Иван Кръстев: Четири основни кризи ще са ключови за бъдещето на ЕС
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Иван Кръстев: Четири основни кризи ще са ключови за бъдещето на ЕС

2017 година ще покаже дали ЕС може да излезе от кризата или ще започне процес на дезинтеграция, смята политологът Иван Кръстев

Иван Кръстев: Четири основни кризи ще са ключови за бъдещето на ЕС

Според политолога стратегическата цел на новата администрация на САЩ е да превърне Русия в евентуален съюзник при конфронтация с Китай

7221 прочитания

2017 година ще покаже дали ЕС може да излезе от кризата или ще започне процес на дезинтеграция, смята политологът Иван Кръстев

© Надежда Чипева


Този текст е част от темата 11-та годишна среща на бизнеса с правителството, която се организира от "Капитал".

Тази година конференцията се проведе под мотото "Накъде тръгва България". При откриването на форума чухме изказвания на отиващия си президент на страната Росен Плевнелиев и на министър-председателя в оставка Бойко Борисов. Своите очаквания за 2017 г. споделиха и политологът Иван Кръстев и икономистът Даниел Грос.

Представяме ви изказването на Иван Кръстев, политолог, председател на УС на Центъра за либерални стратегии

Това, което искам да кажа и наистина ще се опитам максимално кратко да представя аргумента си, е следното – и президентът, и премиерът поставиха въпроса правилно, че 2017 г. ще бъде ключова за бъдещето на ЕС. Казвам го, защото наскоро се появи информация, какво е написал последният руски император Николай II в дневника си през декември 1916-та. Той пише: "1916-та беше проклета година, 1917-та не може да бъде по-лоша." В неговия случай е сгрешил. Но го казвам, защото в крайна сметка не просто изборите в четири от ключовите страни – ако предположим, че италианските избори също ще се случат – до голяма степен ще определят бъдещето на ЕС. И защото наистина тази година ще покаже дали ЕС може да излезе от тази криза или ще се появи една динамика на дезинтеграция, която ние не знаем нито кога, нито точно как ще завърши. Но задължително, най-силно ще засегне периферните страни. И ако за страни като Германия, като Франция, като Холандия има варианти, при които определен тип на частична дезинтеграция, на преформулиране на ЕС в други граници, би могла да бъде някаква политическа алтернатива, мисля, че за страни като България и Гърция това не е случаят.

Затова ще се опитам съвсем кратко да ви представя как тези четири основни кризи, за които говорихме през последната година, по някакъв начин ще се опитат да формират 2017 г.

Първият проблем е с Brexit. Много хора коментират Brexit, само една цифра – излизането на Великобритания от ЕС в икономически термини е същото, ако 20 от по-малките страни от ЕС бяха излезли. Не е проблемът, че е излязла една страна – проблемът е, че излезе една от най-големите икономики на ЕС. Нещо повече – една от европейските страни с най-голям демографски позитив. Значи, след около 10-15 г. най-вероятно Великобритания щеше да бъде най-голямата страна вътре в ЕС. Това е друга икономическа реалност. Това може да ни харесва, да не ни харесва, но големият проблем е, че сега, когато Brexit в някакъв смисъл ще бъде реалност, когато започнат преговорите, Великобритания за жалост – ако ЕС не прояви готовност и прагматизъм за тип преговори, които ще доведат до някакво взаимноизгодно сътрудничество – Великобритания ще има много силния интерес да раздели страните от ЕС. И тук източноевропейските страни започват да бъдат изключително важни, тъй като имат голямо количество емигранти вътре във Великобритания. Така, че проблемът с разделянето на ЕС не е единствено от страни, които са вън от ЕС – чисто икономическият интерес на Великобритания би вървял в тази посока.

По отношение на миграционната криза също две цифри – през 2016 г. броят на мигрантите в Европа, бежанците, е намалял с 2/3 в сравнение с 2015 г., но това е главно благодарение на затварянето на т.нар. Балкански път. В същото време има около 20% увеличаване на мигрантите, които пристигат във Франция, в Италия по море от Африка. Очаква се на 2-ри и 3-ти февруари ЕК и ЕС да договори с Либия и с други страни в региона споразумение сходно с това, което беше договорено с Турция. Това е от критична важност, защото представете си как би изглеждал ЕС в ситуация, в която изборите в тези четири основни страни се случват в процес на голям миграционен натиск. И не забравяйте, изборите във всяка една от страните ще влияят на изборите в другите страни. Един от особените по някакъв начин ефекти на тази криза е, че като че ли на повърхността Европа изглежда по-малко интегрирана, а в същото време тя не просто се оказа по-интегрирана институционално, но ние всички започнахме да се интересуваме един от друг много повече. Казвам това, защото дори тази криза да бъде овладяна в този краткосрочен план, проблемът с миграцията ще остане ключов проблем за Европа и за света през следващите 15-20 години. Само ще се опитам да ви дам един прост пример за това – през 1981 г. за първи път се провежда световното изследване на ценностите и Университетът в Мичиган установява, че няма никаква връзка между това колко щастливи са хората в една страна и колко икономически развита е тази страна. През 1981 г. нигерийците са точно толкова щастливи, колкото и западногерманците. 20 години по-късно при същото изследване се оказва, че има много пряка връзка между степента на икономическо развитие и щастието. Основното, което се е случило, е, че през това време в Нигерия са се появили телевизори и всъщност нигерийците започват да виждат как живеят западногерманците. Един от основните ефекти на глобализацията е, че изведнъж хората започват да сравняват живота си не с техния съсед, а с тези, които живеят най-добре в света. И това нещо няма как да бъде променено. И в резултат на това голяма част от хората в света, ако искат да подобрят живота си, рационалното е не да сменят правителството си, а да сменят страната си. И този натиск, който идва, независимо от това какви политики ние приемаме или не, не е натиск, който може да бъде решен в рамките на 2-3-4 г. От тази гледна точка, проблемът за границите на ЕС безспорно ще бъде един от ключовите проблеми и затова е изключително важно българската граница да остане европейска граница. А не България да се превърне в буфер, буквално някакси бежански лагер на открито – защото това е проблемът на перифериите, когато изпаднат от големите интеграционни процеси.

Третата криза, по отношение на финансовата криза също – аз съм убеден, че Даниел Грос ще говори за това, и затова само ще маркирам – но ЕС успя да излезе от най-тежката част на финансовата криза. Но 2017 ще бъде изключително трудна – между другото, много е възможно избори да има и в Гърция. По простата причина, че именно защото има избори в толкова много важни страни на ЕС, европейската финансова политика през 2017 г. няма никакво пространство за маневриране. Германия не би могла да промени финансовата си политика по отношение на италиански банки или каквото и да се случва в година, в която немците ще гласуват на избори. И всъщност основните предизвикателства, които стоят и пред икономиката, и пред ЕС, са политически по своя характер.

И последната криза, за която искам да кажа, е свързана с проблема със сигурността, включително проблема с Русия, за който говориха и президентът, и премиерът. В момента европейците са изключително притеснени, през януари т.г., този месец, YouGov – една от големите социологически компании във Великобритания – показа, че над 60% от британците, немците и французите мислят, че светът върви към голяма война. Над 80% от великобританци и французи мислят, че ще има голям терористичен акт на територията на тяхната страна в рамките на следващите 12 месеца. Това са тип очаквания, които до голяма степен формират представата на хората. Започват да гледат новините по друг начин. Започват по друг начин да си представят какво трябва да правят и какво не трябва да правят. В този смисъл, паниката започва да има своя собствена политическа логика и особено когато тази паника започва да се разпростира върху елитите, се оказва, че взимането на решение става много трудно. Казвам го, защото специално по отношение на Русия, в България има един дебат, който самият дебат започва да се превръща в проблем. Първо, вижте, няма нищо лошо в това ЕС и Русия да нормализират отношенията си – сегашното състояние на руско-европейските отношения е проблемно. Проблемът е, че повечето дебати в България по отношение на Русия нямат нищо общо нито с Русия, нито с ЕС, нито със САЩ. Просто обществото се е разделило на малки групи, които не се харесват една друга и използват съответно Русия или САЩ, за да могат да разкажат това, колко не харесват другите. Проблемът е, че при тази ситуация на реално преначертаване на проблемите в света, този тип политическо говорене започва да се превръща в заплаха за националната сигурност. Сега ще помоля колегите да покажат – само един слайд искам аз да покажа, но вие ще бъдете първите, които ще го видят – благодаря на колегите от "Галъп Интернешънъл" – и той е следният: "Галъп Интернешънъл" питат общественото мнение в 70 страни в света, ако се окаже страната им в криза, към кого ще се обърнат за военна помощ. Дадени са 5-те страни членки на Съвета за сигурност на ООН – САЩ, Русия, Китай, Великобритания, Франция – и Индия като голяма сила. Така изглеждат изборите на страните – страни като България, Гърция и Сърбия в момента по-скоро биха се обърнали за помощ към Русия, отколкото към съюзниците си в НАТО. Но, което е най-интересно за българските данни, е следното – България е страната, в която най-висок процент от хората не могат да отговорят на този въпрос, от всички 70 страни. 28% от българите казват, че те не могат да отговорят на този въпрос – не, че не искат да отговорят, а не знаят как да отговорят. Създадена е една ситуация – и го казвам, защото, ако погледнете тази карта, ще видите, че Балканите през 2017 г. могат да се окажат едно от най-политически земетръсните места в Европа. Казвам го, защото сигурно ще ви направи впечатление, че Турция в момента разглежда Русия като основен партньор в сферата на сигурността. И го казвам, защото, включително когато в момента много активно се опитват хората да интерпретират евентуална политика на новия президент на САЩ, независимо от това дали го харесват или не, не си дават сметка за една особеност – президентът Тръмп няма политика по отношение на Русия, президентът Тръмп има политика по отношение на Китай и Иран и в рамките на неговата китайска политика, са отношенията му с Русия. Ако забелязвате, във всички основни назначения, които са направени от американската администрация, хората, които се назначават, са известни с много силните си позиции по отношение на Иран и на Китай и почти няма хора, които имат специална специализация по отношение на Европа или Русия. От тази гледна точка, основната стратегическа цел на американската администрация е да се опита да превърне Русия в съюзник на САЩ при евентуална конфронтация и по-агресивна политика по отношение на Китай. Въпросът е колко реалистично е това. Не е въпросът дали това е добро или лошо – колко реалистично е това? По отношение на конфликта в Сирия също е видимо ясно, че част от подкрепата, която Русия реално ще получи от САЩ за присъствието си в Сирия, е в резултат на желание да бъде намалено влиянието на Иран в Дамаск и региона. Колко реално е това, при условие че руснаците и американците са във въздуха, но на земята са иранците и частите на "Хизбула"? Как биха изглеждали Балканите, ако в резултат на сирийската криза се вземе решение на високо международно ниво, че запазване на границите в света в момента прави невъзможно решаването на замразените конфликти?

Вадя всички тези проблеми и това е последното, което искам да кажа, и то е следното – България досега, по отношение на международната политика, беше в позицията на човек, който коментира в социалните мрежи – ти си стоиш в своя Facebook и се забавляваш. Значи, забавляваш се какво е казал единият, какво е казал другият – нашата политика, до голяма степен говорене като обществено мнение, беше забавно-политическа. Аз имам високо мнение за това, което правителството постигна по отношение на балансиране на отношенията на България, специално във външнополитическата област. Защото това, което ние постигнахме, е да не позволим да се превърнем в място, в което външнополитическото дестабилизиране на страната се превръща в мощно вътрешнополитическа дестабилизация. Ако това нещо не бъде удържано през следващите 3-4-5 години, мисля, че България наистина ще има тип криза каквато не е имала след периода на Балканските войни, когато самата външна политическа идентичност на страната се поставя под въпрос. И затова си мисля, че всички ние, а не само хората, които ще бъдат избрани или няма да бъдат избрани, носим отговорност за едно – когато опасността в света е голяма, според мен трябва да ограничим желанието си да говорим глупости. Всеки от нас има човешкото право да говори глупости, но мисля, че има периоди, в които, ако се лишим от това си човешко право, може би страната ще спечели. Благодаря.

Още от 11-та годишна среща на бизнеса с правителството

Годишната среща на бизнеса с правителството - всички изказвания

Не правете глупости

Бизнесът и властта: 20% надежда, 80% безпокойство

Бойко Борисов: Големите коалиции са компромиси, ГЕРБ ще стои отстрани

Иван Кръстев: Четири кризи ще определят съдбата на ЕС през 2017

Даниел Грос: Искат ли г-н Тръмп и Русия една силна и добре въоръжена Германия?

ГЕРБ и БСП: Засега никой не иска да променя данъци

Бизнесът очаква растежът да продължи

През 2017 г. кредитирането ще ускори още икономиката

Какво даде Бойко Борисов на Иво Прокопиев

Интервю с икономиста Даниел Грос:

Даниел Грос: Тръмп ще направи ЕС по-консолидиран

Пълните текстове на изказванията на отделните участници и на дискусиите в отделните панели:

Иво Прокопиев: Без върховенство на закона и справяне с корупцията, икономическата политика няма как да даде резултат

Росен Плевнелиев: 2017 година е критична за ЕС

Бойко Борисов: ГЕРБ няма да участва в големи коалиции

Иван Кръстев: Четири основни кризи ще са ключови за бъдещето на ЕС

Даниел Грос: Brexit не е икономически проблем

Никола Добрев и Оливие Маркет: Бизнесът се нуждае от повече предвидимост и намаляване на административната тежест

ГЕРБ, БСП и РБ: Най-наложителна е съдебната реформа

Камен Колчев: Финансовата система става все по-важна за стабилността и растежа на България

Владислав Горанов: При слаби институции няма как да има условия за устойчив растеж

Димитър Радев: От изключително значение е разумната фискална политика на България да се запази

Карина Караиванова: Потенциалът за развитие на капиталов пазар в България е абсолютно неоползотворен

Петър Андронов: Икономическият ръст може да е много над очакванията, ако се поддържа със стабилност и предсказуемост

Този текст е част от темата 11-та годишна среща на бизнеса с правителството, която се организира от "Капитал".

Тази година конференцията се проведе под мотото "Накъде тръгва България". При откриването на форума чухме изказвания на отиващия си президент на страната Росен Плевнелиев и на министър-председателя в оставка Бойко Борисов. Своите очаквания за 2017 г. споделиха и политологът Иван Кръстев и икономистът Даниел Грос.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    johnniewalker avatar :-|
    johnniewalker

    Най-сетне един чудесен анализ от Кръстев.

  • 2
    mitko11 avatar :-P
    mitko11

    Още един мечтател как США ще се съюзи с Россия и заедно ще властват....
    А пък апокалиптичните прогнози за предстояща война руските медии ги повтарят повече от 10 години.....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK