Среднощно задръстване в Букурещ (обновена)

Стилиян Деянов, Букурещ

Първият час на 1 февруари 2017 г., минус осем по целзий. Специалните части пазят сградата на Държавен вестник в Букурещ. В този час е публикувана спешната наредба на румънското правителство, която ще прекрати процесите срещу стотици корумпирани румънски политици.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Самата наредба е огласена малко по-рано през нощта след заседание на правителството, без да фигурира в дневния ред. Въпреки двуседмичните протести, най-многобройните от 1989 г. насам, и след като министърът на правосъдието обяви публично, че подобна спешна наредба няма да има, а предвижданите промени ще бъдат вкарани за обсъждане в парламента.

На плаката на снимката пише "Страхливци". Фотограф: Inquam Photos

Мигновено на улиците в градове от цяла Румъния излизат 30 000 души. Центърът на Букурещ се оказва в полунощно задръстване – 15 000 души се стичат пред сградата на правителството въпреки студа.

Румънски журналисти коментират: "най-злокобната нощ в румънската демокрация от 1989 насам", "тоталитарен акт", "това е диктат – следва диктатура", "току-що правителството обяви война на правосъдието", "не се върнахме в 1990, а в декември 1989". На един от плакатите на митинга пред сградата на правителството пише просто: "1984".

По спешност



По-рано през деня председателят на Социалдемократическата партия Ливиу Драгня отложи за 14 февруари първото заседание на насроченото срещу него дело. Драгня вече има двегодишна условна присъда по друго дело - за купуване на гласове. Ако бъде осъден и по второто, трябва да излежи и двете наказания. Единственото, което може да предотврати такова развитие, е да бъдат променени законите.

Тъкмо заради първата присъда Драгня нямаше право да бъде назначен за премиер на страната (по сегашните закони), а остана премиер в сянка, направляващ правителството, съставено главно от най-приближените му сътрудници.

Една от основните среднощни промени в румънския Наказателен кодекс е, че за злоупотреба със служебно положение ще се смятат само случаите, в които щетата е по-голяма от 200 000 леи (44 000 евро). В случая с Драгня става въпрос за 108 000 леи.

В подобно положение се намират още стотици политици, и то не само от управляващата Социал-демократическа партия: Габриел Опря, бивш министър на вътрешните работи – 86 000 леи, Дан Шова, бивш министър на инфраструктурата - 124 000 леи, Кристиан Попеску Пиедоне, бивш районен кмет в Букурещ (обвинен във връзка с трагедията в нощния клуб "Колектив") - 86 000 леи, и пр.

Спешната наредба в частта за промяната на НК влиза в сила 10 дни след публикуването й в Държавен вестник - тоест четири дни преди насроченото заседание по делото срещу Драгня, което вече, разбира се, няма да се състои.

Веднага влиза в сила обаче промяната в Наказателно-процесуалния кодекс, според която дела по сигнал за нарушение могат да бъдат започвани само ако сигналът е подаден не по-късно от шест месеца след престъплението.

Управляващите отказаха да вкарат промените за гласуване в парламента (където имат стабилно мнозинство), а това беше едно от основните искания на протестиращите от последните дни. Правителството предпочете да вземе решенията "по спешност"

Ако има частично добра новина, тя е, че другият проект, срещу който хората протестираха през последната седмица – този за амнистия и помилване на осъдени за корупция, няма да бъде под формата на спешна наредба, а все пак ще бъде вкаран за гласуване в парламента.

Какво следва

В сряда следобед Висшият магистратски съвет (ВМС) гласува да сезира Конституционния съд на страната за потенциален конституционен конфликт между държавни институции. В срещата на висшите магистрати участва и президентът Йоханис. Миналата седмица ВМС изрази "негативно мнение" относно плановете за промени в Наказателния кодекс на парламента. "Напускам тази среща доволен, защото имах възможността да наблюдавам солидарността между магистратите. Съдебната власт в страната е независима и магистратите са възмутени от начина, по който правителството е подходило към промените", каза на излизане от срещата президентът, цитиран от румънския канал Digi24.

Редица висши магистрати, включително антикорупционният прокурор Лаура Кодрута-Ковеши, се противопоставиха за пореден път на начина, по който са приети извънредните промени. Подобни сигнали идват и от ЕС - по-рано в сряда президентът на ЕК Жан-Клод Юнкер и вицепрезидентът на комисията Франс Тимерманс публикуваха позиция, в която казват, че постиженията на Румъния в борбата с корупцията трябва да бъдат надграждани, а не премахвани.

Представителите на ЕК подчертават, че ще следят процеса по промяната на Наказателния кодекс и от него ще зависи бъдещата оценка на страната по механизма за сътрудничество и проверка (CVM). Преди седмица лидерът на ALDE (коалиционен партньор на социалистите) Калин Търичану предложи страната да се изтегли от механизма.

За сряда вечерта в 19 часа е свикан митинг пред сградата на румънското правителство, който може да се превърне в най-големия протест от 1989 г. насам.

Видео наживо от протеста може да видите тук:


По материала работи и Мартин Димитров

Какви са промените в Наказателния кодекс, заради които протестират румънци? - За злоупотреба със служебно положение ще се смятат само случаите, в които щетата е по-голяма от 200 000 леи (44 000 евро). - Предвиденото наказание за злоупотреба с власт се намалява от 2-7 г. на 6 месеца - 3 г. или глоба. - Наказанието за държавни служители, обвинени в дискриминация на полов, расов и др. признаци също се намалява от 2-7 г. на 1 месец - 1 г. или глоба. - Държавните служители вече няма да поемат отговорност за ефектите от изготвени, одобрени и приети от тях нормативни актове. - Отменя се част от действията, които са попадали в обхвата на закона за конфликт на интереси. - Налага се тримесечен срок от датата на извършване на корупционния акт, в който може да се сигнализира за него - след това държавният служител не подлежи под съдебна отговорност. - Декриминализира се небрежност по време на работа.