Последна надежда за Кипър
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Последна надежда за Кипър

Reuters

Последна надежда за Кипър

Преговорите за обединяване продължават. Ситуацията е сега или никога и шансът не бива да бъде изпускан

9710 прочитания

Reuters

© Reuters


- Разплитането на дългогодишния конфликт ще свали напрежението между ЕС и Турция, ще улесни сътрудничеството между ЕС и НАТО и ще отключи икономическия потенциал на кипърското крайбрежие.

- Крайният срок е "притиснат" от икономически и геополитически интереси. Но ключът за решението е в хората от двете общности.

"Този път наистина вярвам, че това е последният шанс." Когато го казва Езра Айгън, кипърска турска журналистка, една от най-авторитетните познавачи на мирния процес в Кипър, това звучи наистина категорично. Според нея след последните преговори в Женева вече е достигнат етап, който не може да продължава дълго и съвсем скоро ще стане ясно дали ще има решение за разделената държава. Просто нещата са вече много конкретни и ще е трудно за която и да е от страните да бави или отлага. "През март-април ще имаме резултат – добър или лош, по кипърския въпрос", прогнозира Айгън пред "Капитал".

Такъв е "прозорецът" за стигане до решение, който вижда и Мете Хатай, старши научен консултант в центъра в Кипър на Peace Research Institute Oslo (PRIO). "Имаме пред нас два месеца, които са много важни. Аз съм реалист – това е нашият национален краен срок, в който трябва да се постигне някаква рамка на споразумение, за да не се провали преговорният процес. Време е за кризисен мениджмънт", посочва той пред "Капитал".

С 55-годишния кипърски турчин седим на символично място – в буферната зона, "мъртвата", "ничията" земя, разсичаща през сърцето кипърската столица Никозия и разделяща окупираната северна от свободната й южна зона. Сега я съживява създаденият по съвместен проект на двете кипърски общности "Дом за сътрудничество". Сградата, по чиито стени още личат дупките от обстрела от настъпващата през черния юли на 1974-а турска армия, е оградена с бодлива тел и е база на мироопазващите сили на ООН в Кипър (UNFICYP). От едната страна бие камбаната на църквата, от другата мюезинът събира за молитва.

Според Айгън и Хатай крайният срок е "притиснат" от икономически и геополитически интереси. През април френският гигант Total предвижда да започне нови газови сондажи в изключителната икономическа зона на Кипър, която Турция оспорва. Консорциум от ExxonMobil и Qatar Petroleum също води преговори с правителството в Никозия за проучване и добив в офшорната територия, към която Турция има претенции. Опасенията са, че ако дотогава няма рамка за решение на кипърския въпрос, Анкара отново ще изпрати свои кораби в района на сондажите. През април по всяка вероятност предстои и референдум в Турция за президентска република, в който държавният глава Реджеп Тайип Ердоган ще се нуждае от подкрепата на националистите от острова. Самият Кипър влиза в кампания за президентски избори през февруари догодина, което ще даде възможност на партиите хардлайнери, които са против федералното решение за обединение, да играят на тази струна. Всичко сочи, че за кипърския въпрос ситуацията е сега или никога. Или поне за дълго време напред.

На финалната права

Десетилетните усилия за обединяване на малката средиземноморска страна навлязоха в последните дни в решаваща фаза. За пръв път международна конференция събра в Женева лидерите на двете кипърски общности Никос Анастасиадис и Мустафа Акънджъ с трите страни гаранти - Великобритания, Гърция и Турция, които изпратиха външните си министри. Така за пръв път Анкара влезе в диалог с Република Кипър, която не признава.

И още нещо се случи за пръв път в Женева. Кипърските лидери и тримата гаранти отвориха последната, шеста, глава от преговорния процес - най-конфликтната и ключова за решението тема за сигурността и гаранциите за бъдещия обединен Кипър. Тя разделя двата "лагера" с диаметрално противоположни позиции. Кипърските гърци и Атина настояват за отпадане на гаранциите (правото на Великобритания, Гърция и Турция на военна интервенция в Кипър) като анахронизъм и за изтеглянето на близо 40-хилядната турска окупационна армия от острова. Кипърските турци и Анкара искат тя да остане.

Конференцията завърши без споразумение, но с решение да продължи работата си на три скорости. От 18 до 20 януари специално създадена експертна група търси конкретни решения по сигурността и гаранциите. Резултатите ще бъдат поставени отново на политическо ниво. Очакванията са Женева-2 да се състои до края на януари. Едновременно с това двамата кипърски лидери ще преговарят по оставащите нерешени въпроси в другите пет глави, засягащи вътрешните аспекти на бъдещото споразумение.

"Мирният процес продължава и това е най-важният положителен сигнал от Женева. Всички страни седнаха на масата и показаха, че уважават преговорите. Докато те текат, имаме надежда. Решението вече е много близо", обобщава настроенията пред "Капитал" Рена Хоплару, ръководител на Секретариата за двуобщностно сътрудничество на управляващата в Кипър дясноцентристка партия Демократичен сбор (ДИСИ).

Политическата търговия

Две формули трябва да се намерят след Женева. Едната трябва да изчисли как в бъдещата федерация да се гарантира конституционния ред и сигурността и на двете кипърски общности така, че никоя от тях да не бъде застрашена. "Ердоган е склонен да дискутира изтегляне на турските войски от Кипър, което е положителен знак. Кипърските гърци обаче не могат да приемат заявлението му, че Турция ще остане завинаги на острова и че не е възможно решение без Турция като гарант. За нас запазването в конституцията на правото на интервенция е неприемливо заради трагичния исторически опит, който имаме от 1974 г.", коментира Рена Хоплару агресивното изявление на турския президент само ден след конференцията, което отново възпламени напрежение в Кипър.

Трудна формула за баланс трябва да бъде намерена и по вътрешните аспекти, където "козовете" на двете преговарящи страни са територията и споделянето на политическата власт. След турската инвазия кипърските турци, които са около 20% от населението на острова, заемат почти 37% от неговата площ. В Женева лидерите на двете кипърски общности си размениха за първи път конкретни карти с границите на бъдещите две административни единици в предвижданата федерация. Въпреки че разликата е само 1% (Анастасиадис предлага зоната на кипърските турци да се свие до 28.2%, а Акънджъ иска 29.2%), и двете страни вече заявиха, че не одобряват насрещното предложение.

За кипърските турци голямата цел е връщане на общността в управлението на държавата и възстановяване на политическите им права, от които те са лишени през 1963 г. Политическото равенство и ротационното президенство са крайъгълен камък в позицията на Акънджъ. "И двамата лидери трябва да направят компромис и да се срещнат по средата на предложенията си. Кипърските гърци трябва да приемат политическото равенство, а кипърските турци да отговорят на исканията за територията и собствеността. В Женева много ясно се видя, че двамата кипърски лидери имат желание за постигане на решение", смята Езра Айгън, която отразяваше форума в Швейцария.

Алтернативи

За да има успех, трябва да се промени форматът – от "пакетна сделка" да се премине към "стъпка по стъпка", смята Мете Хатай. "Преговорите в момента са на принципа, че "не е договорено нищо, докато не е договорено всичко". Така целият резултат е отложен. Това замразява всекидневния живот на двете общности, възможността те да се движат една към друга, да развиват заедно бизнес, да имат повече контакти. А всеки такъв опит и сътрудничество ще сближи двете общности и ще ги направи все по-зависими една от друга и все по-независими от външните сили, от двете "страни-майки". Това е истинското решение на кипърския въпрос, което трябва да направим ние, кипърците", подчертава Мете Хатай.

Според него тези конкретни стъпки не са предприети, защото много групи – от обикновените хора до политиците и големия бизнес, имат полза от сегашната ситуация. "В Кипър след 1974 г. нямаме истински мир, имаме "студен мир", не "студена война". Статуквото може да е много комфортно. Ако сте кипърски гръцки банкер, защо ви е да имате министър на финансите кипърски турчин? Ако сте предприемач или земеделски производител, защо ви е да имате конкуренция на пазара? Ако се занимавате с недвижими имоти, защо ви е след обединението цените в южната част на страната да паднат, когато на пазара излязат много нови имоти в северната част", изброява консултантът само част от възможните промени след федерализацията.

В крайна сметка ключът за решението е в хората от двете общности. Последният план за обединение през 2004 г. се провали на референдум. Сега и Анастасиадис, и Акънджъ заявяват, че няма да представят на хората споразумение с клаузи, които няма да бъдат приети от тях. Залогът е огромен и печеливши от обединението ще бъдат не само кипърците. Разплитането на дългогодишния конфликт ще премахне един от източниците на напрежение между ЕС и Турция, ще улесни сътрудничеството между ЕС и НАТО и ще отключи икономическия потенциал на кипърското крайбрежие. Остава надеждата, че последният шанс няма да бъде пропилян.

* Бранислава Бобанац e журналист на свободна практика и от дълго време работи в Кипър

- Разплитането на дългогодишния конфликт ще свали напрежението между ЕС и Турция, ще улесни сътрудничеството между ЕС и НАТО и ще отключи икономическия потенциал на кипърското крайбрежие.

- Крайният срок е "притиснат" от икономически и геополитически интереси. Но ключът за решението е в хората от двете общности.

"Този път наистина вярвам, че това е последният шанс." Когато го казва Езра Айгън, кипърска турска журналистка, една от най-авторитетните познавачи на мирния процес в Кипър, това звучи наистина категорично. Според нея след последните преговори в Женева вече е достигнат етап, който не може да продължава дълго и съвсем скоро ще стане ясно дали ще има решение за разделената държава. Просто нещата са вече много конкретни и ще е трудно за която и да е от страните да бави или отлага. "През март-април ще имаме резултат – добър или лош, по кипърския въпрос", прогнозира Айгън пред "Капитал".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.