Мелтем Йълмаз: Краят на демокрацията в Турция не е дошъл
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мелтем Йълмаз: Краят на демокрацията в Турция не е дошъл

Мелтем Йълмаз: Краят на демокрацията в Турция не е дошъл

Турската журналистка и писателка пред "Капитал"

Зорница Стоилова
17041 прочитания

© Цветелина Белутова


Профил:

Мелтем Йълмаз е журналистка в турския опозиционен вестник "Джумхюриет" от 2008 г. Тя отразява теми, свързани с правата на уязвими групи - наркозависими, жени и деца, преживели насилие, ЛГБТ хора, бежанци, секс работници и хора с увреждания. През 2015 г. публикува първата си книга, базирана на журналистическо разследване за масовото разпространение на синтетични наркотици в Турция.

Втората й книга "Сорая" е роман, който проследява тежкия път на сирийска бежанка след престоя й в лагер в Турция. Макар да е базирана върху реална жена, която Йълмаз среща в бежански лагер, главната героиня е събирателен образ, който иска да привлече вниманието към живота на сирийските бежанци отвъд сухите числа и статистики.

"Какви надежди имат? Какво бъдеще очакват? Според мен предаването на живота само на една жена отвътре е далеч по-впечатляващо, отколкото да говорим за милиони", коментира журналистката пред "Капитал". Йълмаз е завършила английска филология. Тя беше в София за представянето на романа си "Сорая", издаден на български език от издателство "Софтпрес".

В основата на вашите романи са все силни жени. Считате ли се за феминистка и ако да, какво означава да си феминистка в днешна Турция?

За съжаление в Турция феминизмът се разбира погрешно. Особено от 80-те години насам се приема все едно жената да влезе в ролята на мъжа. Както в журналистическата ми дейност, така и в романите ми, съм се старала да акцентирам върху потиснатите жени, които са преживели травма и се опитват да се задържат на крака. В последните години в Турция се умножиха престъпленията срещу жени. Държа страната на жените и в това отношение мога да се нарека феминистка. В новия ми роман "Ирис" става дума за млада жена, която е била изнасилена като дете. При нас изнасилването е много често срещано явление. С "Ирис" исках да дам това послание - как една жена може да преодолее вътрешната травма, да се задържи за живота си и да остане на крака.

Защо се увеличават престъпленията срещу жени?

Защото жената все още не може да се изкачи от втората позиция, в която е поставяна. Жените трябва да се борят за мястото си в живота - и това се отнася както за личния и семейния, така и в обществото. На второ място се намират както жените на село, така и в градовете, дори на работното си място.

Били ли сте нападана заради това, че огласявате проблемите на жените?

Ако се обличам по-свободно, усещам неприязнени погледи. Това обаче не означава, че ще възприема другия начин на обличане. Този психологически тормоз се усеща навсякъде. В Турция правителството акцентира върху необходимостта жената да бъде преди всичко майка. И се създава едно впечатление, че жената не може да бъде нищо друго освен домакиня и майка. Има жени, които не са избрали този път и те се забелязват в обществото.

Вие работите за опозиционен вестник. Какво означава да си несъгласен с Ердоган в Турция днес?

При всички случаи е по-добре, отколкото да бъдеш заблуден. Аз нямам контакти с проправителствените медии, усещам задоволство от работата си и не бих желала да бъде по друг начин. Но в обществото съществува сериозно разделение и поляризация. За разлика от налаганото схващане, че ние, опозиционните журналисти, подстрекаваме към тази поляризация, е точно обратното. Ние искаме да се сложи край. Имаме миролюбиви цели и подчертаваме, че всички прослойки на обществото трябва да се сплотят, да са единни. И непременно трябва да бъдат критикувани силните на деня, защото в противен случай нещата могат да излязат от контрол. Правим всичко възможно да критикуваме управляващите.

Какво ви коства тази критика?

Вестникът, в който работя, както всички опозиционни издания, е подложен на финансов натиск - спира се финансирането, рекламите.

Тоест правителството контролира частни компании, които рекламират във вестниците?

Дори няма нужда да наставлява тези частни компании. Просто и бизнес светът е наясно кои са опозиционните издания и без някой от правителството да казва, си знае, че не е желателно да рекламира в тях. Същото се отнася и за социалните медии. Ако започнете разговор с опозиционен привкус, веднага се намира някой, който защитава правителството и започва атака срещу вас. Стига се до момент, в който не е нужно управляващите да подлагат на натиск слоеве от обществото или фирми.

По какви линии тече това разделение - модерно/консервативно, светско/религиозно, проправителствено/антиправителствено?

По всички изброени. Включва много елементи. И може да се прояви дори в рамките на едно семейство. Един от най-ярките примери на тази поляризация е да не можеш да си изкажеш свободно мислите. В такъв случай обществото тръгва назад.

Какъв е пътят за преодоляването му?

Разрешението на тази криза трябва да започне от върха, от управляващите. Те трябва ясно да заявят, че е нужно да се сложи край на това разграничаване. Защото тези, които гласуват за тях, трябва да бъдат убедени.

