Вишеградската четворка - известна марка с неясно бъдеще

През 2016 г. се навършиха 25 години от създаването на групата, в която четирите бивши социалистически държави от Централна Европа - Чехия, Полша, Унгария и Словакия, се обединиха след падането на комунизма. Предлагаме ви два "вътрешни погледа" за бъдещето на това сътрудничество.

Вишеградският чар е в липсата на амбиции

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Мартин Ехъл, ръководител на международния отдел на чешкия вестник "Хосподарске новини"

Инструментариумът и прагматичното използване на Вишеградското сътрудничество е основното, което в продължение на двадесет и пет години чешката политика е печелила от Вишеград и за което го е използвала. През последните години Вишеград в Европа става известна марка, но с отрицателен знак заради съпротивата срещу притока на бежанци и заради нарастването на национализма и популизма в три от четирите му страни членки.

Тъй като Чехия има социалдемократически премиер и ляво-центристко правителство, на което не се харесва консервативният и националистически тон на Будапеща и Варшава, Прага се отличава сред Вишеградската четворка и е причина за повтарящи се спекулации относно края на Вишеград.



Такива спекулации периодично се появяват в моменти, когато отвън изглежда, че някоя от страните членки води значително по-различна политика. Доказано предимство се оказва фактът, че Вишеградската четворка няма общи институции, с изключение на Международния Вишеградски фонд, който набирайки средства и от дарители от други страни, като Швеция или Япония, се явява интересен начин за подпомагане на културното, образователно и друго сътрудничество в Централна Европа.

Заплашителен пример от друга страна е първоначалната амбиция за създаване на съвместни проекти в областта на военното сътрудничество и въоръжаването. Става въпрос за случаите, при които поради амбициите на отделните производители от различни страни не е реализиран нито един от разглежданите проекти, като съвместното закупуване на радари, бойни пехотни автомобили или хеликоптери.

Вишеградският чар се крие в липсата на големи амбиции, защото трите по-малки държави се опасяват от амбициите на Полша и много често се търси само най-малкият общ знаменател и то по конкретни проекти за сътрудничество с по-малък мащаб.

"Вишеград многократно увеличава влиянието на Чешката република", заяви премиерът Бохуслав Соботка, при поемането на председателството на четворката от Словакия на 01.07.2015 г. Той все още не подозира, че в Европа Вишеград ще се превърне през следващите седмици в известна марка заради несъгласието си с приемането на бежанци. Соботка е длъжен да поднесе в Брюксел аргументите на Вишеградската четворка със съзнанието, че Прага със сигурност не отстоява толкова остри позиции като Орбанова Унгария, а от октомври 2015 г., и Полша на Качински.

Увеличаването на чешкото влияние се заменя с префокусиране на досега умерената чешка политика към националистическо-популистко направление, за което предупреждават редица чешки политици. Това не вещае нищо добро за бъдещето на групата.

Чехия в даден момент се "отскъсва" от своите партньори в областта на енергетиката, което е резултат от предишната дългосрочна политика на отделните правителства на страните членки. Унгария възнамерява да остави Русия да заплати изграждането на два нови блока на ядрената електроцентрала, докато другите три държави се опитват да намалят енергийната си зависимост от Русия.

Полша е най-упорита и най-шумна в това усилие, но същевременно се превръща в ненадежден партньор, който говори повече, отколкото прави. И поради тази причина Чехия по-рано се включва в германската газова мрежа, тъй като преговорите с Полша и в рамките на В4 за създаване на силен коридор север - юг дълго време не дава резултати.

Вишеград, като идейно дете на бивши дисиденти, в Чехия е свързван с наследството на президента Вацлав Хавел, което в момента е преразглеждано. Или по-скоро е забравяно - като всичко, което в "хавловския смисъл" беше по-скоро неограничено във времето и често нямаше ежедневно въздействие или приложение в практичната политика и в стратегическите преценки, а именно това трябваше да е първоначалната амбиция при създаването на четворката.

Но както пише бившият съветник на Хавел Александър Вондра, още в началото Вишеград изиграва важна практическа роля, когато през август 1991 г., след преврата в тогавашния Съветски съюз, на тайните срещи в Татрите, членките се споразумяват да поемат заедно по пътя към членство в НАТО.

Въпреки всички съмнения Вишеград остава в чешката политика добра марка, която политиците при нужда размахват като положителен аргумент. Разрив ще настъпи само в момента, когато Вишеград престане да бъде изгоден като политически инструмент за защита на чешките национални интереси. Това може да се случи, ако партньорите в четворката започнат да налагат коренно различна политика, накъдето бавно се насочват унгарското и полското правителство.
Обаче дори и в такава ситуация чешката дипломация ще се опита да запази Вишеград най-малкото като замразена, но все още работеща марка, наподобяваща регионално сътрудничество. Втора такава възможност би могла да възникне, ако в един бъдещ момент чешките политици решат, че предпочитат нещо различно от регионалното сътрудничество - например по-тясно обвързване на външната политика с някоя друга голяма държава, каквато беше ситуацията в Чехословакия. Но това би означавало заплаха за чешката свобода и демокрация, възстановена след 1989 г., от които Вишеград се роди.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Проектът "Триморие" е полският принос"