Когато изпълняваше длъжността на премиер през 2007-2012 г., Фийон до голяма степен бе в сянката на тогавашния президент Никола Саркози. Сега е време за неговия реванш като вероятния номер едно във Франция.

Тачърист в действие

Според повечето социологически проучвания на 7 май ще има балотаж между Фийон и лидера на крайнодесния "Национален фронт" Льо Пен, като бившият премиер ще спечели с удобна преднина. Кандидатът на социалистите, който ще бъде определен след втория тур на първичните избори по-късно този месец, едва ли ще се доближи до заветния президентски пост. Докато центристът Еманюел Макрон, който участва в надпреварата като независим, вероятно ще се класира трети с потенциала да разбърка прогнозите. Някои анализатори дори говорят за евентуален негов пробив (в зависимост от това кой е претендентът на социалистите), при който той би привлякъл гласовете на умерените леви избиратели. В този случай би имал шанса да измести Льо Пен от второто място на първия тур и да се изправи срещу Фийон на балотажа.

"Понякога се налага да сринеш цялото нещо", заявява уверено Фийон. И това кара някои да виждат в негово лице радикален икономически либерал заради пламенните му речи за "счупения френски социален модел" и за нуждата от затягане на колана. Но позицията му е рискова в една страна, която по принцип не е особено благосклонна към симпатизанти на Маргарет Тачър като него. А той не се притеснява открито да предупреждава гласоподавателите, че от мерките му ще ги заболи.

По отношение на тероризма Фийон също обещава да действа с твърда ръка. Той иска да подсили отбраната на страната, заявява, че Франция е във война с радикалния ислям и призовава за категорични мерки, включително за отнемане на гражданството на осъдени терористи. Когато Русия се намеси в сирийската война в подкрепа на президента Башар ал Асад, дясноцентристкият кандидат пренебрегна нарушенията на човешките права и настоя европейските лидери да се присъединят към съюз с Иран, Сирия и Русия срещу "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ).

Кой се страхува от Франсоа Фийон

Изведнъж всички искат да разберат кой е тихият мъж, който внезапно се появи в светлината на прожекторите. "Но може би най-голямото притеснение на САЩ и на европейските лидери е, че Фийон е неуморен защитник на Москва, който обвинява Запада, че я провокира", пише Politico. Въпреки че бившият премиер отхвърля определението "приятел на Путин", позициите му са последователно проруски. Той вече получи похвали от руския президент, но бе описан в позитивна светлина и от Асад. "Неговата риторика относно тероризма - това, че иска да превърне борбата с тероризма в приоритет и да не се бърка в работите на другите страни, е добре дошла", коментира сирийският държавен глава.

След срещата си с германския канцлер Ангела Меркел на 23 януари Фийон призова за смекчаване на позицията към Русия и стопляне на отношенията с Владимир Путин. Очакванията са, че ако стане президент, ще настоява за вдигане на санкциите срещу Москва. Възходът му изправя Меркел, която ще се бори за четвърти мандат начело на Германия, пред дилема, посочва анализ на Reuters. От една страна, тя възприема Фийон като съюзник в области като икономическата реформа, тъй като той предлага драстичен подход, включващ сериозно орязване на публичните разходи. Но по други теми – от Русия и Турция до имиграцията и Европа, възгледите му се различават от нейните.

Според Манюел Лафон Рапнуй, ръководител на парижкия офис на Европейския съвет по външна политика (ECFR), въпросът с топлите чувства към Русия е малко по-различен. "Първо, дълга традиция на френската външна политика е да избягва да предизвиква Москва. Това, което е заложено на карта, не е позицията на Фийон относно Русия, а относно Русия на Путин. Второ, едно от поразителните неща в сегашната ситуация е точно това, че много традиционни политически фигури критикуват настоящата правителствена политика към Русия на Путин.

Фийон не е съвсем изолиран в това отношение в собственото си политическо семейство, въпреки че има нюанси между откритите поддръжници на Асад и самообявилите се реалисти, които приемат критиките към сирийския президент, но настояват, че ИДИЛ е по-голяма заплаха за Франция", посочва Рапнуй пред "Капитал". И допълва, че приоритет на френското общество остава борбата с тероризма. "От тази гледна точка руската интервенция в Сирия отвори известно политическо пространство за тези, които твърдят, че битката с ИДИЛ измества всички други теми. И затова оправдава много по-близка координация с Москва, което е обосновка за вдигане на санкциите върху Русия, свързани с Украйна", обяснява анализаторът от ECFR.

Така въпреки че Фийон е притискан да разясни позициите си, особено в контекста на хуманитарната криза в Алепо, това засега не вреди значително на кандидатурата му. А в същото време изглежда, че Путин просто няма губещ ход във френските президентски избори, тъй като Льо Пен също е известна с топлите си връзки с Русия. Все пак обаче, ако Мадам Frexit (както я наричат, тъй като настоява за референдум за членството на Франция в ЕС) спечели вота, това на практика ще означава началото на края на съюза.