С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
20 27 яну 2017, 13:15, 16456 прочитания

Тръмп в световната търговия

Новият американски президент не е блъфирал в предизборната си кампания. Първите му решения са в посока протекционизъм и разваляне на международни споразумения

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Новият търговски ред

От икономическата доктрина на Тръмп

Така, както е описана от Петер Наваро, Ph. D. от Харвард, професор по бизнес в Калифорнийския университет, Ървайн, и Уилбър Рос, дялов инвеститор

Темата накратко

- Американският президент Доналд Тръмп започна осъществяването на плана си за ограничаване на вноса в САЩ.
- Засега е трудно да се каже дали това е началото на нова глобална търговска война или само опипване на почвата за преговори.
- Вашингтон трудно ще намери съюзници в плановете си за едностранен протекционизъм.
Ако някой си е мислил, че Доналд Тръмп ще размахва гневни заплахи в предизборната си програма, а след това джентълменски ще прибере цветистия си език в някое чекмедже в Белия дом, първата седмица на новия американски президент го опровергава. При това доста шумно.

Още на четвъртия ден от встъпването си в длъжност Тръмп изстреля залп срещу международната търговия, която той атакуваше като несправедлива за САЩ през цялата си предизборна кампания. "Някой хора казват, че моите търговски политики биха могли да доведат до търговска война. Е, като се замисля, ние вече сме във война. Ние губим 500 млрд. долара от Китай, губим милиарди и милиарди от Япония, и от Виетнам, и от Индия, а Мексико ни бие както на границата, така и в търговията. Те са във война с нас", гневно формулира позицията си Тръмп в началото на 2016 г.


В понеделник новият американски президент обяви, че Вашингтон излиза от преговорите за създаването на Транстихоокеанското търговско партньорство (TTP), даде заявка, че иска предоговаряне на Северноамериканското търговско споразумение (NAFTA), и повтори заплахата си, че всяка компания, която реши да изнесе производството си извън САЩ, ще бъде посрещната с наказателно мито, ако реши да внася стоките си обратно.

Засега тези стъпки са по-скоро символични – например в NAFTA така или иначе има заложена клауза за редовен преглед, а търговията на САЩ с голяма част от страните в TTP е до голяма степен либерализирана. Големият въпрос е дали действията на Вашингтон са само разузнаване с бой или началото на истинска търговска война, която може да преначертае установените основно под влияние на САЩ правила в последните няколко десетилетия.

Achtung, Baby



Въпреки че енергията на Тръмп е насочена главно към Китай и Мексико, всяка мярка, която американската администрация би предприела срещу тях, може да засегне ЕС, включително и България. Например предлаганите наказателни мита при вноса на автомобили ще засегнат BMW, Volkswagen и FIAT, които имат заводи в Мексико. И трите автомобилни групи имат и доставчици у нас. Не случайно германското правителство е най-активното в Европа в реакциите си на намеренията на Белия дом. Миналата седмица икономическият министър Зигмар Габриел посъветва САЩ да правят по-добри коли, вместо да се възмущават, че германците не карат шевролети.

Ако се съди по реакцията на основните търговски партньори на САЩ – Китай, Европейския съюз и Япония, маневрата на американския президент се възприема съвсем сериозно, но очакването е, че тя по-скоро цели да опипа почвата. Затова засега Пекин, Брюксел и Токио отправят по-скоро приглушени сигнали, явно предпочитайки да не подклаждат емоционална реакция от Доналд Тръмп. "Не се опитвайте да гасите огъня с огън", предупреди миналата седмица в Брюксел Адам Поусен, президент на американския Институт за международна икономика "Питърсън".

Във вторник в реч пред института "Брюгел" европейският комисар по търговията Сесилия Малмстрьом, каза: "Тези, които искат в модерни времена да изграждат стени, са обречени." В изказването си тя демонстративно пропусна да назове кого има предвид, но за всички е ясно, че става дума за любимата идея на новия американския президент да изгради стена на границата с Мексико. Малмстрьом каза, че ЕС продължава работата си по другите споразумения за свободна търговия, например с Австралия, както и че 27-те страни в съюза (дори без Великобритания) са най-големият пазар в света и имат достатъчно възможности да участват в определянето на правилата на международната търговия.

Миналата седмица пред световния икономически форум в Давос и китайският премиер Си Цзинпин се превърна в горещ защитник на глобализацията и свободната търговия, също без да назове от кого идва заплахата за тях.

Какво предвижда планът на Тръмп

Завоят, който САЩ се подготвят да вземат, не е неочакван. Възгледите на новия американски президент за международната търговия са едно от малкото неща (макар и с някои противоречия в детайлите), за които той има последователна позиция.

Обобщено, разбирането на Доналд Тръмп е, че отворената американската икономика води до загуба на работни места в производството, а тези, които се създават на тяхно място в сектора на услугите, са по-ниско платени. В същото време износът на производство увеличава вноса на стоки в САЩ, което си личи от рекордния търговски дефицит на страната (това е т.нар. загуба от Китай). Той се компенсира от положителния баланс по капиталовата сметка (т.е. от инвестициите в САЩ), но от това според логиката на Тръмп печелят основно корпорациите, които получават евтин капитал. В допълнение новият икономически екип в Белия дом смята, че данъчната политика на САЩ насърчава износа на печалби и дейности от американските компании.

Решението, което Тръмп и екипът му предлагат, са няколко мерки, първите от които - отказ от вече договорени споразумения за свободна търговия и повишаване на митата към основни търговски партньори, с което да се пресече износът на работни места. За да бъде постигнато това, по време на кампанията си Тръмп няколко пъти каза, че компаниите, които изнасят производствата си от САЩ, ще бъдат посрещнати с тарифа от 35%, когато се опитат да внесат стоките си обратно. Освен това в няколко свои изказвания Тръмп подчертаваше, че Пекин манипулира валутата си, т.е. обезценява я, за да може да изнася повече за САЩ. Заради тази политика по време на предизборната си кампания той заплаши Китай с 45% тарифа при вноса на стоки.

Налагането на вносни мита автоматично означава увеличение на потребителските цени, на което обаче екипът на Тръмп се кани да противодейства с по-ниски данъци за американските компании. Това е последната стъпка от предполагаемия план, който предвижда въвеждането на т.нар. данък за изравняване на граничните дисбаланси. Новият данък няма да облага печалбите на американските компании в чужбина, което ще ги стимулира да върнат в САЩ паркираните извън страната над 1.5 трилиона долара. Последното, освен че ще е добре за фиска, ще осигури нов капитал за американската икономика, който да компенсира евентуалното оттегляне на чуждестранните инвеститори. Вносът пък ще се облага с 20 процента мито.

Разнопосочни ефекти

Голяма част от критиките на Тръмп към днешната система на международната търговия се споделят от не един и двама икономисти или политици. Почти същото твърдеше и Бърни Сандърс, единственият американски конгресмен, смятан за социалист и конкурент на Хилъри Клинтън за президентската номинация на демократическата партия. Нещо подобно можете да чуете от лейбъристите във Великобритания и от почти всички политически сили във Франция.

Крайният противник на Доналд Тръмп – преподавателят в "Харвард" и нобелов лауреат по икономика Пол Кругман, е отдавнашен привърженик на тезата, че отварянето на международната търговия не е панацея. Тя подобрява ефективността на икономиките, тъй като местните фирми срещат по-голяма конкуренция и имат по-голям пазар, дава много по-голям избор на потребителите, но не води непременно до създаване на работни места или по-високи доходи.

Причината е, че ако допреди 30 години глобалната търговия се е извършвала основно между страни с приблизително еднакво ниво на доходите, така че изтичането на работни места към държавите с по-ниски разходи на труд е било минимално, след 1990 г. това вече не е така. С излизането на Китай, Индия или Виетнам (както и България примерно в европейски контекст) на световната търговска карта балансът е променен. По различни изчисления за две десетилетия конкуренцията на китайските производители е довела до елиминирането на между 1 и 2.4 млн. работни места в САЩ.
"Опитът да Тръмп да завърти обратно колелото на историята напомня вица за моториста, който блъснал пешеходец и след това го прегазил отново, за да поправи грешката."
Преподавателят в "Харвард" и Нобелов лауреат по икономика Пол Кругман в The New York Times

Но опитът да Тръмп да завърти обратно колелото на историята напомня вица за моториста, който блъснал пешеходец и след това го прегазил отново, за да поправи грешката, иронизира наскоро Кругман в The New York Times.

Повечето от мерките, които Тръмп предложи в предизборната си кампания, ще доведат до едно – поскъпване на долара, смята Поусен. "Всеки път, когато той заплаши Мексико, песото пада. Това не е добре и за двете страни, но със сигурност не помага за свиването на американския търговски дефицит", допълва президентът на "Питърсън". Ръстът на американската валута ще забави износа на страната, което ще доведе до по-нисък растеж на икономиката.

Ако новата администрация във Вашингтон предприеме и фискален стимул, което Тръмп обеща, Федералният резерв може да се принуди да повиши лихвите в САЩ, което отново ще доведе до поскъпване на долара и спад на растежа. Според Поусен, ако преди Тръмп повечето прогнози са сочили увеличаване на търговския дефицит на САЩ до 4% от БВП през 2020 г., с новите мерки, вместо да се свие, той ще достигне до 6%.

Помни шевролета, мисли за айфона

Дори ако оставим настрана заплахата за ответни действия, ефектът от предложенията на Тръмп е много трудно предвидим. От една страна, производствените вериги на големите корпорации отдавна са се разпространили в повече от една страна и тяхното прекъсване ще е болезнено най-вече за най-глобалните, т.е. американските. Например - за да произведе един iPhone, Apple ползва 203 различни доставчика (виж опростена схема в графиката). Евентуално мито върху вноса му от Китай няма да направи китайския принос в крайната цена на телефона много по-голям, т.е. едва ли Apple ще реши да направи скъпа инвестиция за неговото производство в САЩ. Ако все пак реши да го върне, Китай ще затвори пазара си за компанията (който е сред нейните основни).

