Натиск

Промяната в позицията на правителството дойде след пет поредни дни на масови протести в Букурещ и други големи градове в страната в резултат на приемането на нормативния акт в понеделник срещу вторник. Тогава без обществено обсъждане и на тъмно PSD одобри редица поправки на Наказателния кодекс, които на практика отслабват антикорупционното законодателство в страната.

Първоначално кабинетът игнорира протестите, като премиерът Гриндяну и лидерът на PSD Ливиу Драгнея обвиниха президента на страната Клаус Йоханис в разпространение на "лъжи и дезинформация", а протестиращите – в хулиганство, заради завършилите със сблъсъци протести на 30 срещу 31 януари. От опозицията пък заявиха, че протестът е бил инфилтриран от футболни хулигани, които са започнали сблъсъците с полицията.

Срещу приетите промени се обявиха бизнес организации в страната и Европейската комисия, а румънският президент Клаус Йоханис заяви, че на неформалната среща на ЕС в Малта в края на седмицата е разговарял с почти всички европейски лидери и те са разтревожени от ситуацията.

Европейските политици са срещу извънредния указ

Представители на европейските институции и няколко западни държави изразиха своите опасения от приетите промени в Наказателния кодекс. В четвъртък зам.-председателят на Европейската комисия Франс Тимерманс предупреди Румъния, че отпусканите средства от фондовете на ЕС може да бъдат прекратени заради приетите от правителството промени в законодателството за борба с корупцията.

Шест западни държави – САЩ, Белгия, Канада, Франция, Германия и Холандия, изпратиха общо писмо до кабинета, в което твърдят, че действията на правителството подкопават напредъка на държавата и може да навредят на партньорството с ЕС и НАТО. Германският депутат и председател на комисията по европейски въпроси към Бундестага Гюнтер Кирхбаум заяви, че страната може да загуби гласа си в съвета на ЕС – мярка, с която наскоро беше заплашена и Полша.

Бизнесът: Нестабилността гони инвестициите

Вече са факт и първите ефекти от създалата се политическа нестабилност. Редица икономически организации излязоха с позиции, че социалното напрежение и несигурността в областта на върховенството на закона карат чуждестранни инвеститори да отлагат дългосрочните си планове в страната или да търсят други пазари. Германско-румънската търговско-индустриална камара обяви, че промените в НК дават лош сигнал на германските инвеститори и ерозията на върховенството на закона ще има "разрушителни ефекти над румънската икономика". Подобно е и посланието на Американската търговска камара в страната, която предупреждава: "Непрозрачният начин на приемане на промените... изпраща лоши сигнали както вътре в страната, така и навън."

Притесненията си относно извънредните укази изразиха още Съветът на чуждестранните инвеститори (FIC) и Concordia – една от най-големите организации на работодателите в страната с над 500 членове и дава работа на 275 хил. души. Директорът на румънския клон на френската застрахователна компания на експортни кредити Coface Янко Гуда пък е заявил пред SeeNews, че един от фондовете, планиращи инвестиции от над 100 млн. евро в Румъния през тази година, е отменил проектите си. "В светлината на последните развития в страната в сряда получихме обаждания от няколко международни инвестиционни фонда, които изразиха своето притеснение относно липсата на стабилност, която може да доведе до спирането на проекти", отбелязва Гуда в интервюто.