Защо плоският данък е под прицел на изток
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо плоският данък е под прицел на изток

Юри Ратас стана премиер на Естония в края на ноември. Той е лидер на доскорошната опозиционна Центристка партия и бивш кмет на Талин между 2005 и 2007 г. Решението на Ратас беше да запази ставката на плоския данък на 20% в Естония, но ще увеличи необлагаемия минимален доход до 500 евро през 2018 г.

Защо плоският данък е под прицел на изток

Дебатът за премахването на плоския данък в някои източноевропейски страни е следствие на увеличаващото се неравенство.

14567 прочитания

Юри Ратас стана премиер на Естония в края на ноември. Той е лидер на доскорошната опозиционна Центристка партия и бивш кмет на Талин между 2005 и 2007 г. Решението на Ратас беше да запази ставката на плоския данък на 20% в Естония, но ще увеличи необлагаемия минимален доход до 500 евро през 2018 г.

© Reuters


- Дори бастионът на плоския данък - Естония, напоследък обсъжда премахването му.

- За справяне с неравенството обаче е по-ефективна социалната политика, не данъчната.

- Отказът от плоския данък вероятно ще намали приходите в бюджета, а те са нужни за социалните мерки.

Всички обичат Естония. Или поне така изглежда, тъй като балтийската държава с население от едва 1.3 млн. души е една от малкото, чието медийно присъствие е почти изцяло в положителна светлина. И често се посочва като "най-напредналата страна в света по отношение на електронното управление", "най-успешната бивша комунистическа държава", "с най-нисък дълг (около 10%) спрямо БВП в ЕС" и т.н.

Тя е любим пример и за данъчната политика, като през 2015 г. беше посочена като страната с най-конкурентоспособни данъчни закони в ОИСР. В Източна Европа именно тя беше пионерът, който въведе плоския данък още през 1994 г. с цел да подпомогне прехода си към пазарна икономика след краха на СССР. Впоследствие тази крачка направиха и други като България, Унгария, Румъния, Русия, Албания и др.

Чехия, Словакия и Украйна преди няколко години го отмениха, но в Естония доскоро консенсусът спрямо ползите от плоския данък не стоеше като въпрос. Дебатът обаче и там се възроди през последния месец, както и в Русия, Литва и България. Причината е, че никоя страна не е имунизирана от недоволство, особено когато реалностите напоследък са по-голямо неравенство и по-бавен икономически растеж. Както на много места, така и в Източна Европа икономическото недоволство се засилва. Друг е въпросът дали причините за него са породени точно от плоския данък и дали премахването му ще е решението.

Естония не прави обратен завой. Засега

За пръв път от 2007 г. насам лявоцентристката Естонска центристка партия, поддържана от руското малцинство, взе властта в Естония, а нейният лидер Юри Ратас стана премиер. В речта си пред парламента Ратас посочи, че неравенството, икономическата стагнация и демографската криза са основите предизвикателства пред Естония. Затова и обяви, че данъчната реформа ще е ключова. След кратък дебат в естонското общество през ноември новото правителство все пак реши да запази плоския данък от 20%. Но ще промени някои правила за данъчните кредити от 2018 г., което означава, че делът, който естонците ще плащат, ще варира спрямо доходите им.

"Не е изненадващо, че има дебат за плоския данък при такова разместване на политическите пластове в страната. Но ще е трудно да се отмени плоският данък, тъй като той носи повече приходи и тежи по-малко на данъкоплатците. А обикновено правителствата предпочитат да харчат повече. Ако го премахнат, ще разполагат с по-малко приходи", коментира пред "Капитал" Георги Ангелов, старши икономист в институт "Отворено общество".

Пионерите от Източна Европа

Отговорът защо плоският данък се превърна в предпочитан пред прогресивния в Източна Европа за разлика от Западна Европа е лесен. Той е с прости правила, много по-лесен за администриране и когато е с ниска ставка (както е примерно в България и Естония), стимулира по-голяма събираемост. Просто хората преценяват, че рисковете от това да го укрият са по-големи от това да го плащат, когато е малък.

При все това скорошен доклад на Европейската комисия за данъчните системи в ЕС потвърди, че по ефективност данъчната администрация на България е на дъното в съюза. България е и сред петте страни в ЕС с най-високи разходи за данъчно събиране – около 1.5 евро на всеки 100 евро през 2013 г. При толкова голяма неефективност данъчната администрация в България вероятно ще се справя още по-трудно с по-сложна система, в която единната ставка на плоския данък е заменена от различните ставки на прогресивния.

Извън събираемостта по-важният въпрос е принципният - дали наистина прогресивният данък може да намали неравенството в по-голяма степен, отколкото плоския. Движението в Естония на коефициента "Джини", който измерва неравенството, е разнопосочно.

Преглед на оригинала

Страната има плосък данък от 1994 г., но неравенството постепенно е спадало и е достигнало рекордни минимуми през 2007 г. След това Естония бе сериозно засегната от финансовата криза (както се вижда и по движението на реалния БВП на страната) и ножицата отново започва да се разтваря. Което предполага, че основният виновник едва ли е плоският данък, а по-скоро общата икономическа картина в страната.

Преглед на оригинала

"Естония е труден пример за проследяване, тъй като през по-голямата част от времето са имали плосък данък. Но ако погледнем България и Румъния (които имаха дълго време прогресивен данък) и сравним периодите преди и след въвеждането на плоския данък там, не се вижда причинно-следствена връзка между данъка и неравенството. Неравенството не е по-ниско при прогресивния данък, особено в Източна Европа, която се характеризира с ниска събираемост", смята Георги Ангелов.

Могат ли данъците да повлияят на неравенството

Стратегията за понижаване на неравенството засяга няколко вида политики и изобщо не се изчерпва с избора на прогресивен или плосък данък. Социална политика може да се прави и през разходната част на бюджета, като много експерти препоръчват именно този начин. Причината е, че голяма част от социално слабите са пенсионери и безработни с ниска квалификация, чиито доходи така или иначе не се облагат. Тук отделните държави правят своя избор до каква степен да комбинират приходната (данъчната) и разходната част на бюджета при социалната си политика.

Например в Естония има необлагаем минимален доход, чиято цел е да намали данъчната тежест върху по-бедните. В България няма, но това се компенсира с вдигане на минималната работна заплата, сваляне на осигуровките и други социални помощи, посочва Георги Ангелов. Тоест българската държава разчита повече на разходната част от бюджета за социалната си политика.

Има основания за аргумента, че ако се въведе необлагаем минимум, това няма да доведе до загуби за бюджета, защото освободеният доход ще се насочи към потребление и под формата на ДДС ще се върне обратно в хазната. Но от друга страна, необлагаемият минимум може да се окаже стимул за увеличаване на дела на сивата икономика – т.е. работещите на заплати малко над този минимум да декларират официален доход под прага, а останалите пари да получават на ръка.

Иначе казано, валидни аргументи могат да се намерят в полза и на плоския, и на прогресивния данък. Но по-важна е цялостната концепция на социалната политика. И ако плоският данък все пак дава по-висока събираемост, промяната му едва ли ще е най-резултатният начин, за да се намали бедността или неравенството. Накратко - дилемата е или по-високи разходи и търсене на по-голяма ефективност при данъчната събираемост чрез по-прости за администрация данъци, или въвеждане на прогресивен данък, но и вероятно загубени приходи и орязване на разходите. Засега поне Естония още обича плоския данък.

Плоският данък по света и у нас

България:

- 10%, въведен през 2008 г. от правителството на БСП. Заедно с него се намали осигурителната тежест с 3%.

- БСП поиска премахването му покрай обсъжданията на данъчните закони за 2017 г. Социалистите предложиха скала с необлагаем минимум (МРЗ), с няколко ставки за различните доходи, като за най-високите тя да достига 27%.

Естония:

- 20%, въведен през 1994 г.

- Дебатите за замяната му с прогресивен данък са породени от нарастващото неравенство. В крайна сметка новото лявоцентристко правителство реши да запази плоския данък.

Литва

- 15%, въведен през 1995 г.

