С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
32 23 дек 2016, 14:33, 24947 прочитания

Как се озовахме в царството на дезинформацията

Всяка информационна революция идва със своите фалшификати. Новото е, че медиите вече не играят ролята на пазач на автентичността

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Фалшивата реалност

Има ли противоотрова срещу онлайн-манипулациите

Технологичните гиганти влизат в битката с фалшивите новини - но решение или опасност са те?

Заглуши ме, ако можеш

Сайтовете с лъжлива или манипулирана информация бяха обвинени за изненадите на 2016 г. Те обаче са отражение на проблемите в света, не причина за тях.


Стигна се дотук заради невъзможността на културния либерализъм – най-голямото достижение на Християнската цивилизацията, да удържи собствените си ценности в ситуация на терористична война, финансова криза и бежански вълни. Тъжно е да си го помислиш, но след Римската или Византийската империя сякаш идва залезът и на демократичния Запад. Въпросът кой точно ще изиграе ролята на вандалите едва ли е съществен, не е изключено и ние сами да я поемем, крещейки "Да живее народът!".
Доц. Георги Лозанов

"Пост-истината" и "фалшивите новини" се лансират като нов феномен. Те, разбира се, не са такъв. Но те са нови идеологически конструкции, доколкото са свързани с резултатите от Брекзит и с победата на Тръмп. Идеологически са, защото като тема са подети и наложени в публичността от загубилите в тези две противопоставяния – като опит да се обясни загубата."
доц.Орлин Спасов

"Недоверието към традиционните медии не е първичното. Първичното е сривът на доверието в политическото. На много места по света статусът на политика като изявител на волята на суверена отдавна се е сринал и тези бързи и неочаквани промени, които стават през последните няколко години и под натиска на външни обстоятелства, показват, че отношенията между потърпевшите граждани и техните политически лидери са вече съвсем различни - и заради урагана на социалните мрежи."
проф. Евелина Келбечева
Когато през ноември Доналд Тръмп стана 45-ият президент на САЩ на крилете на безсрамно лъжлива онлайн пропаганда, едни от малкото хора, които не ахнаха от почуда, бяха историците.

За тях това не беше невиждано явление. Редица фундаментални събития в историята и политиката са съпътствани от фалшификати, които, дори разкривани като такива, са успявали да повлияят или изменят хода им.


"Дарението на император Константин", с което той уж отдава на католическата църква територията на Римската империя за владеене, е доказан фалшификат, с който църквата векове наред легитимира огромна идеологическа и политическа власт. "Протоколите на старците от Цион", които Хитлер описва в манифеста си "Моята борба" като документ, върху който построява тезата си срещу евреите, са доказан фалшификат. Опитът на Съветския съюз да хвърли вината за клането на десетки хиляди полски офицери в Катин върху германците по време на Нюрнбергския трибунал е документирано усилие за манипулация.

Тези примери дава проф. Евелина Келбечева, преподавателка по европейска и българска история в Американския университет в България, за да покаже, че фалшифицирането на новини, което наблюдаваме днес, е добре познато от техниките на пропагандата и на дезинформацията, съпътствали всички общества. Затова за проф. Келбечева терминът post truth, който учените от Oxford Dictionaries обявиха за дума на годината, е поредната интелектуална игра, която се опитва да назове по нов и интересен начин нещо познато. "Хората по света винаги са живели с някакви идеологии, с някакви религии, с някакви митологии и с невъзможността да се докоснат до адекватните извори на информация", казва тя.

Всяко време и всяка информационна революция от Гутенберг насам идва със своя дял от измислици. Ако се върнем само към миналия век - първо радиото, след това телевизията, а накрая и интернет - всяка нова медиа предизвиква съществуващия политическия и социален ред. "Всеки път, когато нова медиа разшири потенциалната аудитория на масовите медии и отвори пространство за изява на нови гласове, смущава деликатния баланс на власт, който почива на предишната медийна структура", пише вицепрезидентът на медийния конгломерат Viacom Джон Павли в блога си.



Какво тогава е новото и различното

И защо имаме усещането, че лавината от дезинформация и манипулация ни залива с много по-страшна сила отпреди? Основно две неща - сриването на авторитета на традиционните медии като гаранти за автентичността на информацията и демократизацията на съдържанието през социалните мрежи, в които всеки може да бъде говорител на "истината" и да достигне публиката на която и да е голяма медиа.

