- Ердоган ще се сдобие с огромни изпълнителни правомощия, включително да управлява с декрети, да назначава министри и върховни съдии и ще може да си върне лидерския пост в АКР
Битката срещу амбициите на Реджеп Тайип Ердоган да направи Турция президентска република започна. Буквално. Баталните сцени, съпътствали прокарването на конституционните промени в парламента, включваха юмручни схватки, скубане на коси, замерване със столове, самоприковаване с белезници за трибуната в знак на протест. Трима депутати бяха откарани в болница, а един се оплака, че в мелето е бил хапан по краката. Турската лира междувременно продължава полета си надолу, след като изгуби близо една пета от стойността си спрямо долара в последните три месеца.
И това е само началото. Кампанията за референдума през пролетта, който трябва да одобри или да отхвърли превръщането на Турция в почти еднолично владение на Ердоган, обещава да бъде агресивна и поляризираща. А ако президентът постигне своето, резултатът ще бъде най-голямата промяна в системата на управление от основаването на републиката от Мустафа Кемал Ататюрк. С концентрирането на толкова много власт в ръцете на един човек Турция все по-малко ще прилича на демокрация от европейски тип и все повече на близкоизточна диктатура.
Цялата власт на Ердоган
"Тази система не ни е непозната, защото сме били управлявани 600 години по този начин. Тя си има име - султанат. Това не е реформа, а самоубийство. И хората няма да извършат самоубийство", твърди председателят на асоциацията на турските адвокатски колегии Метин Фейзиоглу, цитиран от AFP. "Те се опитват да превърнат демократичния парламентарен режим в тоталитарен", предупреждава Кемал Кълъчдароглу, лидерът на най-голямата опозиционна сила в страната - Народно-републиканската партия (CHP). Ключова обаче се оказа подкрепата на националистическата Партия на националното движение (MHP). След като само допреди няколко месеца лидерът й Девлет Бахчели твърдеше, че президентската република е рецепта за "султанат без трон", сега точно неговите депутати осигуриха на управляващата Партия на справедливостта и развитието (АКР) нужните й гласове до 330 за прокарване на промените през парламента.
Версиите за внезапния обратен завой на Бахчели варират от предположението, че му е предложен важен пост в евентуалната нова управленска система, до факта, че той вероятно е безкрайно доволен от посоката, в която върви Турция. Макар партията му да е в опозиция, идеите й са на власт, особено след като Ердоган прекрати мирния процес с кюрдите и започна военна офанзива срещу тях. "АКР възприе голяма част от дневния ред на националистите", констатира пред "Капитал" проф. Илтер Туран, професор по политология в катедрата по международни отношения в истанбулския университет "Билги".
В случай че пакетът от 18 конституционни промени (виж карето) мине на референдума, премиерският пост ще бъде премахнат, Ердоган ще се сдобие с огромни изпълнителни правомощия, включително да управлява с декрети, да назначава министри и върховни съдии и ще може да си върне лидерския пост в АКР (в момента президентът трябва да е надпартиен, няма право да бъде обвързан с политическа формация). Освен това реформите ще рестартират часовника на ограничението на мандатите на Ердоган, което означава, че той ще може да изкара още два след изтичането на сегашния през 2019 г. и на практика ще може да бъде начело на Турция до 2029 г.
"Ако промените бъдат приети, те ще дадат на президента безпрецедентна власт, включително ще увеличат влиянието му над парламента и съда - два основни инструмента за контрол и проверка. Това ще създаде огромни проблеми по отношение на разделението на властите и независимостта на съдебната система. Определено е крачка назад за демокрацията. И рискува да доведе до еднолично управление и сливане на партия и държава", казва пред "Капитал" Демир Мурат Сейрек, старши политически съветник в European Foundation for Democracy. Илтер Туран определя системата, в която ще се превърне Турция, като "изборен авторитаризъм".
Аргументът на управляващите е, че новият режим ще направи страната по-стабилна, управлението - по-ефективно, а решенията ще се взимат по-бързо и лесно. Което е точно нещото, от което има нужда Турция, за да се справи с близо трите милиона бежанци на своя територия и с превърналите се във всекидневие терористични атаки на кюрдски бойци и ИДИЛ. Според говорителя на президента Ибрахим Калин чужденците интерпретират погрешно амбициите на Ердоган, не показват разбиране към проблемите, пред които е изправена Турция, и не наричат авторитарни президентските системи в САЩ или Франция.
Де юре, де факто и по волята на Ердоган
Всъщност промените ще облекат в правна рамка това, което така или иначе се случва в момента. Ердоган вече иззе правомощията на правителството и превърна церемониалния президентски пост в център на властта. Хватката се затегна още повече след опита за преврат през юли и продължаващото извънредно положение, при което страната на практика се управлява с президентски декрети. Резултатът е, че над 100 000 души са уволнени, арестувани или хвърлени в затвора по обвинения за съпричастност към преврата.
Въпреки популярността на Ердоган и факта, че кампанията ще се води в условия на извънредно положение, резултатът от референдума съвсем не е предрешен. Проучванията за момента показват, че мнозинството турци предпочитат запазване на парламентарната система. Но това може да се промени. "Ердоган е майстор на кампаниите и убеждаването на масите. Освен това кампанията няма да се води в нормална и честна среда. Мнозинството от медиите се контролира от про-АКР бизнесмени. Социалните мрежи ще бъдат основният канал на "не"-лагера, но това може да не е достатъчно", посочва Демир Мурат Сейрек. В условията на извънредно положение дори свикването на митинг изисква разрешение от властите.
Единственото сигурно е, че референдумът още повече ще раздели травмираната от терора и опита за преврат Турция. "Притеснен съм, че ще има силно поляризираща кампания, в която правителството и националистите от MHP ще се прицелят в етническите малцинства като проблеми за националната сигурност. Стратегията им, изглежда, е да превърнат референдума не във въпрос на конституционна реформа, а на запазване на целостта на страната. И ще представят предложените промени като лекарство за проблема за сепаратизма и евентуален разпад на държавата", смята проф. Илтер Туран.
Има и опасения, че ако Ердоган изгуби, ще свика предсрочни избори и дестабилизираната и разклатена икономически Турция ще влезе в цикъл от политически кампании. Според Демир Мурат Сейрек вотът "не" ще бъде силен удар по президента, но не е задължително той да прибегне отново до извънреден вот. "Той ще продължи да управлява страната чрез де факто президентска система, но в законово отношение ще му е все по-трудно да прави всичко, което поиска. А и загуба на референдума ще накърни имиджа му на победител", казва съветникът от European Foundation for Democracy.
Каквото и да се случва в Турция, за ЕС в момента е отредена роля на безучастен наблюдател, след като отношенията между Анкара и Брюксел стигнаха точката на замръзване след опита за преврат, а Европейският парламент гласува в края на миналата година резолюция за временно замразяване на преговорите за членство.
"Честно казано, няма причина да взимаме ЕС насериозно. Той демонстрира неискреност, неразбиране и некомпетентност. Дори за онези от нас, които искат Турция да бъде по-интегрирана в Европа, е трудно да слушаме ЕС. Не е изненада, че и правителството в Анкара не обръща внимание на критиките на Брюксел", казва проф. Илтер Туран. Засега единствената опция на ЕС е да изчака резултата от референдума и после да се опита да намери нова работеща рамка за отношенията си с Анкара. Защото, ако те бъдат оставени да дерайлират изцяло, опасността е съюзът да има за съсед една изнасяща нестабилност Турция, влязла в прегръдка с Русия. Което не е в интерес нито на ЕС, нито на България.
Най-противоречивите промени
чл. 7Президентът ще може да бъде член и дори лидер на политическа партия; така той ще може да управлява едновременно както партия, така и държавата и това буди притеснения за сливане между двете; президентът ще има влияние и при определянето на партийните листи и ако неговата партия има мнозинство в парламента, той на практика ще контролира и изпълнителната, и законодателната власт.
чл. 8
Всички изпълнителни правомощия, които в момента имат премиерът и министрите, се прехвърлят към президента; премиерският пост се закрива и президентът става единствената фигура с изпълнителна власт като ръководител на държавата; президентът ще може да издава и декрети, което му дава и законодателна власт (законите ще продължат да имат върховенство над декретите и те не могат да им противоречат).
чл. 9
Нова процедура прави отстраняването на президента почти невъзможно, тъй като изисква мнозинство от три пети в парламента за създаване на комисия, която да задвижи процеса.
чл. 11
Президентът ще има правото да разпуска парламента; неудобството е, че тъй като президентските и парламентарните избори винаги ще се провеждат заедно, това ще предизвика и предсрочен президенски вот; парламентът също може да свика предсрочни избори с мнозинство от три пети.
чл. 14
Дава на президента значително влияние върху Висшия съвет на съдиите и прокурорите; той ще назначава пряко половината от членовете му, а чрез парламента може да влияе непряко и на назначението на останалите.
25 коментара
"Аргументът на управляващите е, че новият режим ще направи страната по-стабилна, управлението - по-ефективно, а решенията ще се взимат по-бързо и лесно. Което е точно нещото, от което има нужда Турция, за да се справи с близо трите милиона бежанци на своя територия и с превърналите се във всекидневие терористични атаки на кюрдски бойци и ИДИЛ."
...............................
А сега какво му пречи на Ердоган да се справи с тези предизвикателства?
Един журналистически текст се пише с някаква цел. Какво иска да каже авторката в този?
Казала го е брилянтно: "...Турция все по-малко ще прилича на демокрация от европейски тип и все повече на близкоизточна диктатура..."
Това - по-всичко личи - е шаблонна негативна оценка: защото по втълпяваните ни ценностни критерии по подразбиране европейското е добро, а азиатското - лошо.
Дали действително е така? Кое не е "европейското" в Турция?
Турция по конституция е парламентарна република. Управляващата ПСР взе мнозинство в Меджилиса на последните извънредни парламентарни избори. То не й е достатъчно, за да направи конституционна промяна. Опозиционната ПНД на Девлет Бахчели изведнъж решава да подкрепи тези промени.
Дотук какво "не европейско" има? Наричат го парламентаризъм. Една партия "размислила" и клекнала на управляващата. Среща се непрекъснато и в европарламента дори - справка изборът на председател на ЕП онзи ден.
Странни са ми текстовете с оценъчен гадателски момент какво би било добре/зле да се случи в някаква друга държава. В съответното общество - в случая турското - има привърженици и на едната, и на другата теза. В подборките на Капитал, обаче, по дефиниция присъства само едната. Коя - те си избират. Но е представена само тя. Спестена е другата.
Така Ердоган - в случая - се представя като някакъв средновековен властови маниак Дали е така? Ако четях само внушенията,цитатите и фактите, които сервира авторката, и аз бих казал: абсолютно.Но не чета само нея. Защо не предлага и доводите на другата страна? Читателят в случая не е на сеанс по хипноза, а трябва да си състави информирано становище. Не му се дава тази възможност.
Е, ще нахвърлям някои от актуалните проблеми пред Турция, които управляващата ПСР (подкрепена от 52% от гласовете на последните избори през 2015 г) смята, че ще реши с президентската република:
1. Кюрдският проблем: 1/5 от гражданите на Турция са кюрди. В трите югоизточни турски провинции живее компактно кюрдско малцинство. Там се води гражданска война. Турски въоръжени сили навлязоха в Северна Сирия, за да парират създаването там на местна кюрдска автономия;
2. Турция влезе в напълно логична и закономерна изострена фаза в отношенията с ЕС, след като Брюксел не изпълни своята част от ангажиментите, а вменяваше нови и неизпълними спрямо Анкара изисквания;
3. Метежът. Някой отвън поиска да направи преврат;
4. НАТО. Когато Турция и Русия бяха пред война с предизвестен край, НАТО просто наруга Турция;
5. Ердоган преориентира интересите на Турция.
Кое е правилно? Нека мнозинството турски граждани определят, не г-жа Гюрова.
[quote#2:"D-r D"]Така Ердоган - в случая - се представя като някакъв средновековен властови маниак Дали е така? Ако четях
само внушенията,цитатите и фактите, които сервира авторката, и аз бих казал: абсолютно.Но не чета само нея. Защо не предлага и доводите на другата страна? Читателят в случая не е на сеанс по хипноза, а трябва да си състави информирано становище. Не му се дава тази възможност.
[/quote]
Ами Ердо си го е казал сам демокрацията е трамвай от който слизаш когато нямаш повече нужда от него!
[quote#2:"D-r D"]Турски въоръжени сили навлязоха в Северна Сирия, за да парират създаването там на местна кюрдска автономия;
[/quote]
Влязоха за да окупират територии от Сирия! Утре ще окупират територии от Българи за да защитят турското малцинство което те могат да решат че е застрашено!
До коментар [#3] от "Julian Mall":
[quote#3:"Julian Mall"]Утре ще окупират територии от Българи за да защитят турското малцинство което те могат да решат че е застрашено![/quote]
Сменете си календара. Отдавна не е 1915 г.
За операцията в Сирия причините не са тези. Не допускам да си вярвате, прекалено е наивно.
Светломира, само тенденциозни четива ли можете да пишете?
Ердоган и партията му (както и да изглежда откъм Брюксел) от десетина години нямат загубени избори. Това говори, че политиките, които налагат, се приемат от мнозинството турски граждани. Да, те са предимно от азиатската част. Да - с по-ниско образование и социален статус са. Да, живеят предимно в села и малки градове. Но това не ги прави по-малко граждани, нали?
Един човек - един глас: не е ли това достатъчно демократично?
Вие не анализирате разломите в турското общество, довели до това състояние, а преписвате чужда рецепта.
Лековато.
До коментар [#4] от "D-r D":
Ами тюркоманите в Латакия винаги са били оправдание за турската намеса. Те ще са оправданието и за окупирането на тези територии от Турция. А иначе няма проблем с мълчаливата подкрепа на Турция в граничните ни територии да бъдат пуснати ислямски терористи след което Турция да ги обяви за опасност за целостта си и да ни прати приятелски аскер който да защити единството на страната ни както в Сирия!
Авторката някакъв роман ли пише какво ли? Чисто в политическа насока всичко в Турция става по западните демократични стандарти. Има избори, партия печели, има си подкрепа от някоя друга партийка. Имаше опит за преврат и всяка държава на запад ще постъпи по този начин. Имат малцинство което иска независимост - колят се. Да не би Испания да се справи с баските по иначе, или Британия с ирландците от ИРА? Бил виновен за емигрантите че ги пуснал нарочно? А Меркел колко е невинна като ги приема?
Не харесвам ислямисти, не харесвам касапи на кюрди, но не харесвам и журналя дето извъртат, когато и както им е удобно.
До коментар [#6] от "Julian Mall":
С вас на тази тема сме си писали неотдавна. Ще го изложа пак конспектно:
1. Турски армейски части навлязоха в Северна Сирия със съгласието на Дамаск и Москва. Те решиха един наболял проблем и за Асад - задаващата се кюрдска автономия. Тъй като това не устройваше и Анкара - интересите съвпаднаха. Затова и Дамаск се ограничи само с едно писмо до ООН;
2. Турските военни части разделиха кюрдския коридор по р. Ефрат, което е много далече от Лакатия. В Латакия турски части няма;
3. Срещу това Турция натисна тюркските милиции да се изтеглят от Алепо в провинция Идлиб. И Алепо падна;
4. Турската войска в момента обсажда барикадиралите се в Ел Баб джихадисти и координира действията си с Москва, като вече на два пъти руски и турски самолети съвместно бомбардират района. До това се стигна, защото съвместни полети със САЩ-коалицията от Инджирлик им бяха отказани;
5. Турция вече оттегли своите военни части от кюрдския район в Ирак, където "обучаваше" кюрдски части за борба с ИД;
Но темата на материала, който коментираме е друга и впускайки се в обяснения, не искам да ме трият :-)
Всъщност президентът Ердоган много добре изигра картите си.
[quote#8:"D-r D"]Всъщност президентът Ердоган много добре изигра картите си.[/quote]
Само с това мога да се съглася. Турция винаги успява да се възползва от недалновидността и противоречията между ръководителите на християнските държави още от времето на селджуките които стъпват на Балканите като съюзници на Византия. Иначе никой не е канил турците нито в Сирия нито в Ирак. Ислямистите бяха евакуирани от Алепо със съдействието на Турция в Идлиб за да чакат удобен момент когато Русия се изтегли да нападнат отново Алепо! А това че Русия действа като васал на Турция и фактически и помага в окупацията на Ел Баб е най-големият позор!
До коментар [#8] от "D-r D":
До коментар [#9] от "Julian Mall":
Невероятно майсторство се изисква в няколко изречения да кажете толкова... неверни неща!
1. По време на селджуците няма Турция;
2. Русия в обозримо бъдеще няма да се изтегли от Сирия. Преди 2 седмици подписаха договори да базите за 49 г с опция за още 25;
3. Тюркските милиции участват в мирния процес в Астана;
4. Целта е не да се окупира Ел Баб, а да се превземе.
Радвам се, че по нещо поне постигнахме единомислие...