- Партията на зелените и земеделците победи на изборите през октомври и заплашват да въведат допълнителен данък от 4% за доходи над 12 хил. евро годишно.

Румъния

- 16% ставка, въведен през 2005 г.

- Социалдемократите спечелиха изборите и обещават да намалят ставката на плоския данък до 10%.

Русия

- 13% ставка, въведен през 2001 г.

- Руският премиер Дмитрий Медведев заговори през юли, че Русия ще въведе преференциален данъчен режим, руски издания съобщиха за слухове за прогресивен данък. Засега липсват конкретни срокове или детайли.
- Дори бастионът на плоския данък - Естония, напоследък обсъжда премахването му.

- За справяне с неравенството обаче е по-ефективна социалната политика, не данъчната.

- Отказът от плоския данък вероятно ще намали приходите в бюджета, а те са нужни за социалните мерки.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

26 коментара
  • 1
    danielski avatar :-|
    danielski

    Не е проблемът във вида на данъка, проблемът е че държавата не може (или често не иска) да събира това което ѝ се полага.
    От страна на фирмите масово се укрива данък печалба или данъци за осигуровки, които при проверка много лесно могат да бъдат установени. Особено притеснителни са големите играчи, порковителствани от правителството, които никой за нищо не ги търси, да не започвам да изреждам.
    От страна на гражданите, хората масово приемат да започнат работа и да се осигуряват на по-ниски доходи. Почти не се всянат здравни и социални осигуровки, а когато не дай Боже им се случи нещо се запова с това колко е некачествено здравеопазването, колко им е ниско обезщетението, как да изкарат майчинство с 300 лв. и т.н...
    Буров много хубаво го е казал - България ще се оправи тогава, когато българинът се научи да си плаща за това, което получава. В нашия случай твърде малко плащат за твърде много и на всичко отгоре с един прогресивен данък ще трябва да плащат още повече заради хора, които не са положили достатъчно усилия, не са квалифицирани или просто са търсили пътя на най-малкото съпротивление и са стигнали точно до никъде.

  • 2
    cinik avatar :-|
    cinik

    Специално за България плоският данък е 10%. Дори да се изцъклим от напъване, през промяна на данъка не можем да повлияем доходите с повече от 10% и то с еднократен ефект. Догодина няма да има вече какво да намаляваме.

  • 3
    jebidiah avatar :-|
    jebidiah

    Въвеждането на прогресивен ДОД би имало смисъл ако е съпроводено със семейно облагане. Особено на фона на демографската криза. Сиреч ако в едно семейство двама работят и имат 3 деца, доходите им се сумират и делят на 5 и това е облагаемия доход.
    Иначе само ще се вземе от тези които работят и инвестират в квалификацията за да се даде на тези които с години отказват да положат някакви усилия да се променят.

  • 4
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#3] от "jebidiah":

    Имай предвид, че по ред причини (например по-висок дял на хората с висше образование, компютърна грамотност, чужди езици) младите вземат по-добри заплати от средната възраст с вече отгледани деца. На всичкото отгоре 60% от децата м.г. бяха родени от родители без официален брак. Което следва, че подобен данъчен инженеринг най-много да н**ба същите тези млади, на които уж трябваше да помага....Както и обиконовено става с преразпределителните политики.

  • 5
    kapitalcho avatar :-|
    kapitalcho

    До коментар [#1] от "danielski":


    [quote#1:"danielski"]Буров много хубаво го е казал - България ще се оправи тогава, когато българинът се научи да си плаща за това, което получава. [/quote]
    Българина плаща твърде много.............а не получава нищо(качествено) насреща.