Медийният експерт доц. Георги Лозанов обяснява този процес така: "Качествената журналистика в старите демокрации е вдигнала ръце. Тя вече не е в състояние да пази хората от псевдоинформацията, произвеждана в "особено големи размери", да я възпрепятства с авторитета си. Въпреки че журналистическият дискурс е млад дискурс – развива се от има-няма три века, е заел или по-точно беше заел централно място в модерната публичност, благодарение на него хората се ориентираха какво се случва с тях самите, от поданици ставаха граждани. Сега той е детрониран и други комуникативни форми претендират, че задоволяват човешкото право на информация."

През по-голямата част от ХХ век информацията беше контролирана от краен брой медийни компании, които преценяваха кои политически мнения могат да получат публичност и кои са твърде крайни. Търсенето на златната среда на политическия спектър беше предопределено и от техния бизнес модел, който разчиташе на приходи от реклами и абонаменти. Освен това самите медии подлежаха на регулация и цензура от институциите.

С появата на интернет всичко това отпадна. Сега крайните възгледи и техните политически представители имат почти неограничено поле за изява онлайн и като че ли колкото по-крайни, толкова повече последователи водят след себе си. Facebook, Google и техните алгоритми, които затварят хората в ехо силози, давайки им това, което те мислят, че искат, дават хранителна среда на този процес. Сега в онлайн битието си, търсейки и намирайки информация, потребителите обикновено срещат собствените си пристрастия и предразсъдъци.

Или, както казва компютърният инженер и един от лидерите на Арабската пролет в Египет Ваел Гонем, "социалните медии усилват човешката тенденция да се свързваш със собствения си вид." "Те свеждат сложни социални предизвикателства до мобилизиращи слогани, които отекват в ехо стаите на хората с еднакви възгледи, вместо да ангажират с убеждаване, диалог или постигане на консенсус. Речта на омразата и неистините се появява рамо до рамо с добрите намерения и истините", обяснява активистът.

Ако вземем пример отново от президентските избори в САЩ, Facebook даде на Тръмп множество канали, през които той можеше директно да води битка срещу предимно негативното медийно отразяване от сериозните медии. И буквално да пребори качеството с количество. Защото сериозните журналистически разследвания на The New York Times и The Washington Post, които разобличаваха милиардера в корупция, корист, женомразство или некомпетентност, се бореха за място във фийдовете на американските гласоподаватели наред със стотици статии от про-Тръмп източници, които или оспорват, или игнорират твърденията на медии, или какъвто бе по-честият случай, просто измисляха нови истории.

Крайният резултат от това според доц. Георги Лозанов е "граждански махмурлук". "Бил си мотивиран от емоции и мнения да извършиш нещо, което "на другата сутрин" се оказва, че не си искал да извършиш. Ненапразно основните примери за post truth са Брекзит и изборът на Тръмп", казва той и обяснява: "Post truth предполага поне две мощни влияния извън качествената журналистика – на групови емоции, обикновено манипулативно разпалени, и на личните мнения, често организирани на "тролски" принцип."

Тоест формираш политическите си, а и всякакви други представи за социалния свят без опора в професионалните стандарти на журналистиката и в институционалната отговорност на медиите. Модата на post truth направи тези понятия демоде.

Разочарованието от елитите

Към тези фактори се наслагва и друг, не по-малко важен ефект - масовото разочарование от политическото и политическите "елити". Непрекъснатият поток от информация не компенсира усещането на хората за задкулисие на решенията на политическата класа и за загуба на контрол върху собствения живот под напора на мощни финансови и технологични глобализиращи сили.

Когато се срутят познатите им обяснения за света и увереността, че политиката работи за подобряване на техния живот, хората винаги реагират по един и същ начин - търсят комфорта на бързи, лесни и прости разкази за случващото се. И на сцената излизат конспирациите. "Конспиративните теории винаги избуяват там, където информацията липсва, засекретена е или манипулирана. Те даряват публиката с лъжливото удоволствие от разкриване на тайната - и тръгнаха хората на туризъм по местата на "Шифърът на Леонардо", дава пример проф. Евелина Келбечева. А в едно от последните си интервюта покойният писател Умберто Еко казва, че синдромът на заговора е нещо устойчиво за всяка цивилизация (Троянската война - според Омир, започва със заговор на боговете на Олимп - бел. ред.), защото ни помага да се разтоварим от бремето на нашата отговорност.

От благодатността на интернет средата и тези човешки слабости се възползваха както отделни хора от чисто комерсиални подбуди (като мрежите от сайтове, които направиха пари от възхода на Доналд Тръмп), така и държави (като Русия, която най-добре в глобален план експлоатира фалшивите новини), които си служат с дезинформация, за да дестабилизират цели региони и да постигат целите си.

Въпросът, чийто отговор на етапа е все още неясен, е за колко време сегашното поколение медийни потребители ще преболедуват грипа на новата информационна революция и ще се научат да "виждат" през потока от лъжи и дезинформация.
Какви ще са ефектите

Задълбочаване на разделенията. Хората ще се оказват все по-затворени в собствените си пристрастия и възгледи и трудно ще срещат или взаимодействат с различно мислещи групи. Още преди години политологът Иван Кръстев предупреди, че обществата ще станат все по-атомизирани и трудно ще намират какво да ги движи към общи цели. Неприятният отпечатък на фалшивите новини е, че те засилват тревогата и най-лошите страхове на хората, по този начин превръщайки другия във враг, а не в партньор за взаимопомощ.

Политиката ще произвежда все по-малко решения. Ако трябва да се справяш с имагинерни проблеми (например притока на хора, когато той е сведен до един човек) или с такива, над които нямаш власт (например прехвърлянето на работна ръка в чужбина), да бъдеш смислен и ефективен политик ще бъде все по-трудно. Това ерозира доверието не само в медиите, но и в институциите и в политиката като способна да произвежда решения. И води на власт най-крайния вид популисти - онези, които са готови да лъжат за всичко, стига да го правят достатъчно убедително. Ако тази зараза продължи достатъчно дълго, постепенно политиката ще престане да е състезание на идеи и ще се превърне в първенство по лъжи (нещо, отдавна познато в България) и доверието в цялата система ще се срине. Това е неустойчива ситуация, която може да се развие по непредсказуеми начини.

Среда, благодатна за опасни влияния отвън. Нито една страна не е остров. Докато някои държави бяха посветени на изграждането на стени и въоръжаването до зъби, за да се пазят от външни заплахи, никоя от тях не успя да направи нищо за болестта отвътре. През 2016 г. Русия успя да докаже как може да влияе върху демократични политически процеси в други държави само с помощта на производството на пропаганда и дезинформация. "Дупките", отворени така, помагат за постигането на целите й - разделяй и владей, но в дългосрочен план това ще е пагубно за всички.

Ерозия на свободата на словото като демократична ценност. Доц. Георги Лозанов счита, че това ще е една от най-видимите щети върху обществата в резултат от възхода на фалшивите новини. "Преди разграничението беше свободата на словото като гаранция за демокрацията от едната страна и опитите за ограничаването й - като нарушения на човешките права от друга. Сега същите права се нарушават в границите на свободата на словото", казва той. С други думи, опитите за цензура, с които да борим фалшивите новини, ще се превърнат в проблем сами по себе си.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Анестезиолозите на алианса Анестезиолозите на алианса

Лидерската среща на НАТО в Лондон се проведе "на обезболяващи", позаглади противоречията и отложи решаването на фундаменталните проблеми за по-късно

5 дек 2019, 180 прочитания

Германия изгони двама руски дипломати заради убийство в Берлин Германия изгони двама руски дипломати заради убийство в Берлин

Прокуратурата подозира руско или чеченско участие в убийството на грузинец в германската столица

5 дек 2019, 229 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Атентаторът от Берлин беше застрелян от полицай в Милано

Анис Амри вероятно е стигнал от Германия до Италия с влак през Франция

Още от Капитал
Спас Русев: Увеличихме стойността на Vivacom от 750 млн. до 1.3 млрд. евро

Планирам други инвестиции в България след приключване на сделката за БТК

Криворазбраната категоризация на AirBnB

Валери Симеонов и Менда Стоянова предложиха първо категоризация, а после само регистрация на апартаментите в платформите

Винаги с Америка, винаги с Русия

Посещението на Бойко Борисов в САЩ показа как правителството разбира баланса между Вашингтон и Москва

Новата еврокомисия: по-малко целувки

Климатичните промени ще са основен приоритет на новия председател Урсула фон дер Лайен, което вещае големи промени за енергийната политика на България

Velvet November

30 години след Нежната революция чешките дисиденти, социолози, историци правят равносметка на фона на протести

Army of K-Lovers

След като покори света, корейската поп музика печели все повече фенове и в България

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10