Какво представлява американският дрон, взет на абордж от китайските ВМС
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Какво представлява американският дрон, взет на абордж от китайските ВМС

Корабът USNS Bowditch, от който е бил опериран подводния дрон

Какво представлява американският дрон, взет на абордж от китайските ВМС

Устройството се използва за събиране на информация за водния климат

13521 прочитания

Корабът USNS Bowditch, от който е бил опериран подводния дрон

© Us Navy


В съвременната военноморска практика абордажът е почти забравено изкуство. Тази седмица обаче китайските ВМС го демонстрираха на живо, и то не срещу кого да е, а срещу... подводен робот. Под претекст, че съоръжението е заплашвало навигацията на техни кораби, в края на на миналата седмица китайските моряци "пленяват" американския дрон, който в този момент е бил на повърхността на океана - на около 50 мили от филипинското крайбрежие.

Освен чисто военния аспект на операцията абордажът има и сериозни политически последици. Той идва в момент, в който новоизбраният американски президент Доналд Тръмп направи няколко противоречиви изказвания относно бъдещата си политика към Китай, а американските ВМС засилиха присъствието си в Южнокитайско море, за да гарантират т.нар. свобода на навигацията. Причината за тази демонстрация на сила е опитът на Китай да установи свои бази на коралови рифове в региона, които след това да бъдат анексирани като острови, и така да разшири териториалните си води в региони, където се предполага, че може да има находища на нефт и газ. Само преди няколко месеца Международният трибунал в Хага се произнесе срещу претенции на Китай в Южнокитайско море по иск, заведен от Филипините.

Подводният планер

Дронът на американския флот е опериран от кораба USNS Bowditch, който се използва за хидрографски изследвания. Изследователи, не са само от САЩ, но и от други страни, прекарват много време в региона около Филипинските острови, за да събират информация за климатични феномени като Ел Ниньо. Регионът също така е дом на коралови рифове, които изчезват заради климатични промени.

Най-често подобни апарати се използват за хидрографски изследвания, например записване температурата на океана, нивата на соленост и плътността на водата. Това са основни знаци, които дават на учените по-пълна картина относно краткосрочните промени във времето и по-дългосрочни тенденции в климатичните промени.

Военноморският флот на САЩ използва тези данни, за да е наясно с времето около корабите си, пресичащи морските океани. Американските ВМС разполагат със 130 подобни дрона, една трета от които почти винаги се ползват във водата.

Въпреки че според данните на САЩ дронът се използва изцяло за научни изследвания, сред Китай и други страни има съмнения, че САЩ може да използва дроновете за военни цели. Действително САЩ имат програма, която разработва дронове, които да засичат подводни мини или пък носят хидрофони, които могат да сканират океана за противникови кораби или подводници. Използването на дронове съществено поевтинява тази дейност, за която иначе се използват стационарни съоръжения или спускани от самолети сонарни буйове. В същото време за бойните подводници хидрографската информация е от критична важност, тъй като те използват различни характеристики на океана, за да останат скрити от потенциалните си противници.

Заловеният от китайските ВМС дрон е дълг около метър и половина и прилича по-скоро на крилата ракета, отколкото на подводница, въпреки че оперира под вода. Причината е, че принципът му на действие е подобен на планер. Когато апаратът се изкачи близо до повърхността на морето той изпуска въздуха от баластната си цистерна, става по тежък от водата, потапя се и след това се движи по инерция до определена дълбочина. На нея водата в баластната цистерна се замества с въздух, той става по-лек от водата и започва да изплава. По този начин подводните планери имат изключително икономичен режим на движение, при който те могат да пребиват в открития океан с месеци.

Скандалът, който продължава и през тази седмица, не е първата история за иззети по подобен начин инструменти. Според сп. Wired подобни инструменти за научни изследвания, макар и не конкретно дронове, са били взимани и преди.

В съвременната военноморска практика абордажът е почти забравено изкуство. Тази седмица обаче китайските ВМС го демонстрираха на живо, и то не срещу кого да е, а срещу... подводен робот. Под претекст, че съоръжението е заплашвало навигацията на техни кораби, в края на на миналата седмица китайските моряци "пленяват" американския дрон, който в този момент е бил на повърхността на океана - на около 50 мили от филипинското крайбрежие.

Освен чисто военния аспект на операцията абордажът има и сериозни политически последици. Той идва в момент, в който новоизбраният американски президент Доналд Тръмп направи няколко противоречиви изказвания относно бъдещата си политика към Китай, а американските ВМС засилиха присъствието си в Южнокитайско море, за да гарантират т.нар. свобода на навигацията. Причината за тази демонстрация на сила е опитът на Китай да установи свои бази на коралови рифове в региона, които след това да бъдат анексирани като острови, и така да разшири териториалните си води в региони, където се предполага, че може да има находища на нефт и газ. Само преди няколко месеца Международният трибунал в Хага се произнесе срещу претенции на Китай в Южнокитайско море по иск, заведен от Филипините.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK