"Бягане с препятствия" към Марс
Кои са основните рискове за екипажа на бъдеща пилотирана мисия до Червената планета
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Ако сте фен на научнопопулярния канал National Geographic, вероятно вече си мечтаете за далечната 2033 г., когато според оптимистичните прогнози човешки крак за първи път би трябвало да е стъпил на най-близката планета в Слънчевата система. Ако сте фен на милиардера-визионер Илън Мъск, може би дори си мислите, че при благоприятно стечение на обстоятелствата това би могло да се случи и през 2024 г. Преди обаче да оставим въображението ни свободно да се рее, трябва да си дадем сметка, че все още има доста сериозни нерешени проблеми не само от финансово, но и от технологично, организационно и чисто човешко естество, които биха могли да осуетят тази най-дръзка авантюра на човечеството при всяка стъпка от нейното осъществяване. А най-сериозните рискове са свързани със здравето и физическото оцеляване на астронавтите, отправили се към Червената планета.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
14 коментара
Ако великите сили не си ги бяха мерили в продължение на повече от половин век а бяха работили съвместно, вече сигурно щяхме да сме там. Но това, естествено, е отминал блян.
Въпреки целия ентусиазъм, статии и филми по Нешънъл Джиографик, няма да е в границите на нашия живот времето, когато ще стъпим, да не говорим - колонизираме - Марс.
Жалко. Дано следващите поколения доживеят.
Докато се разчита на химически двигатели дори полет до Марс е илюзия. Камо ли установяване на изследователска база. За колонии пък съвсем да не говорим.
До Дневник: най-малкото време за полет до Марс не е 2 години и половина, а е 6 месеца с текущите технологии, но Елън Мъск говори за намаляването му на 3 месеца. 2 години и половина са циклите, при които Марс и Земята се доближават максимално и е най-удачно да има полети - т.е. през 2г. ще бъде най-удачно да има изстрелвания (и в двете посоки).
Преди да идат на Марс, американците да вземат да идат наистина на Луната, че станаха за смях с тия лъжи покрай Аполо.
Филмът "Марс" на Нейшънл Джиографик е много хубав. Следя го всяка седмица. Ако можете, гледайте го!
Полетът до Марс е няколко месеца, като може да се ускори до месец и половина. Астронавтите ще пътуват между Земята и Марс в момента когато двете планети са най- близо. Това става всеки две години и сега се използва от всички мисии до Марс.
Което означава, че астронавтите ще трябва да останат на Марс за около 2 години. И това е по- големият проблем, престоят на Марс. Планетата няма магнитно поле, което означава повече радиация. Атмосферата е 100 пъти по- разредена от земната и се състои главно от от въглероден двуокис. на практика, всичко за астронавтите трябва да се донесе от Земята, или ако се произвежда на място изисква техника доставена от земята.
Всичко написано по- горе е решимо и решенията са в рамките на съвременната технология!
Друг проблем е кацането на Марс. Най- големият товар доставен досега от НАСА е около 1 тон, марсохода Кюриозити. Товарите, които трябва да се доставят за научна експедиация на Марс са няколко десетки тона. И тук опираме до елементарни на пръв поглед неща, които е сложно и трудно да се произведат. например, свръхзвуков парашут който да намали скоростта на такъв тежък товар. Свърхзвуковият парашут на Кюриозити е най- големият произвеждан някога, а нуждата е от 20- 30 пъти по- голям парашут, който трудно се тества на Земята.
Другият подход е кацането с ретро ракети на Спейс Екс, което престои да видим през 2018-та.
[quote#4:"42"]Преди да идат на Марс, американците да вземат да идат наистина на Луната, че станаха за смях с тия лъжи покрай Аполо. [/quote]
Трудно изкара средно образование, нали ...
[quote#5:"Realist"]Всичко написано по- горе е решимо и решенията са в рамките на съвременната технология! [/quote]
Спорно твърдение, но големият проблем е че нищо не се прави реално, освен някакви реклами. А може би не се прави защото е безсмислено човешкото пребиваване на Марс, поне в близко бъдеще.
ЧОВЕЧЕСТВОТО е приковано към планетата си, поне до като не е овладяна технологично скорост създавна чрез фотонни двигатели, близка до скороста на светлината и холограмната телепортация и същевремено кораб с вътрешна капсула запазваща до голяма степен условията на Земята, по отношение на гравитация, кислородно насищане и прясна вода.
Колонизирането на друга планета, може и да е примамливо, но едва ли ще е възможно, толкова скоро, а до тогава идеите за изоставяне на Планетата само ще подхранват още по-безотговорното отношение към нея и ограничените и вече осезателно ресурсни възможности.
Защото човешкият вид е с много големи ограничения по отношение на времеви цикъл на полезен капацитет, като индивидуално съществуване.
Както и същевременно, много крехък и дълговременен от гледна точка на вида, цикъл на самовъзпроизводство и размножаване.
[quote#7:"Jean-Luc Picard"]Трудно изкара средно образование, нали ...[/quote]
Имам съмнения дали въобще го е изкарал.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.