  • 6
    nqma_zna4ka_koi avatar :-|
    nqma zna4ka koi

    То 90% от осигуряващите се извън столицата са или на по-ниска ставка от реалната или на възможно най-ниската и това не е защото работниците не искат, а понеже работодателите не дават. Отделно от това дори някой да поиска да го прави то просто няма как да е конкурентен на останалите в бранша... Така се завърта един порочен кръг и някои трупат огромни печалби на този фон... От личен опит мога да споделя, че има доста случаи когато работника се съгласява да го прави за собствена сметка, но дори тогава среща отказ... Работодателите особено много се страхуват от работници с права! Това извънреден труд за Бог да прости, измислени удръжки, всякакви други гаври с персонала, съвместяване на 89 длъжности и каквито други фантазии му хрумнат остават в миналото... Това разбира се води до много по-добра производителност, но къде ти Ганьо да търси производителност... Еле пък някакво стимулиране за добре свършена работа - потупване по рамото е напълно достатъчно...
    Колкото до данъчното облагане - то в България е много добре уредено - уж е плосък данъка, но като сложиш акцизите и ддс-то и се оказва, че държавата и общините прибират около 80% от дохода на голямата част от хората... Как оцеляват с това "плоско" облагане ли? Еми доста трудно то след десетина години живот и здраве на следващото преброяване ще блесне в пълна сила резултата...

  • 7
    mul1426175987394222 avatar :-|
    Milen Stefanov

    Фирмата с най-голям годишен оборот в България за последните десетина години е Лукойл нефтохим ( след нея е пак тяхна фирма Лукойл Б-я) . И всяка година Лукойл декларира ЗАГУБА !!! Е до кога така? И между другото държавата не е ощетена само от липсата на данък печалба а най-вече от невнасянето на акцизи. Лукойл са се оградили с офшорни фирми на "входа" и на "изхода" който са с акции на приносител. Т.е. един ден като ги хванат, да изгорят бушоните които са с неизвестен собственик и пак никой няма да плати сметката, камо ли да влезе в затвора !!!

  • 8
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Прогресивният данък още повече увеличава неравенството. Просто защото трудовите доходи са една малка част от доходите на хората.

    Най-големите доходи са от собственост. Да не говорим, че в повечето държави данъкът върху собствеността изостава от пазарните цени на имотите. Ами другите видове собственост? Защо бюджетите на държавите се пълнят с ДОД, акцизи, ДДС.. а пък се изразходват най-вече на база собственост? Щото инфраструктурата се прави около собственост, свързва собственост. Полицията пази хора, но най-вече собственост. Държавата пази частната собственост - т.е. който има повече държавата прави повече разходи за него.

    А сега ако се въведе прогресивен данък.. единствените които ще го отнесат ще са средната класа.. а тя така и така намалява. Богатите нито плащат ДОД, нито ДДС. Само тук там акцизи. Единственият данък който всички плащат е данък имоти/собственост/.

    И горе някой казваше че Лукойл данъци върху печалбата не плащал.. ако имаше нормален данък имоти - то поне този данък щеше да се плати. Отнася се и за тия с големите земи и т.н.

    Прогресивният данък върху доходите ще накара хората и фирмите да крият много повече. Да не говорим, че този данък направо наказва хората които работеят и печелят, а тия които нищо не правят.. даже и да имат огромна собственост държавата даже им помага.

  • 9
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Например патенти, авторско право - държавата трябва да изгради съответната структура, съд, закони. Т.е. собствеността не е само имоти, ами и автомобили да речем. Или тия на борсата - не е само до доходи, ами и до собственост - пак кой гарантира тия ценни хартийки акциите? Пак държавата, т.е. тя извършва разходи за това и някой плаща тия разходи. Сега това се плаща не от тия които получават услугите.

    Ами около имотите на даден човек - трябва улици, канализация, осветление.. градинки.. детски градини, училища, болници, всички тия обществени/т.е общи/ съоръжения трябва да се плащат, но защо не се плащат от тия които имат интерес, т.е. имат имоти в близост, ами трябва някой с ДОД да плаща? Ами за МВР, армията, чиновниците? Защо бюджета се пълни най-вече с ДДС, акцизи и ДОД? А не така, че този който получава повече от държавата, да плаща повече?

  • 10
    realismisthename avatar :-|
    realismisthename

    До коментар [#5] от " kapitalcho ": Не знам ти какво плащаш, но аз работя в чужбина и месечните ми данъци са 1800 евро. Когато ми притрябва услуга свързана със здравеопазването и стоматологията - директно си вземам полет до София. Излиза ми по-евтино и по-качествено.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK