От икономическата доктрина на Тръмп

Авторите Петер Наваро и Уилбър Рос са старши политически съветници в кампанията на Тръмп. Пълният текст на анализа им можете да видите в прикачения файл по-долу.

Икономическият план на Доналд Тръпм предлага намаление на данъците, ограничаване на регулациите, по-ниски разходи за енергия и елиминиране на хроничния търговски дефицит. Целта е да се вдигне значително ръстът на икономиката и така да се създадат милиони нови работни места, трилиони долари доход и данъчни приходи.

Изчислението: дупката, която ще отвори намаляването на корпоративния данък от 35% (един от най-високите в света) до 15% – предизборна заявка, да бъде компенсирана от:

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

- Предоговаряне на търговски политики
- Реформа на регулациите
- Енергийна реформа
Общо 2.4 трилиона долара.

Аргументите: Няма нищо нормално в новата нормалност

От 1974 до 2001 средният номиналнен годишен ръст на брутния продукт на САЩ е 3,5% годишно, докато след 2002 е 1.9%.



Причините, които предните администрации игнорират, са ролята на високите данъци и регулациите и лошо договорените търговски споразумения – NAFTA, влизането на Китай в Световната търговска организация през 2001, сделката с Южна Корея през 2012.

Включването на Китай отваря нелегално субсидиран внос и голям, хроничен търговски дефицит. Това също засилва аутсорсинга на американски производства и спада на вътрешноамериканските инвестиции като процент от икономиката.

Произходът на икономическия ръст, съответно възможността за създаване на работни места и данъчни приходи, са дефинирани от факторите: ръст на потреблението, на правителствените разходи, на инвестициите и нетния износ.

Заключението: Структурните проблеми на американската икономика, свързани с търговските споразумения, се пренасят в по-нисък ръст на икономиката, по-малко работни мета, нарастващ публичен дълг.

Всеки ден американските компании се изправят пред избор за капиталовите си инвестиции – дали да са в САЩ или някъде по света.

Проблемът с косвените данъци при сегашните търговски правила:

Върху високия корпоративен данък в САЩ, който тласка инвестициите навън, се налага неравното третиране на данъчната система на САЩ в Световната търговска организация, в която между 164 страни членки правилото е една страна - един глас. Докато американската икономика е най-голямата в света.

И докато тя оперира, облагайки преди всичко директните приходи, всички търговски партньори на Америка залагат на косвеното облагане – данъците върху консумацията – като ДДС. Така търговските партньори създават ефективни изкривявания, които блокират американския износ, в същото време дават "субсидия за вноса" в САЩ. Не е изненада, че американските фирми искат да местят производствата си в чужбина и да внасят обратно продукцията си в САЩ.

(Бел. ред. Идеята е, че по правилата на Световната търговска организация вносът се облага с ДДС при източника на потребление, а износът се освобождава от такъв данък и американските производители, бидейки с по-ниско косвено облагане вътре, спрямо вън са необлагодетелствани с 15% до 25% неравнопоставено третиране.
Тезата се оспорва с аргументите на икономическата теория, че подобни изкривявания се регулират през валутните курсове, отговорът от икономиста на Тръмп е:)

Според учебникарските теории изкривяванията и дефицитите в международната търговия би трябвало да се балансират през валутните курсове, но те не плуват свободно в реалния свят. Първи пример Китай, който потиска курса на валутата си: "Ефективно ние взимаме заеми от Китай, за да плащаме за търговския си дефицит."
Подобно на това, въпреки че еврото е свободно плаваща валута, неговата система дефлира тежестта на Германия – ако тя би имала все още германска марка.

Action plan: Доналд Тръмп разбира, че единственият начин да коригира данъчното неравнопоставяне е да използва статута на САЩ като най-голяма световна икономика, потребител и вносител, за да промени правилата на Световната търговска организация.

Първата седмица на новия президент Петък, 22 януари: Церемония по встъпване в длъжност. Събота: Прессекретарят на Белия дом влезе в схватка с пресата, като се опита да обясни, че петъчното събитие е най-посещаваното по рода си в американската история. Поводът бяха публикувани снимки, от които ясно се вижда, че през 2009 г. по време на встъпването в длъжност на Барак Обама е имало най-малко два пъти повече хора, присъствали на церемонията като зрители. В американската преса се разгоря спор дали президентът може да бъде наричан лъжец. Понеделник: - Постановление, с което федералните власти трябва да ограничат разходите по т.нар. Обамакеър - законодателството, което разширяваше обхвата на здравно застрахованите американци - САЩ се оттеглят от преговорите за Транстихоокеанското споразумение за свободна търговия - Забрана на неправителствените организации, които получават американско публично финансиране, да се застъпват за правото на избор на жените да правят аборт - Замразяване на наемането на нови служители за федералното правителство - Замразяване на нови регулации, предложени от екипа на Барак Обама, докато не са одобрени от новата администрация (например стандартите за енергийна ефективност) Вторник: - Разрешение на изграждането на два петролопровода, блокирани от администрацията на Обама по екологични съображения - Ускоряване на всички оценки за екологична съвместимост на инфраструктурни проекти - Изискване всички тръбопроводи, строени в САЩ, да използват местни материали "в най-голяма степен" - Изискване към министерството на търговията да облекчи всички възможни регулации за бизнеса Сряда: - Тръмп подписа отделянето на федерални средства за построяването на стена по границата с Мексико - Белият дом прекрати временно издаването на визи за граждани на Иран, Ирак, Сирия, Либия, Йемен, Сомалия и Судан