Тъй като Чехия има социалдемократически премиер и ляво-центристко правителство, на което не се харесва консервативният и националистически тон на Будапеща и Варшава, Прага се отличава сред Вишеградската четворка и е причина за повтарящи се спекулации относно края на Вишеград.

Такива спекулации периодично се появяват в моменти, когато отвън изглежда, че някоя от страните членки води значително по-различна политика. Доказано предимство се оказва фактът, че Вишеградската четворка няма общи институции, с изключение на Международния Вишеградски фонд, който набирайки средства и от дарители от други страни, като Швеция или Япония, се явява интересен начин за подпомагане на културното, образователно и друго сътрудничество в Централна Европа.

Заплашителен пример от друга страна е първоначалната амбиция за създаване на съвместни проекти в областта на военното сътрудничество и въоръжаването. Става въпрос за случаите, при които поради амбициите на отделните производители от различни страни не е реализиран нито един от разглежданите проекти, като съвместното закупуване на радари, бойни пехотни автомобили или хеликоптери.

Вишеградският чар се крие в липсата на големи амбиции, защото трите по-малки държави се опасяват от амбициите на Полша и много често се търси само най-малкият общ знаменател и то по конкретни проекти за сътрудничество с по-малък мащаб.

"Вишеград многократно увеличава влиянието на Чешката република", заяви премиерът Бохуслав Соботка, при поемането на председателството на четворката от Словакия на 01.07.2015 г. Той все още не подозира, че в Европа Вишеград ще се превърне през следващите седмици в известна марка заради несъгласието си с приемането на бежанци. Соботка е длъжен да поднесе в Брюксел аргументите на Вишеградската четворка със съзнанието, че Прага със сигурност не отстоява толкова остри позиции като Орбанова Унгария, а от октомври 2015 г., и Полша на Качински.

Увеличаването на чешкото влияние се заменя с префокусиране на досега умерената чешка политика към националистическо-популистко направление, за което предупреждават редица чешки политици. Това не вещае нищо добро за бъдещето на групата.

Чехия в даден момент се "отскъсва" от своите партньори в областта на енергетиката, което е резултат от предишната дългосрочна политика на отделните правителства на страните членки. Унгария възнамерява да остави Русия да заплати изграждането на два нови блока на ядрената електроцентрала, докато другите три държави се опитват да намалят енергийната си зависимост от Русия.

Полша е най-упорита и най-шумна в това усилие, но същевременно се превръща в ненадежден партньор, който говори повече, отколкото прави. И поради тази причина Чехия по-рано се включва в германската газова мрежа, тъй като преговорите с Полша и в рамките на В4 за създаване на силен коридор север - юг дълго време не дава резултати.

Вишеград, като идейно дете на бивши дисиденти, в Чехия е свързван с наследството на президента Вацлав Хавел, което в момента е преразглеждано. Или по-скоро е забравяно - като всичко, което в "хавловския смисъл" беше по-скоро неограничено във времето и често нямаше ежедневно въздействие или приложение в практичната политика и в стратегическите преценки, а именно това трябваше да е първоначалната амбиция при създаването на четворката.

Но както пише бившият съветник на Хавел Александър Вондра, още в началото Вишеград изиграва важна практическа роля, когато през август 1991 г., след преврата в тогавашния Съветски съюз, на тайните срещи в Татрите, членките се споразумяват да поемат заедно по пътя към членство в НАТО.

Въпреки всички съмнения Вишеград остава в чешката политика добра марка, която политиците при нужда размахват като положителен аргумент. Разрив ще настъпи само в момента, когато Вишеград престане да бъде изгоден като политически инструмент за защита на чешките национални интереси. Това може да се случи, ако партньорите в четворката започнат да налагат коренно различна политика, накъдето бавно се насочват унгарското и полското правителство.

Обаче дори и в такава ситуация чешката дипломация ще се опита да запази Вишеград най-малкото като замразена, но все още работеща марка, наподобяваща регионално сътрудничество. Втора такава възможност би могла да възникне, ако в един бъдещ момент чешките политици решат, че предпочитат нещо различно от регионалното сътрудничество - например по-тясно обвързване на външната политика с някоя друга голяма държава, каквато беше ситуацията в Чехословакия. Но това би означавало заплаха за чешката свобода и демокрация, възстановена след 1989 г., от които Вишеград се роди.

Проектът "Триморие" е полският принос

Кшищоф Шчерски, държавен секретар в администрацията на полския президент Анджей Дуда

Задълбочаването на сътрудничеството в най-широк смисъл между държавите от Централна и Източна Европа(ЦИЕ) е една от най-важните цели на полската външна политика. Президентът Анджей Дуда придава на този въпрос особено значение. През 2016 г. това сътрудничество набра размах и се обогати с нови форми. Имам предвид не само задълбочаването му в рамките на Вишеградската група, а и инициирането на съвместна дейност на страните от "Триморието", намиращи се в региона между Балтийско, Адриатическо и Черно море, както и близкото сътрудничество между държавите от източния фланг на НАТО.

Букурещката среща на държавите от източния фланг на НАТО излезе със съвместно становище по въпроса за гарантирането на сигурността в нашия регион. Това беше важно събитие, което имаше огромен принос за успеха на варшавската среща на високо равнище на алианса. Вишеградската група излезе с общо становище по миграционната криза, правейки предложение за т.нар. гъвкава солидарност. Важно събитие беше и съгласуването на общо мнение на държавите от региона по въпроса за Северен поток 2, свидетелство за което беше отвореното писмо до председателя на Европейската комисия и действията на форумите на ЕС.

Ще продължаваме тази съвместна дейност както във вишеградския формат, така и в двете по-широки тематично измерения – източния фланг на НАТО в сигурността и "Триморието" в инфраструктурното развитие. Бих искал обаче да подчертая, че тук не става дума за създаване на нов блок държави, който да си съперничи с други региони на нашия континент. Това е проект на развитието, не геополитически.

За нас е важно да преодолеем все още съществуващите социални или инфраструктурни бариери, които са причина географската близост да не влияе на реалната близост. Става дума за стратегически области като транспорт, телекомуникация или газопреносни и електропреносни мрежи. Искаме по-успешно да интегрираме нашия регион в рамките на европейската и евроатлантическата общност. Проектът "Триморие" е нашият принос за интеграцията на Европа.

В областта на енергийната сигурност действаме за изграждането на свободен диверсифициран пазар на газ в Средноизточна Европа. Газовият хъб, който Полша предлага за близко сътрудничество между газовите терминали на Адриатическо море (Хърватия), Черно море (България) и Балтийско море, както и концепцията за газопровод "Балтик пайп" са част от тази визия.

Диверсификацията на доставките на енергия е от общ интерес за целия регион, защото само тя може да осигури енергийната му сигурност. Затова се стремим към разширяване на енергийната инфраструктура в региона. Тази година Полша отвори газов терминал в Швиноуйшче и така прекъсна монопола на внос от Русия. По подобен начин, макар и в по-малък мащаб, постъпи Литва. Това са отлични примери за това как трябва да се действа по този въпрос.

С Кшищоф Шчерски, държавен секретар в администрацията на Президента на република Полша, разговаря Войчех Станиславски:

Отдавна е известно, че съществуващата вече четвърт век Вишеградска група е смятана за "флагман" на полската регионална външна политика, макар да се случваше някои коментатори да предвещават нейното замиране. Можем ли да говорим за някакъв "нов импулс", за съживяването на В4 и ако е така, на какво най-вече се дължи?

- Мисля, че е свързано в значителна степен с политическата промяна в Полша отпреди година. Президентът Дуда заяви в кампанията си готовност за ангажиране в съживяването на средноевропейската политика и откакто е държавен глава, реализира това обещание, предприемайки действия за задълбочаването на сътрудничеството в партньорите от региона. След парламентарните избори в Полша към тези усилия се присъедини и новото правителство на страната. Тази позиция срещна положителен отклик у партньорите, пример за което е вече споменатото общо становище по миграционната криза, както и растящият престиж на групата.

През последните месеци наблюдаваме повишен интерес у други държави към сътрудничество с Вишеградската група, напр. във формат Вишеград плюс. Явно е, че днес Европа се нуждае от регионални споразумения по въпросите на интеграцията, които да стабилизират единството на цялото евроатлантическо пространство. Успехът на съвместните ни действия тази година показва колко е важно това. Затова ще продължаваме тази съвместна дейност както във вишеградския формат, така и в двете по-широки тематично измерения – източния фланг на НАТО в сигурността и Триморието в инфраструктурното развитие. Планираме и нови срещи на върха догодина в Полша.

Какво бихте посочили за най-съществено в този тип по-широка общност на интереси? Дали геополитическите фактори? Или историческите, влияещи на статуквото в целия регион: сравнително слабо икономическо развитие, необходимост от инвестиране в инфраструктурата, но и изключително болезненият опит от войни и тоталитаризъм?

- Геополитическите въпроси и историческият опит несъмнено играят съществена роля. Историята показва, че нашият регион много често е ставал жертва на съперничеството между великите сили и подялбата на сферите на влияние. Затова смятаме, че е необходимо укрепването на политическото самосъзнание на Средноизточна Европа в рамките на нашата евроатлантическа общност.

Бих искал обаче да подчертая, че тук не става дума за създаване на нов блок държави, който да си съперничи с други региони на нашия континент. Това е проект на развитието, не геополитически. За нас е важно преди всичко да преодолеем все още съществуващите социални или инфраструктурни бариери, които усложняват отношенията между нашите държави. Именно тези пречки са причина географската близост да не влияе на реалната близост. При това става дума за стратегически области като транспорт, телекомуникация или газопреносни и електропреносни мрежи. Искаме по-успешно да интегрираме нашия регион в рамките на европейската и евроатлантическата общност. Проектът "Триморие" е нашият принос за интеграцията на Европа.

А доколко можем да говорим за общност вече на много конкретни интереси и инициативи? Да припомним: срещу проекта Северен поток 2 възразиха в отворено писмо представители на 10 държави, от Гърция и България до Естония и Латвия. По-рано предприетата по инициатива на Европейската комисия ревизия на "директивата за командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги" не беше приета от 11 парламента, сред които датския, унгарския и българския. Като инцидентни и родени от конкретна необходимост екзотични коалиции на интереси ли оценявате това или като доказателство за общо разбиране на отделните интереси и значение в европейските структури?

- Тези действия показват, че нараства съзнанието за общност на интересите. Ние близко си сътрудничим по въпросите за твърдата сигурност в рамките на НАТО. В областта на енергийната сигурност действаме за изграждането на свободен диверсифициран пазар на газ в Средноизточна Европа. Задълбочаваме сътрудничеството в транспортната инфраструктура, напр. за Виа Карпатия или коридора Балтика-Адриатика. Президентът Дуда очаква последователност и решителност от правителствата на държавите в региона за осъществяването им.

Какво още можем да споменем от концепциите за общи и възможно най-дългосрочни действия? Газовият хъб, чието създаване предлага Полша и който ще се нуждае от близко сътрудничество между газовите терминали на Адриатическо море (Хърватия), Черно море (България) и Балтийско море, би ли имал шансове за успех? А концепцията за газопровод Балтик Пайп, която е не толкова конкурентна, колкото допълваща идеята за хъба?

- И двата проекта са част от по-широка визия за изграждането на свободен пазар на газ в Средноизточна Европа. Диверсификацията на доставките на енергия при източниците, а не само при преносните трасета е от общ интерес за целия регион, защото само тя може да осигури енергийната му сигурност. Затова се стремим към разширяване на енергийната инфраструктура в региона. Тази година Полша отвори газов терминал в Швиноуйшче и така прекъсна монопола на внос от Русия. По подобен начин, макар и в по-малък мащаб, постъпи Литва. Това са отлични примери за това, как трябва да се действа по този въпрос.

Както знаем, днес Западът изпитва доста голяма несигурност – казано дипломатично. Не е известно какви ще са дългосрочните последствия от Брекзит, не познаваме много принципи на външната политика на новия американски президент, трудно е да се каже докъде може да стигне Русия, в двете най-важни страни в ЕС скоро ще има избори. Може ли в тази ситуация Вишеградската група заедно с други страни от нашия регион, които сътрудничат с нея в някои области, да стане "група в групата", своего рода регионален блок на интереси в ЕС? Известният политолог Гжегож Костшева-Зорбас неотдавна припомни примера на Бенелюкс в този контекст: три държави със сравнително скромен политически и човешки потенциал, които изиграха огромна роля в периода на формиране на европейските общности. Разбира се, времената бяха други, друг е днес и Европейският съюз – но има ли смисъл да се говори за "група" или "съюз" вътре в Съюза?

- Днес Европейският съюз е разтърсван от фундаментална криза на политическото ръководство и от липса на обществено доверие в самия процес на интеграция. Тези проблеми засягат преди всичко страните от Западна Европа. В този контекст пред държавите от нашия регион – не само Вишеградската група – се отваря поле за иницииране на промени, които да върнат общественото доверие към европейския проект. Но трябва да се подчертае, че днес най-важно е да се съхрани единството. Създаването на специални структури в ЕС би било вредно за целия европейски проект.

-----------------

Съвместна публикация с Полския институт в София и Нова източна европа (New Eastern Europe), по случай 25-та годишнина от основаването на Вишеградската четворка и полското председателство на Вишеградската група (V4)