Банкнотите отиват при аудиокасетите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Банкнотите отиват при аудиокасетите

В Индия премахването на банкнотите от 500 и от 1000 рупии доведе до кошмарна ситуация

Банкнотите отиват при аудиокасетите

Парите продължават да движат света, но вече все повече в електронен вариант

Марина Станева
21602 прочитания

В Индия премахването на банкнотите от 500 и от 1000 рупии доведе до кошмарна ситуация

© Reuters


Безкешовото общество постепенно настъпва от Швеция до Кения.
Индия обаче среща трудности при демонетизацията – хаос, опашки и дори смъртни случаи.

Когато плащате в брой за квартира в Оксфорд, пригответе се хазяйката да попита с подозрение: "Да не сте обрали банка?" Причината е, че безкешовото общество постепенно настъпва от Швеция през Норвегия до Кения. И на пръв поглед изглежда, че излизането от обращение на книжните пари е въпрос на не много време - говори се за период от седем до 10 години.

Само че нещата не вървят толкова гладко и не липсват примери за негативните ефекти от т. нар. демонетизация. Най-яркият в момента е Индия, която се сблъсква с огромни проблеми – от опашки, дълги по два километра, през масов хаос до смъртни случаи, свързани директно или индиректно с дръзкия експеримент.

С кредитна карта в автобуса

Вече има почти безкешови икономики, в които политиките стимулират населението да избира електронните транзакции. В Швеция например се използва кредитна/дебитна карта или онлайн банкиране, независимо дали пътувате в обществения транспорт или правите дарение в църква. "Не ползвам вече кеш за нищо. Просто човек не се нуждае от него. Магазините не го искат, много банки дори го нямат. За шоколадово десертче или за вестник прибягваш до карта или до телефон", обяснява пред Guardian 26-годишната преподавателка Луизе Хенриксон.

"Смятам, че на практика Швеция до голяма степен ще бъде безкешово общество до около пет години", твърди пред Guardian Никлас Арвидсон, професор по иновационни разплащателни системи към Стокхолмския кралски институт по технологии. Има, разбира се, и притеснения. Случаите на електронни измами са се увеличили повече от два пъти през изминалото десетилетие, а някои се питат дали цялата електронна система, в която всяко плащане бива записвано, не е заплаха за неприкосновеното лично пространство. Организации в подкрепа на възрастните хора се опасяват, че тези, които предпочитат кеш заради нежелание да използват новите технологии или защото така им е по-лесно да следят какво харчат, ще бъдат поставени в непривилегировано положение. Други пък се страхуват, че расте младо поколение, което ще бъде изкушено да харчи пари, които няма.

Въпреки опасенията Швеция не е единствената, която върви към бъдеще без пари в брой. В Норвегия най-голямата банка – DNB, призова хората да спрат да използват кеш, тъй като това ще ограничи "мръсните" пари. В Дания почти една трета от населението използва апликацията за смартфони MobilePay за паричните си транзакции, а ресторанти и бензиностанции имат законовото право да откажат плащане в брой от клиенти. Средно 93% от белгийците предпочитат безкешови плащания, а 86% притежават дебитна карта. Дори страни като Кения правят значителни крачки напред – там близо 15 млн. потребители използват мобилна апликация за парични трансфери, чрез която си плащат сметките и дори получават заплати.

Зависимост от банкнотите

Но в Индия, където правителството изненадващо реши да премахне банкнотите от 500 и от 1000 рупии, нещата не протичат гладко. Много индийци бяха принудени буквално да се бият за малкото налични пари в брой, а икономисти да поставят под съмнение концепцията за безкешово бъдеще, тъй като липсва необходимата инфраструктура и страната е в голяма степен зависима от парите в брой. Анализ на Frankfurter Allgemeine Zeitung изразява резерви относно идеята индийците, много от които не ползват нещо толкова елементарно като тоалетна, изведнъж масово да прегърнат електронното разплащане. Още повече че значителна част от населението няма банкови сметки, кредитни карти или смартфони за онлайн банкиране.

