Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
14 29 дек 2016, 12:05, 21721 прочитания

"Бягане с препятствия" към Марс

Кои са основните рискове за екипажа на бъдеща пилотирана мисия до Червената планета

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Бягане с препятствия" към Марс

Преглед на оригинала

Автор: Мадлен Начева
Ако сте фен на научнопопулярния канал National Geographic, вероятно вече си мечтаете за далечната 2033 г., когато според оптимистичните прогнози човешки крак за първи път би трябвало да е стъпил на най-близката планета в Слънчевата система. Ако сте фен на милиардера-визионер Илън Мъск, може би дори си мислите, че при благоприятно стечение на обстоятелствата това би могло да се случи и през 2024 г. Преди обаче да оставим въображението ни свободно да се рее, трябва да си дадем сметка, че все още има доста сериозни нерешени проблеми не само от финансово, но и от технологично, организационно и чисто човешко естество, които биха могли да осуетят тази най-дръзка авантюра на човечеството при всяка стъпка от нейното осъществяване. А най-сериозните рискове са свързани със здравето и физическото оцеляване на астронавтите, отправили се към Червената планета.

Проблем 1: Смъртоносна радиация


Дори всички технически проблеми, свързани с излитането, полета и кацането на Марс, да бъдат отстранени, най-опасното нещо за екипажа на една бъдеща експедиция в дълбокия Космос са слънчевата и космическата радиация. Причината е, че там те няма да бъдат защитавани от магнитното поле на Земята, което предпазва жителите на планетата ни от опасните лъчения на Слънцето. Дори астронавтите на борда на Международната космическа станция, която се намира в околоземна орбита, поглъщат около десет пъти повече радиация от хората на земната повърхност. Най-далечната точка, до която е стигала пилотирана космическа мисия, е Луната, като полетът е продължил около три дни, така че ефектите от продължителна мисия в междупланетното пространство остават напълно неизучени. Особено като се има предвид, че най-кратката продължителност на евентуалната експедиция до Марс би била от порядъка на две години и половина.

Така че, докато не се измисли ефективно технологично решение за защита от слънчевата радиация, участниците в подобен полет рискуват да развият т.нар. лъчева болест. Ефектите от нея включват поражения по централната нервна система, нарушени когнитивни и моторни функции на организма, отклонения в поведението, психически проблеми и повишен риск от ракови заболявания. Затова американската аерокосмическа агенция NASA планира инсталиране на антирадиационен щит в космическия кораб на принципа "колкото повече, толкова повече". Това обаче ще увеличи теглото на апарата, ще намали полезния товар, а също така ще удължи времето за полет до Марс, което от своя страна пък ще увеличи количеството погълната радиация от астронавтите. И така търсенето на решение на проблема влиза в порочен кръг.

Проблем 2: Липса на гравитация



По време на полет до Марс екипажът ще се намира в условията на безтегловност или по-точно на микрогравитация, което води до физиологична деградация на човешкото тяло. Изследванията на борда на Международната космическа станция например сочат, че плътността на костите намалява с 1% месечно – около 10 пъти по-бързо, отколкото при възрастните хора на земната повърхност. Тялото също така бързо се адаптира към условията на безтегловност и тъй като то не е подложено на особено физическо усилие, мускулите бързо започват да атрофират.

Също така, тъй като в нормални условия гравитацията "дърпа" телесните флуиди надолу, организмът компенсира този ефект, като ги изтласква нагоре. При безтегловност това води до засилен приток на кръв към главата на астронавтите. Това може да доведе до проблеми със зрението, координацията, баланса и постоянна "морска болест". Затова, когато се върнат на Земята след продължителен престой на Международната космическа станция, астронавтите първоначално са объркани, неадекватни, с нарушена ориентация, едва се движат и са под наблюдение на медицински екипи.

Подобно състояние би могло да има смъртоносни последствия по време на кацането на Марс, независимо че нейната гравитация е само 37% от земната. След продължителен престой в безтегловност огромното претоварване при навлизането в атмосферата на Червената планета може драматично да наруши способността на космонавтите да управляват и контролират спускаемия апарат.

Единственият начин да се реши проблемът с липсата на земно притегляне е в космическия кораб да има модул, който създава изкуствена гравитация. Това би могъл да бъде участък от кораба, който се върти около неговата ос и центробежните сили създават имитация на притегляне. Там астронавтите могат да изпълняват редовни физически упражнения като по този начин се опитат да забавят атрофията на организма си. Добрата новина е, че нещо подобно би могло да се постигне и при изкуствена гравитация, която е само 10% от земната.

Проблем 3: Живот в затворена екосистема

Пътешествениците до Марс ще прекарат години в напълно затворена среда. В подобна ситуация качеството на въздуха се превръща в централен проблем. Винаги има шанс той бъде замърсен и това да има последващи ефекти върху здравето на изследователите.

Освен това престоят в затворено пространство може да има опасни последствия върху имунната им система. Всички микроби и бактерии, които астронавтите носят в телата си, ще останат с тях в хода на цялата мисия. Тези микроорганизми могат да се разпространят, да мутират и да заразят останалите хора на кораба, ако са с отслабен имунитет.

Към това трябва да се добави и рискът от психически разстройства в резултат на живота в затворено пространство за изключително дълъг период от време. И тъй като по време на мисията до Марс най-близката болница ще се намира на милиони километри, астронавтите ще трябва да се справят със здравословните предизвикателства самостоятелно и с подръчни средства. Което ни води към следващия фундаментален риск.

Проблем 4: Огромна отдалеченост от Земята

Всъщност логистиката на мисията до Марс е най-големият кошмар, пред който са изправени организаторите й. Разстоянието от Земята до Червената планета варира между 55 и 400 млн. км в зависимост от орбиталните им позиции. Това е между 140 и 125 пъти по-голямо от дистанцията до Луната.

Съобщенията от командния център до космически кораб в орбита около Марс ще пътуват около 20 мин. в едната посока. Това означава, че при критична ситуация екипажът няма да може да разчита на помощ от наземните екипи и ще трябва да измисля решенията напълно сам.

Същото важи и за изпращането на материално-техническа помощ от Земята – докато астронавтите на борда на Международната космическа станция може да получат екипировка или да бъдат евакуирани в рамките на няколко часа, в случая с Марс полетът на друг кораб би отнел най-малко 6 месеца. Това означава, че пътешествениците към Червената планета трябва да носят със себе си всичко, необходимо при предвидимите извънредни ситуации. Или пък да са изпратили тази екипировка предварително на Марс.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Италия обяви нов спасителен пакет за 400 млрд. евро Италия обяви нов спасителен пакет за 400 млрд. евро

Германия разширява подкрепата за малките и средните компании

7 апр 2020, 478 прочитания

Австрия започва да разхлабва карантината от следващата седмица 3 Австрия започва да разхлабва карантината от следващата седмица

Планът е от 14 април да отворят малките магазини, от началото на май - по-големите, а след това постепенно хотели и ресторанти

6 апр 2020, 4386 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Нещо като примирие в Сирия

Руският президент Владимир Путин обяви, че от полунощ боевете между проправителствените сили и бунтовниците спират. Но много неща остават неясни

Още от Капитал
Може ли България да надбяга вируса

България използва времето, спечелено от социалната изолация, за минимални подобрения в здравната система и планира да въведе софтуер за следене на заразени и нарушители на карантини. Засиленото тестване все още не се случва

Коронабюджет 1.0: Оптимистичната версия

Правителството поиска спешна ревизия на бюджет 2020, която да му даде по-голяма гъвкавост за маневри

Глобалната рецесия изглежда неизбежна

Коронавирусът инфектира както търсенето, така и предлагането по света

(Не)платени пътища

Тол системата работи официално вече от месец, на практика - не съвсем

И това ще мине

Как да се съхраним психически по време на пандемия и изолация

Всички в кухнята

Как да пазаруваме, какво да готвим и откъде да черпим кулинарно вдъхновение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10