С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 29 дек 2016, 9:00, 26953 прочитания

Рисковете през 2017 г.

Код червено или кои са нещата, които могат сериозно да се объркат догодина

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

- След бурната 2016 на хоризонта за догодина мигат тревожно червени лампички в различни точки на света и в България
- Събития като хаотичен Brexit или твърдо приземяване на икономиката на Китай са малко очаквани, но ще имат огромен ефект
- Ако всичко, което може да се обърка, се обърка, 2017 има всички шансове да остане в историята като годината, подписала смъртната присъда на ЕС.


Черните лебеди (по Насим Талеб) са онези събития, които връхлитат неочаквано, имат огромно въздействие и могат да бъдат обяснени със задна дата. Те са много по-опасни от предвидимите рискове - най-малкото защото заварват всички неподготвени. След бурната 2016 на хоризонта за догодина мигат тревожно червени лампички в различни точки на света и в България. В следващите редове сме описали някои от тях. Но нека истинските песимисти да не се успокояват, че знаят какво лошо ще се случи - класическите черни лебеди са непредсказуеми и може да има дори и по-драматични събития. Ако искате да не си разваляте коледното настроение, прочетете този текст, с надеждата, че описаните по-долу събития може и да не се случат.


Еврозоната

От 2011 г. насам неизменно дълговата криза в еврозоната е основен рисков компонент на всяка прогноза. Сега не е особено различно, макар източникът на турбуленции този път да не е толкова Гърция (не че и там не висят въпросителни), а Италия. Банковият сектор на четвъртата по големина икономика в ЕС отдавна поражда притеснения със своите 360 млрд. евро лоши заеми, но в края на 2016 г. той изглежда взривоопасно, особено след като страната беше обхваната и от политическа криза.
Дълговата криза в еврозоната е основен рисков компонент на всяка прогноза.

Фотограф: Alex Domanski

Иронично това, което прави ситуацията трудна за преодоляване, са именно правилата на Европейския банков съюз, въведени с идея финансовите институции на континента да бъдат заздравени и да не се налага отново да бъдат спасявани от данъкоплатците. Забраната правителства да наливат пари в банките, без преди това акционерите и негарантирани кредитори да са понесли големи загуби, в момента изправя властите в Рим пред сложна дилема.

Ако те изпълнят духа на европейските правила, рискуват да си навлекат неконтролируем публичен гняв (а може би и банкова паника), тъй като поради особености на местния пазар много домакинства също осъзнато или не се оказват държатели на дългови инструменти, които ще трябва да понесат загуби. Ако пък при първата по-сериозна криза бъдат заобиколени или директно потъпкани правилата, това ще предизвика търкания с други членки, които, макар и в доста по-скромни размери, също наложиха непопулярни мерки при преструктурирания на свои банки. А и ще внесе фрактура в доверието в самия банков съюз, от което много анализатори виждат опасност за целостта на еврозоната.



Най-голямата банка в страната, Unicredit, обяви мащабно преструктуриране, което включва разпродажба на активи (при вече обявени сделки за дела й в полската банка Pekao и асет мениджъра Pioneer), продажба на лоши кредити, рязане на разходи и набиране на 13 млрд. евро капитал. Буквално в последните дни преди Коледа най-проблемната институция, Monte Dei Paschi, прави последен опит да изпълни зададения от ЕЦБ срок до края на годината да набере 5 млрд. евро капитал от пазара и да избегне национализация. Проблемите обаче далеч не спират с нея и практически целият сектор, базиран основно на традиционно банкиране, страда от въведените от ЕЦБ отрицателни лихви, които изпиляват маржовете и правят сектора неприветлив за инвестиции.

Правителството вече подготвя план Б, като на 19 декември поиска от парламента до 20 млрд. евро нов дълг. Но предвид надигащите се евроскептични сили в страната и вероятно предстоящите избори съвсем не е ясно колко смелост ще може да си позволи кабинетът в оставка. На този фон типичните забавяния на реформите в Гърция и търканията с европейските й донори изглеждат далечна опасност, но нов епизод от нейните епично разгарящи се и потушавани кризи могат още през пролетта да се насложат на италианската и да завихрят перфектна буря.