Експериментът доведе до дълги опашки пред банките и банкоматите, понякога достигащи до 2 км, а експерти предупреждават, че той може да навреди на потреблението (60% от дребните търговци вече са регистрирали спад в продажбите) и на икономическия ръст (Индийската централна банка намали прогнозата си за растежа през 2017 г. с 0.5% до 7.1%). Местни медии пък съобщават, че около 100 души са загинали поради причини, свързани директно или индиректно с демонетизацията.

За индийците изминалите два месеца бяха истинско изпитание, обобщава анализ на Quartz. Откакто на 8 ноември правителството обяви за невалидни 86% от парите в брой, които са в обращение в страната, ситуацията е кошмарна. Това важи особено за провинциалните области, където покритието на интернет е ограничено и често единственият начин за плащане е кеш. Оттогава хората там трудно намират банкноти (на 100 000 души се падат по 7.8 банкови клона), като това се отразява на изплащането на заплати и получаването на кредити. И все пак мнозина са склонни да приемат неудобството в името на по-голямата цел, обещана им от управляващите – а именно демонетизацията трябва да доведе до ограничаване на "мръсните" пари, фалшифицирането и безотчетното богатство, което представлява около 20% от БВП на Индия.

Някои експерти са оптимисти и смятат, че трансформацията на страната в безкешова икономика ще доведе до прозрачност на финансовата система и ще спести разходи от печатането на книжни пари. Консултантската фирма McKinsey прогнозира тласък на ръста с 11.8% до 2025 г., ако Индия се придвижи към дигитални финанси.

Пречките пред глобалното безкешово общество обаче остават и не липсват скептици. "На този етап такова общество е технологически осъществимо в средносрочен план от 7-10 години, но психологически е неприложима задача", казва пред "Капитал" Константин Гурджиев, професор по финанси към Middlebury Institute of International Studies, Монтерей, Калифорния. По думите му технологично това изисква два ключови компонента, които вече практически са на място. Първият е "двигател" за безкешови транзакции, който е функционален в различни видове платформи за продажба на дребно и може лесно да бъде интегриран в различни банкови и разплащателни средства, които вече съществуват. Подобни системи са налице и пречките пред пълното им приложение могат да бъдат изгладени до 3-5 години. Вторият компонент е създаването на стабилна, ефективно алтернативна и неконтролирана от държавата дигитална валута. В момента най-близкият кандидат е Bitcoin, но първата дигитална валута все още няма универсално приемане и ценова стабилност.

"Психологическите бариери са по-трудни за преодоляване. Основните са свързани със загубата на лично пространство и риска за правата на собственост, които са присъщи на системите за електронни разплащания. Безкешовите сметки са лесни за наблюдение и изземване. Освен това безкешовото общество ще бъде подложено на значителни хакерски атаки и рискове относно кибер сигурността, които в момента не можем да разрешим", твърди Гурджиев.

Въпреки всички предупреждения вече има знаци, че кешът може да последва пътя на разпечатаните фотографии и аудиокасетите и да бъде заменен от дигитална алтернатива. Макар и за мнозина парите в брой все още да означават чувство за сигурност.

По темата работи и Николай Нейчев

Четири факта за безкешовата Швеция

- По данни на Шведската централна банка кешовите транзакции съставляват едва 2% от стойността на всички плащания, направени в страната за 2015 г.

- Някои експерти смятат, че числото ще спадне до 0.5% до 2020 г.

- В магазините парите в брой са използвани за 20% от транзакциите.

- Това е наполовина в сравнение с преди 5 години и е много под средната стойност в глобален мащаб от 75%.

Къде е България

В България безкешовите разплащания всяка година се увеличават, като основната причина е, че тръгват от ниска база. През първото полугодие на 2016 г. плащанията на ПОС-терминал и в интернет са били на обща стойност 3.4 млрд. лв., което е с 23% повече от 2015. Роля играе и електронното пазаруване. Според изследване на картовия оператор Visa делът на хората, които пазаруват онлайн поне няколко пъти месечно в България, се е увеличил от 33% на 40% през последната година. Основният начин за заплащане обаче остават банкнотите и голяма част от потребителите използват картите не толкова за електронни транзакции, а предимно на банкомат. През първата половина на 2016 г. сумата на парите, които са били изтеглени кеш, е 11.3 млрд. лв. и е над три пъти по-голяма в сравнение с направените електронни плащания. Според БНБ за последните 9 години общата стойност на банкнотите и монетите в обращение е нараснала почти двойно - от 6.9 млрд. лв. в средата на 2007 г. до над 13 млрд. лв. през 2016 г.
Дори уличните търговци в Швеция все повече предпочитат плащане с карта
Източник: Reuters
Автор: Капитал
Автор: Капитал
Безкешовото общество постепенно настъпва от Швеция до Кения.
Индия обаче среща трудности при демонетизацията – хаос, опашки и дори смъртни случаи.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    deputat241 avatar :-|
    Депутат 241

    Замислих се...
    В портмонето ми има две дебитни, две кредитни карти и... никакъв "кеш".
    Това е от години...

  • 2
    uprsport avatar :-|
    Uprsport

    Според мен ниското ниво на безкешови плащания корелира с ниската финансова грамотност, независимо от бонусите, които предлагат операторите на безналични плащания, а и от тази година и държавата. Хората не са убедени, че контролират сметките на картите си, в повечето случаи това пък е свързано с компютърната грамотност. Независимо от огромния брой компютри в България, много малко от потребителите са в състояние да използват възможностите им.

  • 3
    ridiculous avatar :-|
    Ridiculous Върнете стария сайт!

    До коментар [#2] от "Uprsport":

    Не е само това. Много хора са на мнение, че безкешовите плащания подлежат на контрол в много по-голяма степен и не искат нито държавата, нито компютърно грамотни криминални елементи да им надничат в портфейла. Аз съще не искам и работя само с кеш.

  • 4
    realslimshady avatar :-|
    Yordan Bozhkov

    Безкешовите плащания са голямо удобство и услугите предлагани от банките тепърва ще се развиват и подобряват. България в това отношение има да учи много от другите държави, най-вече заради безумните такси, които банките налагат за безкешово плащане. Във Великобритания навсякъде можеш да внасяш пари в банковата си сметка и да пазаруваш безкешово (и почти навсякъде безконтактно) и никой не те таксува за тези услуги! Равносметката е, че за 3 години живот във Великобритания не съм платил и 1 стотинка такса на банката, за каквото и да било!

  • 5
    zumz avatar :-|
    zumz

    Интересна тема, не особено сполучливо заглавие. Отпътуването на аудиокасетите, плочите (винила) и CD-та в историята си е закономерен резултат на техническия прогрес. Пълната замяна на кеша (физическите пари) с нефизически носители (Биткойн или друго) е съвсем друга приказка поради ключовата роля, която парите играят в човешкото общество. Дадени са примери от високо развитите скандинавски държави, където да, най-вероятно вече е постигнато в голяма степен налагането на електронни форми на разплащане. В скандинавските държави също така почти отсъства т. н. «сива» економика, която е извън радара на данъчните служби (именно заради това е «сива»). В повечето други държави по света ситуацията е коренно различна и ще си остане такава още дълго време - поколение, ако не 2 и 3. Хората вярват и разчитат на книжните пари, особено на т. н. «конвертируеми» книжни пари тъй като (с основание) не вярват на собствените си правителства и управници – пресен пример е Индия, но има предостатъчно други примери от съвсем близката история (включително и в България), когато с едно авторитарно финансово решение се зачертават усилия, спестявания и съдби на цели поколения. Когато имаш под ръка в необходимото количество физически банкноти от, примерно 100 долара или 100 евро – усещането за сигурност е несравнимо с това, когато имаш под ръка извадка от електронната ти сметка в банка. И друго – до тогава докато електронните разплащания не могат да бъдат следени от съответните данъчни и други държавни институции – никой няма да им има пълна вяра. Скоро ли ще получим такава гаранция – за невъзможност да се проследява? Не мисля.

  • 6
    lvr1411673376377706 avatar :-|
    Slavtcho Gueorguiev

    От статията излиза че паричната реформа в Индия беше с цел да се накарат хорат да използват електронни пари. Всъщност целта беше друга . Премиера Моди се опита да елиминира така наречените "черни пари" - пари получени от подкупи или други нелегални начини. В това отношение реформата беше по-скоро провал, защото 90% 0т банкнотите бяха обменени - много повече отколкото Моди се надяваше. Но това е тема за друга статия.

  • 7
    sadparrot avatar :-|
    sadparrot

    Електронните разплащания предоставят не само следене, но и контрол! Например утре някой те нарочва/обърква, и може да те остави без пукната стотинка с няколко клика на мишката - няма да можеш дори да се прибереш с автобуса, щото сметките ти са запорирани.

  • 8
    ruark avatar :-|
    ruark

    "Средно 93% от белгийците предпочитат безкешови плащания, а 86% притежават дебитна карта"

    това просто не е вярно. всеки трети белгиец иска да има кеш. За плащания чрез интернетбанкиране да, но спестияванията?
    Какво и е лошо на сегашната система. Естествено че експериментът с безкешието първо се въвежда в такива малки по население държави и високотехнологични като норвегия и швеция. После се казва там функционира супер. Но всичко това се прави със цел пълен контрол над човека за да може при дадени обстоятелства да се използва срещу него. Всеки иска да има финансова свобода, тоест част от спестените пари да бъдат само под негов конрол и никои да не знае за тях. В един напълно безкешов свят контролиран от банки и служби на човека му се ограничава напълно свободата. Пример. Критик на системата или даване на собствено мнение, когато не е удобен могът да мусе блокират всички сметки. Др. пример. Някой човек иска да се напие или да си купи нещо което не е ок за другите. купува го и оттам могът даже хакери да го компроментират пред близките му, дори да му търсят злато или да го изнудват......
    Всичко това с парите е за тотален контрол над обществото и насочено срещу спестяванията. настъпва момент в системата на силна задлъжнялост която се иницира от банки кредитни карти институти, когато на човека спестил пари ще му се завиди и ще се измисли вариант как да му ги вземат. дори сега се подготвя обществото от някои банки при положение че се спестява се плаща наказателна лихва. Какава болест е това, какъв пълен банков диктат е това. Абсолютно съм за отменяне на тотални безкешови плащания. Американците са зомбирани от десетилетия с кредитно дебитно картовият начин на живот. 10 Кредитни карти 10 банкоматкарти, насърчаване на силна задлъжнялост и при банкрут губене на всичко. Законът на финансовата измислена джунгла.
    Потресаващ пример в УСА. Мои познати спестявали 50 хил долара, за колеж на детето, плащат двойна такса от колкото други взели колежен кредит. Колежен кредит плюс хипотека плюс лизинг за кола с една или две заплати е невъзможно за един живот да се изплатят. не се изплаща всичко се конфискува и довиждане....
    от такава болна система на банков диктат мерси. Човекът в системата е роб и на последно място. Затова им изнася на някои въвеждането на изцяло електронни пари навсякъде по света........
    граждани и банки в уса са тройно по задлъжнели от колкото в европа. това означава не че хората са по безодговорни а системата ги кара тя им диктува да са такива. Кавво притежава средният американец, почти нищо. всичко е на кредит и с кредитни карти. кеш я има я няма 2000 3000 долара настрана...

  • 9
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Една стъпка напред за Биг Брадър. Докато не всеки може да ви надзърне в портмонето, добре "подсигурен" политически режим може винаги да ти проследи банковата ти сметка.

  • 10
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Експериментът в Индия ми напомня на политиката за избиване на врабчета в Китай. Врабчетата изчезват, насекомите се разпространяват безконтролно, накрая милиони умират от глад. Накрая китайците си внасят врабчета от чужбина.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK