд заявиха, че е "наш дълг да действаме", за да се помогне на цивилното население в тази "късаща сърцето ситуация". До този момент обаче ЕС не може да покаже никакво смислено действие. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск (който е фигурата най-близка до президент на евросюза) с отчаяно примирение коментира след срещата на върха: "Не сме толкова ефективни, колкото бихме иска ли да бъдем".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    sisyphusx avatar :-|
    Neal Oliver

    Това, че Европа се управлява от кухи кратуни, от доста отдавна не е тайна. Лошото от тяхното неадекватно управление е обаче на гърба на други 500 млн. души и пколенията след тях.

  • 2
    glog avatar :-|
    glog

    Дали решенията на ЕС са правилни или не, ще стане ясно в понеделник. Ако Тръмп стане президент, решенията ще бъдат изцяло погрешни и ще докажат политическата несъстоятелност на ЕС такъв, какъвто е сега. Ако не стане, значи решенията им са правилни.

    Но за сега са смешни с опитите си да се представят за нещо като незаобиколим фактор в световната политика. Каквито те не са, дори ако са единни, каквито те също не са. Докато на практика са такива само в областта на икономиката.

  • 3
    objective avatar :-(
    objective

    До коментар [#1] от "Сизиф":
    "Това, че Европа се управлява от кухи кратуни..."
    Не се изживявам като адвокат на никого, но с всичките му либерално-инфантилни "недъзи", ЕС е най-социалното и желано място за живот на планетата. Неслучайно бежанските потоци от Близкия изток и Африка са насочени към него, а не към империите ма Путинова Русия, Обединеното кралство и САЩ, които на практика ги пораждат с агресивната си външна политика. Именно тези империи саботират процеса на конституционна вътрешнна и военна консолидация на ЕС !

  • 4
    bluelagoon avatar :-|
    мики маус

    Тежестта на ЕС в геополитиката е като на РБ в България - хубави приказки и нищо повече. Нито ЕС е незаобиколим, нито пък е фактор.

    ЕС отдавана няма истински лидери като Де Гол, Митеран, Тачър, Кол, а се оглавява от шайка бюрократи-конформисти. Единственият шанс на съвременния висш еврочиновник да бъде моментно забелязан, е да се асоциира по някакъв начин с неоспорим лидер. И затова мине не мине време и Могерини, Оланд, Туск и Меркел джафнат срещу Русия.

    След десетилетие никой няма да си спомня за споменатата четворка. Може би някой ще се сети само за Меркел. А Оланд..., this guy is a joke.

  • 5
    glaxo avatar :-|
    glaxo

    До коментар [#4] от "мики маус":

    ++++++Много добре казано!

  • 6
    2.5 avatar :-|
    2.5

    "Това е доста неприятен сигнал към Киев, тъй като именно преговорите по двете споразумения всъщност бяха повод за руската намеса в Източна Украйна и окупирането на Крим."

    Ако украинците не са се усетили още, време е да свикват! Тяхната роля има значение единствено в контекста да се прави кал на Путин!
    Не че и с нас е по-различно де...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK