С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 29 дек 2016, 10:07, 9368 прочитания

Откъде ще идва политическата несигурност през 2017-та

Изборните битки ще отидат далеч отвъд имиграцията и неравенството. Културните фактори за полето, където либералната демокрация може да бъде опазена

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Докато 2016-та година приближава своя край, мнозина коментатори, гледащи напред, са обхванати от безпокойство. Тази година донесе победи за Brexit и Доналд Тръмп. Изходът и от двете гласувания беше до голяма степен неочакван. Какво ще донесе 2017-та? ЕС е изправен пред три или дори четири вота в основни страни-членки. Холандия, Франция, Германия и може би Италия ще имат избори. Резултатите и от четирите гласувания са далеч от предрешени на този етап. Действително поведението на избирателите изглежда става трудно за прогнозиране.

Икономическите и социологически проучвания сочат редица различни фактори, провокиращи последните неприятни изборни изненади. Дебатът е основно дали става въпрос за икономически причини като неравенството, културни като отхвърлянето на равните права на жените, малцинствата и хомосексуалните, или за фактори, свързани с усещането на хората за загуба на контрол върху собствената им съдба, което ги кара да подкрепят популистки кандидати и каузи.


На пръв поглед, икономическите фактори изглежда играят далеч по-силна роля. Вотът за Brexit дойде основно от по-малките градове, където нивата на БВП на глава от населението са много по-ниски в сравнение с големите. Освен това неравенството е далеч по-изразено в САЩ и Великобритания, отколкото в континентална Европа. И действително може да се докаже, че вотът за Brexit е значително повлиян от регионалното неравенство, макар че ефектът може да не е особено голям.

Второто обяснение е отхвърлянето на прогресивните културни норми. Интересно изследване на Ingelhart и Norris подчертава този аспект. Те привеждат доказателства, че скорошните протестни вотове са враждебна реакция срещу прогресивните ценности. И е вярно, че публичният дебат, особено в социалните медии, тотално се е променил. За съжаление, изглежда, е станало приемливо да се говори за превъзходството на бялата раса и да се правят расистки изказвания.

И накрая, има го въпросът за загубата на контрол. Удивително изследване на Yougov показва, че избирателите на Тръмп силно подкрепят ценности като респект към властта и авторитетите. Онези, които смятат, че е по-важно децата да уважават авторитетите, отколкото да бъдат мили и внимателни, доказано клонят към крайнодесен авторитаризъм. Вотът за Тръмп е силно повлиян и от притесненията от имиграцията. По подобен начин гласуването за Brexit бе движено до голяма степен от страховете от мигрантски наплив.



Ако приемем икономическата версия, европейците не би трябвало да са твърде загрижени за изборите догодина. Все пак страните от континетална Европа имат най-всеобхватните социални държави в света и нивото на неравенство е сравнително ниско. Да, безработицата, особено младежката, остава тревожно висока и са нужни спешни мерки за снижаването й. Но в нашите застаряващи общества изборите обикновено се печелят сред по-възрастните гласоподаватели. Освен това в момента икономиките се справят добре със създаването на нови работни места. Но ако човек постави по-голям акцент върху културните аспекти и особено върху усещането за загуба на контрол, тогава изходът от изборите в Европа изглежда съвсем не толкова сигурен.

Последните терористични атаки в Берлин може да доведат до още по-голяма промяна в нагласите на германците. От друга страна, културни ценности като толерантност, уважение и рационалност са силно вкоренени в съвременна Германия. Надпреварата за канцлерския пост все още е далеч от предрешена.

Във Фрация кандидатът на консерваторите Франсоа Фийон съчетава традиционните културни ценности с радикални предложения за реформиране на френската държава и икономика в либерална посока. Дали това ще се окаже печеливша комбинация? Кндидатът на крайната десница Марин льо Пен предлага ксенофобска платформа и икономически идеи, които могат да извадят Франция от еврозоната и да навредят значително на благополучието й. И тук изходът остава несигурен и не знаем дали културните тревоги и ксенофобските настроения ще надделеят.

Въпреки разликите помежду им, всички държави, където предстоят избори, споделят общ дневен ред - те трябва да предотвратят безконтролната имиграция като тази, която заля Европа в някои месеци на 2015-та година. Изграждането на капацитет за граничен контрол и контра-терористично разузнаване ще бъде от фундаментална важност за това Европа да остане вярна на ценностите си и да защитава онези, които имат право на законно убежище.

През 2017-та избиратели ще произнесат своята присъда дали европейските и национални политици са успели да направят това, което се очаква от тях. Но тези електорални битки ще отидат далеч отвъд имиграцията и неравенството. Културните фактори изглежда са много по-ключови, отколкото повечето икономисти биха искали да приемат. И точно това е полето, където гражданите и експертите трябва да се ангажират, ако искат да запазят либералната демокрация.

* Гунтрам Волф е директор на аналитичния център Bruegel. Текстът е предоставен на "Капитал" от Bruegel.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Германия си иска парите Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

17 окт 2019, 1197 прочитания

Турската офанзива в Сирия: Раздвижване на смъртоносните пясъци 2 Турската офанзива в Сирия: Раздвижване на смъртоносните пясъци

Военната операция на Анкара повишава риска от нова вълна бежанци и терористични атаки в Европа

17 окт 2019, 1522 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
"Бягане с препятствия" към Марс

Кои са основните рискове за екипажа на бъдеща пилотирана мисия до Червената планета

Още от Капитал
Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10