Вероятният резултат е или спадане на печалбата на Apple или увеличаване на крайната цена, но със сигурност не и голямо нарастване на работната сила в САЩ, тъй като, за да остане конкурентна, американската компания ще роботизира производството (каквито намеци вече има). В същото време доскорошните производители на iPhone в Китай ще се втурнат в луксозния сегмент телефони и дългосрочните перспективи за Apple няма да са много добри. Това е сценарий, който вече е проигран в началото на 80-те години на миналия век, когато САЩ притискат японската автоиндустрия да ограничи износа си. Вследствие на това японските производители, които преди това са прицелени в най-ниския ценови сегмент, започват да конкурират по-скъпите американски марки. Дългосрочният резултат от това действие се вижда сега в оплакванията на американския президент, че никой не иска да купува шевролети.

Прогнозите за ефекта от политиката на Тръмп са все още много несигурни, тъй като заявките на новия екип в Белия дом са по-скоро символични. Moodys Analitics предвиждат, че в резултат на налагането на 45% мита на вноса от Китай и на 35% на вноса от Мексико и съответните ответни мерки от двете страни американската икономика ще загуби четири милиона работни места, а още три милиона няма да бъдат създадени. Според същата прогноза САЩ ще изпаднат в рецесия още през 2017 г., като ще излязат от нея едва през 2019 г. Детайлният анализ на института "Питърсън" също предвижда загуба на четири милиона работни места.

Други прогнози са по-умерени. Пол Кругман писа миналата година, че неизбежно част от вноса ще се замести с местно производство. Така че в краткосрочен план може и да има загуба на работни места, но в дългосрочен може и да има ръст.

Проблемът е, че тази динамика трудно се моделира. Например в резултат на тарифите, които САЩ биха наложили на Мексико, американските компании могат да решат да се преместят в други, по-евтини места за производство. Освен че няма да създаде нови работни места в САЩ, това ще доведе и до повече миграция на мексиканци на север.

Китай и ЕС - възможни съюзници

В речта си във вторник Сесилия Малмстрьом подчерта, че консенсусът сред 27-те министри на търговията, присъствали на форума в Давос, е, че политиката на протекционизъм е вредна. Засега ЕК (която има правомощията в областта на търговската политика на ЕС) не е планирала ответни действия, но такива може и да бъдат взети.

Най-интересното развитие обаче може да се окаже съвпадението на интересите между Китай и Европейския съюз. Доскоро Старият континент играеше втора, даже ако не и трета цигулка сред най-важните партньори на Пекин. Това обаче бързо може да се промени, още повече че ЕС вече има не само търговски интерес за това. При явното заиграване на Тръмп с руския президент Владимир Путин какъв по-добър съюзник от Китай – икономиката, която е няколко пъти по-голяма от руската и също въоръжена с ядрено оръжие.

Засега това са само намеци - например в редакционен коментар на Global Times, един от китайските официози. Според него Китай ще отвърнат на САЩ с тактика "око за око", а целият американски експорт ще бъде заместен от други страни. Вестникът подчертава, че Boeing може да изгуби за сметка на Airbus. В Брюксел това се вижда от въпросите, които получава Малмстрьом, както и съветите на различни икономисти, като например Поусен.

Дали ще се стигне до търговска война е трудно да се каже отсега, но това е все пак малко вероятно. Самият Тръмп е намеквал, а избраният от него министър на търговията Уилбър Рос директно заяви, че идеите за наказателни мита са само началото на преговори. Каквото и да се случи обаче, новата администрация във Вашингтон има намерение да налага волята си. Както казва Поусен, те си мислят, че дори и да има търговска война с Китай или Мексико, "те ще пострадат повече от нас". Въпросът е дали САЩ ще могат да настройват едни свои партньори срещу други.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Глобалният дигитален данък няма да доведе до значителни постъпления Глобалният дигитален данък няма да доведе до значителни постъпления

Това твърди френският Съвет за икономически анализи, който консултира правителството в Париж

19 ное 2019, 763 прочитания

Европейският парламент не успя да прокара по-високи разходи за 2020 г. Европейският парламент не успя да прокара по-високи разходи за 2020 г.

Мерките за справяне с климатичните промени получват малко повече пари, докато Турция - по-малко

19 ное 2019, 787 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Султанатът на Ердоган

С предложените конституционни реформи, концентриращи власт в ръцете на един човек, Турция все по-малко ще прилича на демокрация от европейски тип и все повече на близкоизточна диктатура.

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

Приемно село

"Резиденция Баба" изпраща на село млади хора, които в продължение на три седмици опознават местните и техните традиции

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10