Напоследък Европа и Турция все по-малко си говорят. Какви ще са последствията, ако си обърнат гръб?

Наистина се наблюдава раздалечаване. Ясно е, че само един човек във външната политика не може да направи промяната. И въпреки това натрупаните проблеми в последно време във външната политика започват сякаш лека-полека да се позаглаждат. Защото Турция вече е разбрала колко опасен може да бъде Близкият изток. Терористичните атаки напоследък са всекидневие и това е опасност, която дойде от сближаването с Близкия изток. На нас ни се иска да виждаме Турция като една по-модерна, светска страна. Започвам да мисля, че и правителството го разбира, сега се подписват договори, които целят именно това. Дали ще се получи - не е ясно.

Но посланието, което изпраща Ердоган, е, че е сърдит на Европа и САЩ, че вместо да му помагат в Близкия изток, само го критикуват. Доколко тази нагласа се споделя в обществото?

В последно време външната политика се използва като маша. И такива негови изказвания не отразяват истинското положение. Истинската им цел е да се стегнат вътрешните редици. И до известна степен да подкрепят хората заради разочарованието, че не са приети в Европейския съюз. Аз мисля, че хората не виждат Турция като отделна част от Европа. Защото в икономическо отношение Европа и Турция са много свързани. Това е всекидневен популизъм.

Ердоган също така казва, че западният свят не разбира колко опасна е гюленистката мрежа. Подкрепя ли обществото смазването на гюленистите и масовите арести?

Да, ние подкрепяме мерките, които се приемат срещу общността "Гюлен", защото превратът е неприемливо действие. Това е много жестоко посегателство срещу целостта на страната. Мога да кажа, че арестите, които се извършват във връзка с разследването на опита за преврат, се поддържат от цялото общество.

Но къде свършва разправата с гюленистите и започва разправата с несъгласните?

Не, едните арести нямат връзка с другите. Има натиск срещу опозицията, но това няма общо с действията срещу Гюлен.

Прибързано ли е да обявим началото на края на демокрацията в Турция?

Не може да се каже, че е дошъл краят на демокрацията. Аз лично винаги се опитвам да бъда оптимист. Имам надежда, защото, както се казва в конституцията, Турция е демократична и светска държава. И ние не бихме разрешили това да се промени.

Профил:

Мелтем Йълмаз е журналистка в турския опозиционен вестник "Джумхюриет" от 2008 г. Тя отразява теми, свързани с правата на уязвими групи - наркозависими, жени и деца, преживели насилие, ЛГБТ хора, бежанци, секс работници и хора с увреждания. През 2015 г. публикува първата си книга, базирана на журналистическо разследване за масовото разпространение на синтетични наркотици в Турция.

Втората й книга "Сорая" е роман, който проследява тежкия път на сирийска бежанка след престоя й в лагер в Турция. Макар да е базирана върху реална жена, която Йълмаз среща в бежански лагер, главната героиня е събирателен образ, който иска да привлече вниманието към живота на сирийските бежанци отвъд сухите числа и статистики.

"Какви надежди имат? Какво бъдеще очакват? Според мен предаването на живота само на една жена отвътре е далеч по-впечатляващо, отколкото да говорим за милиони", коментира журналистката пред "Капитал". Йълмаз е завършила английска филология. Тя беше в София за представянето на романа си "Сорая", издаден на български език от издателство "Софтпрес".

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    zumz avatar :-|
    zumz

    Браво на Мелтем Йълмаз! Такава жена без работа и "спонсори" няма да остане. Ай кенди! ;)

  • 2
    apocalypse avatar :-|
    matrix

    Чок гюзель е Мелтем.

  • 3
    damianrm1 avatar :-P
    damianrm1

    Не е дошъл още, ма оставете го Ердоган да вилнее и ще дойде! Много скоро - до месеци ...

  • 4
    ivan_mitev57 avatar :-|
    Иван Митев

    Ясно е разкрито, че г-жа Мелтем Йълмаз не зачита, че Турция страда от неправилно управление на турската парична система. Ако не се допускаше тази държавна грешка Турция нямаше да има сегашни дългове.
    Все още обществеността не зачита вредното държавно поведение и болезнените злини се уголемяват.
    Вариантите за Турция са два:
    1) При запазването на неправилното управление на турската парична система – щетите се уголемяват.
    2) За устойчив обществен просперитет е необходимо правилно управление на паричната система.

  • 5
    fta avatar :-|
    FTA

    [quote#0:"Капитал"]Но къде свършва разправата с гюленистите и започва разправата с несъгласните?

    Не, едните арести нямат връзка с другите. Има натиск срещу опозицията, но това няма общо с действията срещу Гюлен.[/quote]

    Ми това са просто чутовни глупости. Гюлен и измисления преврат се използват просто като претекст да се смаже цялата опозиция в армията, съда и образованието.

  • 6
    liubo...otdale4 avatar :-|
    liubo...otdale4



    Нищо ново. Путлер също държи няколко такива придворни журналисти, да го хвалят.

    А другите ли? Ами той, главният редактор от същия този "Джумхюриет" избяга в Германия, и после го обявиха за гюленист.



Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK