Султанатът на Ердоган
С предложените конституционни реформи, концентриращи власт в ръцете на един човек, Турция все по-малко ще прилича на демокрация от европейски тип и все повече на близкоизточна диктатура.
- Ердоган ще се сдобие с огромни изпълнителни правомощия, включително да управлява с декрети, да назначава министри и върховни съдии и ще може да си върне лидерския пост в АКР
Битката срещу амбициите на Реджеп Тайип Ердоган да направи Турция президентска република започна. Буквално. Баталните сцени, съпътствали прокарването на конституционните промени в парламента, включваха юмручни схватки, скубане на коси, замерване със столове, самоприковаване с белезници за трибуната в знак на протест. Трима депутати бяха откарани в болница, а един се оплака, че в мелето е бил хапан по краката. Турската лира междувременно продължава полета си надолу, след като изгуби близо една пета от стойността си спрямо долара в последните три месеца.
И това е само началото. Кампанията за референдума през пролетта, който трябва да одобри или да отхвърли превръщането на Турция в почти еднолично владение на Ердоган, обещава да бъде агресивна и поляризираща. А ако президентът постигне своето, резултатът ще бъде най-голямата промяна в системата на управление от основаването на републиката от Мустафа Кемал Ататюрк. С концентрирането на толкова много власт в ръцете на един човек Турция все по-малко ще прилича на демокрация от европейски тип и все повече на близкоизточна диктатура.
Цялата власт на Ердоган
"Тази система не ни е непозната, защото сме били управлявани 600 години по този начин. Тя си има име - султанат. Това не е реформа, а самоубийство. И хората няма да извършат самоубийство", твърди председателят на асоциацията на турските адвокатски колегии Метин Фейзиоглу, цитиран от AFP. "Те се опитват да превърнат демократичния парламентарен режим в тоталитарен", предупреждава Кемал Кълъчдароглу, лидерът на най-голямата опозиционна сила в страната - Народно-републиканската партия (CHP). Ключова обаче се оказа подкрепата на националистическата Партия на националното движение (MHP). След като само допреди няколко месеца лидерът й Девлет Бахчели твърдеше, че президентската република е рецепта за "султанат без трон", сега точно неговите депутати осигуриха на управляващата Партия на справедливостта и развитието (АКР) нужните й гласове до 330 за прокарване на промените през парламента.
Версиите за внезапния обратен завой на Бахчели варират от предположението, че му е предложен важен пост в евентуалната нова управленска система, до факта, че той вероятно е безкрайно доволен от посоката, в която върви Турция. Макар партията му да е в опозиция, идеите й са на власт, особено след като Ердоган прекрати мирния процес с кюрдите и започна военна офанзива срещу тях. "АКР възприе голяма част от дневния ред на националистите", констатира пред "Капитал" проф. Илтер Туран, професор по политология в катедрата по международни отношения в истанбулския университет "Билги".
В случай че пакетът от 18 конституционни промени (виж карето) мине на референдума, премиерският пост ще бъде премахнат, Ердоган ще се сдобие с огромни изпълнителни правомощия, включително да управлява с декрети, да назначава министри и върховни съдии и ще може да си върне лидерския пост в АКР (в момента президентът трябва да е надпартиен, няма право да бъде обвързан с политическа формация). Освен това реформите ще рестартират часовника на ограничението на мандатите на Ердоган, което означава, че той ще може да изкара още два след изтичането на сегашния през 2019 г. и на практика ще може да бъде начело на Турция до 2029 г.
"Ако промените бъдат приети, те ще дадат на президента безпрецедентна власт, включително ще увеличат влиянието му над парламента и съда - два основни инструмента за контрол и проверка. Това ще създаде огромни проблеми по отношение на разделението на властите и независимостта на съдебната система. Определено е крачка назад за демокрацията. И рискува да доведе до еднолично управление и сливане на партия и държава", казва пред "Капитал" Демир Мурат Сейрек, старши политически съветник в European Foundation for Democracy. Илтер Туран определя системата, в която ще се превърне Турция, като "изборен авторитаризъм".
Аргументът на управляващите е, че новият режим ще направи страната по-стабилна, управлението - по-ефективно, а решенията ще се взимат по-бързо и лесно. Което е точно нещото, от което има нужда Турция, за да се справи с близо трите милиона бежанци на своя територия и с превърналите се във всекидневие терористични атаки на кюрдски бойци и ИДИЛ. Според говорителя на президента Ибрахим Калин чужденците интерпретират погрешно амбициите на Ердоган, не показват разбиране към проблемите, пред които е изправена Турция, и не наричат авторитарни президентските системи в САЩ или Франция.
Де юре, де факто и по волята на Ердоган
Всъщност промените ще облекат в правна рамка това, което така или иначе се случва в момента. Ердоган вече иззе правомощията на правителството и превърна церемониалния президентски пост в център на властта. Хватката се затегна още повече след опита за преврат през юли и продължаващото извънредно положение, при което страната на практика се управлява с президентски декрети. Резултатът е, че над 100 000 души са уволнени, арестувани или хвърлени в затвора по обвинения за съпричастност към преврата.
Въпреки популярността на Ердоган и факта, че кампанията ще се води в условия на извънредно положение, резултатът от референдума съвсем не е предрешен. Проучванията за момента показват, че мнозинството турци предпочитат запазване на парламентарната система. Но това може да се промени. "Ердоган е майстор на кампаниите и убеждаването на масите. Освен това кампанията няма да се води в нормална и честна среда. Мнозинството от медиите се контролира от про-АКР бизнесмени. Социалните мрежи ще бъдат основният канал на "не"-лагера, но това може да не е достатъчно", посочва Демир Мурат Сейрек. В условията на извънредно положение дори свикването на митинг изисква разрешение от властите.
Единственото сигурно е, че референдумът още повече ще раздели травмираната от терора и опита за преврат Турция. "Притеснен съм, че ще има силно поляризираща кампания, в която правителството и националистите от MHP ще се прицелят в етническите малцинства като проблеми за националната сигурност. Стратегията им, изглежда, е да превърнат референдума не във въпрос на конституционна реформа, а на запазване на целостта на страната. И ще представят предложените промени като лекарство за проблема за сепаратизма и евентуален разпад на държавата", смята проф. Илтер Туран.
Има и опасения, че ако Ердоган изгуби, ще свика предсрочни избори и дестабилизираната и разклатена икономически Турция ще влезе в цикъл от политически кампании. Според Демир Мурат Сейрек вотът "не" ще бъде силен удар по президента, но не е задължително той да прибегне отново до извънреден вот. "Той ще продължи да управлява страната чрез де факто президентска система, но в законово отношение ще му е все по-трудно да прави всичко, което поиска. А и загуба на референдума ще накърни имиджа му на победител", казва съветникът от European Foundation for Democracy.
Каквото и да се случва в Турция, за ЕС в момента е отредена роля на безучастен наблюдател, след като отношенията между Анкара и Брюксел стигнаха точката на замръзване след опита за преврат, а Европейският парламент гласува в края на миналата година резолюция за временно замразяване на преговорите за членство.
"Честно казано, няма причина да взимаме ЕС насериозно. Той демонстрира неискреност, неразбиране и некомпетентност. Дори за онези от нас, които искат Турция да бъде по-интегрирана в Европа, е трудно да слушаме ЕС. Не е изненада, че и правителството в Анкара не обръща внимание на критиките на Брюксел", казва проф. Илтер Туран. Засега единствената опция на ЕС е да изчака резултата от референдума и после да се опита да намери нова работеща рамка за отношенията си с Анкара. Защото, ако те бъдат оставени да дерайлират изцяло, опасността е съюзът да има за съсед една изнасяща нестабилност Турция, влязла в прегръдка с Русия. Което не е в интерес нито на ЕС, нито на България.