Китай

Според анкета на InteractiveInvestor сред 9000 британски инвеститора Китай е най-перспективният фондов пазар за 2017 г. И това е донякъде нормално - в свят, където въпреки все по-трудно проницаемата за здравата логика парична политика на отрицателни лихви растежът е анемичен, китайският двигател, пърпорещ с централно планираните 6.5% годишно, изглежда изкушаващо.
Малцина могат с ръка на сърце да кажат, че разбират процесите в огромната китайска икономика.

Фотограф: Kim Kyung-Hoon

Същевременно малцина могат с ръка на сърце да кажат, че разбират процесите в огромната икономика, още повече че дори и в ръководството на комунистическата партия никой не вярва на официалните данни. Това прави още по-трудно да се направлява дирижабълът, който от над 30 години се подклажда от дългови горелки надуващи имотния и корпоративния сектор с лесни кредити чрез държавните банки.

А това от години насам генерира предупреждения от анализатори, че всичко може да излезе от контрол и вместо опитите за меко кацане балонът може да се сгромоляса твърдо на земята. Бившият главен икономист на МВФ Кенет Рогоф вижда в това най-голямата опасност за световната икономика и подчертава, че ако то се случи, няма заместител като "вносител и потребител от последна инстанция".

Тези предупреждения не са нови и досега Китай умело ги опровергава. Основното притеснение от 2016 г. са галопиращите цени на имотите и те изглеждат поне засега овладени и последните два месеца официалната статистика (да, да с цялото недоверие към нея) отчита спад, макар и на годишна база данните да сочат 12% поскъпване. Отливът на капитали насред поевтиняващия юан също изглежда сравнително контролиран, а изчерпването на валутните резерви е далеч на хоризонта. Заявките от Китайската централна банка за ново плавно затягане също дават усещане за все още здрав захват.

Рискът той да бъде изпуснат изглежда по-малък от предходни години. Но ако се случи и възможностите за смекчаване на удара навсякъде другаде са по-малки от всякога.

Brexit

Още преди да излязат резултатите от британския референдум, икономисти от цял свят чертаеха апокалипсис при евентуално "да". Е, почти нищо от това не се случи. Поне засега. След първоначалния шок на пазарите ситуацията се нормализира, а данните за британската и европейската икономики остават добри.
Британския премиер Тереза Мей настоява страната да контролира своите граници и имиграцията от ЕС.

Фотограф: Francois Lenoir

Приключението Brexit обаче тепърва започва. И доколкото няма яснота нито кога то ще се случи на практика, нито под каква форма, опасенията остават валидни. В свой доклад Citibank посочва няколко ключови риска, свързани с различните етапи на развода между ЕС и Обединеното кралство. Политическите са свързани с още едно залитане към евроскептицизъм, в случай че има предсрочни избори във Великобритания заради вътрешни разногласия в правителството, с конституционна криза заради неяснотата кой и как да задейства прословутия член 50 за напускане на ЕС и с евентуален нов шотландски референдум за независимост.

Икономическите последици също зависят от преговорите между Лондон и Брюксел, които се очертават дълги и сложни. Доколкото към момента не изглежда двете страни да са променили възгледите си по ключови теми, предстоят интересни времена. Например британският премиер Тереза Мей настоява страната да контролира своите граници и имиграцията от ЕС и това кара мнозина в Брюксел да заключат, че базираните в Обединеното кралство банки и застрахователи неизбежно ще загубят своите т.нар. права на единния финансов паспорт, благодарение на които британските компании могат директно да обслужват бизнеси и клиенти в ЕС. Ако Великобритания бъде лишена от това право, много глобални финансови гиганти, които използват страната като хъб за достъп до европейския пазар, ще трябва да поемат значителни допълнителни разходи.

"Британците се надяват, че когато започнат същинските разговори, нещата ще се успокоят. В действителност е по-вероятно да се случи обратното", посочва в свой анализ колумнистът на Financial Times Гидиън Рахман (Gideon Rachman). Според него преговорният процес ще разкрие огромната пропаст между работните хипотези на двете страни. В резултат взаимното ожесточение бързо ще се увеличи - и преговорите биха могли да се разпаднат необратимо. Ако краят е разрушителен, бизнесът ще бъде ударен силно. Загуба на достъпа до единния пазар за Великобритания например ще доведе до повече разходи за компаниите. А това ще се отрази неблагоприятно върху конкурентоспособността на кралството в Европа. Което пък ще отблъсне чуждите инвестиции и неминуемо ще доведе до спад на доходите на населението и загуби за икономиката.

