С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
8 3 фев 2017, 13:53, 21153 прочитания

Кошмарът на спазените обещания

Начинът, по който Тръмп сервира мигрантската забрана, е симптоматична за президент, който първо пише пост в Twitter и после мисли за детайлите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
- Забраната кандидати за убежище и граждани на седем държави да влизат в САЩ е най-големият "шок в системата", произведен досега от Тръмп.

- Тя едва ли ще намали опасността от тероризъм, но за сметка на това ще помогне за пропагандата на ИДИЛ и ще разруши дълго градени отношения в Близкия изток.

- Ако първите две седмици са показателни за начина, по който ще управлява Тръмп, то непредвидимостта и хаосът тепърва започват.
"Свиквайте. Президентът на САЩ е човек на действието и въздействието. Обещания направени, обещания спазени. Шок за системата. И той едва сега започва." Този туит е на старшият съветник на Доналд Тръмп Келиан Конуей, жената, която излезе с термина "алтернативни факти". И действително още в първите си седмици в Белия дом американският президент доказа, че всичко, което казваше по време на кампанията, трябва да бъде прието не само сериозно, но и далеч по-буквално, отколкото мнозина се надяваха.

След като с един подпис нареди излизането на Вашингтон от преговорите за Транстихоокеанското търговско партньорство (TTP) и изграждането на стена на границата с Мексико, следващата му президентска заповед печели (засега) приза за най-голям "шок за системата". Тя успя да предизвика хаос по международните летища в САЩ, да парализира имиграционните служби, да преобърне стотици човешки съдби, да вдигне протести в редица американски градове и да провокира куп съдебни дела. Освен това забраната за влизане в САЩ на бежанци и на граждани на седем предимно мюсюлмански държави, издадена без никакви консултации нито със службите, които трябва да я прилагат, нито с американските партньори, успя да посее глобално объркване и недоволство.


Дори по-важно от преките ефекти на президентския указ е посланието, което той излъчва. Духът му е пълно отрицание на принципите, на които е изграден имиджът на Америка в света. А начинът, по който беше въведен, говори за некомпетентност, безогледност и арогантност.

Тръмп-отресение

Когато по време на кампанията Тръмп обещаваше да бори тероризма с пълна забрана мюсюлмани да влизат в САЩ, успокоението беше, че няма как да го направи, защото би било противоконституционно. Сегашната мярка обаче има подобен ефект - седемте нарочени държави (Иран, Ирак, Сирия, Либия, Йемен, Судан и Сомалия) са източник на 82% от бежанците мюсюлмани в САЩ миналата година. Само че ако целта е Америка да стане по-сигурна и да не допуска на своя територия хора, които представляват заплаха, както твърди президентът, то заповедта му е напълно безполезна.



През последните 40 години в САЩ не е имало нито една смъртоносна терористична атака, направена от гражданин на седемте държави или изобщо от чужд гражданин с изключение на атентатите от 11 септември. Но Саудитска Арабия, Египет, Обединените арабски емирства и Ливан, откъдето идваха извършителите им, са извън забранителния списък. Същото важи и за Пакистан например, считан дълго време за бастион на "Ал Каида" и други терористични групи. Общото между тези "пропуснати" предимно мюсюлмански и изнасяли в миналото терор в САЩ държави е, че са такива, където компаниите на Тръмп имат бизнес интереси. "Произволният и дискриминационен характер на тази заповед е достатъчно неприятен; но ако президентът има предвид и възнаграждения за организацията "Тръмп", нещата са много по-лоши", написаха в статия за в. New York Times Ричард У. Пейнтър и Норман Л. Ейзен, бивши главни адвокати по етичните въпроси към Белия дом съответно при президентите Джордж У. Буш и Барак Обама.

Трудно е да се види и как мярката ще направи Америка по-безопасно място. "Тази политика e за религиозно и расово изключване, не за сигурност. Дори да оставим настрана моралната отвратителност на забраната, тя се проваля на практично ниво и ще ни струва много повече отколкото каквато и да било теоретична полза по отношение на сигурността - а тази полза е в най-добрия случай силно теоретична", посочва пред сп. Foreign Policy Дж. М. Бъргър, автор на изследвания и книги за екстремизма.

Загубите са доста по-сигурни. С един замах Тръмп помогна за настройване на мюсюлманите срещу Америка, увеличаване на риска за американските войници в чужбина, отчуждаване на съюзниците на САЩ (особено в Близкия изток) и осигури на ИДИЛ и останалите ислямски екстремисти пропаганден джакпот. В Ирак, ключов партньор на САЩ в битката срещу ИДИЛ, където в момента все още има около 7000 американски войници и 2000 контрактори, се чуха призиви те да бъдат изгонени в отговор на действията на Тръмп. "Честно казано, ИДИЛ вече не е най-голямата заплаха за Ирак, а по-скоро непредвидимостта и зле обмислените ходове на новата американска администрация", твърди пред Foreign Policy Луай ал-Хатиб, бивш анализатор в Brookings и настоящ енергиен съветник на правителството в Багдад.

Отсега ще е така

Начинът, по който беше сервирана забраната, е симптоматична за президент, който първо пише пост в Twitter и после мисли за детайлите. "Това е политика чрез пускане на мълнии", казва пред в. New York Times Джоузеф Най, професор в Harvard University и бивш председател на Националния съвет по разузнаването на САЩ. "Не искаш да разкъсаш на парчета 70 години външна политика, преди внимателно да помислиш с какво да я замениш", посочва Най.

Досегашните действия на Тръмп показват, че липсва не само стратегия, но дори и смислен анализ на ползите и вредите. В случая с Мексико например изследване на Peterson Institute for International Economics изчислява, че въвеждането на 20% мито (с което да се финансира изграждането на стената) за вноса на мексикански стоки ще доведе до намаляване на двустранната търговия с 10%, което означава загуби от 300 до 600 млрд. долара, а ефектът върху търговския дефицит на САЩ може да е нулев. "Защо Тръмп рискува толкова много за толкова малко?", пита реторично Джефри Шот от PIIE.

Същото важи и за миграционната забрана, където потенциалните щети далеч надхвърлят евентуалните ползи. Фактът, че дни след въвеждането й все още нямаше ясни отговори на важни въпроси не само как да се прилага, но и към кого (като например дали обхваща притежателите на зелени карти), разбунтува дори редиците на републиканците в Конгреса, откъдето започна да се чува ропот срещу хаоса и липсата на координация между Белия дом и правителствените агенции, както и срещу компетентността на хората от близкото обкръжение на Тръмп като Стивън Банън, главният стратег на президента и считан за архитект на забраната.

Въпреки политическата съпротива, недоволството на големи компании като Amazon, Google, Apple Starbucks, Coca-Cola, които обмислят да атакуват забраната в съда, и заклеймяването от редица държави, които дни наред се мъчеха да разберат как мярката засяга техните граждани, Тръмп не изглежда да смята, че е направил грешка. Нещо повече, администрацията му продължава в същия дух да атакува съюзници на Вашингтон, като последният пример са твърденията на търговския съветник на Тръмп Питър Наваро, че Германия се възползва от "ужасно подцененото евро", за да "експлоатира" САЩ и ЕС. В резултат президентът на Европейския съвет Доналд Туск в прав текст определи Тръмп като заплаха за ЕС редом с Русия и Китай.

И ако първите две седмици са показателни за начина, по който ще управлява 45-ият американски президент, това означава, че непредвидимостта, объркването и хаосът тепърва започват. Както казва Келиан Конуей, свиквайте.
Един устремен президент и кой може да го спре

Указът е инструмент за едностранни действия на Белия дом, който може да промени посоката на политиката без участието на парламента. Когато той се базира на правомощията, дадени на държавния глава от законодателната власт, тогава Конгресът може да прокара закон, който да го анулира. Друга опция е Конгресът да приеме законодателно решение, което да направи невъзможно изпълнението на президентската заповед. Но ако тези варианти ударят на камък, кой друг може да се намеси? Това е съдът. Именно защото указът е със силата на закон, той подлежи на съдебно разглеждане. Ако бъде решено, че нарушава конституцията, неговото прилагане може да бъде спряно.

Имигрантската забрана

Тръмп нареди временна забрана за граждани на седем предимно мюсюлмански страни да влизат в САЩ. След което уволни действащия главен прокурор, тъй като тя постави под въпрос законността на указа. "Ще бъде решено в съда дали това не отива прекалено далеч", казва лидерът на републиканците в Сената Мич Макконъл. Главният прокурор на Вашингтон Боб Фъргюсън допълва: "В крайна сметка или спазваш конституцията, или не. И ние смятаме, че президентът не я спазва, когато става въпрос за този указ". Някои твърдят, че, придържайки се към предимно мюсюлмански страни, Тръмп се ръководи единствено от религиозни причини. Което е в нарушение с клаузата, че "Конгресът няма да изготвя закони по отношение на религията". Президентът от своя страна цитира имиграционен закон от 1952 г., който му дава правото да спре влизането на чужденци в САЩ, когато противното е "пагубно за американските интереси".

Стената с Мексико

Новият президент подписа указ за изграждане на стена по границата с Мексико. Заповедта на практика обявява проекта за приоритетен и изисква от министерството по вътрешната сигурност да използва отпуснатите средства, за да задвижи строителството. Плановете за предстояща среща между президентите на Мексико и на САЩ се провалиха, след като Тръмп настоя мексиканците да платят за стената. След което Белият дом предложи ново мито от 20% върху мексиканския внос да финансира изграждането. Подобен ход само ще прехвърли ценовото бреме върху американските потребители.

Търговските споразумения

Тръмп обяви, че САЩ излизат от преговорите за Транстихоокеанското търговско партньорство (TPP) и че иска предоговаряне на Северноамериканското търговско споразумение (NAFTA). Предоговарянето обаче ще бъде сложно, защото Тръмп може да предложи промени на Канада и Мексико, но те не са длъжни да ги обсъждат и да ги приемат. Има и опция САЩ да се оттеглят от сделката с шестмесечно предизвестие, но това би довело до търговски разрив. От прекратяването на NAFTA САЩ ще ги заболи, тъй като 6 млн. американски работни места зависят от износа за Мексико. "Ако САЩ напуснат NAFTA, компаниите в Мексико и Канада могат да потърсят алтернативни и по-достъпни места, от които да купуват стоки, като например Китай, Индия и други региони с големи и международни конкуренти на Америка", посочват от Center for Automotive Research. Големият въпрос е дали Тръмп наистина е готов да стигне до търговска война.

Obamacare

Американският държавен глава издаде указ, с който да започне отмяната на здравната реформа на Обама. Заповедта на практика инструктира администрацията да се чувства свободна да не прилага части от Obamacare. Така за мнозина остана неясно какво точно да очакват, тъй като с указа не се дава нова административна власт, но същевременно се изпраща послание, че предстои промяна. Всъщност голяма част от Obamacare вече е под формата на регулации, които Тръмп няма властта да анулира и които може да отнеме месеци и дори година-две да се променят.

Парижката климатична сделка

Бивш съветник на Тръмп относно климатичните промени твърди, че президентът ще извади САЩ от историческото парижко климатично споразумение, като указът ще бъде факт до няколко дни. По думите му страната "очевидно ще промени курса си по отношение на климатичните политики", тъй като Тръмп е "доста ясен, че проблемът или кризата са преувеличени". Според организацията Friends of the Earth излизането на САЩ от споразумението "ще бъде постъпка на абсолютно неуважение от страна на Тръмп към международната общност". И въпросът е дали ще дръзне да го направи. Как ще се случи чисто правно излизането от парижката сделка не е съвсем ясно, но Тръмп иска да отмени плана на Обама за преминаване към чиста енергия, без който САЩ няма как да постигнат поетия в Париж ангажимент да намалят парниковите си емисии с една четвърт до достигане на 28% от нивото си през 2005 г. И освен това ще спре американската вноска във възлизащия на 100 млрд. долара глобален фонд за подпомагане на бедните нации да се справят с климатичните промени.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Последният залп на Марио Драги Последният залп на Марио Драги

Европейската централна банка обяви нов пакет от стимули, който трябва да помогне поне донякъде на еврозоната

20 сеп 2019, 1224 прочитания

Петролна игра на дронове 3 Петролна игра на дронове

Вашингтон и Рияд обвиниха Техеран за атаката срещу саудитската рафинерия. И с това опасността от конфронтация между САЩ и Иран заплашва да излезе извън контрол

20 сеп 2019, 1160 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Конкурентът на Меркел

Включването на бившия председател на европарламента Мартин Шулц в предизборната надпревара в Германия е от полза не само за социалдемократическата му партия, но и за настоящия канцлер на страната

Споделеното падение на WeWork

За по-малко от 9 месеца основаното в Ню Йорк дружество се превърна от един от най-високооценените стартъпи в САЩ в компания със съмнително бъдеще в инвестиционните кръгове.

Нови схеми, нови измамници

КФН публикува нов списък със сайтове, които предлагат сделки с ценни книжа и валути, без да имат лиценз

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата

Кой ще превъоръжи пехотата

Основната интрига около новите бронирани машини на армията се очертава да е между General Dynamics и Patria

20 въпроса: Магдалена Малеева

Със същия устрем, ентусиазъм и дисциплина, с които печели титли в тениса, Малеева развива и всички проекти, с които се захваща

Кино: "Далеч от брега"

Обикновеният човек срещу статуквото в новия филм на Костадин Бонев