Последиците няма да са само за островната държава. Хаотичният Brexit ще е удар и за без това задъхващия се от наслагващи кризи ЕС.

Популистите

Brexit (когато и както да се случи) няма да е краят на ЕС. Но влизането на Марин льо Пен в Елисейския дворец може да бъде. Френските президентски избори през пролетта се очертават като най-големия тест за ЕС през следващата година. И макар засега проучванията да показват, че кандидатът на умерената десница Франсоа Фийон би победил лидерката на "Националния фронт" с доста голяма разлика на балотажа през май, още е рано за въздишки на облекчение.

Загубата на крайнодесния Норберт Хофер на президентските избори в Австрия бе една от малкото добри новини за ЕС през отиващата си година. Но вотът показа, че почти половината австрийци харесват посланията му срещу имиграцията и политическото статукво и "за" Европа на нациите. Идващата 2017 предлага много възможности маршът на популистите в ЕС да продължи, особено ако умерените политици продължават да не могат да намерят адекватен отговор на съвсем легитимните притеснения на европейците от нарастващото неравенство, работещата само за някои глобализация и трудната интеграция на мигрантите.
Марин Льо Пен и Геерт Вилдерс

Фотограф: Reuters

Първата страна, към която ще се насочат притеснените погледи догодина, е Холандия, където на 15 март крайнодясната и антиимигрантска Партия на свободата на Геерт Вилдерс ще се бори за първото място на парламентарните избори с либералите на премиера Марк Рюте. Вилдерс, който приветства победата на Доналд Тръмп в САЩ като "революция" и "патриотична пролет", имитира тактиките на кампанията за напускане на ЕС във Великобритания и твърди, че холандците също трябва "да си вземат обратно държавата".

След това идва първият тур на президентския вот във Франция на 23 април. И ако Вилдерс триумфира, това ще е още една стероидна инжекция за Марин льо Пен след американската. "Тръмп прави Льо Пен да звучи разумно", отбелязва пред в. New York Times Франсоа Езбур, специален съветник на френската Фондация за стратегически изследвания и председател на Международния институт за стратегически изследвания. "Неговата победа й дава порядъчност. Всички знаят, че тя не е Тръмп - тя е способна да използва съществителни и глаголи и е интелектуално кохерентна по отношение на това, което иска", добавя Езбур. А тя иска да поведе Франция извън еврото и ЕС с референдум в британски стил.

Ако уж немислимото се случи, дори спечелването на четвърти мандат на германския канцлер Ангела Меркел на изборите през есента вече ще е твърде малко и твърде късно за ЕС. Натоварената със свръхочаквания да бъде последна барикада срещу популизма, стожер на ЕС и пазител на неговите ценности Меркел няма как да се справи без партньор в Париж. И ако всичко, което може да се обърка, се обърка, 2017 има всички шансове да остане в историята като годината, подписала смъртната присъда на ЕС.

Турция

Дълги години България приемаше Турция някак за даденост: голямата държава на югоизточната й граница, която е силна икономически и военно, с която невинаги можем да се разберем (основно защото не знаем как), но ако не друго, поне е предвидима. На фона на хаотичните Балкани това поне изглеждаше успокоително. Това постепенно се променяше в последните години, но през 2016 г. Турция окончателно се превърна в друга държава бързо и за дълго.
Стабилността на Турция се изплъзва бавно под юмрука на Ердоган

Фотограф: Murad Sezer

Опитът за военен преврат върна страната десетилетия назад. Последвалата страховита чистка и затягането на хватката на Реджеп Тайип Ердоган, който прави пореден опит да обсеби властта с осъществяване на амбициите си за президентска република, заплашват да я върнат още по-назад.
Потенциалните опасности за България вече са видими - неспособен да каже "не" на властния си голям съсед, премиерът Бойко Борисов послушно остави агентите на Дианета (турската религиозна служба) да опишат и каталогизират пребиваващи в България турци. Няколко от тях след това бяха изпратени набързо и въпреки българските и международни закони в посока Турция. Публичният залог беше опазването на границата от вълна от имигранти, които Ердоган заплашва да пусне. Дали това е единственият начин, по който Анкара държи за заложник българския кабинет, не знаем.

И може да стане още много по-опасно. Заслепен от битката си с гюленистите, Ердоган буди стари демони и създава нови. Кюрдският сепаратизъм, поутихнал в последните години, се разпали и разкъсва с нова ярост живота в големите турски градове. Сирийските групировки, част от които Анкара атакува пряко, също имат мотиви да си отмъщават. Чудовището ИДИЛ изобщо не е умряло. Турция също така е и добър канал, през който част от недоволните от руската акция в помощ на режима на сирийския президент Башар ал Асад да си отмъщават на Москва (убийството на руския посланик Андрей Карлов не е изолиран случай - има вече потвърдени данни, че чеченци, които са участвали в боевете срещу Асад в Сирия, се намират в Турция и са таргетирани от руските служби).
Това превръща с бързи стъпки една доскоро стабилна и икономически добре развиваща се държава в бойно поле. В допълнение - в Турция има почти 3 млн. бежанци, армията и полицията са отслабени от чистките на Ердоган и ситуацията започва да прилича все повече на бедствие, чакащо да се случи.

Ако ситуацията в Турция наистина излезе извън контрол, България ще бъде пряко засегната не само чрез потока от бежанци и мигранти, но и по още много линии - от икономическите пътища на турските стоки до въпросите на сигурността и тероризма. И не изглежда някой в София да има ясен план за действие.

Социалпопулистите на власт в България

Политическата 2017 отсега е бременна с много рискове, които могат да се родят още през пролетта. По всичко личи, че парламентарните избори ще бъдат в края на март или началото на април, а заедно с тях е възможно властта да се смени в много радикална посока. Един сценарий изглежда особено притеснителен - на власт да дойде комбинация от социалисти и популисти (най-вероятно т.нар. националисти).

Ако от президентските избори имаше много ясен извод, той е, че има много сериозна ниша за краен популизъм. Подкрепата за кандидат като Веселин Марешки очерта притеснително големия брой хора, които са готови да подкрепят популярни, но неясни икономически послания. Подкрепата за фронта на обединените националисти показа потенциала, който може да се мобилизира с абстрактен страх и патриотарстване. Борбата с бежанците се превърна в основна тема на кампанията и защото беше подета от все още втората най-голяма партия в България - БСП. Това съвпадение на посланията не е единственото, което създава притеснения, че при благоприятни резултати на изборите през пролетта може да се стигне до коалиция между левите и националпопулистите. Двете политически групи имат и сходни икономически послания, като например това за незабавно увеличение на минималната пенсия (почти двойно до 300 лв., според Патриотите).
Красимир Каракачанов (вляво) и Валери Симеонов - лидерите на Патриотичния фронт

Фотограф: Цветелина Белутова

Да се увеличат доходите на възрастните хора безспорно е необходимо, проблемът е единствено в предлаганите начини това да се случи. И двете групи нямат конкретни предложения откъде да се увеличат приходите в бюджета, освен абстрактната идея да се събира повече от данъци и да се бори контрабандата. Идеите на БСП за промяна на данъчната система - за премахване на плоския данък, макар и не окончателни, също допринасят за увеличаване на притесненията. Когато към това прибавим и липсата на силни икономически екипи и от двете страни, се получава неприятна комбинация с големи рискове.

Накратко - неподготвени икономически популисти с идеи за бързи и сериозни промени, могат да разбъркат сериозно държавните финанси и цялата (с всички условности) икономическа стабилност и бизнес среда.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Германия ще остане с балансиран бюджет и през 2020 г. Германия ще остане с балансиран бюджет и през 2020 г.

Това става въпреки призивите за фискални стимули за забавящата се икономика

18 ное 2019, 301 прочитания

Проблемите на Китай със сметищата Проблемите на Китай със сметищата

Само за 2017 г. в страната са събрани 215 млн. тона отпадъци, генерирани от домакинствата в градовете

17 ное 2019, 1359 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Откъде ще идва политическата несигурност през 2017-та

Изборните битки ще отидат далеч отвъд имиграцията и неравенството. Културните фактори за полето, където либералната демокрация може да бъде опазена

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

Канадска вълна

Писателят Дени Терио за работния си процес и защо Канада е страна на "две самотности"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10